№ 2244
гр. Варна , 24.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100501497 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 274 и сл., вр. чл.419 от
ГПК.
Производството е образувано по ЧЖ вх.№261770/11.01.2021г. срещу
разпореждане №273070/02.12.2020г., постановено по ЧГД №15253/2020г. на
ВРС, 43 състав, за незабавно изпълнение на заповед по чл.417 ГПК срещу
длъжника СТ. СТ. СТ..
В жалбата се излага, че същата обективира и възражение срещу
издадената заповед по ЧГД №15253/2020г. на ВРС.
Твърди се, че разпореждането за незабавно изпълнение е неправилно и
незаконосъобразно. На първо място се излага, че същото не кореспондира на
заявлението по чл.417 ГПК, тъй като вместо на записа на заповед,
разпореждането на съда се основава на документ по чл.417, т.2 ГПК –
извлечение от счетоводни книги. Съдът е посочил, че подаденото извлечение
отговаря на формалните изисквания на закона, редовно е от външна страна и
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Излага се, че заявителят не е
представил никакво извлечение от сметка по делото, а заявлението е основано
на запис на заповед. Освен това, жалбоподателят твърди, че в случая не са
налице основанията по чл.418, ал.2 ГПК, тъй като представеният по делото
запис на заповед не е редовен от външна страна и не удостоверява подлежащо
на изпълнение вземане срещу длъжника. Поддържа, че издателят се е
задължил да заплати сумата от 50 000 евро едновременно при предявяване на
заповедната книга и на определен падеж. Поради това се поддържа, че същият
не е годно изпълнително основание по смисъла на чл.535, т.3 вр.чл.486 и
чл.537 ТЗ. За издателя не е ясно на какъв падеж следва да изпълни
задължението си. Поради това се излага, че заявлението следва да бъде
1
оставено без уважение. Претендира се отмяна на разпореждането за
незабавно изпълнение. Едновременно с това се възразява и срещу издадената
по делото заповед за изпълнение като към жалбата е приложено и възражение
по чл.414 ГПК.
Срещу частната жалба е постъпил отговор на заявителя Ш. С. Р.,
британски гражданин, роден на 12.10.1969г., чрез упълномощения адв.Н.С.,
за неоснователност на жалбата.
Съдът прецени, че постъпилата частна жалба е с основание чл.419 ГПК
– същата е процесуално допустима – подадена от надлежна страна, в
преклузивния срок, чрез редовно упълномощен проц.представител, при
интерес от обжалването.
След справка с изисканото заповедно производство въззивният съд е
дал указания за поправка на очевидна фактическа грешка в обжалваното
разпореждане за незабавно изпълнение, което е сторено с разпореждане на
ВРС от 31.05.2021г., постановено по ЧГД №15253/2020г.
За да се произнесе по жалбата съдът съобрази, че пред ВРС е подадено
заявление от британския гражданин Ш. С. Р. чрез пълномощника му адв.Н.
С., преупълномощен от адв.С. А., за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист въз основа на запис на заповед, издаден от
С. Т. С. в полза на заявителя, за сумата от 50 000 евро. Към заявлението е
приложена в оригинал записа на заповед, издадена от С. С., на 26.04.2019г., с
падеж на 30.06.2020г., с която се е задължил без протест да заплати на падежа
сумата от 50 000 евро на Ш.Р. в гр.Варна.
Компетентният съд е сезиран с надлежен формуляр по чл.417 ГПК,
изготвен от заявителя по образец съгласно приложение към НАРЕДБА №6 от
20.02.2008г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление
за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със
заповедното производство. Произнасянето на заповед за незабавно
изпълнение и съпътстващото я разпореждане за незабавно изпълнение е
действително. Жалбата е подадена в срока по чл.419, ал.1 ГПК едновременно
с подаване на възражение срещу издадената заповед за изпълнение.
С чл.419, ал.2 ГПК законът е дал възможност на длъжника да обжалва
разпореждането, с което се уважава молбата за издаване на заповед за
незабавно изпълнение, въз основа единствено на съображения, извлечени от
акта по чл.417 ГПК, в случая ЗАПИС НА ЗАПОВЕД по чл.417, т.10 ГПК.
Компетентността на съда в производството по чл.419 ГПК е ограничена до
преценка на обстоятелството дали актът, въз основа на който е издадена
заповедта за незабавно изпълнение е редовен от външна страна - т.е. дали е от
категорията на предвидените в чл.417 ГПК и дали удостоверява изискуемо
вземане срещу длъжника. Въпросите дали вземането по този акт е
основателно, дали е налице погасяване на вземането /вкл. с извършено след
издаване на заповедта за изпълнение плащане/ както и други основания, въз
основа на които да се приеме неоснователност на претенцията не могат да се
2
обсъждат в заповедното производство тъй като са предмет на разглеждане в
производство по чл.422 ГПК. /висящо към момента/
В заповедното производство съдът извършва единствено проверка за
редовност на документа от външна страна и дали същият установява
подлежащо на изпълнение вземане /по арг. от 418, ал. 2 ГПК/.
Видно от приложената запис на заповед, същата отговаря формално на
изискванията за валидност– посочени са съществените реквизити съгласно
чл.535 ТЗ.
Съдът намира за изцяло неоснователни възраженията в жалбата за
нищожност на записа на заповед поради липса на еднозначно определен
падеж съгласно чл.486 вр. чл.537 ТЗ. Представеният по делото запис на
заповед съдържа всички предвидени в чл.535 ТЗ реквизити - наименованието
"запис на заповед" в текста на самия документ, безусловно и неотменимо
задължение да се плати определена парична сума, лицето на което следва да
се плати, дата и място на издаване на записа на заповед и падеж на
задължението по записа на заповед, определен съгласно чл.486, ал.1, т.4 ТЗ -
на определен ден, което освобождава кредитора от задължение да го предяви
за плащане на длъжника и от който момент задължението на последния за
плащане на обещаната сума следва да се счита за изискуемо. С процесния
запис на заповед наследодателят на жалбоподателя безусловно се е задължил
да заплати на заявителя сумата от 50 000 евро на уговорения в ценната книга
падеж - 30.06.2020г. В записа на заповед са изписани имената и личните
данни на издателя и поемателя, сумата по ефекта, датата на издаване и
падежа. За издател е изписано името на С. Т. С. и срещу издател е положен
подпис. Установява се и качеството на длъжника на единствен наследник на
издателя на заповедта. С оглед на това съставът намира, че е установено
наличието на валидно изпълнително основание и изискуемостта на
обективираното в него вземане срещу длъжника. Неоснователни са
възраженията по чл.486, ал.2 ТЗ, тъй като не е налице такава хипотеза.
Нищожен е запис на заповед, когато не може да се установи ясната воля на
издателя именно поради наличие на различни моменти, в които той без
съмнение се задължил да плати. В настоящия случай волята относно момента
на плащане е безспорна, тъй като датата е посочена от издателя с термина
"падеж" и не се създава съмнение относно наличието и на друг момент, в
който задължението става изискуемо.
Въз основа на горното съдът намира, че разпореждането за незабавно
изпълнение на издадената заповед, подлежи на потвърждаване.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №273070/02.12.2020г., постановено по
ЧГД 15253/2020г. по описа на ВРС, 43 състав, поправено с разпореждане от
31.05.2021г., за незабавно изпълнение на заповед №262058/02.12.2020г. на
основание чл.419 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4