№ 21
гр. Девин, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на двадесет и втори
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Елка Ант. Хаджиева
при участието на секретаря Радостина Р. Настанлиева
като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело №
20225410100369 по описа за 2022 година
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-
процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.14 ал.3 от ЗСПЗЗ.
Жалбоподателят твърди в жалбата си, че не е доволен от Решение
№ 103-1/02.11.2022г. на Общинска служба по земеделие - Доспат, офис
Борино, с което се отменя Решение № 103/16.01.2003г. на Общинска служба
по земеделие и гори - с. Борино за оземляване на безимотни и малоимотни
граждани в частта по т.2 за поземлен имот от 2.374 дка, категория VIII,
местност „Ч.", начин на трайно ползване – нива като излага съображения, че
за да постанови своя отказ органът по реституция на земеделските земи е
приел, че по отношение на поземлен имот от 2.374 дка, категория VIII,
местност „Ч.", начин на трайно ползване - нива е налице приключил спор за
материално право по реда на чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Счита, че този извод на
Общинска служба по земеделие — Доспат, офис Борино като основание е
изцяло незаконосъобразен - посоченият по-горе недвижим имот е негова
собственост по силата на изтекла в негова полза 10 годишна придобивна
давност. Налице са самостоятелни права за него след постановяване на
решението по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, поради което спорът за материално
право не е разрешен с посоченото решение. Твърди, че поземлен имот с
1
идентификатор 05462.125.36 е негова собственост съгласно Нотариален акт,
вписан в Служба по вписванията - гр. Девин под акт № 8, том I, дело № 7, с
вх. peг. № 10 от 04.01.2018г., който нотариален акт е издаден на основание
Решение № 103 от 16.01.2003г. на Общинска служба „Земеделие“, което също
е вписано в Служба по вписванията - гр. Девин под акт № 18, том IV, с вх.
peг. № 640 от 09.09.2003г. Твърди, че в Решение № 103-1/02.11.2022г. на
Общинска служба по земеделие - Доспат, офис Борино с изх.№ 25 от
08.11.2022г. е посочено, че е налице влязло в сила съдебно решение по чл.14,
ал.4 от ЗСПЗЗ, като е посочено съдебното решение - Решение №
245/24.10.2007г. постановено по ВГД № 275 по описа за 2007 г. на Окръжен
съд - Смолян, оставено в сила с Решение № 866/12.04.2010г. постановено по
гр.дело № 208 по описа за 2008 г. на Върховен касационен съд, III
гражданско отделение. Твърди, че съдебното решение е влязло в сила на
12.04.2010г. като от влизане в сила на решението до постановяването на
Решение № 103-1/02.11.2022г. на Общинска служба по земеделие - Доспат,
офис Борино с изх.№ 25 от 08.11.2022 г. е изминал период повече от 10
години и през този 10 годишен период той е осъществявал необезпокоявано
владение върху имот с идентификатор 05462.125.36 и е придобил правото на
собственост върху него по оригинерен способ - изтекла 10 годишна
придобивна давност. Твърди, че владението върху имота е започнало от
постановяването на силата на Решение № 103 от 16.01.2003г. на Общинска
служба „Земеделие“, което е вписано в Служба по вписванията - гр. Девин
под акт № 18, том IV, с вх. peг. № 640 от 09.09.2003г. Твърди, че е депозирал
възражение до Общинска служба по земеделие - Доспат, офис Борино, в
което той се позовава на изтеклата в негова полза придобивна давност и
въпреки това Общинска служба по земеделие - Доспат, офис Борино е
постановила решение, с което е отменено решението за оземляването с
процесния недвижим имот.
Моли съда с оглед изложеното да отмени Решение № 103-
1/02.11.2022г. на Общинска служба по земеделие - Доспат, офис Борино с изх.
№ 25 от 08.11.2022г. като незаконосъобразно и необосновано. Претендира за
направените по делото съдебни разноски.
В о. с. з. жалбоподателя лично и с адв. З. С., поддържа жалбата.
Моли съда да уважи депозираната жалба и да отмени решение № 103-1 от
02.11.2022г. на Общинска служба по земеделие – Доспат, офис Борино като
2
незаконосъобразно и необосновано. Счита, че по делото от фактическа страна
се установява, че доверителят му Д. Ч. е оземлен с решение на ПК през 2003г.
като в последствие се снабдява и с нотариален акт за собственост, който е
съставен на 04.01.2018г. Междувременно между ОбСЗ и М. М. в качеството
си на наследник на М. Ч. от с. Зм. е било водено производство по чл. 14 ал.4
от ЗСПЗЗ като окончателното решение по производството по чл. 14 ал.4 е
постановено през 2010г. и чак през 2022 г. от страна на ОбСЗ - Доспат е
издадено атакуваното с настоящата жалба решение. Счита, че давностните
срокове за придобиване по давност дори да не текат съгласно ЗЗД докато
трае спорът за материално право, то от постановяване на решението на ВКС
през 2010г. до настоящия момент са изтекли повече от 10 години като това
обстоятелство е заявено и пред административния орган с изрично
възражение от доверителят му Д. Ч.. В тази връзка от събраните гласни
доказателства се установява, че Д. Ч. е упражнявал владение върху посочения
имот за период от 20 години считано от 2003г.- годината на оземляване до
настоящия момент и до датата на постановяване на решението на ОбСЗ-
Доспат, офис Борино. Счита, че в случаят е налице изтекла придобивна
давност в полза на доверителят му, която го легитимира като собственик на
имота, тъй като за същия от представените писмени доказателства се
установява, че той многократно е афиширал намерението си за своене на
имота, действал е изцяло добросъвестно, ползвал го е за период повече от
10 години с намерение за своене и е съставил необходимите си писмени
документи, включително и нотариален акт за собственост през 2018г. Счита,
че от решението на ВКС, което е от 2010 г., дори от този момент до сега са
изтекли необходимите повече от 10 години, с което доверителят му на
оригинерно основание се легитимира като собственик на имота. Счита, че
постановеното решение на ОбСЗ е незаконосъобразно. От друга страна,
решението на ВКС е могло да се изпълни като на М. М. е могло да се
възстанови равностоен имот в землището на с. Зм., а не конкретно този
имот, който вече е собственост на доверителят му Д. Ч.. Претендира за
разноски съобразно представения списък.
В о. с. з. въззиваемият не изпраща представител. С писмено
становище Общинска служба по земеделие- Доспат, представлявана от Юл.
К., счита подадената жалба от Д. Ч. за недопустима, алтернативно за
неоснователна и недоказана и моли същата да бъде оставена без уважение
3
като излага подробни съображения.
Съдът, след като прецени твърденията в жалбата, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
С Решение № 103-1/02.11.2022г. Общинска служба по земеделие-
Доспат, офис Борино, по заявление № 103 от 16.01.2003г. на Д. Р. Ч. и на
основание Решение № 245/14.10.2007г. по ВГД № 275 по описа за 2007 г. на
Окръжен съд - Смолян, оставено в сила с Решение № 866/09 от 12.04.2010г.
по гр.д. № 208 по описа за 2008 г. на Върховен касационен съд, III гражданско
отделение е отменено решение № 103/16.01.2003г. на Общинска служба по
земеделие и гори - с. Борино за оземляване на безимотни и малоимотни
граждани в частта по т.2 за поземлен имот от 2.374 дка, категория VIII,
местност „Ч.“, начин на трайно ползване: нива, с мотиви, че с Решение №
245/24.10.2007г. по ВГД № 275 по описа за 2007 г. на Окръжен съд - Смолян,
водено на основание за спор за материално право по чл.14, ал. 4 от ЗСПЗЗ,
оставено в сила с Решение № 866/09 от 12.04.2010г. по гр.д. № 208 по описа
за 2008 г. на Върховен касационен съд, III гражданско отделение се признава
за установено по отношение на Д. Р. Ч. и по отношение на Министерство на
земеделието и продоволствието — гр.София, че трето лице е собственик на
гореописания имот.
От жалбоподателя е подадено възражение до Началника на
Общинска служба „Земеделие“ – Борино срещу възстановяване на имот с
идентификатор 05462.125.36 по реда на ЗСПЗЗ, в което твърди, че има
подадено искане от М. М. за възстановяване на имот с идентификатор
05462.125.36, поради което и на основание чл.34, ал.З от АПК е депозирал
възражение, в което излага съображения, че поземлен имот с
идентификатор 05462.125.36 е негова собственост съгласно Нотариален акт,
вписан в Служба по вписванията - гр. Девин под акт № 8, том I, дело № 7, с
вх. peг. № 10 от 04.01.2018г., който е издаден на основание Решение № 103
от 16.01.2003г. на Общинска служба „Земеделие“, което също е вписано в
Служба по вписванията - гр. Девин под акт № 18, том IV, с вх. peг. № 640 от
09.09.2003г. От друга страна той осъществява владение върху имот с
идентификатор 05462.125.36 необезпокоявано за период от 17 години: от
2003г. до настоящия момент. От посоченото описание в приложените
4
документи за собственост и от владението върху имота продължило 17
години се установява, че собственик на имот с идентификатор 05462.125.36 е
Д. Р. Ч., поради което изрично възразява срещу всякакви действия, свързани с
възстановяване на имота на друго лице. В случая се иска изменение на
кадастралната карта за имот, който е собственост на Д. Р. Ч., което
представлява спор за материално право и същото следва да бъде разрешено по
съдебен ред.
С Решение № 103/16.01.2003г. на Общинска служба по земеделие и
гори с. Борино, на основание чл. 20 от ЗСПЗЗ, чл. 42 от Правилника за
прилагането му, Наредба за оземляване на безимотни и малоимотни граждани
и решение № 103/16.01.2003г. за признаване правото на оземляване по
заявление вх. № 103 от 17.09.2002г. от Д. Р. Ч. е оземлен Д. Р. Ч. чрез
прехвърляне правото на собственост общо върху 3.439 дка земеделски земи,
разпределени по поземлени имоти по картата на възстановената собственост –
по плана за оземляване, както следва: 1. Поземлен имот от 1.065 дка, №
103001 по картата на възстановената собственост /плана за оземляване/,
категория IX, местност „П.“, начин на трайно ползване- нива, при посочени
граници и 2. Поземлен имот от 2.374 дка, № 125036 по картата на
възстановената собственост /плана за оземляване/, категория VIII, местност
„Ч.“, начин на трайно ползване- нива, при посочени граници.
С Нотариален акт за собственост върху недвижим имот акт № 004,
том I, рег. № 057, дело № 004/04.01.2018г., вписан в Служба по вписванията -
гр. Девин под акт № 8, том I, дело № 7, с вх. peг. № 10 от 04.01.2018г., Д. Р. Ч.
е признат за собственик, на основание оземляване на безимотни и
малоимотни граждани чрез прехвърляне право на собственост по чл. 20 от
Закона за собствеността и ползването на земеделски земи, с Решение №
103/16.01.2003г. на ОС „ЗГ“ с. Борино, вписано в Служба по вписванията - гр.
Девин под № 18, том IV, с вх. peг. № 640 от 09.09.2003г. на следните
недвижими имоти, находящи се в с. Б., обл. Смолян, а именно: 1. Поземлен
имот с идентификатор 05462.103.1 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на с. Б., общ. Борино, одобрени със заповед № РД - 18 -
34/15.06.2010г. на Изпълнителния Директор на АГКК -София, с адрес: м.
“П.”, с площ от 1064 кв.м., с трайно предназначение на територията:
„Земеделска“ и начин на трайно ползване: „нива“, категория на земята при
неполивни условия: девета, при съседи на имота с идентификатори:
5
05462.169.377; 05462.103.З; 05462.103.2; 05462.102.29 и 05462.102.30 и 2.
Поземлен имот с идентификатор 05462.125.36 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. Б., общ. Борино, одобрени със заповед № РД - 18
- 34/15.06.2010г. на Изпълнителния Директор на АГКК -София, с адрес: м.
“Ч.”, с площ от 2374 кв.м., с трайно предназначение на територията:
„Земеделска“ и начин на трайно ползване: „нива“, категория на земята при
неполивни условия: осма, при съседи на имота с идентификатори:
05462.121.49; 05462.125.39; 05462.125.42; 05462.125.35 и 05462.125.34.
От Д. Р. Ч. от с. Б. е подадено заявление за оземляване до Поземлена
комисия – Борино с вх. № 655-103/17.09.2002г. за три имота: В м.“П.“, в м.
„Дж. д.“ и в м.“Ч.“ – всички в землището на с. Б..
С Решение № 103/16.01.2003г. за признаване правото на оземляване
на безимотни и малоимотни граждани по чл.20 от Закона за собствеността и
ползването на земеделски земи (ЗСПЗЗ) в землището на с. Б., Общинска
служба по земеделие и гори с. Борино, на основание чл.20 от ЗСПЗЗ, чл.42 от
Правилника за прилагането му /ППЗСПЗЗ/, чл.18 от Наредбата за оземляване
на безимотни и малоимотни граждани и одобрен протокол № 42 oт
30.10.2002 г. по чл.16 от НОБМГ по подадено заявление за оземляване вх. №
103/17.09.2002 г. от Д. Р. Ч. е признато на Д. Р. Ч., с ЕГН **********
жител на с. Б., община Б., област Смолян, правото на оземляване с
предимство по чл.21, ал.1, т. 1 от ЗСПЗЗ чрез прехвърляне правото на
собственост, общо върху 4.714 дка земеделски земи държавния поземлен
фонд (ДПФ) в землището на с. Б., за следните имоти по картата на
възстановената собственост: 1. Поземлен имот от ДПФ, № 079042,
Използв. ливада от 1.275 дка, категория X, местност "ДР.", при цена
12 лв. за дка; 2. Поземлен имот от ДПФ, № 103001, нива от 1.065 дка,
категория IX, местност "П.", при цена 13 лв. за дка, и 3. Поземлен имот от
2.374 дка, представляващ част от поземлен имот от ДПФ, № 125036, нива,
целият от 4.748 дка, категория VIII, местност "Ч.”, при дена 24 лв. за дка.
Според скица с № К10412/21.05.2003г. имот № 103001 в м.“П.“,
землище на с. Б., с площ от 1.065 дка и според скица № К10408/21.05.2003г.
имот № 125036 в м.“Ч.“, землище на с. Б., с площ от 2.374 дка са собственост
на Д. Р. Ч..
Според декларация за семейно и имотно положение, Ш. М. Ч. е
6
съпруга на жалбоподателя Д. Р. Ч., а М. Д. Ч. и А. Д. Ч.- негови деца.
С Определение № 97/13.04.2004г., постановено по гр. дело №
111/2003г. по описа на РС-Девин е прекратено производството по делото
поради недопустимост на иска. С Определение № 192/21.06.2004г.,
постановено по ВЧГД № 310/2004г. по описа на ОС-Смолян с отменено
Определение № 97/13.04.2004г., постановено по гр. дело № 111/2003г. по
описа на РС-Девин и е върнато делото на ДвРС за продължаване на
съдопроизводствените действия.
С Решение № 193 б/19.11.2004г., постановено по гр. дело №
111/2003г. по описа на РС-Девин е отхвърлен предявения иск от М. Идр. Ч.,
от с.Зм., с ЕГН **********, с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ да се
приеме за установено по отношение на Д. Р. Ч., с ЕГН **********, от с.Б. и Р.
Ос. А., с ЕГН **********, от с.Б. и Министерство на земеделието и горите -
София, че към момента на образуване на ТКЗС през 1957г. е бил собственик
на имот представляващ, нива от 3 декара, в местност "М.", по землищна
граница между с.Зм. и с.Б., обособен по картата на землище с.Б. имот №
125036, с площ 4,748 декара, възстановен на Държавен поземлен фонд - МЗГ,
в местност "Ч.", при граници и съседи: № 125035 - нива на А. А. Ш., №
125028 - нива на насл. на А. М. Ю., № 125034 - ДПФ - МЗГ, № 000538 -
полски път, № 125029 - нива на насл. на Д. Иб., № 000380 - иглолистна гора,
№ 125030 - нива на А. Ш., № 125031 - нива на М. А. У., № 125032 - нива на
насл. на Д. А. Д., № 125033 - нива на насл. на Д. Н. И., като неоснователен.
С Решение № 422/29.12.2005г., постановено по ВГД № 54/2005г. по
описа на ОС-Смолян е оставено в сила като правилно и законосъобразно
решение № 193б/19.11.2004г., постановено по гр. дело № 111/2003г. по описа
на РС- Девин.
С Решение № 601/28.05.2007г., постановено по гр. дело № 378/2006г.
по описа на ВКС-София е отменено решение от 29.12.2005г. на Окръжен
съд- Смолян по гр. дело № 54/2005г. и е върнато делото на този съд за ново
разглеждане от друг състав.
С Решение № 245/24.10.2007г., постановено по ВГД № 275/2007г. по
описа на ОС-Смолян е отменено като незаконосъобразно Решение №
193б/19.11.2004г. постановено по гр.дело № 111/2004г. по описа на Районен
съд-Девин и вместо него е признато за установено по отношение на
7
Министерство на земеделието и продоволствието-гр. София, Д. Р. Ч. и Р. О.
А., и двамата от с. Б., обл. Смолян, че М. И. Ч. от с. Зм., обл. Смолян към
момента на образуване на ТКЗС в с. Б.-1957г. е бил собственик на нива с
площ от 3.0 дка в мест. "М.", обособен по картата на землище с. Б. с кад. №
125036, с площ 4.748 дка, възстановен на ДПФ-МЗГ в местност "Ч." при
граници: имоти с кад. №№ 125035,125028, 125034, 000538,125029,
000380,125030, 125031, 125032 и 125033.
С Решение № 366/09 от 12.04.2010г., постановено по гр. дело №
208/2008г. по описа на ВКС-София е оставено в сила Решение №
245/24.10.2007г. по гр. дело № 275/2007г. по описа на СмОС.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
По процесуалната допустимост:
Жалбата е подадена в преклузивният 14 - дневен срок по чл.14, ал.3,
изр.1 във вр. с ал.8 от ЗСПЗЗ от активно легитимирана страна по чл.14, ал.1
от ППЗСПЗЗ, при наличие на правен интерес, срещу подлежащ на обжалване
акт - отказ, обективиран в Решение № 103-1/02.11.2022г. на Общинска служба
по земеделие - Доспат, офис Борино с изх.№ 25 от 08.11.2022г., разгледана по
същество, жалбата е основателна по следните съображения:
Предмет на жалбата е Решение № 103-1/02.11.2022г. на Общинска
служба по земеделие - Доспат, офис Борино с изх.№ 25 от 08.11.2022г., с
което е отменено Решение № 103/16.01.2003г. на Общинска служба по
земеделие и гори - с. Борино за оземляване на безимотни и малоимотни
граждани в частта по т.2 за поземлен имот от 2.374 дка, категория VIII,
местност „Ч.“, начин на трайно ползване: нива, с изложени мотиви, че с
Решение № 245/24.10.2007г. по ВГД № 275 по описа за 2007 г. на Окръжен
съд - Смолян, водено на основание за спор за материално право по чл.14, ал. 4
от ЗСПЗЗ, оставено в сила с Решение № 866/09 от 12.04.2010г. по гр.д. № 208
по описа за 2008 г. на Върховен касационен съд, III гражданско отделение се
признава за установено по отношение на Д. Р. Ч. и по отношение на
Министерство на земеделието и продоволствието — гр.София, че трето лице
е собственик на гореописания имот.
Отмяна на постановеното Решение № 103/16.01.2003г. на Общинска
служба по земеделие и гори - с. Борино за оземляване на безимотни и
8
малоимотни граждани в частта по т.2 за поземлен имот от 2.374 дка,
категория VIII, местност „Ч.“ поради решен спор за материално право е
незаконосъобразен.
Решенията на Поземлените комисии са стабилни административни
актове и последните не могат да отменят сами постановените вече свои
решения, освен при наличието на определени предпоставки, които в
конкретния случай не са налице. В атакуваното решение не е посочено правно
основание, но в чл.14, ал.7 ЗСПЗЗ, са предвидени предпоставките при които е
допустимо преразглеждане на вече взети решения от комисията. Тези
предпоставки са откриване на нарушения на ЗСПЗЗ и на правилника за
неговото прилагане, на нови обстоятелства или на нови писмени
доказателства от съществено значение за постановяване на решението по ал.
1, в срок до една година от откриване на нарушенията, на новите
обстоятелства или на новите писмени доказателства, но не по-късно от три
години от влизането в сила на плана за земеразделяне или от постановяването
на решението на общинската служба по земеделие по чл.14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ,
министърът на земеделието по своя инициатива или по искане на
заинтересуваните лица отменя решението на общинската служба по
земеделие или разпорежда на общинската служба по земеделие да го измени.
Този ред не се прилага, когато за същите земи има влязло в сила съдебно
решение.
В атакуваното решение не са наведени доводи, нито е установено от
ответника наличието на констатирани нарушения на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, нито
откриването на нови обстоятелства, не е посочено правното основание на
постановяването му. Не става ясно как е иницирано производството,
цитирани са съдебни решения като писмени доказателства, от значение за
постановяване на решението, но не е посочено, кога, от кого са били
представени тези съдебни решения, респ. кога са били налични в службата,
тъй като са постановени преди повече от 10 години, а тези обстоятелства са
от значение за сроковете по чл. 14, ал. 7 във вр. с ал.1 от ЗСПЗЗ.
Съгласно практиката на ВКС по чл.290 ГПК ново обстоятелство, по
смисъла на чл. 14, ал. 7 от ЗСПЗЗ, представлява влязло в сила съдебно
решение по иск с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, като въз основа на
това решение, административният орган може да измени влезли в сила свои
9
решения, относно субектите на възстановяване на правото на собственост
върху земеделска земя / Решение № 337 от 15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. №
389/2010 г., II г. о., ГК/.
Действително са постановени съдебни актове - с Решение № 866/09
от 12.04.2010г. по гр.д. № 208 по описа за 2008 г. на Върховен касационен
съд, III гражданско отделение, с което е оставено в сила Решение №
245/24.10.2007г. по ВГД № 275 по описа за 2007 г. на Окръжен съд - Смолян,
с което е признато за установено по отношение на Министерство на
земеделието и продоволствието-гр. София, Д. Р. Ч. и Р. О. А., че М. И. Ч. от с.
Зм., обл. Смолян към момента на образуване на ТКЗС в с. Б.-1957г. е бил
собственик на нива с площ от 3.0 дка в мест. "М.", обособен по картата на
землище с. Б. с кад. № 125036, с площ 4.748 дка, възстановен на ДПФ-МЗГ в
местност "Ч.".
Възстановяването на земите с първоначалното решение е
осъществено по подадено заявление за оземляване вх. № 103/17.09.2002 г. от
Д. Р. Ч. на основание чл.20 от ЗСПЗЗ, чл.42 от Правилника за прилагането му
/ППЗСПЗЗ/, чл.18 от Наредбата за оземляване на безимотни и малоимотни
граждани и одобрен протокол № 42 oт 30.10.2002 г. по чл.16 от НОБМГ като
е изпълнена процедурата в цялост и е издадено решение, с което се признато
на Д. Р. Ч., правото на оземляване с предимство по чл.21, ал.1, т. 1 от
ЗСПЗЗ чрез прехвърляне правото на собственост, общо върху 4.714 дка
земеделски земи държавния поземлен фонд (ДПФ) в землището на с. Б., в т.ч.
процесния имот.
Спора за материално право подлежи на разглеждане по общия исков
ред, при което административния орган е обвързан от решението на съда,
относно лицата, в чиято полза следва да се възстанови имота. Предмет на
разглеждане по делото с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, по което са
постановените съдебни актове /Решение № 866/09 от 12.04.2010г. по гр.д. №
208 по описа за 2008 г. на Върховен касационен съд, и Решение №
245/24.10.2007г. по ВГД № 275 по описа за 2007 г. на Окръжен съд – Смолян/
е имот, представляващ нива с площ от 3.0 дка в мест. "М.", обособен по
картата на землище с. Б. с кад. № 125036, с площ 4.748 дка, възстановен на
ДПФ-МЗГ в местност "Ч.", докато Решение № 103/16.01.2003г. на Общинска
служба по земеделие и гори - с. Борино за оземляване на безимотни и
10
малоимотни граждани по т.2 е за поземлен имот от 2.374 дка, категория VIII,
местност „Ч.“, липсва доказателства тези имоти да са идентични. Още повече,
че в полза на жалбоподателя за процесния имот на база Решение №
103/16.01.2003г. на Общинска служба по земеделие и гори - с. Борино за
оземляване на безимотни и малоимотни граждани е издаден Нотариален акт
за собственост върху недвижим имот акт № 004, том I, рег. № 057, дело №
004/04.01.2018г., вписан в Служба по вписванията - гр. Девин под акт № 8,
том I, дело № 7, с вх. peг. № 10 от 04.01.2018г. Когато е налице спор за
материално право, това е основание за спиране на производството-чл.13, ал.5
ЗАП до решаване на спора по исков ред, но не и основание за отмяна на
решение за оземляване на безимотни и малоимотни граждани. АПК
предвижда, че основание за спиране на производството е само образувано
друго административно или съдебно производство - чл.54, ал.1 т.5 АПК.
Съдът не обсъжда гласните доказателства /показанията на разпитаните по
делото свидетели – Ш. Ш. К., Р. Д. А. и Д. М. М., тъй като не са относими за
настоящото производство по чл.14 ал.3 ЗСПЗЗ, а касаят обстоятелства, които
биха били предмет на обсъждане в общо исково производство по
установяване право на собственост, в което всяка от спорещите страни ще
разполага с годен титул за собственост и се установява собственика на имота
към настоящия момент.
При тези данни следва, че неправилно и незаконосъобразно с
Решение № 103-1/02.11.2022г. на Общинска служба по земеделие - Доспат,
офис Борино с изх.№ 25 от 08.11.2022г., е отменено решение №
103/16.01.2003г. на Общинска служба по земеделие и гори - с. Борино за
оземляване на безимотни и малоимотни граждани в частта по т.2 за поземлен
имот от 2.374 дка, категория VIII, местност „Ч.“, начин на трайно ползване:
нива, поради което следва да се отмени атакуваното решение, като
неправилно и незаконосъобразно.
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза
на жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски в процеса
съгласно представения списък - сумата от 400 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение. Съгласно § 16, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ държавна
такса в настоящото производство не се дължи и респективно не следва да се
възлага в тежест на ответната страна.
11
ВОДИМ ОТ ГОРНОТО, ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 103-1/02.11.2022г. на Общинска служба по
земеделие - Доспат, офис Борино с изх.№ 25 от 08.11.2022г., с което е
отменено решение № 103/16.01.2003г. на Общинска служба по земеделие и
гори - с. Борино за оземляване на безимотни и малоимотни граждани, в частта
по т.2 за поземлен имот от 2.374 дка, категория VIII, местност „Ч.“, начин на
трайно ползване: нива, като неправилно и незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Общинска служба по земеделие – гр.Доспат
представлявана от началника Юл. К. ДА ЗАПЛАТИ на Д. Р. Ч., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: с. Б., обл. Смолян, ул. З. № * сумата от 400.00
лева /четиристотин лева/ – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Смолянски
административен съд в 14 -дневен срок, считано от съобщението.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
12