РЕШЕНИЕ
№___
гр. Луковит, 09 ноември
2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ЛУКОВИТ, в публично съдебно
заседание на девети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ КИРЧЕВА
при секретаря И.Д., като разгледа
докладваното от съдия КИРЧЕВА гр. д. № 688 по описа за 2018 г. на съда и за
да се произнесе, съобрази следното:
Обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 240 от ЗЗД, чл. 99 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова
молба от “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД с ЕИК ******със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „В.Л.***, етаж М.,
представлявано от Т.Я.К., чрез пълномощника юрисконсулт Д.А.срещу Е.Н. А., ЕГН **********
*** за
установяване на вземанията на ищеца по Договор за стоков кредит № 272064 от 19.06.2017 г. между „Банка
ДСК“ ЕАД и ответника, и договор за цесия между „Банка ДСК“ ЕАД и ищеца “Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ООД
за следните суми: 769.64 лв. – главница, 175.03 лв. - договорна лихва за
периода от 25.06.2017 г. до 12.01.2018 г., 37.73 лв. – мораторна лихва върху
непогасената главница за периода от
26.06.2017 г. до 26.05.2018 г., както и законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата,
за които суми по ч.гр.д. № 318/2018 г. по описа на РС – Луковит е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Обстоятелствата, от които ищецът твърди, че произтича
претендираното право: Договор за стоков
кредит № 272064 от 19.06.2017 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД като кредитор и
ответника Е.Н.А. като кредитополучател и Общи условия, по силата на който на
последната е отпуснат стоков кредит в размер на 769,64 лв. за
закупуване/заплащане на стоки и/или услуги, продавани от „Технополис България“
ЕАД, както и за сключване чрез „Банка ДСК“ ЕАД застраховка. Кредитът е следвало
да бъде върнат на 15 месечни вноски, включващи главница и договорна лихва
съгласно погасителен план. Уговорен фиксиран лихвен процент, който към датата
на сключване на договора е 40,33%
годишно или 0,1120% на ден. По силата на Приложение № 1.1 от 12.01.2018 г. към
рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 29.09.2017 г.,
сключен между „Банка ДСК“ЕАД и ищцовото дружество първият прехвърлил на
втория вземанията към ответника по
договора за стоков кредит. Твърди се, че
ответницата не била извършвала плащанията по договора за стоков кредит. Позовава се на обявена предсрочна изискуемост
на 29.01.2018 г. /съгл. чл. 12.1 от Общите условия/. За дължимите по договора
за стоков кредит суми ищцовото дружество подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д.
№ 318/2018 г. по описа на РС – Луковит. Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което за ищеца е налице правен
интерес от предявяване на иск за установяване на вземанията си по същата.
Искането е да се признае за установено, че
"Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД има следните
вземания срещу ответника Е. А. Н. по Договор за стоков кредит № 272064 от 19.06.2017 г.: 769.64 лв.
– главница, 175.03 лв. - договорна лихва за периода от 25.06.2017 г. до
12.01.2018 г., 37.73 лв. – мораторна лихва за забава върху непогасената
главница за периода от 26.06.2017 г.
/дата на преустановяване на вноските по кредита/ до 26.05.2018 г./дата на
подаване на заявлението/, както и законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата Претендира
разноските по делото. Направено е особено искане уведомлението за цесията да
бъде връчено на ответника с преписа от исковата молба и доказателствата.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от
назначения особен представител на ответника е постъпил отговор, в който оспорва
иска като недопустим, а по същество като неоснователен и недоказан. Излага възражения,
че ищецът няма качеството на кредитор спрямо ответницата, тъй като тя
не е била надлежно уведомена за извършената цесия и същата не е породила
действие спрямо нея, както и че предсрочната изискуемост не е била надлежно
обявена на ответницата.
В първото по делото съдебно заседание е
подадена молба от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д.П.Д.**, С.С.Л. ЕТ.* ОФ.*,
представлявано от изпълнителния директор Д.Б.Б., чрез юрисконсулт А.Б.с искане
за встъпване по делото като трето лице помагач на страната на ищеца. Представя Договор
за цесия от 03.05.2019 г., с който „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД прехвърля на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД пакет от
вземания включително и процесното, както и уведомление до длъжника за
извършената цесия и пълномощно, с което цедентът е упълномощил цесионера да
извърши уведомяване по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. С протоколно определение от
05.12.2019 г. съдът на основание чл. 226, ал. 2 вр. чл. 218 от ГПК конституира
"Агенция за събиране на вземания" ЕАД като трето лице помагач на
страната на ищеца.
В съдебно заседание ищецът не изпраща
представител и не взема становище по същество.
Особеният представител на ответника счита исковете за неоснователни по
съображенията, изложени в отговора, и моли за отхвърлянето им.
Третото лице помагач в
писмено становище счита исковете за основателни и моли за уважаването им.
След като съобрази доводите на страните
и обсъди доказателствата по делото съдът намира от ФАКТИЧЕСКА следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 318/2018
г. по описа на РС – Луковит по заявление на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение № 157 от 07.06.2018
г. по чл. 410 ГПК за процесните суми,
представляващи вземания по Договор за стоков кредит № 272064 от 19.06.2017 г. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника
при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и след указание на заповедния съд в срока по чл.
415, ал. 4 ГПК ищецът предявява установителен иск за съществуване на вземането
си, поради което искът е допустим.
От приетите по делото писмени
доказателства, неоспорени от ответника - 769.64 лв. – главница, 175.03 лв. -
договорна лихва за периода от 25.06.2017 г. до 12.01.2018 г.,, ведно с Погасителен план и Общи условия, се установява,
че на посочената дата между ответника Е.Н.А. и “Банка ДСК“ ЕАД, е сключен
договор, по силата на който на първата е
предоставен кредит в размер на 769,64 лева, който следва да се погаси в срок до
19.09.2018 г., ведно с плащане възнаградителна лихва от 40,33% в размер на 190,84
лева, на 15 месечни вноски, 14 от които в размер на 66,16 лева, с падежна дата
25 число на месеца, а последната в размер на 34,24 лева, патима на 19.09.2018
г. Част от сумата по кредита в размер на
709 лева са предназначени за закупуване на стока, продавана от "Технополис
България" ЕАД - мобилен телефон Самсунг Галакси А5, а остатъка от 60,64 лева е послужила за
заплащане на премия по застраховка "Стандарт+", както и че сумите са
усвоени безкасово, чрез превеждането им по сметка на търговеца, съответно
застрахователя. Според чл.7 от договора размера на годишният процент на
разходите /ГПР/, е 48,72 % и може да променян при условията предвидени в ОУ. В
чл. 9 от договора се съдържа изявление на кредитополучателя, че е получил
преддоговорна информация по чл. 5 от ЗПК и общи условия, с оглед вземане на
информирано решение за сключване на договора. Според чл.12.1 от ОУ при забавено
плащане на главница и/или лихва с повече от 90 дни цялото задължение за
главница, става автоматично предсрочно изискуемо, като върху същото се дължи
лихва за забава в размер определен чрез завишаване на договорената
възнаградителната лихва с 10 %. В чл.13 от ОУ е предвидено право на кредитора
на превърне вземането по договора за кредит в предсрочно изискуемо при забава в
плащането на погасителни вноски.
Видно от приетия по делото фискален бон /дубликат/
от 19.06.2017г., уговорената с договора за кредит от 19.06.2017г. заемна сума от 709.00 лева е била преведена в полза на търговеца
/Технополис България ЕАД/ като продавач на уговорените за закупуване с кредита стоки, от купувача и ответник Е.А..
Няма спор между страните по сключването на
договора за стоков кредит и преустановяването на плащанията по него.
Видно от приетите по делото Рамков договор
за цесия от 29.09.2017 г., ведно с извадка от Приложение
№1.1-Приемо-предавателен протокол от 12.01.2018 г. и Потвърждение за сключената
цесия по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, кредиторът "Банка ДСК" ЕАД е
прехвърлило на ищцовата страна “Агенция за контрол
на просрочени задължения” ЕООД всички вземания към Е.Н.А., произтичащи
от договор за стоков кредит № 272064 от 19.06.2017 г. Приложено е
пълномощно, от което се установява, че „Банка ДСК“ ЕАД е упълномощило ищцовото
дружество да извърши уведомяване на всички длъжници по цедираните с договора за
цесия вземания. Приложено е и уведомление до ответника от упълномощен
представител на ищцовото дружество за цедиране на вземането на "Банка ДСК"
ЕАД към ответника.
За цесията няма данни за уведомяване на
длъжника, но горепосочените материали са връчени на ответника с исковата молба.
Видно от приетите на л.57-67 от делото договор за цесия от 03.05.2019 г. и
приложения към него, процесните вземания
на ищеца към ответника са били
прехвърлени в хода на делото в полза на третото лице помагач "Агенция за събиране на вземания" ЕАД.
От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно, а и същото не е
оспорено, се установява, че на
19.06.2017 г. "Банка ДСК" ЕАД е превела на застрахователя
застрахователната премия в размер на 60,64 лева по и на търговеца
"Технополис България"ЕАД сумата от 709,00 лева по договора за стоков
кредит № 272064. Плащания по кредита не са извършвани. Размерът на остатъчното
задължение по пера към момента на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК,
както и към момента на изготвяне на заключението е: главница - 769,64 лева;
договорна лихва - 175,03 лева; мораторна лихва върху главницата за периода от
26.06.2017 г. /датата на преустановяване на вноските по кредита/ до 26.05.2018
г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ -
71,62 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Съдът е сезиран с установителни искове с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 , ал.1 от ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД вр. чл. 99
от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Възникването на процесните вземания е
обусловено от установяване от страна на ищеца следните правопораждащи факти, а
именно: валидно сключен договор за стоков кредит между „Банка ДСК“
ЕАД и ответника; размера на задължението по кредита, период и
размер на задълженията за договорна и за мораторна лихва; изискуемост на
задълженията, валидно сключен договор за цесия, в чийто предмет е и задължението на ответника;
надлежно уведомяване на длъжника за цесията.
В тежест на ответника е да докаже,
че е заплатил процесните суми.
Сключването на процесният договор за
кредит и получаването на сумата предмет на същия, не се оспорва от ответника, а
и се установява от приетите и обсъдени
по-горе доказателства. Договорът е валиден и е породил правно действие между
страните по него.
Основните възражения на
ответника се свеждат до липсата на обявяване на предсрочна изискуемост на
задължението по договора за кредит и на уведомяване на длъжника за извършената цесия.
По цесията. Сключването на договор за цесия между заемодателя и ищеца се установява от
представените договор за цесия и приложение към него. Безспорно е, че до
момента на подаване на заявлението по реда на чл.410 от ГПК, както и на
исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело, цесията
не е съобщена на длъжника от предишния кредитор, съобразно чл.99, ал.3 от ЗЗД, за да породи действие спрямо него – ал.4. С исковата молба ищецът е
представил писмено потвърждение за извършената цесия от прехвърлителя, както и
пълномощно, с което последният го е упълномощил да уведоми от негово име
длъжника за нея.
Предвид горното, следва да се приеме, че с
получаването на преписи от книжата по делото ответникът е бил надлежно уведомен
за извършената цесия съобразно разпо-редбите на чл.99, ал.3 и 4 от ЗЗД –
обстоятелство, което следва да бъде зачетено при по-становяване на решението
съгласно чл.235, ал.3 от ГПК. Тук е мястото да се посочи, че съгласно съдебната
практика процесуалният представител на длъжника, назначен по реда на чл. 47,
ал. 6 от ГПК, може да извършва широк кръг от процесуални действия, в това число
и такива, представляващи разпореждане с предмета на делото при изричното
одобрение на съда /да сключи спогодба, да оттегли иска, да се откаже от него,
да признае иска и т. н./. Щом законодателят е предвидил особеният представител
да има възможността да се разпорежда с предмета на делото под надзора на съда,
то по аргумент за по силното основание, същият може надлежно да получи и
материалноправни изявления, адресирани до страната в хода на исков процес с
участието на съда като ръководно-решаващ орган, и съответно той се явява и
надлежен адресат на всички твърдения, наведени от насрещната страна.
Следователно връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е
направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с
факта на връчване правни последици – в този смисъл е Решение № 198/18.01.2019
г. по т. д. № 193/2018 г. на ВКС.
По предсрочната изискуемост. Действително в чл. 12.1 от ОУ е уговорена автоматична предсрочна
изикуемост при забава на плащанията с повече от 90 дни. Страните по договора за заем за потребление по ЗЗД могат съгл. чл.9 ЗЗД уреждаща договорната свобода, да уговорят възможността
кредиторът да иска изпълнение на задължението за връщане на заетата сума преди
първоначално определения срок и предпоставките за предсрочната изискуемост.
Изключено е обаче предварително да уговорят, че при неплащане или настъпването
на други обективни обстоятелства целият заем става предсрочно изискуем, без да
е необходимо волеизявление на кредитора за обявяване на предсрочната
изискуемост, тъй като такава уговорка противоречи на характера на предсрочната
изискуемост на преобразуващо право на кредитора, което се упражнява с негово
едностранно волеизявление и чието действие настъпва с достигането му до
длъжника при наличие на обективните предпоставки за изгубване преимуществото на
срока, уговорени в договора или предвидените в закона / Решение
№3/17.04.2019г. по т.д. №1831/2017г., ТК, II т.о., Решение № 200 от 18.01.2019 г. по
т.д. № 665/2018 г. на ВКС, ТК, І т.о./ С оглед изложеното, настоящият състав счита, че
уговорената между страните предсрочна изискуемост не настъпва автоматично, а е
необходимо волеизявление на кредитора, което да е достигнало до длъжника. В
случая липсват данни за изпращане на такова уведомление до длъжника, поради
това и предсрочна изискуемост на вземанията по процесния договор за кредит не е
настъпила.
Същевременно обаче както
към датата на приключване на съдебното дирене, така и към датата на подаване на
исковата молба, е настъпил крайният падеж на вземанията - 19.09.2018. Съгласно
задължителната съдебна практика - ТР №8/2017 от 02.04.2019 г. по тълк. д. №
8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, допустимо е предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради
предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ.
Предявеният по реда на чл.422, ал.1 ГПК иск за установяване дължимост на
вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде
уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на
пресъдено нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз
основа на документ по чл.417 ГПК. ВКС
излага в мотивите на решението, че дори когато в производството не бъде
доказано, че претендираното вземане е изцяло изискуемо поради предявената
предсрочна изискуемост, то не може изцяло да се отрече съществуването на
вземането и да бъде отхвърлен изцяло искът при безспорно установено
неизпълнение на същото това вземане по отношение на вече падежираните вноски. В цитираното ТР е разяснено, че
предсрочната изискуемост на вземането по договор за кредит променя
изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на
настъпването й, но няма за последица изменение на основанието, от което
произтича вземането. Вноските с падеж преди датата на настъпване на
предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания,
възникнали на едно и също основание - договора за кредит. По тези съображения
ВКС е приел, че позоваването на предсрочната изискуемост не е определящо за
основанието на претенцията, предявена по реда на чл.422, ал.1 от ГПК. Правното основание, на
което се претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и на предсрочно
изискуемата главница, е сключеният договор. В тълкувателното решение се сочи,
че поначало предсрочната изискуемост не може да бъде приложена по отношение на
вече падежираните към момента на обявяването й вноски, а само спрямо тези,
чиято изискуемост не е настъпила. По отношение на вноските с настъпил падеж по
погасителния план към датата на подаване на заявлението, предсрочна изискуемост
не се твърди и съответно тяхното присъждане в последващото производство
по чл. 422, ал. 1 ГПК не може да се разглежда като
произнасяне извън заявеното от кредитора основание.
Следователно, след като
всички вноски по процесния договор са падежирали - някои преди подаване на
заявлението, а останалите – след това, ответникът дължи връщане на заетата
сума. Претенцията за неплатена главница се явява основателна и следва да бъде
уважена изцяло в предявения размер от 769,64 лева, доколкото се установи, че
плащания по кредата не са извършвани.
Върху главницата се дължи законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК – 05.06.2018 г. до окончателното й
изплащане.
Ответницата дължи и
уговорената възнаградителна лихва до края на срока на договора - в размер на 175,03
лева.
Както беше посочено по-горе, по делото не
са ангажирани доказателства кредитът да е бил обявен на ответницата за
предсрочно изискуем преди подаване на заявлението, поради това претенцията за мораторна лихва върху
цялата непогасена главница за периода 26.06.2017 г. – 26.05.2018 г., е неоснователна и следва да се отхвърли. Не е предмет на настоящото производство присъждане на лихва за
забава върху отделните вноски по договора за кредит от датата на настъпване на
падежа на всяка една от тях до подаване на заявлението, тъй като тези вземания
не са били предмет на заповедното производство.
Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на
ОСГТК, съдът който разглежда установителния иск, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство.
В хода на заповедното производство ищецът е направил
разноски в размер на 75.00 лева /25 лева държавна такса и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение/, а в исковото – 25 лева за държавна такса и 100
лева юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определи на основание
чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл.37 от Закона за правната
помощ вр. чл.26 и чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, или
ответницата следва да заплати на ищеца разноски в общ размер на 192,32
лева съразмерно уважената част от иска.
Третото лице помага е
направило разноски за депозит за особен представител на ответника /300 лева/,
депозит за вещо лице /200 лева/. Претендира юрисконсултско възнаграждение в
размер на 350 лева. Въпреки този изход на делото, искането на третото лице
помагач за присъждане на разноски се явява неоснователно, тъй като съгласно
чл.78, ал.10 от ГПК такива не могат да му бъдат присъдени.
Мотивиран от
горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът Е.Н. А., ЕГН **********
*** дължи
на ищеца “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД с ЕИК ******със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „П. В.“ **, ет. *, представлявано
от Т.Я.К. следните суми, за които по ч.гр.д. № 318/2018 г. по описа на Районен
съд - Луковит е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, а именно: 769,64 лева /седемстотин
шестдесет и девет лева и 64 ст./ - главница
по Договор за стоков кредит № 272064
от 19.06.2017 г., сключен между "Банка ДСК" ЕАД и ответника,
вземанията по който са прехвърлени в полза на ищеца с Рамков договор за цесия от 29.09.2017 г.
и Приложение № 1.1 от 12.01.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда -
05.06.2018 г. до окончателното изплащане на задължението; 175,03
лева /сто седемдесет и пет лева и 3 ст./ - договорна лихва за
периода от 25.06.2017
г. до 12.01.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за мораторна лихва за сумата
37,73 лева за периода от 26.06.2017 г. до 26.05.2018 г.
ОСЪЖДА Е.Н.
А., ЕГН ********** *** да заплати на “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД с ЕИК ******със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „П. В.“ **, ет. *, представлявано от Т.Я.К. сумата от 192,32 лева /сто
деветдесет и два лева и 32 ст./ - разноски в заповедното и исковото
производство, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на
трето лице помагач на страната на ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: