Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………/……….11.2019 година,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на единадесети
ноември през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
ФИЛИП РАДИНОВ –МЛ.С.
при
участието на секретаря Петя Петрова
разгледа
докладваното от съдия Мая Недкова
въззивно
гражданско дело № 1849 по описа на ВОС
за 2019 год.
за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.259 и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба вх. № 62109/26.08.2019г. на „Енерго - Про Продажби“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик”, № 258, Варна Таурс – Г, чрез пълномощник срещу Решение № 3598 от 02.08.2019г.,
постановено по гр.дело № 3968/2019г. на Варненския районен съд,16 състав, с
което е прието за установено в отношенията между страните, че Д.Г.П., ЕГН **********
с адрес ***, НЕ ДЪЛЖИ на въззивникът сумата от 626.23лв./шестстотин
двадесет и шест лева, двадесет и три ст./, представляваща начислена, като
корекция ел.енергия за периода от 05.12.2018год. до 04.03.2019год. по фактура от
11.03.2019год. за обект на потребление, находящ се в град В., ул.Х.К.№**,ап.* с
кл.№ **********, на основание чл.124,ал.1 ГПК.
В жалбата е изложено становище за
неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение.
Въззивникът намира извършената корекционната процедура за законосъобразна, а
предявения иск за неоснователен.Твърди се,че се касае за реално потребена ел.
енергия , доказана с констативния
протокол и СТхЕ, заплащането на която е дължимо от абоната поради
потребяването й. Отправеното искане е да се отмени първоинстанционното решение
и да се постанови друго, с което да се отхвърли исковата претенция, както и
присъждане на направените в производството съдебно – деловодни разноски.
В съдебно заседание въззивникът чрез
процесуален представител поддържа жалбата, моли да се отмени
първоинстанционното решение и да му се
присъдят направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил
отговор от насрещната по жалбата страна, в който същата се оспорва, като неоснователна.Отправено е
искане за потвърждаване на първоинстанционното решение, като правилно и
законосъобразно.
В съдебно заседание по същество, чрез
процесуалния си представител, с писмена
молба оспорва жалбата, моли да бъде
отхвърлена, както и да му се присъдят направените по делото разноски.
За да се
произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от Д.Г.П., ЕГН ********** с адрес ***, против
„ЕНЕРГО- ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Тауърс-Е”, иск с правно
основание чл.124 от ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните,че
ищецът не дължи на ответникът сумата от 626.23лв./шестстотин двадесет и шест лева, двадесет и
три ст./, представляваща начислена, като корекция ел.енергия за периода от
05.12.2018год. до 04.03.2019год. по фактура от 11.03.2019год. за обект на
потребление, находящ се в град Варна, ул.Х.К.№**,ап.* с кл.№ **********.
В
исковата молбата ищцата твърди, че е потребител на доставяна от ответника ел. енергия в имота й на адрес град Варна, ул.Х.К.№**,ап.*
с кл.№ **********. Извършена
е проверка на средството за търговско измерване и е констатирано неточно
измерване на консумирана ел. енергия, поради което е начислена сметката за използвана ел.енергия, в размер на
посочената сума. Излага се в исковата
молба, че не са били налице предпоставките за извършване на корекцията. Оспорва
констативния протокол, твърди, че не е присъствал при проверката. Твърди, че не
е изпълнено задължението на ответното дружество и свързаното с него „Енерго-Про
мрежи” АД за извършване на периодични проверки, не са представени доказателства
за реалното доставяне на количеството електроенергия посочено в становището,
периода на извършената корекция е определен произволно, както и поради незаконосъобразността
на предвидените в ПИКЕЕ корекционни процедури. Моли за положително решение по
предявения иск.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от „Енерго-Про Продажби” АД, в
който се оспорва иска като неоснователен. Твърди се, че процесната сума
представлява цена на потребено количество електроенергия, дължима по силата на
съществуващото между страните договорно правоотношение. Поддържа се, че е
извършена проверка на средството за измерване, при която са спазени
задълженията на ответника посочени в общите условия. За проверката е съставен
констативен протокол, на основание чл. 38 ал.2 от ОУ на ДПЕЕЕМ, който е съставен в присъствието на
двама свидетели. Изготвения с
обективираните в него констатации е годно основание за изготвяне на становище
за начисляване на ел. енергия на начислените суми за потребена ел. енергия.
Абонатът е потребил ел. енергия в количество различно от отчетеното, поради
което дължи заплащането му, на основание чл.200 ал.1 от ЗЗД вр. чл. 38 от чл.
38 ал.2 от ОУ на ДПЕЕЕМ.
В
съдебно заседание страните поддържат тезите си.
Настоящият
състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа
и правна страна, следното:
Жалбата,
инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което
е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е
валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на
отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение
неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на
чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
От
събраните по делото доказателства съдът, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е безспорно, че ищецът - въззиваем е потребител на
електрическа енергия за обект, находящ се в град Варна, ул.Х.К.№**,ап.* с кл.№
**********.
По делото е
представен Констативен протокол № 1105264/04.03.2019год., от който се установява, че на същата
дата служители на „Електроразпределение Север“ АД, са извършили проверка на
горепосочения адрес на потребление и е констатирано установено
неправомерно вмешателство в схемата на свързване на СТИ с електрозахранващата
мрежа, прекъснат е оперативния нулев проводник от клемите на СТИ. Протоколът е
бил подписан от служителите извършили проверката и двама свидетели.
Въз основа на КП е
изготвена справка от 07.03.2019г. с основание - извършена проверка
на СТИ и издаден КП за корекция при
неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на ел. енергия в общ размер на 3168 кВтч за периода 05.12.2018год. до 04.03.2019год., общо 90дни.
За начисленото
количество ел.енергия е издадена фактурира № **********/11.03.2019г. за сумата от 626.23лв.
Представена е справка за потребление на ел. енергия
и извлечение за фактури и плащания.
От заключението на приетата в първа инстанция съдебно –
техническата експертиза,което съда кредитира,
се установява, че отразената
констатация в КП означава, че е налице неправомерно вмешателство в схемата на
свързване на СТИ с електрозахранващата мрежа чрез прекъсната връзка на
оперативния нулев проводник към СТИ. Няма тех. уред, който да установи точното,
неотчетено количество ел.енергия за минал период, освен по изчислителен метод.
Съдът, след съвкупния анализ на
събраните по делото пред първа инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона,
в предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, достигна
до следните правни изводи:
По
предявения отрицателен установителен иск по реда на чл.124, ал.1 от ГПК в
тежест на ответника е да докаже факта, от който произтича вземането му, а
именно, че в качеството му доставчик на електроенергия е доставил посоченото в
справката за корекция количество електроенергия, което не е отчетено поради
извършено неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа, че е
извършена проверка изправността на електромера и е използвана правилната
съобразно одобрените и приети Общи условия методика за корекция на сметката,
съответстваща на доставената и потребена ел. енергия.
По
делото не се спори, че ищецът е потребител на ел. енергия, както и че имотът,
където е монтиран процесният електромер, е бил присъединен към ел. мрежа,
поради което ищецът има задължението да заплаща използваната ел. енергия.
Доколкото
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /обнародвани в ДВ,
бр. 98 от 12.11.2013 год. в сила от 16.11.2013 год., изм. ДВ, бр. 15/14.05.2017
год. / са отменени, ответното дружество се позовава на чл.200 от ЗЗД, както и на
предвидената в чл. 38
от ОУ на ДПЕЕЕМ на „Електроразпределение Север“ АД одобрени с Решение ОУ-060 на КЕВР на
07.11.2007г. , изменени с Решение ОУ-004/06.04.2009г. на КЕВР, възможност за
едностранна корекция. По въпроса относно наличие на
основание за извършване на корекцията по реда на ОУ е налице константната
съдебна практика на ВКС/която
настоящия съдебен състав изцяло споделя/
последователно следвана, вкл. след приетите изменения с ДВ
бр.54/17.07.2012г. в ЗЕ, приемаща клаузата от ОУ,
регламентираща тази възможност за нищожна /в този смисъл са напр. напр.
Решение № 79/11.05.2011г. на ВКС, постановено по т. д. № 582/2010 г., Решение №
189/11.04.2011г. на ВКС по т. д. № 39/2010г., Решение № 165/2009г. по г. д. №
103/2009г. на ВКС, Решение № 104/2010г. по т. д. № 885/2009г., Решение №
29/15.07.11г. по т. д. № 225/10 г. на ВКС, ІІ т.о. и др. В същия смисъл е и
Решение № 12/11.02.2013 год. по т. д. № 1080/2011 год. на ВКС на РБ, Второ т. о. и много
други/. С решенията е отречена изцяло възможността доставчикът
да обосновава правото си на едностранна корекция въз основа на клаузи,
съдържащи се в приетите от самия него и обвързващи потребителите Общи условия,
като е мотивирано разрешение, че поради неравноправния им характер по смисъла
на чл.143, т.6 и т.18 от ЗЗП подобни клаузи са нищожни по силата на чл.146,
ал.1 от ЗЗД и чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй като нарушават основните принципи за
равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и за защита на
интересите на потребителите при
търговия с електрическа енергия.Ето защо посочената
регламентация не може да бъде приета за годно основание за възникване правото
на ответнито дружество да извършва едностранна корекция на сметката за
потребена ел.енергия.
Такова основание не могат да бъдат и приетите
към
момента нови Правила за измерване на количеството електрическа енергия /обн.
ДВ, бр. 35/30.04.2019 г./, доколкото на същите не им е придадено обратно действие с изрична
разпоредба.
Доколкото
корекционната процедура по посочените текстове от ОУ на ДПЕЕЕМ
е незаконосъобразна и като такава не е основание за ангажиране отговорността на
потребителя, констативния протокол като предпоставка за извършване на
корекцията може да бъде ползван
единствено като частен документ, оспорен от ищеца и не носещ подписа му.
По
делото не е проведено пълно и главно доказване на друго основание, породило
твърдяното право в полза на ответника. Съгласно разпределената доказателствена
тежест,ответникът в хода на производството не е представил убедителни доказателства,
че начисленото количество ел. енергия е доставено на абоната и той го е
потребил, поради което последният да дължи нейното заплащане. Установяването на
това обстоятелство е безспорно необходимо, защото ел. енергията е движима вещ,
поради което нейната продажба се подчинява на общите правила на договора за
продажба. В тази връзка купувачът дължи заплащане на продажната цена винаги за
реално предоставена стока. В този смисъл е практиката на ВКС – Решение №
1081/07.02.2008г. по т.д. № 657/2007г. , Определение № 717/18.11.2009г. по т.д.
№ 658/2009г.
Следва
да се отбележи още, че съгласно чл. 120, ал.1 ЗЕ,
СТИ е собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на
съответната електроразпределителна мрежа.
Поради изложеното,въззивната жалба е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода от делото, отправеното искане
и представените доказателства в полза на въззиваемия следва да се присъдят
разноски за настоящата инстанция в размер на 300.00 лева – заплатено възнаграждение за един адвокат, съобразно представения
списък по чл.80 от ГПК.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3598 от 02.08.2019г.,
постановено по гр.дело № 3968/2019г. на Варненския районен съд,16 състав.
ОСЪЖДА „Енерго-Про
Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Вл. Варненчик” № 258, „Варна Тауърс Г“ ДА
ЗАПЛАТИ на Д.Г.П., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 300.00 /триста/ лева – разноски за
настоящата инстанция, съставляващи адвокатско
възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на
обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: