№ 10786
гр. София, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20241110144544 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Алог тръкинг“ ООД, с ЕИК:
*********, подадена чрез пълномощника му – адв. И. К. против Р. И. Ж., с
ЕГН: **********, с адрес: ********** **********, с която се иска ДА БЪДЕ
ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО, че ответникът дължи на ищецовото
дружество сумата от общо 1 500 лева – заплатени от ищеца компенсаторни
такси / два броя тол такси по 750 лева всяка/, дължими от ответника, поради
непълно и неточно деклариране на данни относно поверено на ответника
МПС, собственост на ищеца – тежкотоварен автомобил – влекач №
********** с полуремарке с № **********, ведно със законна лихва за забава
върху тази сума, считано от датата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение – 29.02.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
12698/2024 г., СРС, 63 с-в. Претендират се и направените разноски.
В исковата молба се твърди, че ответникът бил в трудово
правоотношение с ищцовото дружество, като заемал длъжността „шофьор на
тежкотоварен автомобил“. Трудовото правоотношение било прекратено със
Заповед № 209/23.06.2023 г. Посочва се, че едно от задълженията на ответника
по сключения между страните трудов договор било да въвежда данните на
управляваното от него превозно средство в бордово устройство за подаване на
декларации за тол такси. Посочва, че със Заповед № 5572/09.06.2023 г.
ответникът е бил командирован като шофьор на тежкотоварен автомобил –
влекач с рег. № ********** и полуремарке с рег. № ********** да извърши
товар на превози от България до Франция-Испания. При изпълнение на
посочения превоз обаче управляваният от ответника автомобил е бил засечен
1
два пъти от електронна система за събиране на тол такси: 1/ на 10.06.2023 г. по
път А-6, км. 60+705 м. (намаляващ километър) – при преминаване през област
София-град, Столична община, Чепинци; 2/ на 21.06.2023 г. по път А-6, км.
60+705 м. (нарастващ километър) – при преминаване през област София-град,
Столична община, Чепинци.
За превозното средство е попълнена тол декларация, но платената
категория била по-малка от декларираната, т.е. шофьорът е декларирал и
заплатил такса, по-малка от дължимата. Поради това на основание чл. 10, ал. 2
от ЗП на собственика на МПС – ищцовото дружество „Алог Тръкинг“ ООД, е
начислена компенсаторна такса в размер на 750 лева за всяко отделно
нарушение или общо 1500 лева, която е била заплатена от ищеца на 29.06.2023
г.
Посочва се, че поради виновно неизпълнение на ответника на
задължението му да декларира данните за управляваното от него превозно
средство на бордовото устройство в тежест на ищеца като негов собственик е
начислена съответната компенсаторна такса, която за ищцовото дружество
представлява имуществена вреда. Поради това, със съгласието на ответника,
сумата е удържана от командировъчните средства, които ответникът е имал
право да получи. В периода от 20.07 до 10.08.2023 г. обаче ответникът е
отправил до ищцовото дружество искания за предоставяне на документи и
информация за удържане на процесната сума, а също така и е отправил
извънсъдебна претенция удържаната сума да му бъде възстановена, сезирал е
ИА „Главна инспекция по труда“ с оплаквания, че не е получил пълния размер
на командировъчните си средства, които е имал право да получи.
В тази връзка ищецът е заплатил на ответника сумата, която преди това е
удържал за възстановяване на заплатената такса в размер от 1 500 лв. Поради
това моли съдът да установи по отношение на ответника, че последният
дължи на ищеца сумата от 1 500 лв., представляваща заплатената от последния
компенсаторна такса, вследствие на виновно и противоправно поведение на
ответника, изразяващо се в посочване на неверни данни за управляваното от
него МПС на бордовото устройство.
С исковата молба са представени: заповед № 209/23.06.2023 г. за
прекратяване на трудов договор; заповед № 5572/09.06.2023 г.; длъжностна
характеристика на длъжността „шофьор на тежокотварен автомобил“;
извлечение по сметка; искане за предоставяне на документ.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответника Р. И. Ж., е подаден писмен
отговор, с който исковете се оспорват като неоснователни. Посочва, че
ищецът не е обучавал ответника за въвеждане на данни на бордово
устройство, а също така ответникът нямал задължение по трудов договор или
длъжностна характеристика за въвеждане на данни за управляваното МПС в
бордово устройство. Поради това оспорва наличието на вина на ответника за
настъпване на процесната вреда, а също така оспорва противоправно
поведение от негова страна. Посочва, че никога не е въвеждал данни в
мобилното устройство за процесното МПС. Твърди, че преди извършване на
процесния курс управителят на ищцовото дружество Кушев е сменил
2
регистрационния номер на процесния влекач и след това е въвел в системата
по-малкия брой оси, констатиран от тол системата, заради което и е била
начислена процесната такса. Признава, че сумата от 1500 лв., която
първоначално е била удържана от ищцовото дружество, след подадена от
ответника жалба пред ИА „ГИТ“ му е преведена по банкова сметка. Въз
основа на посоченото моли съдът да отхвърли предявения иск като
неоснователен.
Към отговора на исковата молба са представени писмени доказателства
(в незаверен препис): отговор от изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ с изх.№ 23102052/19.12.2023 г.; заповед № 5467/21.04.2023 г. от „Алог
Тръкинг“ ООД; заповед №5497/04.05.2023 г.; заповед № 5408/23.03.2023 г.;
заповед №5376/07.03.2023 г.; заповед №5342/17.02.2023 г.
В хода на производството по делото са представени: документи от трето
лице „Шел България“ ЕАД. От ищеца са представени: заповед от 23.06.2023
г., както и документ – ръководство за потребителя, информация и настройки.
Разпитан е и свидетел – служител на ищеца Димитър Евгениев Д..
В съдебно заседание по делото, проведено на 13.05.2025 г. ищцовото
дружество чрез адв. К. счита иска за доказан и иска същият да бъде уважен.
Ответникът редовно призован, се явява лично и с адв. Д.. От
процесуалния представител се излагат доводи за отхвърляне на иска.
От ответника по делото са постъпили писмени бележки.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за
вземането, което е предмет на настоящото производство. В тази връзка по
подаденото заявление районният съд е издал заповед № 7786/12.03.2024 г. по
ч.гр.д. № 12698/2024 г. по описа на СРС. Последната е връчена на длъжника.
Страните не спорят /макар и по делото да не е приложен трудов договор/,
че в периода от 03.02.2023 г. до 23.06.2023 г. се установява, че същите са били
в трудово правоотношение като ответникът е бил назначен да изпълнява
длъжността „шофьор, тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“, поделение
„международни шофьори“ с код по НКПД 8321 – трудов договор №
274/03.02.2023 г.
Видно от служебна справка в ТРРЮЛНЦ дружеството ищец „Алог
тръкинг“ ООД, с ЕИК: ********* е с предишна фирма „Бендер-21“ до
06.12.2022 г.
Съгласно приложена по делото длъжностна характеристика за длъжност
„шофьор на тежкотоварен автомобил“ с НКПД 8332-2005 към дружеството
„Бендер-21“ работникът има, наред с други и следните задължения:
-преди излизане на път шофьорът извършва преглед на поверенето му
МПС, проверява горивото, охладителната течност, маслото, гумите,
състоянието и работата на двигателя, скоростната кутия, кормилното
3
управление, осветлението, спирачките, предния и заден мост, работата на
арматурното табло, действието на контролните уреди, наличността и
състоянието на инстР.тите и принадлежностите, закрепването на товара;
-получава документите, съпровождащи товара, включително, но не само:
товарителници, тир карнети, фактури и други. Проверява дали документите,
съпровождащи товара, са попълни коректно и дали съответстват на
превозвания товар като уведомява работодателя в случай на несъответствие.
Попълва надлежно съответните превозни документи лично, когато поради
някаква причина тези документи лично, когато поради някаква причина тези
документи не са или не могат да бъдат попълнени от товародателя или
изпращаща , или друго лице, което нормално следва да ги попълни. При
изпълнение на тези свои задължения полага необходимата грижа;
Длъжностната характеристика е получена и подписана /на стр. 4-та/ от
ответника на 03.02.2023 г. – като подписът му не е надлежно оспорен – като
съдът намира, че противното не се установи и от доводите на ответника лично
в съдебно заседание. На същата страница е изписано и „запознат съм с
правилата за вътрешния ред“.
По делото е представена заповед № 5572/09.06.2023 г., подписана от
ответника, с която същият е командирован като водач на камион с рег. №
********** /влекач/ и ********** / ремарке/ за превоз на товар от България
до Франция/Испания. Съгласно заповедта работникът има право на
командировъчни до двукратния размер на командировъчните пари съгласно
Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина за всеки
ден от курса.
Видно от екранни справки, които страните не спорят, че са от тол
система, МПС с рег. № ********** и водач Р. Ж. е засечено на 10.06.2023 г. в
18.27 часа в област София град, общ. Столична, Чепинци, по път А-6 км.
60+705 намаляващ км. – с отбелязване „частично платена КТ“ като „има тол
декларация за преминаването“, но платената категория е по-малка от
измерената“. Налице е същата справка и за 21.06.2023 г. – като превозното
средство е засечено в 18.31 часа в област София град, общ. Столична,
Чепинци, по път А-6 км. 60+705 нарастващ км.
От приложено по делото извлечение от сметка /извадка/ е видно, че са
извършени три превода от сметка с титуляр ищцовото дружество към АПИ, БГ
ТОЛ от 28.06.2023 г. като и трите превода са от 29.06.2023 г. и всеки превод е
за сумата от по 750 лева.
Със заповед № 209/23.06.2023 г. трудовото правоотношение на ответника
Р. Ж. е прекратено на основание чл. 71, ал. 1 от КТ, считано от 23.06.2023 г. –
като заповедта е подписана от ответника, а е отбелязано и че същият е
получил трудовата си книжка на 25.01.2024 г.
По делото е приложена / представена от процесуалния представител на
ищеца в първо съдебно заседание/ и втора заповед отново с дата 23.06.2023 г.,
но без номер – с която на ответника е наложена на основание чл. 210, ал. 1 вр.
с чл. 206, ал. 1 от КТ – санкция в изпълнение на ограничена имуществена
отговорност – за сумата от 1500 лева – като сумата представлява два броя
4
компенсаторна такса /по 750 лева всяка/ по чл. 10, ал. 2 от ЗП – доколкото на
гореописаните две точки в област София град, общ. Столична, Чепинци
повереното на ответника МПС е засечено с подадена тол декларация, но
заплатената такса не съответства на измерената категория, като шофьорът е
декларирал и заплатил по-малко от дължимото.
В тази връзка със заповедта е разпоредено сумата от 1500 лева да се
удържи от командировъчните пари. В заповедта е удостоверено връчване при
условията на отказ на ответника – в присъствието на свидетели Димитър
Евгениев Иванов и Владислав Янков / фамилията не се чете/ - на 23.06.2023 г.
Посочената заповед ответникът лично в съдебно заседание отрича да е
виждал или да му е била връчвана.
Представени са към исковата молба и две искания за предоставяне на
документ, адресирани от ответника до работодателя, с които работникът сочи,
че не разполага със заповед за удържане на суми от трудовото му
възнаграждение съответно оспорва основанието, на което е „глобен“,
доколкото не бил наясно със същото. Посочените искания нямат дата – но
според ищеца / вписано в исковата молба/ са постъпили в периода от
20.07.2023 г. до 10.08.2023 г./.
Видно от писмо от ИА ГИТ от 19.12.2023 г. по сигнал на ответника от
26.10.2023 г. при ищцовото дружество е извършена проверка – като е
установен платежен фиш за сумата от 2455.38 лева, от които обаче
първоначално са платени 955.38 лева. След намесата на ГИТ обаче на
работника е заплатен и остатъкът от 1500 лева. В тази връзка и при спор
между страните е указана възможност да се обърнат към съда.
По делото е представено и писмо от „ШЕЛ България“ ЕАД, с което
уведомяват съда, че ръководството за употреба на бордовото устройство се
съдържа заедно със самото него. В ръководството е описано как се използва
устройството, поради което и не се провеждат обучения в този смисъл. При
дефект на устройството има осигурен пътен отдел за съдействие. Превозното
средство се регистрира в системата с параметрите от свидетелството за
регистрация. От там се вземат и осите на МПС. Осите на ремаркето се
настройват винаги допълнително от водача. Приложено и към писмото
ръководство на английски език / в крайно ситен шрифт/. Към същото не се
съдържа превод, но от таблица горе вдясно се установява, че в България
водачът въвежда брой оси на МПС. Указано е и каква информация въвежда
водачът за всяка държава.
От процесуалния представител на ищеца е представено и ръководство за
потребителя – информация и настройки, видно от което за заплащане на пътни
такси в България – дисплеят на бордовото устройство показва сборът от осите
на влекача и ремаркето. Броят на осите трябва да бъде променен ако
ремаркето бъде добавено или премахнато от влекача. За България максимално
допустимото брутно тегло за конфигурацията на автомобила се съхранява
предварително в системата по време на регистрацията на софтуера и се
показва автоматично на дисплея на бордовото устройство – 11.8 т.
От показанията на разпитан по делото свидетел Димитър Евгениев Д.
5
/служител на ищеца/ се установява, че работи за ищцовото дружество от около
15 години като до 2022 г. бил управител, а след това „началник – транспорт“,
като никога не бил работил като шофьор. Уточнява, че дружеството се
занимава с международен транспорт. Самият свидетел се занимавал с
командировъчни заповеди, отчети, ведомости – като с камионите се
изпълнявали курсове за целия ЕС, както и Англий и Швейцария.
Разказва, че познавал ответника Р. Ж., който работил в дружеството като
шофьор около два месеца.
Относно превоза свидетелят разяснява, че за камионите се заплащат
пътни такси и винетки чрез бордово устройство – машината, предоставена от
„ШЕЛ“ и монтирана в камиона чрез включване в запалката. При включване
устройството изписвало номера на камиона, оси и тонаж – като такова
устройство имало във всеки камион, но то не съдържало данни за водача.
Уточнява, че самият камион можело да се кара като влекач или с ремарке.
Разказва, че след включване на устройството шофьорът следвало да
провери дали са правилно изписани номерът на камиона, осите и тонажът.
Посочените данни се въвеждали от шофьора с бутони – като тонажът бил
винаги 18 тона, а осите – при пътуване само на влекач – две оси, а при влекач с
ремарки – четири + оси. Допълва, че от дружеството „ШЕЛ“ била осигурена
24 часова връзка в случай на проблем, както и инструкция. Твърди, че
ответникът Р. Ж. никога не се бил оплаквал, че не може да работи с
устройството.
На следващо място свидетелят поддържа, че на всички шофьори било
разяснено как се работи с устройството – като им било дадено същото заедно
със съответните документи от „ШЕЛ“. Уточнява, че шофьорите не се
подписвали никъде, че получават устройството. Самият ищец от своя страна
не можел да разбере от разстояние за наличие на проблем с въведените в
устройството данни – като това ставало ясно само при получаване на глоба.
Нямало нарочен служител на дружеството ищец, който да се занимава с
въпросните устройства. В тази връзка и за устройството във всеки камион
отговарял именно шофьорът му – вкл. уточнява, че в дружеството имало
около 45-50 шофьори и 40 камиона и нямало нарочен камион за шофьор, а се
сменяли.
По отношение на процесния случай свидетелят разказва, че проблемът
възникнал при курс на ответника с направление България-Франция/Испания и
обратно – като композицията, шофирана от ответника била засечена два пъти
в България. Други аналогични проблеми при курсове на ответника не били
възниквали.
Свидетелят обаче твърди, че при предходен курс ответникът бил загубил
регистрационна табела на влекача, което наложило същият да бъде закаран в
КАТ за регистрация. След това камионът бил взел от лице на име Христо
Михайлов, който изпълнил вътрешен курс до Бяла Слатина с настроено
устройство – на 09.06.2023 г. без да възникне проблем.
За устройството свидетелят разказва, че било залепено за стъклото на
камиона и с кабел се включвало към запалката. След това при включване на
6
камиона „на контакт“ самото устройство се задействало – като имало
светлинна индикация.
За процесния случай свидетелят твърди, че устройството в камиона на
ответника било включено и на него се визиуализирали съответните данни.
Проблемът обаче се породил, доколкото бил неправилно въведен броят на
осите на МПС – вместо 4+ оси, доколкото композицията била влекач с ремарке
били въведени само 2 оси /т.е. все едно само за ремарке/.
Поради това и била наложена глоба – за дължимостта която на
ответника била връчена заповед, но последният отказал да я подпише. Глобата
дошла от ТОЛ системата за дружеството като собственик на камиона и
дружеството я заплатило, за да избегне неблагоприятни последици. По
отношение на заповедта свиделелят първоначално твърди, че не е присъствал
на връчването й като знаел само, че ответникът отказал да заплати сумата и
напуснал.
Впоследствие свидетелят заявява, че бил присъствал на връчването на
заповедта за глобата и възприел като ответникът отказал да я подпише.
Разпознава своя подпис като свидетел при отказ за получаване на документ.
Свидетелят разказва, че след проблема с ответника същият проблем
възникнал и за следващия шофьор /лицето Иван Денков/ взел композицията –
като и следващият шофьор бил глобен за същото нарушение със същия
камион. Заповедите за глобите не били връчени на шофьорите в един ден.
По отношение на курса до Бяла Слатина след смяната на номерата на
влекача свидетелят поддържа, че композицията винаги се е предвижвала в
цялост – влекач с ремарке, но глоба нямало.
На последно място свидетелят поддържа, че работата с устройството
била елементарна като и свидетелят го бил виждал и бил въвеждал данни в
такова, макар и да не бил никога шофьор. В представените документи от
„ШЕЛ“ обаче свидетелят не разпознава указания за въвеждане на данни, а
само изискванията на всяка държава.
Показанията на свидетеля съдът цени при условията на чл. 172 от ГПК,
доколкото същият е служител на ищеца и за него е налице вероятна
заинтересованост от изхода на делото. Независимо от това съдът съобразява
показанията м като последователни и дотолкова, доколкото кореспондират на
останалия доказателствен материал.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Искът е с правно основание чл. 210, вр. с чл. 203, ал. 1 от КТ вр. с чл. 415
от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответника за имеществени
вреди, причинени от последния в хода на изпълнение на служебните му
задължения, за което е издадена заповед № 7786/12.03.2024 г. по ч.гр.д. №
12698/2024 г. по описа на СРС за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е
депозирал възражение в срока по чл. 414 от ГПК. Това е наложило даване на
7
указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В
тази връзка предявения установителен иск е допустим като целта му е
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен
ред в исково производство.
В доказателствена тежест на ищеца по иска по чл. 203, ал. 1 вр. с чл.
210 от КТ е да докаже: 1/ наличието на трудово правоотношение с ответника
през процесния период, по който служителят да е полагал труд в момента, в
който са причинени имуществени вреди на работодателя; 2/ в резултат от
поведението на ответника (в процесния случай – от въвеждане на неверни
данни в тол система) при изпълнение на трудовите му задължения за
работодателя е възникнала имуществена вреда под формата на претърпяна
загуба в размер на претендираната сума, 3/ причинна връзка между
поведението на работника и вредата; 4/ размер на вредата и 5/ че е издал
заповед, с която е определил основанието и размера на отговорността на
работника, както и че е връчил тази заповед на работника.
В случая ищецът следва да докаже и че е платила на третото лице,
наложената глоба.
В доказателствена тежест на ответника е да установи възраженията си
срещу иска (вкл. че работодателят е следвало да осигури въвеждането на
данни в бордовото устройство), както и плащането на дължимото се
обезщетение.
В случая по делото е представена заповед по чл. 210 от КТ /макар и без
номер – от дата 23.06.2023 г./ - за която се твърди, че е връчена на ответника
при условията на отказ. От своя страна самият ответник в срока за отговор на
исковата молба не е навел оспорване, че такава заповед не съществува. Поради
това и доколкото издаването на такава заповед е от категорията на
относителните процесуални предпоставки за предявяване на иска по чл. 203,
ал. 1 от КТ, то и същият в процесния случай е допустим /така Определение №
79/29.01.2015 г. по ч.гр.д. № 343/2015 г. на ВКС, 4-то Г.О./.
От своя страна в самата искова молба ищецът изрично сочи, че
ответникът е оспорил – в периода от 20.07.2023 г. до 10.08.2023 г.
дължимостта от негова страна на сумата, подлежаща на удържане по
заповедта по чл. 210 от КТ. Поради това съдът приема, че е спазено и
условието на ал. 3 от същия законов текст.
Когато вредите са причинени небрежно или причината за тяхното
настъпване е неустановима, работникът отговаря по реда на 203, ал. 1 от КТ, а
когато са причинени умишлено, отговорността се определя от разпоредбите на
гражданския закон.
В процесния случай по делото е установено, че между страните е бил
сключен трудов договор, по силата на който ответникът е изпълнявал
длъжността „шофьор на товарен автомобил – международни превози“.
Липсва спор и че с нарочна заповед на работодателя служителят е бил
командирован да извърши курс по направление България – Франция/Испания
и обратно в периода от 10.06.2023 г. до 21.06.2023 г. – като за целта му бил
8
поверен товарен автомобил – влекач с рег. № ********** и ремарке с рег. №
**********.
Не се спори между страните и че при изпълнение на курса превозното
средство било засечено два пъти от ТОЛ системата за събиране на пътни такси
в България – на 10.06.2023 г. по път А-6, км. 60+705 м. (намаляващ километър)
– при преминаване през област София-град, Столична община, Чепинци и на
21.06.2023 г. по път А-6, км. 60+705 м. (нарастващ километър) – при
преминаване през област София-град, Столична община, Чепинц. В тази
връзка и доколкото било установено несъответствие между декларираните оси
и действителните такива била начислена компенсаторна такса – от по 750 лева
за всяко установено несъответствие.
По делото е представено извлечение от банкова сметка, видно от която
са заплатени три такси от по 750 лева /и трите на дата 28.06.2023 г./ от страна
на ищеца по сметка на АПИ. Не може да се установи от данните по
извлечението дали същите са именно таксите, наложени за камиона,
управляван от ответника и за съответните засечени несъответствия от ТОЛ
системата, но така и иначе плащането на сумите не се оспорва от работника с
конкретни доводи. Поради това и съдът приема, че ищецът действително е
заплатил двете компенсаторни такси / третата сума е относно МПС,
управлявано от друг шофьор след ответника/.
На последно място по делото липсва спор и че трудовото
правоотношение на ответника е прекратено – считано от 23.06.2023 г. – в
срока за изпитване.
Предвид гореизложеното и основният спорен по делото въпрос е дали
ответникът е имал задължение съгласно приетата по делото длъжностна
характеристика да следи и да въвежда данни в бордовото устройство за
заплащане на ТОЛ такси респ. било ли му е проведено обучение или
инструктаж в тази връзка.
В тази връзка и съдът на първо място намира, че категорично
приложената към исковата молба длъжностна характеристика е за работодател
ищцовото дружество и че същата е връчена на ответника – като последният е
положил подписа си, че е запознат с нея.
Съгласно длъжностната характеристика обаче шофьорът има вменени
две основни групи задължения / подробно цитирани в описанието на
фактическата обстановка по делото/, които могат да се определят най-общо
като 1/ задължения във връзка с безопасността на повереното му МПС /преди
излизане на път да извършва преглед на поверенето му МПС, проверява
горивото, охладителната течност, маслото, гумите, състоянието и работата на
двигателя, скоростната кутия, кормилното управление, осветлението,
спирачките, предния и заден мост, работата на арматурното табло, действието
на контролните уреди, наличността и състоянието на инстР.тите и
принадлежностите, закрепването на товара/ и 2/ във връзка с надлежното
товарене и разтоварване на МПС. В тази връзка и доводът на ищеца, че
задължението за следене „действието на контролните уреди“ включвало и
съответното бордовото устройство няма как да бъде споделено. Последното
9
не представлява контролен уред имащ отношение към безопасната
експлоатация на камиона. Поради това и съдът достигна до извод, че на
шофьора по длъжностна характеристика не е било вменено задължение да
въвежда данни в бордово устройство за заплащане на ТОЛ такси.
На следващо място по делото не се установи шофьорът да е бил обучен
по какъвто и да е начин да работи с въпросното устройство. В тази връзка и по
делото бяха представени документите на устройството – от които се установи,
че част от тях са на чужд език, а освен това и съответните изисквания за
въвеждане на данни в устройството са различни за всяка държава. Поради това
и доводът на процесуалния представител на ищеца, че работата с
устройството била „елементарна“ няма как да бъде споделен, доколкото
почива на субективна преценка и житейски изводи.
На последно място по делото се установи, че влекачът, поверен на
ответника, е бил пререгистриран като са сменени регистрационните табели
непосредствено преди курса, извършен от ответника. В тази връзка и съдът
намира за неправдоподобно твърдението на свидетеля Иванов, че влекачът е
бил откаран за пререгистрация в КАТ заедно с ремаркето. Дори това да е било
така обаче, както и впоследствие да е имало друг вътрешен курс / между
пререгистрацията и курсът на ответника/, то при всички случаи се е налагало
най-малко заради смяната на регистрационните табели да се извършат и
промени в самото бордово устройство, което няма доказателства да е било в
задълженията на ответника. Следва да се съобрази и че в случая устройството
е било включено надлежно в камиона на ответника – като е било налице
единствено разминаване в броя оси на МПС. Тук следва да се отбележи и че
най-късно към 23.06.2023 г. ищецът е бил наясно с наличието на проблем с
възникнали задължения за ТОЛ такси за процесния камион, но въпреки това е
допуснало ползване на МПС от последващ шофьор и настъпване на същото
нарушение. Това налага и извода, че доколкото второто отчитане на системата
за ТОЛ такси на камиона, управляван от ответника, е настъпило на 21.06,2023
г., а към 23.06.2023 г. дружеството вече е получило и двете уведомления за
компенсаторни такси - то уведомлението от ТОЛ системата се получава от
дружеството в рамките на два до три дни. Следователно ако ищецът беше
положил грижата на добър търговец, то още след първото отчитане на
камиона на 10.06.2023 г. от ТОЛ системата е можел да установи наличието на
проблем и да осъществи връзка с шофьора, което обаче не е сторено.
Поради гореизложените доводи в съвкупност и искът следва да бъде
отхвърлен изцяло като неоснователен.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Искане за разноски е направила само ищцовата страна:
10
По разноските в производството по ч.гр.д. № 12698/2024 г. на СРС
/заповедно производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски за
държавна такса от 30 лева и адвокатско възнаграждение от 534 лева с ДДС.
Предвид изхода на делото обаче разноски на ищеца не се дължат.
Ответникът претендира разноски за адвокат от 300 лева -действително
извършени, видно от ДПЗС. В тази връзка и сумата от 300 лева следва да му
бъде присъдена изцяло.
По разноските в производството по гр.д. № 44544/2024 г. по описа на
/исково производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в размер
на 30 лева държавна такса и 534 лева с ДДС разноски за адвокат, които обаче
предвид изхода на делото не му се дължат.
Ответната страна претендира разноски от 500 лева – действително
извършени съгласно ДПЗС. Предвид наведеното възражение за прекомерност
от ищцовата страна и същото следва да бъде намалено на 450 лева. В тази
връзка и съдът съобразява фактическата и правна сложност на делото и броя
проведени съдебни заседания, както и обемът на събраните доказателства по
делото / по делото е разпитан един свидетел, като няма експертизи и
произвдството е приключило в две заседания/.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен иска на „Алог тръкинг“ ООД, с
ЕИК: ********* и адрес на управление: обл. София, с. Казичене, ул. 3-ти март
№ 9Е против Р. И. Ж., с ЕГН: **********, с адрес: ********** ********** за
ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че ответникът Р. И. Ж. дължи на
ищецовото дружество „Алог тръкинг“ ООД, с ЕИК: ********* сумата от
общо 1 500 лева – заплатени от ищеца компенсаторни такси / два броя тол
такси по 750 лева всяка/, дължими от ответника, поради непълно и неточно
деклариране на данни относно поверено на ответника МПС, собственост на
ищеца – тежкотоварен автомобил – влекач № ********** с полуремарке с №
**********, ведно със законна лихва за забава върху тази сума, считано от
датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение –
29.02.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 12698/2024 г., СРС, 63 с-в.
ОСЪЖДА „Алог тръкинг“ ООД, с ЕИК: ********* и адрес на
управление: обл. София, с. Казичене, ул. 3-ти март № 9Е, ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на Р. И. Ж., с ЕГН: **********, с адрес:
********** ********** сумата от 300 лева – разноски за адвокатско
възнаграждение в производството по ч.гр.д. № 12698/2024 г. на СРС и сумата
от 450 лева – разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото исковото
производство по гр.д. № 44544/2024 г. на СРС.
11
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
СЛЕД влизане на решението в сила, изисканото ч. гр. д. № 12698 по
описа за 2024 г. на Софийски районен съд да бъде върнато на съответния
състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по
настоящето дело.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12