Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 123
гр. ПЛОВДИВ, 11.07.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД,
ІІ граждански състав, в открито заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТЕЛА ДАНДАРОВА
НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
при участието на секретаря АННА СТОЯНОВА, като разгледа
докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ въззивно гражданско дело № 250/2019 г., намира
за установено следното:
Производство по реда на чл. 258 - 273
от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 6549/27.02.2019
г. от „УМБАЛ - П“ АД, ЕИК ..против решение № 134/30.01.2019 г., постановено
по г. д. № 1549/2018 г. по описа на ОС – П, с което „УМБАЛ П” АД е осъдено
да заплати на М.Л.Б. ЕГН **********, на основание чл. 49, връзка с чл. 45 и чл.
52 от ЗЗД във връзка с нарушено право на своевременна, достатъчна и качествена
здравна помощ по смисъла на чл. 81, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и на чл. 86, ал. 1, т. 3 от ЗЗдр., сумата 30 000.00
лева, като част от сумата от 100 000.00 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в силни психически и физически болки и
страдания, претърпени при двете хирургически интервенции; силен стрес и депресия;
отчаяние и напрегнатост, ведно със законната лихва, считано от 22.07.2016 г. до
окончателното плащане.
Жалбоподателят моли
съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното и да постанови друго,
с което да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Ответникът счита, че
жалбата е неоснователна. Претендира разноски.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено следното:
Иск
с правна квалификация чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Предявен от М.Л.Б.
ЕГН ********** *** против „УМБАЛ П” АД – П, бул. „Б.“ № 234, ЕИК ...
Ищецът моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата от сумата 30 000.00
лева, като част от сумата от 100 000.00 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, причинени от противоправно бездействие от страна на
лекарите от Отделението по ортопедия и травматология на ответника „УМБАЛ П“ АД в
периода 31.03.2015 г. – 29.04.2015 г., в резултат на което Б. е била лишена от
своевременна и достатъчна медицинска помощ по смисъла на чл. 81, ал. 1 и ал. 2,
т. 1 от ЗЗдр., довело до трайна и необратима увреда на лъчевия нерв на лявата
ръка и изразяващи се в силни психически и физически болки и страдания, претърпени
при двете хирургически интервенции; силен стрес и депресия; отчаяние и напрегнатост,
ведно със законната лихва, считано от 22.07.2016 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът не признава иска. Претендира
разноски.
В исковата молба се твърди, че Б. е била хоспитализирана
в отделението по ортопедия и травматология на „УМБАЛ – П“ АД за периода
25.03.2015 г. – 13.04.2015 г. с лекуващ лекар д-р Е. М. и окончателна диагноза „Фрактура
диафизис хумери синистра“, като на 31.03.2015 г. е било извършено „Открито
наместване на фрактура с вътрешна фиксация, хумерус“. Посочено е, че Б. е била приета повторно в отделението по ортопедия
и травматология на ответника „УМБАЛ – П“ АД за периода 22.04.2015 г. – 29.04.2015
г., с лекуващ лекар д-р Е.М., и с окончателна диагноза „Статус пост операцио
про фрактура хумери синистра. Остеосинтезис металика“, като на 25.04.2015 г. е
извършена „Друга декомпресия или освобождаване на адхезия на периферен нерв или
ганглий“. Тези обстоятелства не са спорни и се доказват от представената
медицинска документация.
Твърди се, че грешки при лечението при
първото постъпване, допуснати от служители на ответника, са довели до трайна и необратима
увреда на лъчевия нерв на лявата ръка. Това твърдение е основателно. Според
заключенията на всички медицински експертизи, при извършването на първата операция
не са допуснати нарушения на добрите медицински практики, но на Б. не е
предписана рехабилитация и постоперативна медикаментозна стимулация на нерва и
документацията и за двете хоспитализации не е водена редовно. Тези пропуски
(бездействия) са довели до затруднения в нормалната функция на лявата ръка (на
движението на китката), които трудно могат да бъдат преодолени и причиняват значителни
болки и страдания. Следва да бъде отбелязано, че експертизите констатират и
други медицински причини за затрудненията при работата на лявата ръка като цяло,
които нямат никаква причинна връзка с процесната медицинска дейност: диабетна
полиневропатия, датираща преди оперативните намеси и прекаран инсулт,
значително увреждащ левите крайници, диагностициран на 09.04.2015 г. – преди
втората, но след първата операции.
Според показанията на свидетел Л.К. Б. (л. 45 от делото на РС), ищцата не
може да движи ръката си, има болки, не може да върши обичайната си работа,
нервна и разстроена е.
С оглед горната фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че
е налице хипотезата на чл. 49 от ЗЗД и така предявеният иск е доказани по
основание. По възлагане на ответника трето лице е бездействало, поради която са
настъпили вреди за ищеца, което предпоставя ангажиране на отговорността.
При анализ на установената фактическа
обстановка (продължителност и интензитет на болките и страданията, прогнозата
за възможното възстановяване на увредения крайник, наличието на други заболявания,
несвързани процесната медицинска дейност, които в значителна степен оказват
влияние на нормалното функциониране на лявата ръка) и при приложението на чл.
162 от ГПК и чл. 52 от ЗЗД, настоящата инстанция намира, че сумата от 10 000.00
лева е най – адекватен паричен еквивалент на всички неимуществени вреди.
Претенцията е за 30 000.00 лева
като част от 100 000.00лева. При това положения на ищеца следва да бъде
присъдена единствено сумата от 10 000.00лева.
Не до тези правни изводи е достигнал
първоинстанционният съд, поради което обжалваното решение следва да бъде
отменено в частта над размера от 10 000.00 лева до 30 000.00 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в тази част искът следва да
бъде отхвърлен, а в останалата обжалвана част първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено.
За разноските:
С оглед горното и на основание чл. 78 от ГПК следва да бъде осъдено „УМБАЛ П” АД, ЕИК..
да заплати на М.Л.Б. ЕГН ********** сумата от 935.00 лева, представляваща разноски
за производството пред двете инстанции по съразмерност, а на адвокат С.С. сумата
от 1 992.00 лева с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение по реда на чл.
38 от ЗА за производството пред двете инстанции по съразмерност.
Следва да бъде осъдена М.Л.Б. ЕГН ********** *** АД, ЕИК ..сумата от 3 225.00
лева, представляваща разноски за производството пред двете инстанции по съразмерност.
Пред въззивната инстанция „УМБАЛ П” АД, ЕИК.. не е направило искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение, поради което направеното възражение за
прекомерност е безпредметно и не следва да бъде обсъждано.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 134/30.01.2019 г., постановено
по г. д. № 1549/2018 г. по описа на ОС – П, в частта, с която „УМБАЛ П” АД, ЕИК ..е
осъдено да заплати на М.Л.Б. ЕГН **********, на основание чл. 49, връзка с чл.
45 и чл. 52 от ЗЗД във връзка с нарушено право на своевременна, достатъчна и
качествена здравна помощ по смисъла на чл. 81, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и на чл. 86, ал. 1, т. 3 от ЗЗдр., сумата над
размера от 10 000.00 лева до размера от 30 000.00 лева, като част от
сумата от 100 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в силни психически и физически болки и страдания,
претърпени при двете хирургически интервенции; силен стрес и депресия; отчаяние
и напрегнатост, ведно със законната лихва, считано от 22.07.2016 г. до
окончателното плащане, както и в частта за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на М.Л.Б.
ЕГН ********** *** АД,
ЕИК .. да заплати сумата над
размера от 10 000.00 лева до размера от 30 000.00 лева, като част от
сумата от 100 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в силни психически и физически болки и страдания,
претърпени при двете хирургически интервенции; силен стрес и депресия; отчаяние
и напрегнатост, ведно със законната лихва, считано от 22.07.2016 г. до окончателното
плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 134/30.01.2019 г., постановено
по г. д. № 1549/2018 г. по описа на ОС – П в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „УМБАЛ П” АД –
П, бул. „Б..“ № 234, ЕИК.. да заплати на М.Л.Б. ЕГН ********** *** сумата от 935.00
(деветстотин тридесет и пет) лева, представляваща разноски за производството
пред двете инстанции по съразмерност.
ОСЪЖДА „УМБАЛ П” АД –
П, бул. „Б..“ № 234, ЕИК .. да заплати на адвокат С.С. с адрес: *** сумата от 1
992.00 (хиляда деветстотин деветдесет и два) лева с ДДС, представляваща адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА за производството пред двете инстанции
по съразмерност.
ОСЪЖДА М.Л.Б. ЕГН **********
*** да заплати на „УМБАЛ П” АД – П, бул. „Б..“ № 234, ЕИК .. сумата от 3 225.00
(три хиляди двеста двадесет и пет) лева, представляваща разноски за производството
пред двете инстанции по съразмерност.
Преписи от решението
да бъдат връчени на страните.
Решението подлежи на
касационно обжалване, в едномесечен срок от съобщаването, при наличие на
предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен
съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: