ПРОТОКОЛ
№ 149
гр. гр.Мадан, 28.06.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и осми
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
Сложи за разглеждане докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
Гражданско дело № 20225430100101 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ Х. Р. Т. – редовно призован, не се явява, за него се явява
АДВ.М. Б. – преупълномощена от адв.Ф.С.
ОТВЕТНИКЪТ „Г.-М.“ АД – гр.М. – редовно призован, за него се
явява ЮРИСК.К. – с пълномощно по делото
ВЕЩОТО ЛИЦЕ д-р М. К. Б. – редовно призован, явява се лично.
АДВ.Б. – Да се даде ход на делото.
ЮРИСК.К. – Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ НАМИРА, че не са налице процесуални пречки за даване ход
на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ делото съобразно проекта за доклада, обективиран в
Определение № 142/25.05.2022 г. по гражданско дело № 101/2022 г. по описа
на Районен съд-Мадан.
ПРИСТЪПИ СЕ към изясняване на фактическата страна на спора.
АДВ.Б. – Поддържам исковата молба. Поддържам доказателствените
искания, направени с исковата молба. Оспорвам отговора на исковата молба.
1
Нямам възражения по проекта за доклад, да се приеме.
ЮРИСК.К. – Поддържаме възраженията си в отговора на исковата
молба. Моля да бъде приет за окончателен доклада по делото, нямам
възражения.
СЪДЪТ НАМИРА, че следва да бъде обявен за окончателен
изготвеният проект за доклад по делото, както и да се приемат като писмени
доказателства представените от страните с исковата молба и отговора на
исковата молба документи, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА за окончателен проекта за доклад, обективиран в
Определение № 142/25.05.2022 г. по гражданско дело № 101/2022 г. по описа
на Районен съд-Мадан.
ПРИЕМА като доказателства по делото приложените към исковата
молба и отговора на исковата молба писмени документи.
ДОКЛАДВА се постъпилото заключение по съдебномедицинската
експертиза, същото е в срока по чл.199 от ГПК, поради което няма пречка
да се пристъпи към изслушване на вещото лице.
ПРИСТЪПИ се към снемане на самоличността и изслушване на
вещото лице:
Д-р М. К. Б. – на 54 години, българин, български гражданин, разведен,
неосъждан, без родство и дела със страните по делото.
НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ се напомни наказателната отговорност по чл. 291
от НК.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ д-р М.Б. – Известна ми е наказателната отговорност
по чл.291 от НК. Представил съм писмено заключение, което поддържам
изцяло. Извършил съм личен преглед на ищеца.
АДВ.Б. – Нямам въпроси към вещото лице. Да се приеме
заключението.
ЮРИСК.К. – Нямам въпроси към вещото лице. Възразявам да се
приеме заключението, считам, че същото е необективно. Моля по реда на
чл.201 от ГПК да бъде допусната повторна тройна съдебномедицинска
експертиза, за да бъде не само комплексна, а заради разновидността три вещи
2
лица да отговорят на поставените въпроси, и по този начин да се гарантира,
че заключението е обективно и безпристрастно.
СЪДЪТ НАМИРА, че с оглед обстоятелството, че вещото лице е
отговорило на поставените задачи, следва да бъде прието заключението по
изготвената съдебномедицинската експертиза, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА заключението на вещото лице д-р М.Б. по изготвената
съдебномедицинска експертиза.
На вещото лице д-р М.Б. да се заплати сумата от 400 лева от бюджета
на съда.
АДВ.Б. – Аз смятам, че искането на ответника за назначаване на
повторна тройна съдебномедицинска експертиза не е основателно, и моля да
не бъде допускана.
СЪДЪТ НАМИРА, че не са налице основанията на чл.201 от ГПК за
допускане на повторно заключение доколкото не се сочат конкретни причини
за необоснованост на заключението, както и такива, които да пораждат
съмнения за неговата правилност. С оглед изложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на повторна
съдебномедицинска експертиза.
АДВ.Б. – Ние водим свидетели. На този етап нямаме други
доказателствени искания.
ЮРИСК.К. – Ние също водим двама свидетели, моля да бъдат
разпитани. Нямаме други доказателствени искания.
ПРИСТЪПИ СЕ към разпит и снемане на самоличността на водения
от ищеца свидетел както следва:
М. К. Т.А – на 42 години, българка, българска гражданка, омъжена,
неосъждана, съпруга на ищеца.
НА СВИДЕТЕЛЯ се напомни наказателната отговорност по чл. 290 от
НК. Свидетелят обеща да говори истината.
СВИДЕТЕЛЯТ М. Т.А – Вечерта на 12.01.2020 г. ми се обади баща
ми и ми каза, че се е случило нещо със съпруга ми, да отида до болница до
3
спешно, при което отидох в болницата в гр.Мадан. Отидох в спешен кабинет
и заварих съпруга ми, не беше адекватен, стенещ от болка. Дойде доктора,
там бяха и минно-спасителната служба. По изражението на д-р В. стана ясно,
че нещата не са никак добре, защото тя прегледа долните крайници, забрани
да се разсъблича, срязаха дрехите. При тази гледка за мен беше голям шок.
Приготвиха го за Смолян. Транспортирахме го с линейка до Смолян, като по
път ни придружаваше д-р Ш.. Кървеше ужасно от главата, по път той
крещеше и викаше от болка. В Смолян го приготвиха в приемен кабинет за
скенер. Направиха скенера и ни транспортираха до Пловдив в болница
УМБАЛ „Св.Георги“. Там ни чакаше екип, който вече беше подготвен и
запознат със състоянието му. И аз бях там. Вкараха го в операционна, и го
видях след един месец. След операционната един месец беше в КАИЛ, където
всеки ден получавахме информация от 12.00 до 13.00 часа за неговото
състояние, което не беше добре всеки ден. След един месец престой в
реанимация го качиха в неврохирургия, и се започна ада. Имаше много голям
декубитус, който отне много време да се затвори, от лежането в КАИЛ. Той
нямаше бузи, виждаше се около 10 см. от опашната кост. Последваха няколко
хирургични намеси, за да може да се изчисти инклузиралата тъкан. Горе-долу
на третия месец от постъпването ни в болницата в Пловдив, си дойдохме
вкъщи, обстановка на Ковид. Научих се сама да сменям превръзки, понеже се
сменяха по два пъти на ден. И започна борба със затваряне на раната и с чисто
психически подготовка за неговото състояние, понеже го вкарахме с носилка.
Дойдохме си от Пловдив вече подготвени вкъщи с болнично легло, и го
настанихме. Помолих доктора да не казва на Х. за неговото състояние, че той
никога няма да може да проходи, да изчакаме малко във времето. При
изписване просто го помолих да го направя аз в удобен за него момент. С
течение на времето стана ясно, че той не може да стане и да проходи, той си
го осъзна чисто физически, без да е нужно да му се казва. Той нямаше
никакъв усет. Може би и загубата на чувствителността повлия най-много
върху психиката му, защото чисто елементарно физиологични нужди, които
човек извършва, той не можеше сам да ги извършва. Болничния престой и
хирургическите интервенции го съсипаха психически. Той беше много добър
човек, но това го съсипа. Първо бяхме насочили вниманието си към
справянето с декубиталната рана, понеже никъде не ни приемаха с декубитус.
Предприехме пътуване до Сърбия за рехабилитация и за трансплантация на
4
стволови клетки, голяма надежда залагахме на това. Но впоследствие, както и
до ден днешен, нямаше никакъв резултат от самата трансплантация на
стволови клетки, но рехабилитацията там е на много високо ниво, и му
помогна много. Той беше до степен, че той не можеше да стои седнал, не
можеше да пази баланс, а това се подобри след рехабилитацията, тя ще бъде
до края на живота ни. Той се учи за неща, като едно малко дете, да прохожда,
да пази баланс, докато стои седнал. Ежедневно се извършват такива дейности,
аз му помагам. От Сърбия взехме доста идеи, като вкъщи си оборудвахме
стая, която е изцяло негова за рехабилитация, има вертикализатор, има
телфер, за който го вдигам, имитира ходене, всеки ден работа. Преди
инцидента Х. беше веселяк, беше добър човек, рибар, спокоен, всеотдаен,
защото след работно време помагаше на хората, работеше допълнително. Към
днешна дата фактът, че е затворен между четири стени и че не може да се
движи нормално като другите хора, имаме вкъщи рампа, която не може да
изкачи самичък, ако трябва да излезне трябва някой да го качи, не може да
бъде нормален и да е така, както преди.
ОСВОБОДИ СЕ СВИДЕТЕЛЯТ
ПРИСТЪПИ СЕ към разпит и снемане на самоличността на водения
от ищеца свидетел както следва:
В. Б. Б. – на 61 години, българин, български гражданин, вдовец,
неосъждан, без родство и дела със страните по делото.
На свидетеля се разясни наказателната отговорност по чл.290 от НК.
Свидетелят обеща да говори истината.
СВИДЕТЕЛЯТ В. Б. – Х.Т. го познавам от дете, аз съм 13 години по-
голям от него. С баща му сме приятели от над 40 години, първи приятели
както се казва. Може би два часа след като стана инцидента с Х., аз разбрах за
него. Инцидентът се случи по-миналата година. Х. беше дълго време в
болница, над 2 месеца. Видях го за първи път може би месец и половина след
като го изписаха, но ходих в Ковид-пандемията, с маска и на разстояние от
него, просто исках да го видя. Видя ми се много отчаян, не говореше така,
както преди. Преди беше винаги усмихнат, винаги добронамерен, а когато го
видях ми се видя много отчаян. Ние за кратко се видяхме заради пандемията,
пък и той не беше добре. Към днешна дата поддържаме контакт с Х. повече
по телефона заради пандемиите, вирусите. Последно съм ходил да го видя
5
преди около месец. Х. споделя, че много му тежи, че трябва постоянно да има
човек покрай него, за да се грижи за него, а преди той не се спираше, беше
изключително работлив. Аз живея в Мадан и преди те да се преместят в
къщата, ние бяхме съседи с него и съпругата му в блока. Веднага, след като го
изписаха от болницата, те се преместиха в къща в Мадан, защото в блока, в
който живееха, нямаше асансьор.
ОСВОБОДИ СЕ СВИДЕТЕЛЯТ
ПРИСТЪПИ СЕ към разпит и снемане на самоличността на водения
от ответника свидетел както следва:
С. М. И. – на 38 години, българин, български гражданин, женен,
неосъждан, без родство и дела със страните по делото.
На свидетеля се разясни наказателната отговорност по чл.290 от НК.
Свидетелят обеща да говори истината.
СВИДЕТЕЛЯТ С. И. – Работя в Горубсо-Мадан. Към м.януари 2020 г.
бях назначен на длъжност „работник мини“. Нощната смяна на 11 срещу
12.01.2020 г. на излизане от работа тръгнах към моя автомобил. Оставих си в
колата храна, която бях взел от стола, и когато отворих шофьорската врата
чух викове, много слаби, и чух, че някой вика за помощ. Помислих, че някой
колега е свършил по-рано и той си е тръгнал да си го закарам, но чух, че пак
се вика за помощ. Изкарах си телефона, за да светна, тъй като беше тъмно,
минах зад автомобила, там има нещо като мост, и се заслушах да чуя точно
откъде се чуват виковете. Като застанах на самия мост чух, че виковете идват
отдолу, под моста. Поглеждайки надолу светнах с телефона и видях, че има
човек долу в безпомощно състояние. Първоначално не можах да го видя,
позагледах се и видях, че е колегата Х.. Викнах му и го попитах какво се
случи, а той ми отговори, че е паднал и не знае какво се е случило. Аз нямаше
как да слезна да отида да видя за какво става въпрос, и оттам заобиколих през
един друг мост, където минават колите, и слезнах надолу под моста, където
минават колите. Отидох там, приближих се и видях, че положението е доста
зле. Попитах го как е, той беше в съзнание, имаше много кръв. Той каза, че е
паднал от отгоре, по какъв начин не знам. Аз му казах да не мърда, че ще
потърся някой да се обадим да извикаме спасителна. Качих се нагоре към
сградата, намерих техния началник-смяна и му казах какво се е случило.
Оттам той се обади на спасителна, и двамата слезнахме пак при него. След
6
това дойдоха вече спасителите. По принцип има друг мост, по който да се
преминава, а не този мост, под който видях, че е паднал Х.. По другия мост се
преминава пешеходно, той е метален. Това не е обичайния път за
преминаване. Има камери за видеонаблюдение в битовия корпус на рудник
Крушев дол. Нямам си на идея защо Х. е минал оттам. Аз не съм минавал по
този мост, за да стигна до паркинга. Не мога да кажа дали други колеги
минават по този мост. На този мост има релсова линия, по която с машина се
бутат вагони за ремонт. Преди инцидента не ни е провеждан инструктаж за
преминаване от корпуса до паркинга. Нямало е обозначителни табели, от
които да е видно, че е забранено преминаването по този мост с релсовия път.
След инцидента мостът е обезопасен с огради като парапети, но на мен лично
не ми е известно да има указания или забрана да не се предвижват хора по
този мост с релсовия път. За достъп до паркинга от корпуса има два моста за
преминаване – единият е бетонен, по който преминават камиони и леки
автомобили, другият е метален, тесен, само за пешеходци. Третия мост, който
е дървения с релсовия път, там само бутат вагони за ремонт. Аз не съм
преминавал през дървения мост, не съм виждал и мой колега да преминава по
него, но моето мнение е, че този мост не е за преминаване.
ПРИСТЪПИ СЕ към разпит и снемане на самоличността на водения
от ответника свидетел както следва:
Е. М. П. – на 50 години, българин, български гражданин, женен,
неосъждан, без родство и дела със страните по делото.
На свидетеля се разясни наказателната отговорност по чл.290 от НК.
Свидетелят обеща да говори истината.
СВИДЕТЕЛЯТ Е. П. – Аз работя в „Горубсо-Мадан“ като „началник-
смяна“. Тогава в нощта на 11.01. срещу 12.01.2020 г. бях нощна смяна.
Работното време на нощната смяна е от 23.45 часа до 06.45 ч. сутринта на
следващия ден. На 12.01.2020 г. след 06.00 часа беше, засякохме се със
сигналиста С. И. в корпуса и той каза, че има паднал човек в канала на реката,
и по-точно, че подемчикът ми от нощната смяна е паднал в реката. Отидохме,
видяхме го какво е, и се обадихме на спасителна служба, защото гледката
беше тежка, поне за мен. Х. лежеше на земята, беше си ударил главата в
камък, говореше ми на фамилия, казах му, че ще се оправи. Покрихме го и
викнахме спасителна станция. На мястото, където открихме Х. паднал, не е
7
това пътя, по който се преминава, нямам представа защо е минал оттам.
Открихме го на място, където има едно мостче, което служи за вкарване на
вагони, там беше паднал, но не знам по какъв начин. Беше паднал отстрани от
моста. В района на битовия корпус има камери за видео-наблюдение, които са
на видно място в корпуса, на няколко места има видеокамери. Мое лично
предположение е, че Х. се е объркал къде си е оставил колата, и затова е
решил да премине по по-пряк път. Паркингът ни е доста голям, но няма
места, засичаме се между смените, и ако предположим, че си е оставил колата
по-близо до дървения мост, затова е преминал през него. По този дървения
мост се избутват вагони с електромашина или с лебедка с въже, в някои
случаи хора ги избутват. Не съм виждал през моста да се бутат вагоните от
хора. Принципно всеки може да го ползва този мост. И преди, и след
инцидента съм избягвал да преминавам по този мост. След случая съм
минавал по този мост, за да си обясня лично за себе си как е станал самия
инцидент. Аз повече работя в корпуса, нямам наблюдение върху моста дали
преминават хора. Мисля, че няма изработени или точно обозначени
маршрути за преминаване от корпуса до паркинга. Аз работя от 3 години в
Горубсо-Мадан. Имало е забрана за преминаване през дървения мост, но
може би след инцидента. След злополуката се водеше разследване, и затова
предполагам, че след това е имало забрана да се преминава по този мост.
Няма правила, според които да има някакъв определен маршрут за
преминаване от корпуса до паркинга. След инцидента с Х.Т. на моста се
направи парапет и се забраняваше да преминава оттам хора, които нямат
работа. Мостът е обезопасен и се използва и към настоящия момент за работа.
От корпуса до паркинга има два моста – единия е метален, пешеходен, а по
другия може да се премине с автомобили. А третия е дървения мост, по който
се прекарват вагони. Аз използвам металния, понякога си минаваме и по по-
големия мост. В злополучната смяна по-рано приключихме задачите и цялата
смяна излезна на повърхността, и си тръгнахме по-рано.
АДВ.Б. – С оглед установяване на преминаването по този мост на
работници и служители на ответното дружество, бих искала да допуснете до
разпит при режим на призоваване лицата Б. М. Уз. и М. Ахм. Х., за
изясняване на обстоятелството, че и този мост се ползва масово от
работниците за преминаване през реката.
ЮРИСК.К. – Нямам възражение да бъде допуснато искането на
8
ищцовата страна.
СЪДЪТ НАМИРА искането за основателно, като следва да бъдат
допуснати до разпит при режим на призоваване сочените от ищеца свидетели,
с адрес по месторабота „Горубсо-Мадан“АД-гр.Мадан, при депозит в размер
от общо 60 лева, платим от бюджета на съда, доколкото ищецът е освободен
от държавни такси и разноски по настоящото производство.
ДЕЛОТО следва да бъде отложено за събиране на допуснатите гласни
доказателства, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетели при режим на
призоваване Б. М. Уз. и М. Ахм. Х. с адрес по месторабота: „Горубсо-
Мадан“АД-гр.Мадан.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за призоваване в размер на общо 60.00 лева,
платим от бюджета на съда.
ОТЛАГА делото за 27.07.2022 г. от 10.00 часа , за която дата и час
страните са уведомени в с.з. Да се призоват свидетелите Б. М. Уз. и М. Ахм.
Х..
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, закрито в 12.15 часа.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
Секретар: _______________________
9