Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 157 27.11.2019 г. град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ
На
25 септември Година 2019
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОНЬО ТОНЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ХРИСТАКИЕВА
ТАТЯНА ГЬОНЕВА
СЕКРЕТАР
С. К.
ПРОКУРОР
ХРИСТО МИШОВ
като
разгледа докладваното от съдия ХРИСТАКИЕВА
ВНОХД №1147 по описа за 2019 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.313 от сл от НПК.
С Присъда
№15/21.02.2019 г., постановена по нохд №97/2019 г. Районен съд – Казанлък е
признал подсъдимия
М.К.И. за виновен в това, че в периода от 25.07.2018 г. до 13.10.2018 г. в гр.
Казанлък, в условията на продължавано престъпление, на два пъти, от
звукозаписна кабина, находяща се в сградата на СУ „Екзарх Антим I“ в гр.
Казанлък и от апартамент, находящ се в гр.Казанлък на ул.“Илинден“ №41 вх.А
ет.6 ап.18, е отнел чужди движими вещи - 1бр. усилвател „YAMAHA“, модел „EMX
5014C“ със сериен № HCNH01153 на стойност 1000,00лв., от владението на К. Г. С.,
собственост на СУ „Екзарх Антим I“ с МОЛ Р. С. С. и 1бр. Смарт телевизор марка
„Самсунг LED", модел: „UE 32S4500AW“ - 32 инча на стойност 400,00лв., от
владението на Г. К. К. от гр.Казанлък, или всичко на обща стойност 1400,00лв.,
без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е
извършено в условията на опасен рецидив - престъпление по чл.196 ал.1 т.1, вр.
с чл.194 ал.1, вр. с чл.29 ал.1. б.“а“ и б.“б“, вр. с чл.26 ал.1 от НК и чл.54 НК, поради което съдът му определил наказание от шест години „лишаване от
свобода“, като на осн.чл.58а, ал.1 от НК
го намалил с 1/3 и осъдил подсъдимия М.К.И.
на четири години „лишаване от свобода“,
при първоначален „Строг“ режим.
С постановената присъда на осн. чл.59
ал.1 т.1 от НК съдът е зачел времето,
през което подсъдимият М.К.И. е бил с МН „Задържане под стража”, считано от
14.11.2018 г. и е осъдил същия да заплати направените по делото съдебни
разноски в размер на 93,84 лв. по сметка на ОД на МВР - Ст.Загора.
Против
постановената присъда е постъпила жалба от М.К.И., в която се навеждат доводи за
несправедливост на постановената присъда и се иска да бъде намален размера на
наложеното наказание „лишаване от свобода“.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид доводите на страните,
доказателствата по нохд №97/2019 г. по описа на Pайонен съд – Казанлък и извърши цялостна служебна проверка на атакуваното решение,
според разпоредбите на чл.314, ал.1 от НПК, намери за установено следното:
Производството пред
първоинстанционния
съд е протекло по реда на глава 27 НПК, при хипотезата на чл.371, т.2 НПК.
Изложената
в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка се подкрепя
от направените от подсъдимия самопризнания. Същият не оспорва изложената
фактическа обстановка, като самопризнанията му са в съответствие със събраните в хода на досъдебното
производство гласни доказателства -
показанията на св.К. С., Р. С., Т. Г., С. Т., З. Т., Р. К., П. Т. и Г.К., както
и писмените доказателства - заложен билет № 9455/26.07.2018г., протокол за
доброволно предаване от 13.11.2018г.,
гаранц.карта на телевизор м.“Самсунг“,фиск.бон от 17.04.2018г., гаранц.карта за
тонколони, заложен билет №
02700002796/30.08.2018г., приобщени по реда на чл.283 НПК. Фактическата
обстановка по делото може да бъде обобщена по следния начин:
Подсъдимият М.К.И. е
осъждан многократно, като няколко пъти е изтърпявал наказания „Лишаване от
свобода“. Видно от справка от ГД „ИН“ И. *** за изтърпяване на определено общо
наказание в размер на 3 години лишаване
от свобода по НОХД №374/11г. и НОХД №399/11г.
и двете по описа на РС-Казанлък, като е
освободен на 21.03.2014г. по
изтърпяване.
Впоследствие е постъпил в Затвора - Стара
Загора на 16.02.2015 г. за изтърпяване на определено на осн. чл.25 и чл.24 от НК общо наказание в размер на 4 години „лишаване от свобода“ по НОХД №1210/2014
г. на РС-Казанлък, НОХД №21/2015г. на РС-Казанлък, НОХД №398/2015 г. на
РС-Казанлък, НОХД №460/2015 г. на РС-Казанлък, НОХД №447/2015 г. на РС-Казанлък
и НОХД №1237/2015 г. на РС-Казанлък. Освободен на 05.04.2018 г. на осн. чл.70
от НК - остатък 10 месеца и 1 ден /от работа - 10 дни/, т.е. описаната
по-долу престъпна дейност следва да се
квалифицира в условията на опасен
рецидив по см. чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК.
През
месец юли 2018 г. подсъдимият М.К.И. работил във фирма, която се занимавала със
саниране и ремонт на училище „Антим I“ в гр.Казанлък. Във връзка с работата си,
подсъдимият имал достъп до всички помещения на територията на училището. На
25.07.2018 г. обикаляйки из училището, И. забелязал, че вратата на кабинет, в
който се помещавало звукозаписно студио, е разбита и влизайки вътре видял там
усилвател „YAMAHA“,модел „EMX 5014C“ със сериен № HCNH01153. Въпросният кабинет
се стопанисвал от св. К.С., учител по музика, като същият отговарял за
намиращите се в кабинета вещи, а материалноотговорно лице по отношение на
всичките вещи в училището била директорката му - св. Р. С.. Подсъдимият взел
усилвателя, изнесъл го от училището и го отнесъл в ромската махала на гр. Казанлък. Там срещнал приятеля
си - св. П. Т., когото помолил да заложи усилвателя в заложна къща, като му
обещал да го почерпи за тази услуга. Св. Т. на другия ден - 26.07.2018г.
посетил заложна къща „Доверие - Танев, Йовов" ООД и заложил усилвателя,
във връзка с което св. С. Т., управител на заложната къща, му дал сумата от 300
лв. и издал заложен билет №9455 от същата дата. В заложния билет същият отразил
данните на св. П. Т.. Срокът за връщане на сумата в заложния билет бил тридесет
дни. Св. П. Т. предал цялата сума от 300лв. на подс. И.. След изтичане на срока
на договора, усилвателят не бил потърсен, поради което служителите в заложната
къща продали вещта.
На 12.10.2018 г.
подсъдимият М.И. *** в жилището на свидетелите Г. К. и З.Т..Той бил в
апартамента с техните деца, като заедно играли на компютъра им. Впоследствие
подсъдимият, заедно с децата им излезли
пред блока и под предлог, че има необходимост да посети тоалетна, И. се качил у
тях, отключил с ключ, даден му от децата и от апартамента взел „СМАРТ“ телевизор марка „Самсунг LED",
модел: „UE 32S4500AW“ - 32 инча, който се намирал в хола. Телевизорът същият
изнесъл, като го скрил в храсти под намиращата се наблизо ж.п. линия.
Телевизорът бил чисто нов, в кашон и бил запечатан. Няколко дни след това подс.
И. взел телевизора от мястото, където го бил скрил. Предложил го на сестра си -
св.Т. Г. за сумата от 130 лв. и тя го купила. Свидетелите К. и Т.,установявайки,
че от дома им липсва телевизорът, на 09.11.2018г. подали жалба в РУМВР - Казанлък.
Във връзка с разследването полицейските служители установили, че извършител е
подс. И., открили телевизора в дома на сестра му св. Г. и същата го предала
доброволно с протокол за доброволно предаване, като впоследствие телевизорът бил върнат на
собственика му св. Г. К. срещу разписка.
По делото са изготвени
съдебно-оценъчни експертизи, от заключението на които е видно, че пазарната стойност
на оценявания цветен телевизор „Самсунг LED", модел: „UE 32S4500AW“ - 32
инча към 12/13.10.2018г. възлиза на 400лв., а пазарната стойност на 1бр.
усилвател „YAMAHA“, модел „EMX 5014C“ със сериен № HCNH01153 към 25.07.2018г.
възлиза на 1000лв.
При
приетата за установена фактическа обстановка съдът е квалифицирал деянието на
подсъдимия М.К.И. като такова по чл.196,
ал.1, т.1 вр. с чл.194, ал.1 вр. с чл.29, ал.1, б“а“ и б.“б“ от НК вр. чл.26, ал.1
от НК. Настоящият съдебен състав намери, че при определяне правната
квалификация на извършеното престъпление от подсъдимия И. не е допуснато
нарушение на материалния закон.
Наказанието на подсъдимия И. е определено
при хипотезата на чл.54 НК. В тази връзка съдът счита за уместно да отбележи,
че определянето на наказанието спрямо конкретния подсъдим за конкретно
извършеното престъпление не съставлява
механична преценка на отчетените обстоятелства, а е логически процес на
цялостна оценка на всички обстоятелства, влияещи върху отговорността.
При
съблюдаване на принципите за законоустановеност и индивидуализация на
наказанието, залегнали в чл.54 от НК, е определено наказанието на подс. И. за
извършеното от него престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1,
вр. чл.29 ал.1 б.”б” от НК, в рамките на
средния размер, предвиден за това престъпление – „лишаване от свобода” в размер
на шест години, при баланс на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства.
Като смекчаващи вината обстоятелства правилно първостепенният съд е отчел
критичното отношение на подсъдимия към извършеното деяние и тежкото му
материално положение. Отчетени се и всички отегчаващи вината обстоятелства, а
именно обремененото съдебно минало на подсъдимия и лошите му характеристични
данни.
При определяне наказателната отговорност
винаги следва да се вземе предвид и степента на обществена опасност на дееца,
която в случая е висока, предвид липсата на поправителен и превъзпитателен
ефект от предходните многобройни осъждания и наличието при подс. И. на трайно
установено поведение на несъобразяване с правните и етични норми в обществото. Действително, съгласно т.7 от ТР №1/2009 г. на ОСНК,
признанието на подсъдимия, чрез което е съдействал за изясняване на обективната
истина, може да се цени като смекчаващо вината обстоятелство. Доколкото обаче
индивидуализацията на наказанието е комплексен логически процес, то това
обстоятелство не е от характер да конфронтира изводите за висока степен на
обществена опасност на деянието и на дееца и да обоснове смекчаване на
наказателноправното положение на подсъдимия И., повече от това, което бе
изложено по-горе.
В обобщение, съвкупната оценка на обстоятелствата, влияещи върху
отговорността на подсъдимия И., изводите за неговата лична степен на обществена
опасност и величината на степента на обществена опасност на деянието, сочи на
наличие на баланс на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, при който въззивният
съд е определил наказанието, а именно лишаване от свобода за срок от шест
години. В съответствие с разпоредбата на чл.58а, ал.1 НК съдът е намалил
размера на определеното по правилата на чл.54 НК наказание с 1/3, като
наказанието което следва да изтърпи подсъдимият И. е в размер на четири години
„лишаване от свобода”.
В
контекста на изложеното по-горе, както и в отговор на искането на подсъдимия за определяне на наказание в по-нисък размер, настоящият
съд намира, че не са налице предпоставки за намаляване размера на така
определеното наказание, като със същото ще бъдат постигнати целите на
индивидуалната и генерална превенция.
По
изложените съображения и на основание чл.338 от НПК съдът:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Присъда
№15/21.02.2019 г., постановена по нохд №97/2019 г. на Районен съд – Казанлък.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.