Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

02.10.2019

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

05.09.

Година

2019

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Павлина Петрова

Прокурор

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

Адм.

дело номер

221

по описа за

2019

година.

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО.

Депозирана е жалба от Н.Й.А. от ***, действащ чрез адв.В.Я., против Решение № 2153-08-66/16.05.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № ***/*** г., издадено от ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали.

Счита, че цитираното решение е необосновано, незаконосъобразно, като издадено в нарушение на материалния закон и административнопроизводствените правила.

Излага подробни съображения относно твърденията си, че атакуваният акт е издаден в противоречие с материалния закон. В тази връзка счита, че липсата на Удостоверение 1А не е основание за неприлагане на националното законодателство, като в настоящия случай били налице всички предпоставки за възникването на трудово и осигурително правоотношение. Отделно от това, сочи, че административният орган не е изяснил всички правно релевантни факти, поради което е постановил неправилно решение.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени Решение № 2153-08-66/16.05.2019 г. на Директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № ***/*** г., издадено от ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали.

В съдебно заседание чрез адв.В.Я. поддържа депозираната жалба по изложените в нея съображения. Сочи решение на VІ състав на съда на ЕС в Люксембург от 25.10.2018 г. по дело С-451/2017 г., в което е прието, че чл. 14, § 1, от Регламент на ЕС № 897/2009 г. и на Съвета от 16.09.2009 г., за установяване на процедура за прилагане на Регламент № 883/2004 г. трябва да се тълкува, в смисъл, че лице, наето на работа, с цел да бъде командировано в друга държава-членка, трябва да се счита за лице, спрямо което непосредствено, преди да започне работа, вече се е прилагало законодателството на държавата-членка, в която е установен неговия работодател, по смисъла на чл. 14, § 1 от Регламент № 987/2009 г. Моли съда да отмени обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали като незаконосъобразно и присъди направените в производството разноски

Ответникът по жалбата се представлява от юрк. Д. Я., който оспорва изцяло подадената жалба. Твърди, че по отношение на жалбоподателя липсвало издадено удостоверение А1 за приложимото осигурително законодателство, което да дава основание за прилагане на изключението, предвидено в чл. 12, § 1 от Регламент № 883/2004 г., а именно за заетите лица, които временно извършват работа за своя работодател на територията на друга държава-членка на ЕС, при командироване се запазва приложимото законодателство на изпращащата държава-членка. След като в случая не било налице посоченото изключение за запазване на приложимото законодателство, следвало да бъде приложен основния принцип, залегнал в Регламент № 83/2004 г., а именно, че лицата са подчинени на законодателството на държавата-членка, на чиято територия полагат труда си. Предвид това и съображенията, изложени в обжалваното решение, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна като присъди юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Н.Й.А. *** и „Интер Групс“ ЕООД *** са били в трудови правоотношения по силата на Трудов договор № ***/*** г., сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ и чл. 107p, ал. 4, т. 1 от КТ, изменен с допълнително споразумение от *** г. на основание чл. 3, ал. 1 от НУРКИРСРПУ, с което страните са договорили място на изпълнение на работата в обект на територията на ***. В съответствие с постигнатото съглашение жалбоподателката е била командирована в ***, *** за периода от 19.05.2018 г. до завършване на определена работа. Трудовият договор е прекратен на 13.08.2018 г.

На 10.10.2018 г. Н.А. е подала заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО/вх. № ***/*** г. на ТП на НОИ – Кърджали/. С Разпореждане № ***/*** г., издадено от ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ гр.Кърджали, е постановен отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица. В разпореждането са изложени мотиви, че след отправено запитване до НАП се установило, че за Н.Й.А. не е постъпило искане за издаване на удостоверение А1 от работодателя „Интер Групс“ ЕООД или от заетото лице, поради което жалбоподателката не попада в хипотезата на чл. 12, § 1 от Регламент (ЕО) № 833/2001 г. Предвид това е прието, че за А. не е възникнало осигуряване на основание чл. 10, ал. 1 от КТ в Република България.

Разпореждането е обжалвано в срока чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КТ пред директора на ТП на НОИ – Кърджали, който с Решение № 2153-08-66/16.05.2019 г. е отхвърлил жалбата на Н.Й.А. В акта са изложени доводи за законосъобразност и обоснованост на атакуваното разпореждане, обосновани с липсата на издадено удостоверение А1 от компетентната териториална дирекция на НАП. Изложени са съображения, че тъй като лицето е осъществявало трудова дейност на територията на ***, то подадените от работодателя „Интер Групс“ ЕООД данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО с код вид осигурен „01“ (работници и служители, осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО при един работодател) за жалбоподателката се явявали неправилно подадени, а осигурителните вноски, внесени  без правно основание. Прието е, че логично би било осигурителя „Интер Групс“ да предприеме действия относно внасяне на осигурителни вноски във *** социално осигуряване за упражнявалото трудова дейност във *** лице – Н.Й.А., с цел последващо издаване на съответните европейски формуляри и евентуално ползване на осигурителни права в съответствие с разпоредбите на европейските регламенти.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е подадена  в срока по чл. 118, ал. 1  от КСО,  от надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен контрол за законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на проверката по чл. 168 от АПК съдът намира за установено, следното:

Оспореното решение е издадено от компетентен по място, материя и степен орган, съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "б" от КСО и в предписаната от чл. 117, ал. 3 от КСО писмена форма, съдържащ фактически и правни основания за постановяването му. Разгледан по същество оспореният акт е незаконосъобразен като издаден при нарушение на административно производствени правила и на материалния закон, представляващи отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 3 и  т. 4 от АПК, по следните съображения:

По силата на чл. 54а, ал. 1 от КСО право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.

По делото е безспорно, че Н.Й.А. е била в трудови правоотношения с  „Интер Групс“ ЕООД *** съгласно Трудов договор № ***/*** г., сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ и чл. 107p, ал. 4, т. 1 от КТ, изменен с допълнително споразумение от *** г. на основание чл. 3, ал. 1 от НУРКИРСРПУ, с което страните са договорили място на изпълнение на работата в обект на територията на ***. В съответствие с постигнатото съглашение жалбоподателката е била командирована в ***, *** за периода от 19.05.2018 г. до завършване на определена работа. Трудовият договор е прекратен на 13.08.2018 г. На 10.10.2018 г. Н.А. е подала заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО/вх. № ***/*** г. на ТП на НОИ – Кърджали.

Несъмнено „Интер Групс“ ЕООД е предприятие, което осигурява временна работа по смисъла на чл. 107p от КТ, поради което е и работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, осигурител според КСО и осигуряващ за целите на ЗЗО спрямо лицата, наети с цел изпълнение на временна работа в предприятие ползвател. В качеството си на такъв има задължението да уведомява компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) при сключване, изменение или прекратяване на трудовите договори с наетите от него лица чрез изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ, да внася дължимите за тях осигурителни вноски по КСО и ЗЗО и да подава данни за осигуряването им в съответната ТД на НАП съгласно чл. 5, ал. 4 от КСО.

В случая е налице трансгранична ситуация - пресичане на граници между държави, поради което и с оглед обстоятелството, че Н.Й.А. е гражданин на Република България, т.е. на държава – членка на ЕС, приложими са координационните правила на системите за социална сигурност, въведени с Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009.  

Разпоредбите на посочените регламенти определят общите правила и принципи, които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи, институции за социална сигурност и от съда, при прилагането на националните закони. Механизмът на координация на системите за социална сигурност, включващ и обезщетенията за безработица, се основава на четири основни принципа: определяне на приложимото законодателство; равенство в третирането; сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и износ на обезщетения.

Основното правило при определяне на приложимото право визирано в чл. 11, т. 3, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 883/2004  е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата-членка, на чиято територия полагат труда си. С други думи, лицата осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно заети в една държава-членка са подчинени на законодателството на тази държава. С цел избягване на неблагоприятни последици, които биха настъпили за работниците, работодателите и институциите за социална сигурност, при прилагане на основното правило са предвидени изключения, едно от което е въведено с разпоредбата на чл. 12, § 1 от Регламент № 883/2004.

Съгласно цитираната норма: „Лице, което осъществява дейност като наето лице в държава-членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея, и което е командировано от този работодател в друга държава-членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава-членка, при условие че предвидената продължителност на тази работа не превишава 24 месеца и че не е изпратено да замества друго командировано лице“.

Разпоредбата на чл. 14, параграф 1 от Регламент № 987/2009 въвежда уточнението, че за целите на член 12, параграф 1 от Регламент № 883/2004 лице, което осъществява дейност като наето лице в държава членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея, и което е командировано от този работодател в друга държава членка, „включва лице, което е наето с цел да бъде командировано в друга държава членка, при условие че непосредствено преди да започне работа спрямо съответното лице вече се е прилагало законодателството на държавата членка, в която е установен неговият работодател.

Съгласно уреденото в чл. 12 от Регламент № 883/2004 правило командированите работници остават подчинени на законодателството на държавата членка, в която обичайно упражняват дейността си, като последната предоставя на посочените работници удостоверение A1, предметът на което е да се удостовери статутът им на осигурени лица в тази държава членка. По силата на чл. 5, § 1 от Регламент № 987/2009 документите, които са издадени от компетентния орган на държава членка, се приемат от институциите на останалите държави членки, доколкото не са отнети или обявени за невалидни от държавата членка, в която са били издадени.

С други думи общият принцип на правна сигурност изисква, доколкото не е отнето или обявено за невалидно от органите на държавата членка, в която е било издадено, удостоверение A1 да обвързва социалноосигурителните институции и юрисдикциите на държавата членка, в която са командировани съответните работници, при положение че удостоверява, че тези работници са осигурени по схемата за социална сигурност на държавата членка, в която е установено тяхното предприятие.

Съгласно Препоръка № А1 от 18 октомври 2017 година относно издаването на атестацията, посочена в член 19, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета (текст от значение за ЕИП и за Швейцария) (2018/C 183/06),  принципът на лоялното сътрудничество, също така установен в член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз и уреден в член 76 от Регламент (ЕО) № 883/2004, изисква от институциите да провеждат правилна оценка на фактите, които са от значение за определяне на приложимото законодателство в областта на социалната сигурност и следователно да потвърдят истинността на информацията, съдържаща се в преносим документ А1. С тези документи се установява презумпция, че притежателят е правилно свързан със системата за социална сигурност на държавата-членка, чиято институция ги е издала.

От гореизложеното е видно, че за прилагането на изключението (по чл. 12 от Регламент № 883/2004) от общото правило за приложимото право се изисква да бъде издадено удостоверение А1 от съответната компетентна институция на изпращащата държава. Компетентната институция за Република България е компетентната териториална дирекция на НАП. Процедурата за издаването на цитираното удостоверение е уредена в глава XII на ДОПК – чл. 88 и сл. Съгласно разпоредбата на чл. 88, ал. 2 от ДОПК по реда на тази глава се издават и удостоверения съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност, като документът по чл. 88 се издава по искане на заинтересованото лице, отправено до компетентната териториална дирекция – чл. 89, ал. 1 от ДОПК.

Горното аргументира извода, че единствено от компетенцията на съответната ТД на НАП е да прецени, кое законодателство в областта на социалната сигурност е приложимо, респ. това на изпращащата държава или това на държавата членка, където лицето е упражнявало дейност командированото лице.

Според настоящия състав териториалното поделение на НОИ/ в случая ТП на НОИ – Кърджали/ не разполага с компетентност да извърши преценка доколко в процесния случай са налице предпоставките за приложението на чл. 12, § 1 от Регламент № 883/2004, тъй като по отношение на Н.Й.А. не е налице издадено удостоверение А1 или постановен отказ да бъде издадено такова.

В тази връзка е и нормата на чл. 54, ал. 4 от КСО, според която длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 спира с разпореждане производството по отпускането или изплащането на обезщетението за безработица, когато има данни, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението и/или е необходимо изясняване на осигурителен стаж и/или осигурителен доход при прилагане на разпоредбите на международен договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност.

Според съда при издаване на обжалваното решение административният орган не е изпълнил задълженията си, визирани в разпоредбата на чл. 35 от АПК и чл. 36 от ал. 1 от АПК, а именно: да издаде административният акт едва след като изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и обсъди възраженията на заинтересованите граждани и организации, както и да събере служебно всички относими доказателства.

В процесното решение, както и в разпореждането за отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица са изложени мотиви, основани единствено на предположения, без конкретна преценка на релевантните факти и обстоятелства. Изложеният в посочените актове извод, че тъй като в случая липсвало подадено искане от работодателя или жалбоподателката до ТД на НАП за издаване на удостоверение А1, то Н.А. не била подчинена на българско осигурително законодателство, не се споделя от съда.

На първо място липсата на искане за издаване на удостоверение А1 не е основание за отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица, още повече, че производството е било спряно за изясняване на приложимото право във връзка с конкретния случай по приложението на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност. Липсват каквито и да са конкретни мотиви, относно наличието или не на предпоставките за приложение на изключението по чл. 12, § 1 от Регламента, надлежно разяснени в Решение № А2 от 12 юни 2009 година за тълкуване на член 12 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета относно законодателството, приложимо за командировани работници и самостоятелно заети работници, временно работещи извън компетентната държава. Вместо това са изложени предположения/на стр. 4, абзац. 4 от обжалваното решение/, че липсата на формуляр (удостоверение А1), надлежно издаден от компетентната институция на държавата-членка, в която е установено предприятието, наело съответните работници, в който тази институция декларира, че по отношение на тях остава приложима нейната схема за социална сигурност, по необходимост предполага, че следва да се приложи схемата на другата държава-членка. Впрочем липсват доказателства, а и в обжалваното решение не се сочат такива, които да материализират становище на компетентната ТД на НАП относно това, кое е приложимото законодателство по отношение на Н.Й.А.

По изложените съображения съдът намира, че административният орган се е произнесъл без да изясни всички релевантни факти и обстоятелства и събере нужните доказателства, които са от значение за определяне на приложимо осигурително законодателство, съгласно европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност.  

След като липсва подадено искане за издаване на удостоверение А1, то длъжностното лице от ТП на НОИ следва да укаже на лицето, в случая жалбоподателката, да представи такова, респ. да представи издаден отказ от ТД на НАП, едва след което да се произнесе с разпореждане за отпускане или отказ за отказ отпускане на парично обезщетение за безработица. Именно в производството по издаване на атестацията/удостоверение А1/ по чл. 19 от Регламент № 987/2009, уредено в глава XII на ДОПК ще бъде установено приложимото законодателство, респ. на коя осигурителна система е подчинена жалбоподателката, съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност.

На следващо място, преценката на представените по административната преписка доказателства води до извода, че по отношение на Н.А. са налице условията за приложението на чл. 12, § 1 от Регламент № 883/2004, а именно: лицето да осъществява дейност като наето лице в държавата-членка/Република България/; да осъществява дейност от името на работодателя, установен в тази  държава-членка/„Интер Групс“ ЕООД е предприятие, което е регистрирано и обичайно извършва дейността си в Република България/; наличието на пряка връзка между работодателя и работника, който той наема на работа; наличието на връзки между работодателя и държавата-членка, в която той е установен; лицето да не е изпратено да замества друго лице, както и времетраенето на тази работа да не надвишава 24 месеца. Съгласно чл. 14 от Регламент № 987/2009, за целите на прилагането на член 12, параграф 1 от основния регламент “лице, което осъществява дейност като заето лице в държава-членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея, и което е командировано от този работодател в друга държава-членка" включва лице, което е наето с цел да бъде командировано в друга държава-членка, при условие че непосредствено преди да започне работа спрямо съответното лице вече се е прилагало законодателството на държавата-членка, в която е установен неговият работодател. Според съда по отношение на жалбоподателката е налице и това изискване, в който смисъл е и даденото разрешение с Решение на Съда на ЕС (шести състав) от 25 октомври 2018 година по дело C-451/17.

В заключение съдът намира, че в настоящия процес ответникът не изпълни задължението си при условията на главно и пълно доказване в съответствие с разпределението на доказателствената тежест, съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК,  да докаже съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, поради което следва обжалваното Решение № 2153-08-66/16.05.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на Н.Й.А., респ. и потвърденото с него Разпореждане № ***/*** г., издадено от ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали, да бъдат отменени като незаконосъобразни, поради наличието на основанията на чл. 146, т. 3 и т. 4  от АПК.

На основание чл. 173, ал. 2 от АПК и предвид естеството на административния акт, което не позволява решаването на въпроса по същество, преписката следва да бъде изпратена на директора на ТП на НОИ - Кърджали, за ново произнасяне по заявлението на жалбоподателката, като мотивите на настоящото решение относно тълкуването и прилагането на закона следва да се считат за задължителни указания за административния орган.

При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, следва да бъде осъдена ТД на НОИ – Кърджали да заплати на жалбоподателката деловодни разноски в размер на 400 лв., произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2 от АПК, съдът 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

ОТМЕНЯ Решение № 2153-08-66/16.05.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали и потвърденото с него Разпореждане № ***/*** г., издадено от ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали, с което е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица по Заявление с вх. № ***/*** г. на ТП на НОИ – Кърджали.

ИЗПРАЩА преписката на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали, за ново произнасяне по Заявление с вх. № ***/*** г. на НОИ – Кърджали, съобразно дадените в мотивите към настоящето решение задължителни указания по тълкуването на закона.

ОСЪЖДА ТП на НОИ – Кърджали, да заплати на Н.Й.А., с ЕГН ********** от ***, деловодни разноски в размер на 400 лв., произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

                                                                              Председател: