Р Е
Ш Е Н
И Е № 114
23.06.2020 г.,
гр. Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд Стара Загора, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и седми май през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2.СТИЛИЯН
МАНОЛОВ
при
секретаря Ива Атанасова
и в
присъствието на прокурора Румен
Арабаджиков
изслуша
докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к. а. н. д. №43 по описа на съда за 2020 г.
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.
2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл. 208 и сл. от АПК.
Обжалваното решение
С
решение №711 от 23.12.2019 г., постановено по АНД №2513/2019 г., Районен съд-Стара
Загора потвърдил Наказателно постановление /НП/ №F377072
от 15.05.2018 г. на Директора на офис за обслужване – Стара Загора в ТД НАП,
гр. Пловдив, с което на ЕТ „М.- Л. Г.“ , ЕИК **** за нарушение на чл. 125, ал. 1 от ЗДДС било
наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 500.00 лв.
на основание чл.179, ал. 1, предл. първо от ЗДДС.
Обстоятелства по обжалването
Недоволен от решението станал наказаният, който
го обжалва в срок. В касационната жалба се съдържат оплаквания, че решението било
неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Твърди, че съдебният акт бил лишен от мотиви, тъй
като не били обсъдени всички възражения, наведени с жалбата пред РС. Според
касатора, съдът подходил формално и към преценката за наличието на законовите
предпоставки за прилагането на чл. 28 от ЗАНН. Прави се искане за отмяна на
решението и отмяна на потвърденото с него наказателно постановление, а ако
съдът прецени, че били допуснати съществени процесуални нарушения, се иска делото
да бъде върнато за ново разглеждане.
Редовно призован в с. з., касаторът не се
явява и не се представлява.
Ответникът – ТД на НАП, гр. Пловдив, не изпраща представител. В депозираното
по делото писмено становище излага мотиви за неоснователност на подадената
касационна жалба и моли за присъждане на направените по делото разноски,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на ОП Стара Загора
изразява становище за неоснователност на касационната жалба, съответно
правилност и законосъобразност на оспореното решение.
Правни
съображения
Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен
материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира жалбата за процесуално
допустима, като подадена в срок и от надлежна страна и за неоснователна
по същество.
За да
потвърди процесното НП, въззивният съд приел за безспорно установена описаната в АУАН №F377072
от 16.03.2018 г. и в НП фактическа
обстановка, която се изразявала в следното: регистрираното лице по ЗДДС ЕТ“М. Л.Г.“ не подало в офис/дирекция за обслужване гр. Стара
Загора при ТД на НАП – Пловдив отчетните регистри по чл. 124
от ЗДДС /дневник за покупките и дневник за продажбите/ за данъчен период от
01.02.2018 г. до 28.02.2018 г. в законоустановения срок до 14 – число
включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасяли – т. е. до
14.03.2018 г. в офис/дирекция за обслужване гр. Стара Загора при ТД на НАП
Пловдив. Нарушението било извършено на 15.03.2018 г. в гр. Стара Загора и установено
при проверка на данъчното досие на задълженото лице. Актът за установяване на
административното нарушение бил съставен в отсъствието на нарушителя, съгласно
чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, като бил
връчен лично на едноличния търговец.
Въззивният съд е приел, че при
реализирането на административно-наказателната отговорност не били допуснати
съществени процесуални нарушения, тъй като дори и актът за установяване на
административно нарушение да бил съставен при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, екземпляр бил връчен на касатора и по този начин било гарантирано правото
му на защита в пълна степен. Изложил съображения, че деянието било съставомерно
по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС, като съставът на нарушението бил
осъществен чрез бездействие от данъчнозадълженото лице – чрез простото не подаване
на отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС. На следващо място възприел, че
нарушението не можело да бъде квалифицирано като маловажно, както и че
наложената санкция съответствала на тежестта на нарушението, както и че
административно-наказващият орган бил компетентен да извършва преценка по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, за която преценка същият орган не дължал извеждането
на отделни писмени мотиви в НП. Направен бил анализ на приложимия материален
закон и установените по делото факти, като съдът приел, че същите били
подведени под относимите материално-правни норми.
Настоящата касационна инстанция споделя
изцяло фактическите и правни доводи на първоинстанционния съд. Правилно РС –
Стара Загора приема, че съставянето на АУАН в
отсъствието на нарушителя не представлява съществено процесуално нарушение.
Съгласно чл.40, ал.2 от ЗАНН, когато нарушителят е известен, но не може да се
намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в
негово отсъствие. Видно от преписката по делото има няколко изпратени покани до
задълженото лице за явяване с цел съставяне на АУАН, приложени съответно на л. 35
и сл. от АНД, като в нито един от посочените срокове няма данни лицето да се е
явило или изпратило представител за съставяне на АУАН. Извършвано е и посещение
на адреса от служители на ТД на НАП, гр. Пловдив, при което също не е намерено
лице, което да получи АУАН– лист 47 от АНД. Самият акт е съставен след изтичане
на 7 дневния срок и по последната покана – на 16.03.2018г.
Въз основа на
гореизложеното, правилно се приема от районния съд, че конкретното съставяне на
АУАН в отсъствието на нарушителя не представлява съществено процесуално
нарушение, което да води до накърняване на правото на защита на наказаното
лице. Връчването на екземпляр от АУАН на представляващия търговеца гарантира
пълноценното му участие в развилото се административно-наказателно производство
и се изпълняват законовите изисквания за гарантиране на правото на защита на
нарушителя. Няма вписани възражения във връчения АУАН, нито депозирани такива в
тридневен срок. С отправянето на нарочна покана актосъставителят изпълнява законовото
си задължение да търси нарушителя за съставяне на акта в негово присъствие с
цел гарантиране на правото му на защита от най-ранния възможен момент. При
неоткриването му на посочения адрес се прилагат разпоредбите на чл. 40, ал. 2
от ЗАНН и актът се съставя в отсъствие на нарушителя.
Неоснователно
се явява оплакването, че обжалваният съдебен акт е лишен от мотиви. Напротив, в
постановеното съдебно решение, районният съд обсъжда установените факти по делото,
прави фактически анализ на същите и въз основа на тях преценява и дали правилно
органът прилага материален закон, приемайки извод за правилното му приложение.
В решението се съдържат мотиви, относно всички съставомерни елементи от
фактическия състав на административното нарушение, за което е наказан касатора.
Настоящият състав, споделя изцяло изложените в тази насока аргументи и правни
съображения на РС, поради което и не следва същите да бъдат дословно
преповтаряни.
Само за
пълнота следва да се отбележи, че съгласно чл.125 ал. 1 във връзка с ал. 3,
във връзка с ал. 5 от ЗДДС, данъкът се декларира, чрез едновременно и
своевременно подаване на справка - декларация /СД/ и отчетните регистри за
съответния данъчен период. Оттук идва и изводът, че подаването само на един от
посочените документи не изпълнява точно задължението по чл. 125 от ЗДДС за
деклариране на данъка. Задължението по чл. 125 от ЗДДС остава неизпълнено и в
хипотеза, когато се пропусне срокът по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС. Административно-наказателната
разпоредба на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС съдържа три отделни състава на
административни нарушения, които могат да се осъществят в две алтернативни
форми на изпълнителска дейност. В съответствие с изискването за подаване, както
на СД, така и на отчетните регистри, в
състава на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС са визирани, чрез изчерпателно изброяване,
съставомерните бездействия, като изпълнението на всяко от тях, а не на което и
да е от тях, представлява отделно основание за носене на административно
наказателна отговорност. Задължението за подаване на отчетните регистри
/дневник за покупките и дневник за продажбите/ е самостоятелно, независимо от
условието да се изпълни едновременно със задължението за подаване на СД по чл. 125,
ал. 1 от ЗДДС. Данъкът се декларира с подаване на СД, но за удостоверяване на
нейното съдържание се изисква подаване и на отчетните регистри, чрез изпълнение
на което задължение се контролира и изпълнението на чл. 124, ал. 1 от ЗДДС.
Ето
защо не се приема тезата, че изброяването в чл. 179, ал. 1 от ЗДДС определя
формите на едно и също административно нарушение, поради което и не се споделя
тезата на касатора, че същият е наказван два пъти за едно и също нарушение.
Подаването на всеки от документите по
чл.125, ал. 1, чл. 125, ал. 2 и чл.124 от ЗДДС съставлява отделно задължение,
за неизпълнението на което се носи и налага отделно административно наказание.
В подкрепа на този довод, Съдът намира опора в използваната от законодателя
техника при очертаване на отделните състави на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС, а
именно: не се визира едно деяние, изразяващо се в „недеклариране на ДДС“ или
„недекларирането му в срок“, а в неподаване на СД по чл. 125, ал. 1, неподаване
на СД по чл.125, ал. 2, неподаване на отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС,
като изброяването е изчерпателно, чрез поставяне на препинателния знак
„запетая“, т.е. административните нарушения, изразяващи се в неизпълнение на
всяко едно от тези отделни задължения за подаване на съответния документ, са
отделно наказуеми.
Не се приема
за основателно твърдението, посоченото в жалбата, че първоинстанционият съд не
обсъжда всички възражения, съдържащи се в жалбата, с която е сезиран. В последната
се сочат единсвено оплаквания относно процедурата по съставяне на АУАН при
условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, както и за липсата на мотиви от наказващият
орган, относно приложението на чл. 28 от ЗАНН, които оплаквания са надлежно обсъдени
в съдебното решение. Коментирано е и обстоятелството, че единствено върху
данъчно задълженото лице тежи задължението за подаване на СД и отчетните регистри,
като при неизпълнение на тези задължения отговорността е единствено на
жалбоподателя. Верен е и изводът на РС, че за спора е ирелевантно обстоятелството дали жалбоподателят има
упълномощени други лица с конкретни отговорности за подаване на декларациите и
останалите изискуеми документи. Дори и това да е така, то отговорността за
неизпълнение на задължението за подаване на посочените документи законодателят
изцяло предоставя в тежест на самия задължен търговец, без да се интересува
какви са вътрешните взаимоотношения, които той създава с трети лица. Макар и да
не е коментирано от РС оплакването на наказания, че той не е единственото лице,
което представлява търговеца и подава документи в данъчната администрация, то
следва да се посочи, че такива факти по делото не се установяват, поради което
и не е следвало да бъдат обсъждани. Освен това на лист 26 от АНД №2513/2019 г. има
приложено извлечение от Търговския регистър, от което се вижда че касаторът се
представлява единствено и само от лицето Л. Г..
Неоснователно е и последното
касационно оплакване, че неправилно въззивният съд не приема възражението за
квалифицирането на нарушението като маловажно. Районният съд излага мотиви,
които се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат
преповтаряни.
В заключение следва да се посочи, че административно-наказателното
обвинение от фатическа и правна страна е достатъчно пълно, точно и ясно
формулирано, като при ангажиране на административно-наказателната отговорност
няма допуснати съществени нарушения, които да водят до опорочаване на
проведеното производство. В този ред на мисли оспореното решение се явява
правилно и законосъобразно, постановено при съобразяване с относимите
материално и процесуално-правни норми, поради което, същото следва да се остави
в сила.
Предвид изхода на делото основателна се
явява претенцията за разноски на ответника по касация, предвид нейното
своевременно заявяване. Видно от приложения списък на л. 16 /гръб/ се
претендират такива в размер на 200 лв. Съдът намира, че този размер е
неоснователен, като съобрази разпоредбата на чл.27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ, който текст установява размери на възнаграждението от 80-120
лева. Предвид на това и като се съобрази фактическата и правна сложност на
делото, положените процесуални усилия на пълномощника на ответника по касация и
липсата на възражение за прекомерност на исканото възнаграждение, съдът приема,
че следва да определи възнаграждението в минималния предвиден в норматива
размер от 80,00 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение
първо от АПК, Административен съд Стара Загора
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №711 от
23.12.2019 г., постановено по АНД №2513/2019 г., по описа на Районен съд, гр.
Стара Загора.
ОСЪЖДА ЕТ„М. Л. Г.“, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление гр. Стара Загора, да заплати на НАП, гр. София, сумата от 80.00 /осемдесет/ лв., представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.