РЕШЕНИЕ
№ 23
гр. Монтана, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на тринадесети
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Милена Бранкова
Членове:Костадин Живков
Димитрина Николова
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
в присъствието на прокурора А. Евг. И.
като разгледа докладваното от Милена Бранкова Частно наказателно дело №
20231600200050 по описа за 2023 година
признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции.
Образувано е по искане на Областна пътна служба Нойзидъл ам зее - А.
за признаване и изпълнение на наложена финансова санкция на С. С. Й. от гр.
Лом, ул. „ххх“ № хх което се моли за признаване и изпълнение на решение за
налагане на финансова санкция от несъдебен орган за нарушения на правила
за движение по пътищата, на основание Рамково решение 2005/214/ПВР, по
решение на несъдебен орган от издаващата д. от 04.03. 2020 година, влязло в
сила на 16.04.2020 година.
В открито съдебно заседание пред Окръжен съд Монтана,
представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА МОНТАНА изразява
становище, че са налице всички законови изисквания за признаване на
Решението, тъй като Удостоверението е пълно. С влязло в сила Решение на
несъдебен орган на български гражданин е наложено административно
наказание за извършено нарушение на правилата за движение по пътищата.
1
Поддържа, че липсват отрицателните предпоставки по българския закон и
предлага да бъде уважено искането и бъде признато наложеното наказание и
изпратено за изпълнение.
Засегнатото лице – С. Й. не се явява в съдебно заседание. Не взема
становище по Искането.
Окръжният съд, след като се запозна с представеното Удостоверение
по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ ПВР на Съвета относно прилагането
на принципа за взаимно признаване на финансови санкции и приложените по
делото доказателства, намира следното:
Производството е образувано въз основа на изпратено Искане от
Областна пътна служба Нойзидъл ам Зее – Р А., с приложено към него
Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции в
превод на български език. С наказателно Решение на несъдебен орган от
04.03.2020 година на българския гражданин С. С. Й., роден на 31.07.1979 г. с
поС.ен адрес в гр. Л , ул. хххх“ № ххх, е наложена финансова санкция от 80
Евро за нарушение на правилата за движение по пътищата – управление на
МПС по магистрала с превишена корост. Решението е влязло в сила на
16.04.2020 г.
Решението, което се иска за признаване в рамките на настоящето
производство пред българския съд, е на д., която е член на ЕС и касае парична
санкция за нарушения на правилата за движение по пътищата, чието
признаване съгл. чл. 3, ал.1, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС се осъществява по
цитирания български закон. Описаното извършено в Чужбина нарушение
представлява административно нарушение и по българския ЗДвП – чл. 21 от
същия, забраняващ движението на определени категории автомобили по
определени категории пътища със скорост, по-голяма от разрешената. Съгл.
чл. 30, ал. 2, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС двойна наказуемост не се изисква за
деяния, нарушаващи правилата за движение по пътищата.
Видно от съдържанието на приложеното Удостоверение, налице е
нужната информация относно постановеното Решение на несъдебен орган: -
дата на издаване, дата на влизане в сила, описание на административното
нарушение накратко с фактите, вида и размера на наложената санкция,
възможността за неговото обжалване и данни за самоличността на
2
санкционираното лице.
Отразено е, че решението е влязло в сила, че в изпълняващата д. не е
постановявано Решение срещу същото лице за същото нарушение и че няма
такова решение, което е изпълнено в д., различна от издаващата и
изпълняващата.
Видно от отразеното в Удостоверението, засегнатото лице е с
регистрирано поС.но пребиваване в гр. М - следователно, по правилото на чл.
31, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС, компетентен да разгледа искането е Окръжен
съд Монтана.
Разгледано по същество, Искането за признаване и допускане на
изпълнение на Решението за налагане на финансова санкция е основателно.
Решението се отнася за административно нарушение, допуснато в
издаващата д. и не попада под юрисдикцията на българските съдилища.
Представеното Удостоверение е пълно и отговаря на Решението, въз основа
на което е издадено. Не са събрани доказателства, които да сочат, че срещу
санкционираното лице, за същото нарушение в Република България или в
друга д., различна от издаващата / А./ или изпълняващата /България/ е
постановено и приведено в изпълнение Решението за финансовата санкция.
Давността за изпълнение, според българското и австрийското
законодателство, не е изтекла. Решението не се отнася за административно
нарушение, подсъдно на българския съд. Липсва имунитет или привилегия по
българското законодателство, които правят изпълнението на Решението
недопустимо. Решението не се отнася за нарушение, което по българското
законодателство се счита за извършено изцяло или отчасти на територията на
България или е било извършено извън територията на издаващата д. и
българското законодателство не позволява предприемане на
административно-наказателно производство по отношение на такива деяния.
Засегнатото лице е с регистриран поС.ен и настоящ адрес в РБългария и това
е поС.ното му местоживеене и обичайно пребиваване.
Наложената с процесното Решение финансова санкция е в размер на 80
Евро / по специалните разпоредби в А., уреждащи правилата за движение по
пътищата/. Решението е постановено срещу български гражданин, който може
да носи имуществена и административно-наказателна отговорност. Според
отразеното в Удостоверението, Й. е бил уведомен за постановеното срещу
3
него Решение и за възможността да отнесе въпроса до съд по наказателни
дела. Решението е влязло в сила на 16.04.2020 г. Няма данни санкционираният
да е заплатил изцяло или отчасти търсената санкция в издаващата д., въпреки
надлежно връчената покана за плащане. И в настоящето производство не се
представят доказателства за плащане на санкцията.
Не са налице условията на чл. 32, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС за
намаляване размера на финансовата санкция до максималния размер,
предвиден за подобни деяния по българското законодателство.
Като взе предвид изложеното, съдът намира, че липсват законови
основания, които да налагат отказ от признаване и изпълнение на Решението
за налагане на финансовата санкция. Тъй като същата е определена в Евро,
съгл. чл. 32, ал. 1 във вр. с чл. 16, ал. 8 от ЗПИИРКОРНФС, равностойността
й следва да се определи в български левове по курса за деня на постановяване
на Решението за налагане на финансовата санкция. От направената справка се
установява, че към тази дата обявеният от БНБ курс Евро/Лева е 1 Евро за
1,95583 бълг. лева. Следователно равностойността на санкцията от 80 Евро е
в размер на 156,47 лв..
По изложените съображения, съдът намери, че са налице условията за
признаване и изпълнение на предственото Решение за налагане на
финансовата санкция.
За признатото Решение на издаващата д. следва да й се изпрати
съобщение, а копие от настоящето Решение следва да се изпрати и на
българското МП.
По изложените съображения, Окръжният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА РЕШЕНИЕ на несъдебен орган - Областна пътна служба
Нойзидъл ам Зее – Р А. от 04.03.2020 година, влязло в сила на 16.04.2020
година., с което на засегнатото лице С. С. Й. от гр. Л , обл. М , ул. „Л „ № хх,
роден на 31.07.1979 г. е наложена финансова санкция за допуснато
нарушение на правилата за движение по пътищата: на 05.11.2019 г. в 5,21 ч.
4
управлявал МПС с ДК № М 2060 ЕЕ в района на Н , по Автомагистрала 4, км.
61,950 в посока У с превишена корост от 20 км/ч над допустиата от 80 км/ ч -
нарушение на § 98 Abs. 1 KFG i.V.m. § 58 Abs.1 Zif.2 lit.e KDV; §134 Abs. 1
KFD на Австрийския Кодекс за движение по пътищата и е постановено да
заплати 80 Евро - или финансова санкция в размер на 156,47 български
лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и протестира в 7-дневен срок от
днес пред Апелативен съд София.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 22, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС, след влизане в сила
н решението, препис от него да се изпрати на НАП за изпълнение.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 38, ал.1 и 2 от ЗПИИРКОРНФС незабавно да
бъде уведомен компетентния орган на издаващата д., като му се изпрати
преведено копие от съобщението за признаването съобразно отразеното в
Искането.
КОПИЕ от решението да се изпрати на Министерство на правосъдието
на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5