№ 110
гр. Велико Търново, 11.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГАЛЯ М.А
Членове:МАЯ ПЕЕВА
ИРЕНА КОЛЕВА
при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА
като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно търговско дело №
20244001000107 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 260011/19.12.2023 г. по т.д. № 94/2019 г. на Окръжен съд
Ловеч е осъдена ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на К. М. Л. сумата от 80000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта
на М. Х. Р., загинал при ПТП на 25.11.2016 г., ведно със законната лихва за
забава върху тази сума, считано от 04.10.2018 г. до окончателното изплащане
на вземането, като претенцията за разликата над присъдения размер до
претендирания размер от 200000 лв., ведно със законна лихва от 04.10.2018 г.
до окончателното изплащане, е отхвърлена като неоснователна. С решението
е осъдена ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на Р. Л. Х. сумата от 50000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта
на сестра му С. К.а И., загинала при ПТП на 25.11.2016 г., ведно със законната
лихва за забава върху тази сума, считано от 18.06.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането. Отхвърлени са като неоснователни и недоказани
исковете на И. К. И. против ЗК „Лев Инс“ АД за заплащане на сумата от 50000
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
1
смъртта на сестра му С. К.а И., настъпила при ПТП от 25.11.2016 г., ведно със
законна лихва върху сумата, считано от 18.06.2019 г. до окончателното
изплащане. С решението е оставен без разглеждане, като недопустим искът,
предявен от К. М. Л., против Т. Д. П. за заплащане на сумата от 1000 лв., част
от общо дължимите 7000 лв., представляващи законна лихва върху
дължимото обезщетение от 200000 лв. за периода 25.11.2016 г. – 04.10.2018 г. и
е прекратено производството в тази част. Присъдени са разноски.
Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от И. К. И.
в частта му, в която е отхвърлена в цялост неговата искова претенция за
репариране на неимуществените вреди – болки и страдания от загубата на
неговата родна сестра С. К.а И., настъпила в резултат на пътно-транспортно
произшествие от 25.11.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
писмената претенция – 18.06.2019 г. до окончателното изплащане. Наведени
са доводи, че са събрани доказателства относно материално правната
легитимация на ищеца, като от тяхната съвкупна преценка се установява
изключителност на отношенията между жалбоподателя с неговата починала
сестра, обосноваваща присъждането на обезщетение за репариране на
неимуществените вреди от загубата й. В тази връзка е изразено несъгласие с
извода на съда, че не е установено жалбоподателят и неговата сестра да са
поддържали изключително близки отношения, които да предполагат
извънредно страдание на И.. Коментират се събраните гласни доказателства,
кореспондиращи с изготвената съдебно-психиатрична експертиза. Вещото
лице приема, че при него е налице разстройство в адаптацията и кратка
депресивна реакция. Преминаването през фазите на скръбта от страна на И. е
било особено болезнено, като в крайна сметка е намерил цел, на която да се
посвети – да сбъдне мечтата на сестра си, като изгради общ дом, в какъвто
сестра му мечтаела да живеят. Обстоятелството, че след раздялата на
родителите им И. и сестра му са живеели отделно, не означава, че те не са
съумели да изградят дълбока и трайна емоционална връзка помежду си.
Фактът на разделно живеене сам по себе си не представлява критерий,
относим към определяне обема на вредите, като релевантните факти са
съдържанието на връзката и преживяването на загубата. Разделното живеене в
случая ги е сплотило, а смъртта на сестрата се отразила по тежък и болезнен
начин на И..
2
Отправено е искане за отмяна на постановеното решение в обжалваната
част, вместо което се постанови друго, с което се уважат изцяло исковите
претенции.
Ответникът по жалба „ЗК Лев Инс“ АД заема становище за нейната
неоснователност.
Против постановеното решение в частта му, имаща характер на
определение, с която е оставен без разглеждане, като недопустим, предявения
иск на К. М. Л. против Т. Д. П. за сумата 1000 лв., част от общо дължимите
7000 лв., представляваща законна лихва върху обезщетение в размер на
200000 лв. за периода 25.11.2016 г. до 04.10.2018 г. и е прекратено
производството, е подадена частна жалба от К. М. Л.. Сочи се, че съдебният
акт в тази част е постановен в нарушение на чл. 210, ал. 2 ГПК, според който
не се допуска разделяне на исковете, които се намират във връзка с предмета
на делото, освен ако подлежат на разглеждане по реда на различни
производства. Въпреки цената на иска, предявеният иск за сумата 1000 лв. се
намира във връзка с предмета на делото, поради което не е налице
недопустимост на същия. Жалбоподателят се позовава и на разпоредбата на
чл. 270, ал. 4 ГПК. Излага още, че в случай на неподсъдност на спора,
окръжният съд е следвало да прекрати производството пред себе си и да го
препрати на компетентния съд, а не изцяло да го прекрати.
Искането е да се отмени решението в тази част и се върне делото за
ново разглеждане от Окръжен съд Ловеч и произнасяне по предявения иск.
Препис от жалбата е връчен на насрещната страна, която не е
депозирала отговор по нея.
С Определение № 260001/12.03.2024 г. по т.д. № 94/2019 г. на Окръжен
съд Ловеч е изменено Решение № 260011/19.12.2023 г. по т.д. № 94/2019 г. в
частта за разноските, като е осъдена „ЗК Лев Инс“ Ад да внесе в полза на
бюджета по сметка на ЛОС сумата 320 лв. за възнаграждение на вещо лице,
както и е оставена без уважение молбата на К. М. Л. по чл. 248 ГПК, като
неоснователна.
Против Определение № 260001/12.03.2024 г. по т.д. № 94/2019 г. на
Окръжен съд Ловеч е постъпила частна жалба от К. М. Л. в частта, в която е
оставена без уважение молбата му за изменение на решението в частта за
разноските, и по-конкретно – с която К. Л. е осъден да заплати на Т. П. сумата
3
от 700 лв., представляваща разноски по делото. Излагат се доводи, че спорът
не е разрешен, тъй като е налице несъвпадение на вижданията на съда и на
страната относно подсъдността – на окръжен или на районен съд, предвид
цената на иска, но произнасяне по същество не е реализирано.
Отправено е искане да бъде отменено обжалваното определение в тази
част и се постанови ново, с което се отхвърли изцяло претенцията за
присъждане на разноски на втория ответник.
Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна, която не е
заела становище по нея.
Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбите
оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба, подадена от И. К. И., е в срок, депозирана е от
надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се
явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав
констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени
аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна
проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо в
обжалваната част, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по
същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК, касаещ обжалваната част.
Пред Окръжен съд Ловеч е предявен иск от И. К. И. против „ЗК Лев
Инс“ АД за заплащане на обезщетение в размер на 50000 лв. за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на сестра му С. И., причинена при ПТП на
25.11.2016 г., ведно със законната лихва от датата на уведомяването на
застрахователя – 18.06.2016 г. до окончателното изплащане.
В исковата молба са изложени обстоятелства, че на 25.11.2016 г. на път
ІІІ-307 км 3+700, около 10,20 ч., гр. Луковит, при движение с несъобразена
скорост на десен завой, на мокра пътна настилка, водачът на л.а. БМВ 730Д, с
рег. № ЕН39**** Т. Д. П. навлиза в лентата за насрещно движение и се блъска
челно в насрещно движещия се л.а. Ауди 80, управляван от М. Х. Р.. В
4
резултат на настъпилото ПТП загива на място пътничката в л.а. Ауди 80 С. К.а
И., на 19 години.
И. И. и Р. Х. са братя на С. И., които изключително тежко преживяват
нейната загуба. Те били добро и задружно семейство, силно привързани един
към друг. Израснали заедно, при своята майка, в атмосфера на разбирателство
и взаимна подкрепа. Малката разлика в годините е довела до изключителна
привързаност между трите деца. Те били неразделни още от ранна възраст,
ходили заедно на училище, а по-късно дружали в една компания.
Отношенията между братята и тяхната сестра били основани на привързаност,
уважение, взаимопомощ и обич. И. и Р. изключително тежко понесли загубата
на своята сестра. Загубата се отразила зле на психиката им, към настоящия
момент те все още не могат да приемат и осъзнаят загубата на обичаната си
сестра. Изживяният стрес се отразил върху общото емоционално съС.ие на
ищците – често изпитват силен страх и безпокойство, чувстват дълбока
тревога, страдат от затруднена концентрация, безапетитие и поС.но плачат.
Станали напрегнати и неспокойни, оплаквали се от нарушения в съня.
Виновният водач има застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество, валидна към момента на произшествието. С оглед особено
близката и трайна житейска връзка между С. И. и нейният брат И. И., то той и
към настоящия момент търпи значителни морални болки и страдания от
загубата на своята сестра, с продължително проявление във времето, които
вреди подлежат на обезщетяване. На отправената застрахователна претенция,
застрахователят е отказал изплащане на обезщетение, поради което е предявен
настоящият иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от загубата на починалата сестра на ищеца в размер на 50000 лв., ведно
със законната лихва от 18.06.2019 г. до окончателното изплащане.
С отговора на исковата молба са направени следните възражения:
оспорва се механизма на ПТП, оспорва се противоправното и виновно
поведение на застрахования водач; излагат се доводи, че виновно поведение за
настъпване на ПТП има и загиналия водач, като е направено възражение за
съпричиняване, изразяващо се в това, че той не е контролирал непрекъснато
управляваното от него пътно превозно средство, не е намалил скоростта и не е
спрял, когато е възникнала опасност за движението, както и е навлязъл и се е
движил в лентата за насрещно движение, без да е извършвал изпреварване или
заобикаляне. Оспорва се материалноправната легитимация на ищеца да
5
получи обезщетение, оспорва се акцесорната претенция за лихва, направено е
възражение за погасителна давност по отношение на претендираната лихва за
забава.
Първоинстанционният съд е приел, че ищецът и С. И. не са поддържали
изключително близки отношения, които да предполагат извънредно страдание
за И.. След раздялата на родителите им те са отглеждани от различни
семейства, в различни населени места, и са поддържали връзка периодично. В
този случай не се касае до изключителна емоционална обвързаност,
надхвърляща обичайните добри отношения между брат и сестра. С оглед на
това, предявеният иск е счетен за неоснователен и недоказан, и е отхвърлен,
ведно със законната лихва до окончателното изплащане.
От събраните по делото доказателства се установява следното от
фактическа страна:
Видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от
25.11.2016 г., изготвената авто-техническа експертиза и Присъда №
260008/24.09.2021 г. по НОХД № 142/2020 г. на Окръжен съд Ловеч на
25.11.2016 г., около 10,30 ч., на път ІІІ-307 при км 3+700, между гр. Луковит и
с. Тодоричене, движейки се в посока с. Тодоричене, при управление на лек
автомобил БМВ 730Д, с рег. № ЕН39****, Т. Д. П. нарушила правилата за
движение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП, като не контролирала непрекъснато
управляваното от нея МПС и по чл. 16, ал. 1 ЗДвП, като навлязла в насрещната
лента на платно с двупосочно движение, с две пътни ленти, без да извършва
маневра изпреварване или заобикаляне, в резултат на което по
непредпазливост причинила смъртта на повече от едно лице – Й. Х.а Д., на 59
г., М. Х. Р., на 60 г. и на С. К.а И., на 19 години, за което П. е призната за
виновна и съответно й е наложено наказание по цитираното наказателно
производство.
Вещото лице по изготвената съдебно автотехническа експертиза е
изследвало механизма на ПТП, като е установило, че скоростта на л.а. Ауди е
била около 50 км/ч и водачът му не би могъл да предотврати удара чрез
аварийно спиране. От данните по делото е установено, че водачът е бил с
поставен предпазен колан, но с оглед механизма на произшествието няма
шанс да оцелее.
С. К.а И. и И. К. И. са брат и сестра, което се установява от
6
приложените Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за
раждане № 296/05.12.1994 г. на Община Тетевен, и Удостоверение за раждане,
издадено въз основа на акт за раждане № 56/25.03.1997 г. на Община Тетевен.
За установяване на отношенията между ищеца и починалата са
разпитани свидетели. Св. С. И. е леля на И. К.. С. и И. са родени от една майка
и един баща – Г. и К.. Те се разделили през 1994 – 1995 г., тогава разделили и
децата. С. останала при майка си в с. Дерманци, а И. останал да живее при
баба си и дядо си в гр. Тетевен. С. и И. се виждали през ваканциите, били като
едно цяло, събота и неделя И. се обаждал на брата на свидетелката и той го
карал на Дерманци. Братът и сестрата имали много добри отношения, И. бил
по-голям, сестра му го слушала. През събота и неделя или С. идвала при И.,
или той ходел при нея. Двамата много се обичали, всичко деляли. Живеели
при майка си, не били разделени, всичко си споделяли – за нейния бал, той й
купил златен пръстен. И. много трудно преживял смъртта й. Към оня момент
работел във Франция, където ходел за по 20 дена - един месец. Обадили му се
за катастрофата, но не му казали за сестра му, за да не му стане нещо по пътя.
Когато се прибрал в България, тогава му казали. Той бил в шок, не можел да
повярва, плискали го с вода. Ходил на погребението, след това ходил поС.но
на гробищата, гледал си снимките на телефона, поС.но ревял, палел колата и
отивал на гробищата. И. няма деца, няма семейство, има си приятелка, живеят
заедно, но без брак. Купил си къща в Тетевен, която стягал. Искал да сбъдне
мечтата на С., да има голяма къща и да бъде самостоятелен.
Св. Т. Т. е чичо на И. К.. И. е първи внук, поради което повече се
отглеждал от баба си и дядо си. Родил се през 1994 г., през 1995 – 1996 г. се
разделили родителите му, като майката със С. се прибрала в Луковит, после се
преместили в с. Дерманци, а И. останал в Тетевен. С. и И. били неразделни,
имало случаи, когато свидетелят се прибирал от гр. София, за да закара И. при
сестра му в с. Дерманци. Всяка седмица или през седмица някой карал И. при
сестра му. С. учела в с. Дерманци, после се преместила в гр. Луковит, И. учел в
гр. Тетевен. Раздялата на родителите им ги сплотила повече, много се
уважавали. И. бил в чужбина, когато станала катастрофата. Със С. имали
мечта – да купи собствена къща, където да се събират, когато пораснат и се
оженят. Свидетелят се обадил да му каже да катастрофата, но не му казал.
Когато се прибрал и узнал, бил туш, 15-20 минути го нямало никъде.
Свидетелят му дал успокоителни хапчета. Бил на погребението, бил зле,
7
загубил ума и дума, не искал да пуска сестра си в гроба. Първите шест месеца
не излизал от вкъщи. Главата го боляла, пиел хапчета за глава. Нощно време
палел колата и отивал на гробищата. Имал жена, с която живее, но нямал деца.
Сега И. ходи със свидетеля за сезонна работа във Великобритания. Според
свидетеля И. и С. били много сплотени, вероятно, заради раздялата на
родителите им.
За установяване на психическото съС.ие на ищеца е изслушана съдебна
психиатрична експертиза. От проведения клиничен преглед и документацията
по случая според вещото лице след преживяната травма се появили първите
симптоми от страна на психичната сфера – И. станал апатичен, неадекватен на
момента, имал напрежение, можел с часове да стои и нищо да не прави,
трудно събирал мислите си. Намалил апетита си, отслабнал на тегло, изолирал
се от околните. Няколко дни след това се появили депресивни симптоми,
стряскал се насън, имал задух и потене. Според вещото лице той страда от
разстройство в адаптацията, кратка депресивна реакция. Разстройството в
адаптацията представлява съС.ие на субективен дистрес и емоционално
разстройство, обикновено нарушаващи социалното функциониране, които
възникват в периода на адаптация към значими жизнени промени или към
промените. Клиничната картина се представя от подтиснатост, инсомния,
стряскане на сън, задух и потене. Тези симптоми вещото лице е намерило като
налични при ищеца, за да постави диагнозата Разстройство в адаптацията,
Кратка депресивна реакция, което е отзвучало в рамките на няколко месеца.
Вещото лице е констатирало, че към момента разстройството е отзвучало и не
се нуждае от лечение, според фазите на Кюблер- Рос е налице фаза на
приемане на травматичната загуба, лицето може да функционира пълноценно.
Не се спори, че към датата на произшествието лекият автомобил,
управляван от П. е имал застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество.
И. И. е предявил застрахователна претенция с вх. № 8273/18.06.2019 г.
до „ЗК Лев Инс“ АД за обезвреда на претърпените неимуществени вреди, на
която е отговорено, че от представените доказателства не може да се обоснове
основание за определяне на застрахователно обезщетение.
При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Безспорно се установява наличието на противоправно поведение на Т.
8
П., в резултат на което по непредпазливост е причинена смъртта на С. К.а И..
Между противоправното и виновно поведение на П., изразяващо се в
нарушаване правилата за движение по пътищата и настъпилата вреда, е
налице пряка и непосредствена причинна връзка. Тези факти се доказват с
влязлата в сила присъда на наказателния съд по воденото наказателно
производство. Доколкото причиняването на смъртта на пострадалото лице е
елемент от фактическия състав на деянието, за което е ангажирана
наказателната отговорност на делинквента, присъдата е задължителна за
гражданския съд – чл. 300 ГПК, относно деянието, противоправността му и
вината на дееца. С оглед на това са налице предпоставките за ангажиране на
деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД, съгласно който всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
П. е управлявала автомобил, застрахован по застраховка "Гражданска
отговорност" при ответното дружество. С оглед на това, за застрахователя се
поражда задължението да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него
на трети лица имуществени и неимуществени вреди – чл. 429, ал. 1 КЗ. П. се
явява застраховано лице по смисъла на чл. 477, ал. 2 КЗ. Близкият на
починалата при настъпилото ПТП ищец е упражнил правото си на пряк иск от
застрахователя, възможност, предвидена в чл. 432, ал. 1 КЗ, при спазване на
изискванията на чл. 380 КЗ за отправяне на писмена застрахователна
претенция. Няма спор, че застрахователят не се е произнесъл по претенцията.
Спорът в настоящият случай се изразява в това попада ли ищецът сред
кръга лица, имащи право да получат обезщетение за вреди от смъртта на
починалата при ПТП С. И.. Съгласно ТР 1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС
правото на най-близките да получат обезщетение не е абсолютно и не може да
бъде реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че
действително е претърпял неимуществени вреди – значителни по степен и
време морални болки и страдания от загубата на близкия човек. От гледна
точка на чл. 52 ЗЗД е справедливо и други лица, извън най-близкия семеен и
родствен кръг, да могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако
са създали с починалия поС.на, трайна и дълбока емоционална връзка, заради
съдържанието на която търпят морални болки и страдания от смъртта му,
сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-
близките. Възможността за обезщетяване на други лица, освен кръга на
9
изброените в ППВС 4/1961 г. и ППВС 5/1969 г., следва да се допусне като
изключение – само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са
станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост,
оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени
неимуществени вреди. С оглед традициите на българското общество връзките
между братята и сестрите се характеризират с взаимна обич, морална
подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато привързаността им е
толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия
морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се
признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик.
Изградените отношения между братята и сестрите на привързаност,
подкрепа и емоционална близост, и съответно отражението на загубата на
един от тях върху психиката на преживелия, следва да се докажат от лицето,
което претендира обезщетение, съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК. В
конкретния случай настоящият състав приема, че между починалата С. И. и
нейния брат – ищеца И. И., е съществувала обичайна връзка между
родственици, която не се характеризира с изключителна близост, последица от
което е степента на търпените болки и страдания да не е толкова завишена, че
да оправдава получаването на обезщетение. По делото не се твърдят
конкретни житейски ситуации, обусловили създаването на връзка между
сестрата и ищеца, по-голяма от нормалната близост – като например
продължителен дефицит на родителска грижа, който да сближи повече децата,
съвместно преодоляване на тежък проблем или др., което да създаде такава
привързаност между починалата и ищеца, каквато се предполага, че е
връзката между нея и най-близките й. В семейството са били три деца, като от
съвсем малка възраст родителите на С. и И. се разделили и разделили децата –
С. е останала да пребивава при майка си в с. Дерманци, а И. – при баба си и
дядо си в гр. Тетевен. Независимо от пребиваването в различни населени
места, братът и сестрата са поддържали поС.но връзка, изградили са
отношения на взаимна обич и подкрепа. Тук следва да се отчете
обстоятелството, че традиционно за българското общество отношенията
между братята и сестрите се характеризират с взаимна обич, морална
подкрепа, духовна и емоционална близост, каквито отношения се доказват и в
10
конкретния случай.
Ищецът е на млада възраст, избрал е да работи сезонна работа в
чужбина, има приятелка, с която живее, те.е започнал е да устройва живота си,
като е изградил отношения на взаимна обич и доверие със сестра си, нормални
за българската традиция, които не могат да бъдат квалифицирани като
изключителни по смисъла на тълкувателното решение. Раздялата на
родителите им не може да бъде счетена за особена житейска ситуация, довела
до близост над обичайната между брат и сестра, тъй като и двамата са били
обгрижвани от родителя, при който са пребивавали и широкия семеен кръг, и
няма данни за изграждане на отношения извън нормалните отношение на
обич, подкрепа и доверие между брат и сестра. Съответно от събраните по
делото доказателства не се установява и понасянето на болки и страдания,
надхвърлящи болките и страданията, които би изпитал всеки брат в тази
ситуация – силна и непреодолима скръб от загубата на сестра си, довела до
разстройство в адаптацията, кратка депресивна реакция. Свидетелите не сочат
конкретни факти, сочещи на патологично съС.ие, на тежка и продължителна
реакция по повод на това, страданието му е продължило около шест месеца
според св. Тодоров и е отзвучало за няколко месеца според вещото лице
психиатър. И. е продължил живота си, като е продължил да работи сезонна
работа в чужбина, има приятелка, с която живее, строи си самостоятелен дом,
като понастоящем е на фаза приемане на травматичното събитие и може да
функционира пълноценно. С оглед на това, че от събраните гласни
доказателства не се установяват конкретни проявления на душевно страдание,
които да сочат на изживяването на продължителни и необичайно силни
негативни емоции от смъртта на С. И. от страна на ищеца И. И., извън тези,
които са характерни за загубата на близък човек. По тези съображения
настоящият състав счита, че по отношение на ищеца И. И. следва да бъде
отречена материално правната легитимация да получи обезщетение за
неимуществени вреди от загубата на загиналата С. И.. Това обуславя
отхвърляне на предявения иск, в който смисъл е и постановеното решение.
По депозираната частна жалба от К. М. Л.:
Предявена е искова молба от К. М. Л. против „ЗК Лев Инс“ АД за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на М. Х. Р. от
същото произшествие, в размер на 200000 лв., ведно със законна лихва върху
11
тази сума, считано от 04.10.2018 г. – изтичане на тримесечен срок след
уведомяване на застрахователя до окончателното изплащане, както и против
Т. П. за заплащане на сумата от 1000 лв., част от дължим размер от 7000 лв.,
представляващ законна лихва върху дължимото обезщетение от 200000 лв., за
периода от 25.11.2016 г. до 04.10.2018 г., тъй като липсва застрахователно
покритие на задължението на прекия делинквент за заплащане на законна
лихва от датата на ПТП до датата на изтичане на срока за доброволно
уреждане на претенцията.
С отговора на исковата молба ответницата П. е възразила против
съединяването на исковете, тъй като не са налице условията на чл. 215 ГПК.
Направено е също възражение за местна и родова неподсъдност на спора по
този иск. Заето е становище и по същество.
С обжалваното решение, имащо характер на определение в тази част,
предявеният иск от К. Л. против Т. П. е оставен без разглеждане, като
недопустим, с довода, че не са налице условията на чл. 104, т. 4 ГПК за
разглеждането му от Окръжен съд Ловеч като първа инстанция, с оглед цената
на иска – 1000 лв. Родовата подсъдност е абсолютна процесуална
предпоставка, поради което производството в тази част е прекратено.
Този извод на първостепенния съд не може да бъде споделен.
Предявяването на иск пред родово некомпетентен съд води до последицата
този иск да не може да бъде разгледан от сезирания съд, като за последния
възниква задължението да прекрати производството пред себе си и да го
препрати на компетентния съд /чл. 118, ал. 2 ГПК/. В този смисъл
становището за недопустимост на иска, предявен от К. Л. против Т.
Панталиева и прекратяване на производството, поради недопустимост на
предявения иск, не може да бъде споделено. Тук следва да се отбележи и това,
че съгласно разпоредбата на чл. 270, ал. 4 ГПК решението на окръжния съд не
може да бъде обезсилено, поради това, че искът е бил подсъден на районен
съд. Съединяването на исковете, предявени от К. Л. против застрахователното
дружество за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от изтичане на тримесечния срок след
уведомяването, и този, предявен от К. Л. против делинквента Т. Панталиева за
заплащане на законна лихва върху обезщетението, считано от датата на
деликта до датата на изтичане на тримесечния срок от уведомяването, е
12
допустимо от закона, както с оглед разпоредбата на чл. 104, т. 6 ГПК /и двата
иска подлежат на разглеждане по реда на общия исков процес по правилото на
чл. 113 ГПК/, така и по аргумент от нормата на чл. 210, ал. 2, изр. посл. ГПК.
Това е така, както поради съществуването на функционална свързаност между
отговорността на застрахователя и тази на делинквента, така и с оглед на
обстоятелството, че размерът на обезщетението и възраженията, направени
във връзка с това /приложение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, възражение за
съпричиняване/ пряко имат отношение към акцесорната претенция за законна
лихва върху признатия от съда размер на обезщетението, дължима от датата
на деликта до момента, в който възниква отговорността на застрахователя. Ето
защо, изводът на първостепенния съд за недопустимост на предявения иск от
К. Л. против Т. П. за заплащане на сумата от 1000 лв., частичен иск от общ
размер от 7000 лв., представляваща законна лихва върху обезщетение в размер
на 200000 лв. за периода от 25.11.2016 г. до 04.10.2018 г., не може да бъде
споделен, което налага отмяна на обжалваното решение, имащо характер на
определение в тази част, и връщане на делото на Окръжен съд Ловеч за
продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по този иск.
При този извод за неправилност на съдебния акт в частта, в която е
оставен без разглеждане предявения иск от К. Л. против Т. П. и е прекратено
производството, неправилно се явява и постановеното присъждане на
разноски в полза на Т. П., платими от К. Л., в размер на 700 лв., тъй като
дължимостта на разноските се следва по правилото на чл. 78 ГПК, съобразно
изхода на спора. Произнасянето по този въпрос се явява преждевременно,
поради което решението в частта, в която К. Л. е осъден да заплати на Т. П.
сумата от 700 лв. – съдебно деловодни разноски, както и определението,
постановено по реда на чл. 248 ГПК, в частта, в която е оставена без уважение
молбата на К. Л. за изменение на решението в частта за разноските, следва да
бъдат отменени.
При този изход на спора във въззивното производство И. К. И. следва
да бъде осъден да заплати на „ЗК Лев Инс“ АД юрисконсултско
възнаграждение за защита по въззивната жалба в размер на 150 лв. С оглед
естеството на спора по депозираните частни жалби, разноски в полза на К. Л.
не се следват.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
13
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260011/19.12.2023 г., постановено по т.д. №
94/2019 г. на Окръжен съд Ловеч в частта му, имаща характер на
определение, в която е оставен без разглеждане, като недопустим, искът по чл.
86, ал. 1 ЗЗД, предявен от К. М. Л. против Т. Д. П., за заплащане на сумата от
1000 лв., част от дължимите общо 7000 лв., представляващи законна лихва
върху дължимото обезщетение от 200000 лв. за периода 25.11.2016 г. до
04.10.2018 г. и е прекратено производството в тази част, както и в частта, в
която е осъден К. М. Л. да заплати на Т. Д. П. сумата 700 лв., представляваща
съдебно деловодни разноски.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд Ловеч за продължаване на
съдопроизводствените действия и произнасяне по предявения иск.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260011/19.12.2023 г., постановено по т.д.
№ 94/2019 г. на Окръжен съд Ловеч в останалата обжалвана част.
ОТМЕНЯ Определение № 260001/12.03.2024 г., постановено по т.д. №
94/2019 г. на Окръжен съд Ловеч, по реда на чл. 248 ГПК, в частта му, в която
е оставена без уважение, като неоснователна, молбата на К. М. Л. за
изменение на постановеното Решение № 260011/19.12.2023 г. по т.д. №
94/2019 г. на Окръжен съд Ловеч в частта му, в която К. Л. е осъден да заплати
на Т. П. сумата 700 лв.
ОСЪЖДА И. К. И. , ЕГН **********, от гр. Тетевен, ********* да
заплати на „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. Черни връх, 51Д сумата 150 /сто и петдесет/ лева,
представляваща разноски за въззивното производство – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
14
2._______________________
15