№ 2905
гр. София, 04.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Христо Лазаров
Николай Ст. Метанов
като разгледа докладваното от Николай Ст. Метанов Въззивно частно
гражданско дело № 20211000502185 по описа за 2021 година
Производството е по чл.274, ал.1, т.2, вр. с чл.248, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 333399 от 30.06.2021г. по описа на Софийски
градски съд/СГС/ на „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, чрез юрисконсулт М. Г. Б. – К.,
срещу Определение № 263797 от 25.02.2021г., постановено по гр.д. № 805/2020г. по описа
на Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 27 състав, с което е допълнено
определение № 263797/25.02.2021г., постановено по гр. дело № 805/2020г. по описа на СГС,
ГО, I-27 състав, на основание чл.248 ал.1 ГПК, в частта за разноските, като „Банка ДСК“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.„Московска“ 19, е
осъдена да заплати на М. А. С., ЕГН **********, с адрес: гр.***, Полша, код *****, Алея
*** № **, ап.*, адрес по месторабота в Яшкова долина 4/8, код 80-252, гр. Гданск, Полша,
сумата в размер на 5 707,73лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение, на основание чл.78 ал.4 ГПК.
Жалбоподателят твърди неправилност на обжалваното определение, по подробно
изложени съображения, като иска да бъде отменено, евентуално, ако бъде прието, че на
ответника следва да бъдат присъдени разноски, иска на основание чл. 78, ал.5 ГПК същите
да бъдат намалени само до размера на адвокатското възнаграждзение за изготвяне на
отговор на исковата молба, съгласно чл.9 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК М. А. С., ЕГН **********, чрез адв.А. С. С., е
подал отговор, в който поддържа становището за неоснователност на жалбата, съответно за
правилност на обжалваното определение, по подробно изложени съображения.
Софийски апелативен съд, като взе предвид данните по делото, намира
следното:
1
Частната жалба е процесуално допустима - подадена е срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, от страна в производството, имаща право и интерес от обжалването, в срока по
чл.275, ал.1 ГПК и е съобразена с изискванията на чл.260 ГПК, във връзка с чл.275, ал.2
ГПК.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Производството по гр.д.№ 805/2020г. на СГС е образувано по искова молба от „Банка
ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, с която са предявени искове с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД,
вр.чл.430 ТЗ и чл.86 ал.1 ЗЗД, срещу М. А. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Гданск, Полша,
код 80-241, Алея *** № **, ап.*, адрес по месторабота в Яшкова долина 4/8, код 80-252, гр.
Гданск, Полша, в качеството му на наследник на А. Е. С. /кредитополучател/, за осъждане
на ответника да заплати на ищеца дължимите по Договор за ипотечен кредит от 04.04.2006г.
суми, обективирани в приложеното извлечение от счетоводни книги, а именно: главница в
размер на 67 978,61 евро, договорна възнаградителна лихва в размер на 14 278,80 евро за
периода от 13.10.2017г. до 20.01.2020г., обезщетение за забава в размер на 177,54 евро за
периода от 05.12.2018г. до 20.01.2020г., заемни такси/управление/ в размер на 48 евро,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.01.2020г. до окончателното
погасяване на задължението.
С определение № 263797/25.02.2021г., постановено по гр. дело № 805/2020г. на СГС,
ГО, I-27 състав, производството по делото е прекратено. Определението е съобщено на М.
А. С. на 05.03.2021г.
С молба вх.№289522 от 09.03.2021г. на СГС М. А. С. е поискал допълване на
прекратителното определение в частта за разноските, като му бъдат присъдени направени
разноски в размер на 5 707,73лв. за адвокатско възнаграждение, за което представил списък
по чл.80 ГПК; фактура № **********/01.02.2021г. и банково извлечение, удостоверяващо
плащането на 04.03.2021г. на сумата от 5 707,73лв. /4 756,44лв. плюс ДДС 951,29лв./.
За да постанови обжалваното определение съдът е приел, че с договора за правна
помощ и съдействие, приложен към отговора на исковата молба, ведно с адвокатското
пълномощно, ответникът и пълномощникът му са договорили на адвоката да бъде заплатен
минимален адвокатски хонорар, съгласно Наредба № 1/09.07.2004 за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, като плащането се извърши по банков път, за което да се
издаде фактура с ДДС.
Договореното адвокатско възнаграждение е заплатено след депозиране на отговора
на исковата молба - на 04.03.2021г., видно от приложеното банково извлечение, но преди на
ответника да е връчен препис от определението за прекратяване на производството по
делото /препис от определението е връчен на ответника на 05.03.2021 г./. При сключване на
договора за правна помощ е договорено заплащането на възнаграждение в минималния
размер по цитираната наредба, който не е надвишен, видно от доказателствата по делото,
искането на ответника следва да бъде изцяло уважено, като възражението на ищеца по чл.78
ал.5 от ГПК съдът счита за неоснователно, а реално осъществилите се последващи
2
процесуални действия нямат значение за преценката на фактическата и правната сложност.
Адвокатското възнаграждение може да бъде намалено като прекомерно само ако още
към момента на договарянето му е било несъответно на очакваната фактическа и правна
сложност на делото, какъвто не е конкретния случай, поради наличието на спор с
международен елемент, предпоставящ и запознаване с документи на чужд език, както и с
оглед въведените от страните факти и изложените въз основа на тях правни твърдения.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда приема, че
изводите на първоинстанционният съд са правилни и законосъобразни, като на
основание чл.272 ГПК, вр. с чл.278, ал.4 ГПК, препраща към мотивите на обжалваното
определение.
Предвид възраженията в частната жалба следва да се има в предвид следното:
Искането за допълване на прекратителното определение е направено от ответника в
срока по чл.248 ал.1, предл.1 ГПК, вр. с чл.275, ал.1, изр.1 ГПК, което не спорно между
страните.
С молбата от 09.03.2021г. ответникът е представил списък на разноските по чл.80
ГПК за сумата от 5 707,73лв. и доказателства за плащане - фактура №
**********/01.02.2021г. и банково извлечение от 04.03.2021г.
С отговора на молбата ищецът е възразил срещу направеното искане по чл.248 ГПК,
евентуално е направил искане по чл.78, ал.5 ГПК за намаляване на заплатеното адвокатско
възнаграждение от ответника до размера по чл.9 от Наредба № 1/09.07.2004 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения- за изготвяне на отговор на исковата молба.
С отговора на исковата молба, постъпил по делото на 19.11.2020г., ответникът е
представил: пълномощно, с което е упълномощил адвокатско дружество „С. и П.“, и
изрично адв.А. С. С., да го представляват по делото до окончателното му приключване пред
всички съдебни инстанции; договор за правна помощ и съдействие, сключен между
ответника и адвокатско дружество „С. и П.“, с което ответникът се е задължил да заплати
минимален адвокатски хонорар, съгласно Наредба № 1/09.07.2004 за минималните размери
на адвокатските възнаграждения на Висшия адвокатско съвет, за което ще бъде издадена
фактура с ДДС.
Предвид размера на предявените искове размерът на дължимото общо минимално
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие при
съобразяване на разпоредбите на чл.7, ал.2, т.1, т.4 и т.5 от Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения на Висшия адвокатско съвет
/Наредба № 1/09.07.2004г./, е сумата от 6 156, 89лв.
Според разрешението по Определение №745 от 19.11.2015г. на ВКС по ч.гр.д.№
5032/2015г., IV г. о., ГК, посочено от първоинстанционният съд, което се споделя и от
настоящият състав на съда – Ответникът има право на разноски при прекратяване на
производството, като основанието за прекратяването е без значение. След като ответникът е
получил препис от исковата молба и извършил разноски, за да подаде отговор, при
3
прекратяване на производството за него възниква право да бъде обезщетен за тези разноски.
Без значение е обстоятелството дали е било проведено съдебно заседание по делото.
Достатъчно условие за възникване на правото по чл.78, ал.4 ГПК е разходите да са
извършени след получаване на преписа от исковата молба с указанията по чл. 131 ГПК и
преди ответникът да е уведомен за прекратяване на производството. Въпросът за доказване
на разходите е фактически като съдът, пред когото се претендира възлагането на разноските
следва да се увери, че те действително са направени от ответника преди прекратяването на
производството и че са във връзка със защитата му по делото. В случаите на прекратяване на
производството, без да е даден ход на делото в открито съдебно заседание е неприложимо
разрешението дадено с т.11 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС ОСГТК,
тъй като същото визира претендиране на разноски най-късно в съдебното заседание, в което
е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция.
От изложеното следва, че правилно, като е преценил фактите по делото и
направените от ответника разноски за адвокатско възнаграждение, съдът е приел искането за
присъждане на разноски за основателно, тъй като според чл.78, ал.4 ГПК ответникът има
право на разноски и при прекратяване на делото.
С искането се претендира по - малка сумата от 6 156, 89лв., съставляваща общия
размер минимално адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и
съдействие, дължимо предвид размера на предявените искове, уговореното и разпоредбите
на Наредба № 1/09.07.2004г. – сумата от 5 707,73лв., за която са представени доказателства
за плащане/фактура и банково извлечение/.
Според настоящият състав на съда не са налице предпоставките на чл.78, ал.5 ГПК -
за присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в по – нисък размер – до
размера по чл.9, ал.1 от Наредба № 1/09.07.2004г., предвид действителната правна и
фактическа сложност на делото, преценена към момента на подаване на отговора на
исковата молба, поради което правилно е оставено без уважение своевременно направеното
искане в тази насока от ищеца с отговора на молбата по чл. 248 ГПК.
Неоснователно е направеното с частната жалба възражение за неправилност, поради
представянето на списък за разноските по чл. 80 и доказателства за плащане след
получаването на препис от прекратителното определение на 04.03.2021г.
Разходите от ответника са извършени на 04.03.2021г. - след получаването на препис
от исковата молба /19.10.2020г./ и преди връчването на препис от прекратителното
определение /05.03.2021г./, на основание издадена фактура № ********** от 01.02.2021г. от
адвокатско дружество „С. и П.“. Обстоятелството, че разходите не за заплатени към датата
на подаване на отговора е ирелевантно, тъй като към този момент производството по делото
е било висящо и страната не е имала задължението да представи доказателства за направени
разноски.
Неоснователно е и възражението, че с отговора на исковата молба ответникът е
следвало да направи искане за присъждане на разноски и да представи доказателства за
4
направените разноски – в тази насока липсва изрична правна норма, а според т. 11 от от ТР
№ 6/06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/2012г. на ВКС ОСГТК - най-късно до приключване на
съдебните заседания в съответната инстанция, страната следва да представи списък по чл.80
ГПК, тъй като това е и последния момент, до който могат да се сочат валидно доказателства.
Неоснователни са възраженията срещу изводите на съда за неоснователност на
искането по чл.78, ал.5 ГПК, поддържано и в настоящето производство.
Както бе отбелязано по-горе, не са налице предпоставките за присъждане на разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение в по – нисък размер – до размера по чл.9, ал.1 от
Наредба № 1/09.07.2004, предвид действителната правна и фактическа сложност на делото,
преценена към момента на подаване на отговора на исковата молба. Твърдението за липса на
фактическа и правна сложност на делото е обосновано от извършените по делото
процесуални действия от страните и съда, и конкретно от прекратяване на производството
без да е проведено открито съдебно заседание, но този извод не се споделя от настоящият
състав на съда. В случая фактическата и правна сложност на делото е обусловена от
въведените в спора факти и изложените въз основа на тях правни твърдения, а не и от
извършените от страните процесуални действия, в какъвто смисъл е и Определение № 253
от 29.05.2017г. на ВКС по ч.т.д.№ 2614/2016г., I т. о., ТК, посочено и от
първоинстанционният съд. Отделно от това, ответникът е направил разноски, в изпълнение
на договор за правна защита и съдействие, според който е възложил на адвокатското
дружество/на адвоката защита до окончателното приключване на делото пред всички
съдебни инстанции, а не за изготвяне на писмен отговор на искова молба, поради което
липсва основание за приложение на разпоредбата на чл. 9, ал.1 от Наредба № 1/09.07.2004г.
Предвид изложеното, поради съвпадане на крайните изводи на градския и
апелативния съд, обжалваното определение следва да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
Воден от тези мотиви, Софийският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 263797 от 25.02.2021г., постановено по гр.д.
№805/2020г. по описа на Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 27 състав.
Определението подрежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен
съд в едноседмичен срок от връчването му на страните при наличие на предпоставките
на чл.280, ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6