Р Е Ш
Е Н И Е
№…260134/05.04.2021г.,
гр.П.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданска колегия, ІІ въззивен състав, в публично заседание на четвърти март
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател:Красимир Ненчев
членове: Албена Палова
Мариана Димитрова
при секретаря Галина Младенова, като
разгледа докладваното от съдия Мариана Димитрова в.гр.дело №103 по описа на
Съда за 2021 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Обжалва
се решение № 260162 постановено на 19.10.2020г. по гр.дело № 216 по описа на
Пазарджишкия районен съд за 2020г., с което е прието за установено по отношение
на З.К.К.
ЕГН ********** *** № 7, ет. 2 и съдебен адрес *** , чрез адв. И.Ц. , че
дължи на „ ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД , ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление : гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов „ № 37 представлявано
от юрисконсулт Р.С. – Ч. сумата в размер на 131,52 лв. за потребена ел. енергия
за периода от 19.01.2018 г. до 15.04.2018 г. на обект с ИТН, находящ се в гр. П.,
бул. „М.Л. „ № ., ет.. , ап.. по
фактури № № **********, ********** и
********** на обща стойност от 197,28 лв. с ДДС, ведно със законната лихва
върху дължимата главница, считано от 09.10.2019 г. до окончателното й
изплащане и сумата в размер на 21,15 лв.
представляваща общ размер на мораторната лихва върху дължимата
главница,считано от 07.03.2018 г. до 08.10.2019 , за които суми е издадена Заповед
№ 2277/ 11.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в
заповедно производство, развило се по ч.гр.д.№ 4029/2019 г. по описа на
Пазарджишкия районен съд, като исковете
за разликата над уважения до пълния претендиран размер на главницата от 197,28
лева и за разликата над уважения до пълния претендиран размер на мораторната
лихва от 30,97 лева, са отхвърлени като неоснователни.
Въззивника
З.К. с въззивна жалба,подадена от процесуалния си представител-адв.Ц. твърди,че
решението е незаконосъобразно. Твърди,че съдът неправилно е
приложил закона като е приел, че тя следва да отговаря за задължения на друго
лице. От ангажираните в процеса доказателства се установило,че за процесния
период противоправно е била лишена от
ползването на имота и не е била потребител на електроенергия.Въззивницата
твърди,че съдът е игнорирал и факта, че няма сключен договор с ищцовото
дружество и клиент по договора е нейният праводател.Ако се приемело, че
наследниците следвало да отговарят за задълженията на името на наследодателя,
то тогава те трябва да отговарят съобразно дяловете си в наследството, а не
съобразно дяловете си в конкретния имот,ето защо приетото от съда ,че следва да
отговаря за 2/3 от задължението е незаконосъобразно. Искането е решението да
бъде отменено и искът отхвърлен изцяло като неоснователен, евентуално-уважен до
размера на ½ от размера на задължението.
Въззиваемата
страна с отговора на въззивната жалба излага съображения за нейната
неоснователност. Посочва,че З.К.К. е била
вписана като едноличен собственик въз основа на извършено в нейна полза
завещание на процесния имот, но с влязло в сила съдебно решение по гр. Д. №
1073/2010 г. по описа на ПРС са признати правата в съобствеността и на лицето С.Г.
при следните квоти : 1/ 3 ид.ч. за С.Г., и 2/ 3 ид.ч. за З.К.К.,като наследници
на М.Г., почнал на 26.12.2009 г.М.Г. бил собственик на имота, който е снабдяван
с електрическа енергия от ищеца с ИТН № ... На името на това лице са издадени
три броя данъчни фактури за потребена електроенергия за периода 19.08.2018 г.
до 15.04.2018 г. на обща стойност от 197,28 лв. с ДДС.Въззиваемата страна
посочва,че за процесния спор приложим е Закона за енергетиката (ЗЕ) (обн., ДВ,
бр.107/09.12.2003г.). Посочва,че по делото не са ангажирани доказателства, че
титулярът на обекта - наследодател на ответницата Г. е направил искане за
откриване на партида след изменение на нормативната уредба, поради което следва
да се приеме, че облигационната връзка е възникнала по отменения ред.С оглед
приетото, че ответницата е била съсобственик на процесния имот за процесния период
, същата има качеството на потребител на електрическа енергия. Относно
отговорността на ответницата за заплащане на фактурираната ел. енергия,
потребена в имота, въззиваемата страна твърди,че следва да се вземе предвид, че
този имот през процесния период е представлявал съсобствена вещ между
ответницата и другия наследник на починалия титуляр като правата им в
съсобствеността са установени с влязло в сила съдебно решение. Предвид на това
ответницата би следвало да отговаря за заплащане стойността на консумираната в
съсобствения имот ел. енергия наред и заедно с другия съсобственик в имота при
условията на разделност и съответно дела им в съсобствеността - в случая за 2/
3 от тези задължения.
Съгласно чл.13, ал.7 от Общите условия „Когато в
един обект има няколко лица с право да бъдат Клиенти, заявлението за
присъединяване се подава при условията на чл.6, ал.3, а съгласно чл.6, ал.3 „В
случаите, когато правата на Клиента се притежават от няколко лица, то те се
упражняват от всички тях заедно или чрез пълномощник". В чл.6, ал.2 от
Общите условия пък са уредени хипотези, при които собственик или ползвател
носят солидарна отговорност за заплащане на задълженията към ЕВН ЕС, но
настоящата не попада под обсега на разпоредбата, тъй като ответницата и другият
наследник са били съсобственици на жилището, в което е доставена ел. енергия
през претендирания период. Следователно те отговарят разделно за заплащане на
задълженията, съразмерно на притежаваната от тях идеална част от имота. Фактурите
действително са били издадени на името на починалия М.Г., но наследниците му,
явяващи се съсобственици на недвижимия имот в определения в Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия 30 -дневен срок не са уведомили
дружеството за настъпилата промяна в обстоятелствата- смърт на собственика.Искането
е решението да бъде потвърдено като правилно.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок,
от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по
реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно
решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалването –
и допустимо в обжалваната част.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба,
настоящата инстанция приема следното:
Първоинстанционният съд е събрал и обсъдил всички относими към спора
доказателства. Установената въз основа на тях фактическа обстановка е пълна и
точна. Въззивната инстанция изцяло споделя установената от първоинстанционния
съд фактическа обстановка ,поради което и за да не се възпроизвежда отново ,на
основание чл.272 от ГПК препраща към нея.
От подробния анализ на събраните по делото доказателства,първоинстанционният
съд е приел,че З.К., е
заявила самостоятелни права върху
процесния имот в гр. П., ул.“ К. М.Л. „ № ., ет.., ап.. въз основа на
извършено в нейна полза завещание, но с влязло в сила съдебно решение по гр. д.
№ 1073/2010 г. по описа на ПРС са признати правата в съсобствеността и на
лицето С. М. Г. /С. / при следните квоти : 1/ 3 ид.ч. за С.Г. и 2/ 3 ид.ч. за З.К.
,като наследници на М. В. Г. почнал на 26.12.2009 г. М. В. Г. е бил
собственик на имота, който е снабдяван с електрическа енергия с ИТН № .,и по отношение на който са издадени
три броя данъчни фактури за потребена електроенергия за периода 19.08.2018 г.
до 15.04.2018 г. на обща стойност от 197,28 лв. с ДДС. Няма спор,че за периода 08.04.2017г.- 04.06.2019г. в
имота се е самонастанило трето лице,което го е обитавало самостоятелно въпреки противопоставянето на З.К. и против
нейната воля.
От правна страна ,съдът е приел,че приложимия
в отношенията на страните е Закона за енергетиката (ЗЕ) (обн., ДВ,
бр.107/09.12.2003г.).С изменение на Закона за енергетиката в сила от
17.07.2012г. е отменена разпоредбата на § 1, т.42 от ДР на ЗЕ, съгласно която
потребител на енергия или природен газ за битови нужди е физическо лице –
собственик или ползвател на имот. До посоченото изменение на нормативната уредба,
облигационната връзка между потребителя и електроснабдителното дружество
възниква по силата на закона. Съгласно действащата към процесния период
законова рамка, страни по сделките с електрическа енергия са крайният снабдител
и крайният клиент. Нормата на § 1, т.27г от ДР на ЗЕ предвижда, че краен клиент
е клиент, който купува електрическа енергия или природен газ за собствено
ползване. По делото не са ангажирани доказателства, че титулярът на обекта –
наследодател на ответницата З.К.К. е направил
искане за откриване на партида след изменение на нормативната уредба, поради
което съдът е приел, че облигационната връзка е възникнала по отменения ред, и
ответницата следва да отговаря за
заплащане стойността на консумираната в съсобствения имот ел. енергия наред и
заедно с другия съсобственик в имота при
условията на разделност и съответно дела им
в съсобствеността – т.е за З.К. -2/3 от установеното задължение.
По
изложените съображения,които настоящият съдебен състав споделя изцяло, следва
да се приеме,че възражението на въззивницата, че не е потребител,тъй като няма
сключен договор с въззиваемата страна, за несъстоятелно.
Относно
безспорно установеното по делото обстоятелство, че ответницата е лишена от
ползване на имота ,съдът е приел,че този факт не освобождава ответницата от
отговорността за заплащане на консумираната в имота ел. енергия. Съдът е
приел,че другият съсобственик не е заплатил дължимата стойност на потребената
ел. енергия, поради което съобразно общите правила, уреждащи договора за
продажба на електрическа енергия, ответницата
като съсобственик има качеството
на краен клиент и е в договорна връзка с електроснабдителното дружество.
Съгласно разпоредбата на чл.30, ал.3 от ЗС всеки съсобственик участва в ползите
и тежестите на общата вещ съразмерно на притежаваната от него част от
съсобствеността. Разходите за заплащане на доставена електрическа енергия
представляват тежест по смисъла на чл.30, ал.3 от ЗС и всеки от
съсобствениците отговаря за задължението
към кредитора съразмерно с дела си в съсобствеността. Съдът е приел,че
отношенията между ответницата и лицето, което я е лишило от ползване на имота
са предмет на друг правен спор,като в настоящия такъв това е неотносимо
обстоятелство. Приел,че ответницата в качеството си на потребител на ел.
енергия е длъжник по вземане на ищеца за цена на предоставена в рамките на
периода от 19.01.2018 г. до 15.04.2018 г.
ел. енергия за сумата в размер на 131,52 лв. / 2/ 3 от 197,28 лв./,както и обезщетение за забава в
размер на 21,15 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от ЗС всеки
съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно на притежаваната
от него част от съсобствеността. Разходите за заплащане на доставена
електрическа енергия представляват тежест по смисъла на чл. 30, ал. 3 от ЗС. С
оглед изложеното следва, че въззивницата К. отговаря за консумираната в
съсобствения имот електроенергия наред с другия съсобственик на вещта при
условията на разделност и съответно на дела й в съсобствеността,който е
безспорно установен – в размер на 2/3 ид.части. Въззивницата не е ангажирала
доказателства, че другият съсобственик е поел задължение единствено той да
заплаща консумативите на съсобствения имот, поради което приложими са общите
правила на Закона за собствеността.
При предявен от кредитора срещу един от
съсобствениците, облигационен иск за задължение за консумативни разноски,
свързани с ползването на съсобствения имот (какъвто е и в случая
установителният иск за задължение за доставена електроенергия за битови нужди),
останалите съсобственици не са необходими другари в процеса. Това е така,
защото материалноправното положение на съсобствениците в тези случаи не е
еднакво – съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от ЗС, всеки от тях отговаря
за задължението към кредитора съразмерно с дела си в съсобствеността.Ето защо
следва да се приеме,че предявения иск е основателен.
Решението като правилно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора в полза на въззиваемата страна
следва да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски за настоящата
инстанция в размер на 150,00 лева-юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, Пазарджишкият окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260162
постановено на 19.10.2020г. по гр.дело № 216 по описа на Пазарджишкия районен
съд за 2020г.
ОСЪЖДА З.К.К.
ЕГН ********** *** № 7, ет. 2 и съдебен
адрес *** , чрез адв. И.Ц. да заплати на
„ ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД , ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление : гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов „ № 37 сумата в размер на 150,00
/сто и петдесет/ лева- представляваща сторени съдебно-деловодни разноски във
въззивното производство.
Решението не подлежи на
касационно обжалване.
Председател:
членове: