№ 1531
гр. Русе, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ивайло Д. И.ов
при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова
като разгледа докладваното от Ивайло Д. И.ов Гражданско дело №
20224520103787 по описа за 2022 година
Ищецът К. Г. Н. твърди, че на 22.01.2018г. сключил с ответното дружество трудов
договор № 1644/22.01.2018г., по силата на който бил назначен на длъжност „Сътрудник
охрана” с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 510.00 лева и допълнително
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0.6% от
основното трудово възнаграждение. Съгласно чл.5, г/ от договора възнаграждението е
платимо до 25-то число на месеца следващ месеца, за който е начислено. Постъпил на
работа, като местоработата му била на територията на Русенски университет „Ангел
Кънчев”. Работата се осъществявала на дежурства по 12 часа, съобразно представен
официален график, който се преработвал по време на месеца, поради болнични и отпуски на
служителите в т.нар.”работен график”, съобразно който реално се изпълнявали дежурствата.
За да бъдат изпълнени графиците, които са изготвени от работодателя, ежемесечно се
налагало всички служители да полагат извънреден труд, който не им се заплащал. Не им се
заплащал и нощния труд и трудът, положен на официални празници. На 03.05.2022г. въз
основа на заповед № 1644/03.05.2022г. трудовият договор на ищеца бил прекратен.
Работодателят се е възползвал от правото си по чл.142 от КТ и е въвел сумирано
изчисляване на работното време, като периодът на изчисляването е 3 месеца. Към
настоящия момент не са му изплатени допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд в общ размер от 988.01 часа за периода 01.05.2019г. до 30.04.2022г. и общо
неизплатеното му допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд е в
нетен размер на 4 301.20 лева; допълнително възнаграждение за положен труд през дните на
официални празници за периода 01.05.2019г. до 30.04.2022г. в нетен размер на 459.23 лева и
допълнително възнаграждение за положен 56 часа нощен труд за периода 01.05.2019г. до
1
30.04.2022г. в нетен размер на 24.83 лева. Ответникът му дължи и лихва за забава върху
главниците на неизплатените основно и допълнителни трудови възнаграждения за периода
от 26-то число на месеца, следващ месеца, за който е дължимо възнаграждението до
17.07.2022г. в общ размер на 800.34 лева. Поради това моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответното търговско дружество, да му заплати сумата от 5 116.18 лева,
представляваща нетния размер на дължими допълнителни трудови възнаграждения за
периода от м.май 2019г. до м.април 2022г. включително и сумата от 834.39 лева,
представляваща лихва за забава върху главниците за периода от 26-то число на месеца,
следващ месеца, за който е дължимо възнаграждението до 17.07.2022г., ведно със законната
лихва върху главниците считано от датата на предявяване на исковете до окончателното им
изплащане. Претендира и направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в исковата молба фактически
обстоятелства, на които основава претенциите си и формулираните петитуми, квалифицира
правно предявените обективно съединени искове по чл.261, чл.262, чл.264 и чл.245, ал.2 от
КТ.
Ответникът „Агенция за сигурност, охрана и проучване - ЩИТ” ЕООД със седалище и
адрес на управление: гр.Русе, бул.”Съединение” № 25, партер, представлявано от
управителя Красимир Светлозаров Тодоров, оспорва изцяло предявените искове. Твърди, че
при сумирано изчисляване на работното време работните дни се определят по утвърден
поименен график – чл.9а, ал.1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. В
този случай трудът, положен по график в празнични, почивни и неприсъствени дни, не е
извънреден труд. При изготвяне на график за нощните смени сборът от работните часове по
графика на работника се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените
с 4 и повече от 4 часа нощен труд с коефициента по чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата. Предвид правилата на отчитане на сумираното работно
време на тримесечен период, неоснователни са заявените претенции на ищеца за положен
извънреден труд за всеки месец и съответно за претендираната лихва за забава върху
главниците. Разпоредбите на КТ и договореното в трудовия договор с ищеца, задължават
работодателя-ответник да изплаща ежемесечно основното трудово възнаграждение, заедно с
допълнителното възнаграждение с постоянен характер за професионален опит, т.нар.”клас”,
но възнаграждението по чл.262, ал.1, т.4 от КТ за евентуално положен извънреден труд, се
заплаща след края на отчетния период. Работодателят е изплащал редовно месечното
трудово възнаграждение, видно от представените от него извлечения от ведомости за
изплатено трудово възнаграждение на ищеца. Ответникът е изплатил и трудовото
възнаграждение на ищеца за м.април 2022г., за което представя доказателства. Оспорва
автентичността на представените от ищеца т.нар.”работни” графици, тъй като същите не са
документи, подписани от съответните длъжностни лица на дружеството и нямат
доказателствена тежест относно отработените часове по графика. Към отговора си
ответникът е представил в цялост утвърдените графици за периода от 2019г. до м.април
2022г., които представляват отчетната форма на действително отработеното работно време
2
при установеното сумирано изчисляване на работното време.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
По делото не се спори, че на 22.01.2018г. ищецът сключил с ответното дружество
трудов договор № 1644/22.01.2018г., по силата на който бил назначен на длъжност
„Сътрудник охрана” с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 510.00 лева и
допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на
0.6% от основното трудово възнаграждение, както и че съгласно чл.5, г/ от договора
възнаграждението е платимо до 25-то число на месеца следващ месеца, за който е начислено,
а работата на ищеца се осъществявала на дежурства по 12 часа, съобразно представен
официален график и местоработата му била на територията на Русенски университет „Ангел
Кънчев”. Работодателят се е възползвал от правото си по чл.142 от КТ и е въвел сумирано
изчисляване на работното време, като периодът на изчисляването е 3 месеца. На
03.05.2022г. въз основа на заповед № 1644/03.05.2022г. трудовият договор на ищеца е бил
прекратен на основание чл.326, ал.1 от КТ – с предизвестие от страна на работника.
В показанията си свидетеля Р. П. Т. твърди, че също работил в ответното дружество
през периода от 2019г. до края на м.май 2022г. – две години и половина, на същата
длъжност като ищеца, с когото били колеги. Графиците представени по делото ги изготвял
комендантът на обекта г-н Симеонов и въз основа на тези графици те изпълнявали
трудовите си задължения. Посочените в тях „Д“ означава дневна смяна, „Н“ означава нощна
смяна, а извънредният труд никъде не го пишели и той си го нанасял както реши. Промени в
графиците имало постоянно, защото в тези две години на пандемия все някой се разболявал
и излизал в болнични, като веднага комендантът ги вкарвал в графика, без да ги попита дали
са свободни. Казвал им, че ако не са съгласни да напуснат. По принцип всички графици
трябвало да имат подпис на директора К. Т., но някои от графиците идвали без подписи, а
някои се поправяли на момента. На комендантът била дадена свобода да действа както си
иска и както преценял – от него зависело. Свидетелят също е полагал извънреден труд. По
трудов договор работният му ден следвало да е 8 часа, но реално той и ищеца работели по
12 часа – дневни и нощни смени от 6.00 часа до 18.00 часа и съответно от 18.00 часа до 6.00
часа. Нощен труд също не се плащал, като нямало събота или неделя, нямало празник, а
графикът си вървял един и същ. Отделно, ако някой се разболеел, веднага друг влизал в
графика. Някои смени даже ги нямало в графиците, защото те са впоследствие нанесени на
момента, даже не ги е нанасял комендантът. Много пъти бил правил това. На ведомост се
разписвали за трудово възнаграждение от 525.00 лева, а с касов ордер им удържали по 70.00
лева, като обяснението на коменданта било, че това са осигуровките, които трябвало да ги
плаща фирмата. Свидетелят твърди и че също има заведено дело срещу ответника за
заплащане на дължими му се допълнителни възнаграждения за положен извънреден труд,
труд в официални празници и нощен труд.
По делото са представени от ищеца и ответника месечни графици за периода от
2019г. до м.април 2022г., от които е видно, че ищецът е полагал дневни и нощни смени по 12
3
часа, като трудът е бил полаган в делнични, празнични и почивни дни. В графиците има
различия, които са съобразени от вещото лице по назначената съдебно-счетоводна
експертиза.
Ответникът е представил по делото /л.105/ копие от преводно нареждане от
23.08.2022г., с което по разплащателна сметка на ищеца е преведена чистата сума на
възнаграждението за месец април 2022г. в размер на 564.16 лева, но след предявяването на
настоящите искове, който факт се признава от К. Н..
От заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че по данни от счетоводството на ответника за целия процесен период няма
данни за неизплатено основно трудово възнаграждение на ищеца, но дружеството не е
начислявало и изплащало суми за допълнителни възнаграждения за извънреден, нощен труд
и труд на официални празници на ищеца. За положения от ищеца извънреден труд вещото
лице е изготвило два варианта – първия съобразно представените от ищеца графици, а
втория въз основа на представените от ответника графици. По първия вариант за процесния
период от м.май 2019г. до м.април 2022г. общият брой на нормативни часове по графиците
на ищеца са 5 488 часа, а общият брой отработени часове – 6 476.01 часа. Разликата от
988.01 часа е извънреден труд. Брутната сума на възнаграждението за положен извънреден
труд от ищеца за 988.01 часа за периода 01.05.2019г. до 30.04.2022г. възлиза на 5 542.93
лева. По втория вариант за процесния период от м.май 2019г. до м.април 2022г. общият брой
на нормативни часове по графиците на ищеца са 5 488 часа, а общият брой отработени
часове – 6 656.01 часа. Разликата от 1 168.01 часа е извънреден труд. Брутната сума на
възнаграждението за положен извънреден труд от ищеца за 1 168.01 часа за периода
01.05.2019г. до 30.04.2022г. възлиза на 6 607.86 лева, а нетното възнаграждение, след
приспадане на лични осигурителни вноски и данъка по ЗДДФЛ възлиза на 5 127.57 лева. За
положения от ищеца труд през дните на официални празници вещото лице е изготвило също
два варианта – първия съобразно представените от ищеца графици, а втория въз основа на
представените от ответника графици. По първия вариант, съгласно представените от ищеца
графици през процесния период същият е работил през празнични дни на следните дати:
01.05.2019г.; 24.05.2019г.; 06.09.2019г.; 22.09.2019г.; 26.12.2019г.; 03.03.2020г.; 20.04.2020г.;
17.04.2020г.; 06.05.2020г.; 26.12.2020г.; 06.05.2021г.; 27.12.2021г. и 28.12.2021г. Брутната
сума на възнаграждението на ищеца за работа през дните на официални празници по този
вариант възлиза в размер на 591.81 лева, а нетната сума за получаване, след приспадане на
лични осигурителни вноски и данъка по ЗДДФЛ възлиза на 459.23 лева. По втория вариант,
съгласно представените от ответника графици, ищецът е работил на същите дати, без
06.05.2021г. Брутната сума на възнаграждението на ищеца за работа през дните на
официални празници по този вариант възлиза в размер на 533.43 лева. От представените по
делото работни графици от двете страни по делото се установява, че положените от ищеца
дежурства с нощен труд са 7 броя, а часовете нощен труд възлизат на 56 часа.
Допълнителното трудово възнаграждение за нощен труд на ищеца за 56 часа възлиза в
брутен размер от 32.00 лева и нетен такъв в размер на 24.83 лева. След извършване на
4
изчисления на положения труд за процесния период м.05.2019г. до м.04.2022г. от ищеца при
тримесечно сумарно изчисляване на работното време, съобразно работните месечни
графици, приложени по делото с исковата молба и извършено превръщане на нощните
часове в дневни, съгласно чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата с коефициент 0.143 се установява, че общият брой нормативни часове на
ищеца пред процесния период е 5 488 часа, а общият брой отработени часове по график е
6 476.01 часа. Разликата от 988.01 часа е извънреден труд. От приложените по делото
извлечения от ведомостите на работната заплата на ответното дружество – фишове на
ищеца за процесния период м.05.2019г. до м.04.2022г. е видно, че същият е положил подпис
за получил чистата сума на месечните възнаграждения. Само за месец април 2022г. липсва
подпис на ищеца за получил чистата сума на възнаграждението, но ответника е приложил
по делото /л.105/ копие от преводно нареждане от 23.08.2022г., с което по разплащателна
сметка на ищеца е преведена чистата сума на възнаграждението за месец април 2022г. в
размер на 564.16 лева. Следователно за процесния период ответното дружество не дължи на
ищеца, суми за основно трудово възнаграждение. Лихвата за забава на плащането на чистата
сума на трудовото възнаграждение на ищеца за месец април 2022г. – 564.16 лева, изчислена
за периода от 26.05.2022г. до 22.08.2022г. възлиза на 13.95 лева. Лихвата за забава на
плащането на чистата сума на допълнително възнаграждение за извънреден труд 4 301.20
лева, изчислена от 26-то число на месеца, следващ тримесечието, за който се отнася
възнаграждението до 17.07.2022г. включително е в общ размер на 727.70 лева. Лихвата за
забава върху нетната сума на възнаграждението за работа през дните на официални
празници 459.23 лева, изчислена в размер на законната лихва от 26-то число на месеца,
следващ месеца, за който се отнася възнаграждението до 17.07.2022г. е в общ размер на
89.98 лева. Лихвата за забава на плащането на нетната сума на възнаграждението за нощен
труд, изчислена в размер на законната лихва от 26-то число на месеца, следващ месеца, за
който се отнася възнаграждението до 17.07.2022г. е в общ размер 2.76 лева.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни
изводи:
По делото е доказано, че страните са били в трудово правоотношение, като на
22.01.2018г. ищецът сключил с ответното дружество трудов договор № 1644/22.01.2018г., по
силата на който бил назначен на длъжност „Сътрудник охрана” с основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 510.00 лева и допълнително възнаграждение за придобит
трудов стаж и професионален опит в размер на 0.6% от основното трудово възнаграждение,
както и че съгласно чл.5, г/ от договора възнаграждението е платимо до 25-то число на
месеца следващ месеца, за който е начислено, а работата на ищеца се осъществявала на
дежурства по 12 часа, съобразно представен официален график и местоработата му била на
територията на Русенски университет „Ангел Кънчев”. Работодателят се е възползвал от
правото си по чл.142 от КТ и е въвел сумирано изчисляване на работното време, като
периодът на изчисляването е 3 месеца. На 03.05.2022г. въз основа на заповед №
1644/03.05.2022г. трудовият договор на ищеца е бил прекратен на основание чл.326, ал.1 от
5
КТ – с предизвестие от страна на работника.
При забавено плащане на трудовото възнаграждение се дължи обезщетение в размер
на законната лихва, считано от датата на падежа. Задължението на работодателя е срочно и
същият е поставен в забава от 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължи
трудовото възнаграждение, както е било уговорено в трудовия договор. Лихвата за забава се
определя на база законната лихва, установена за страната – чл.245, ал.2 от КТ. Видно от
представеното по делото копие от преводно нареждане от 23.08.2022г. /л.105/ и
заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, след предявяването
на настоящите искове по разплащателна сметка на ищеца е преведена чистата сума на
възнаграждението за месец април 2022г. в размер на 564.16 лева. Това възнаграждение
съгласно уговореното в трудовия договор е следвало да бъде изплатено на 25.05.2022г.,
поради което за периода от 26.05.2022г. до 22.08.2022г. работодателят е бил в забава и
дължи лихва за забава върху възнаграждението за м.април 2022г. Съгласно заключението на
изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, лихвата за забава на плащането на
чистата сума на трудовото възнаграждение на ищеца за месец април 2022г. – 564.16 лева,
изчислена за периода от 26.05.2022г. до 22.08.2022г. възлиза на 13.95 лева. Този иск като
основателен и доказан по размер следва да се уважи изцяло.
Съгласно чл.143, ал.1 от КТ извънреден е трудът, който се полага по разпореждане
или със знанието и без противопоставянето на работодателя от работника извън
установеното от него работно време. Съгласно чл.9а от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, едновременно с установяването на сумирано
изчисляване на работното време по чл.142, ал.2 от КТ работодателят утвърждава поименни
графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване. Такива
графици са представени по делото, както от страна на ищеца, така и от страна на ответника.
От същите е видно, че трудът на ищеца е бил полаган на смени – дневни смени по 12 чака и
нощни смени по 12 часа, като трудът е бил полаган в делнични, празнични и почивни дни.
От заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза е видно, че
съгласно чл.8 от Правилника за вътрешния трудов ред в ответното дружество е „въведено
сумирано изчисляване на работното време, като изчисляването е на тримесечен период. В
края на периода на сумираното отчитане на работното време, ако се установи надработено
време, то се отчита и заплаща като извънреден труд“. Същото правило е въведено и в
нормата на чл.9г от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Ищецът
е полагал извънреден труд и такъв през празнични и почивни дни, които е видно както от
графиците на смените представени от страните, така и от изготвената съдебно-счетоводна
експертиза, включително и показанията на разпитания по делото свидетел, които съдът няма
основание да не цени, като непротиворечиви и подкрепящи се от останалите събрани по
делото доказателства. От експертизата е видно и че на ищеца не са били начислявани и
заплащани суми за допълнителни възнаграждения за извънреден, нощен труд и труд на
официални празници. Съгласно трудовия договор сключен между страните работното време
на ищеца е бил договорен на 8 часа при 5 дневна работна седмица, а не на смени и всички
6
часове положени от него извън това времетраене се води извънреден труд и подлежи на
обезщетяване, както и дните положени през празнични и почивни дни, както и нощният
труд. В тази връзка неоснователно е възражението на ответника, че при сумирано
изчисляване на работното време работните дни се определят по утвърден поименен график –
чл.9а, ал.1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските и в този случай трудът,
положен по график в празнични, почивни и неприсъствени дни, не е извънреден труд. Това
противоречи на горецитираните разпоредба от Правилника за вътрешния ред на ответника и
от Наредбата.
От заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза се доказва
положения извънреден труд и този през празнични, почивни дни и нощен труд, както и
техния размер. За процесния период от м.май 2019г. до м.април 2022г. общият брой на
нормативни часове по графиците на ищеца са 5 488 часа, а общият брой отработени часове –
6 476.01 часа. Разликата от 988.01 часа е извънреден труд. Брутната сума на
възнаграждението за положен извънреден труд от ищеца за 988.01 часа за периода
01.05.2019г. до 30.04.2022г. възлиза на 5 542.93 лева, а нетното възнаграждение, след
приспадане на лични осигурителни вноски и данъка по ЗДДФЛ възлиза на 4 301.20 лева.
Положения от ищеца труд през дните на официални празници е на следните дати:
01.05.2019г.; 24.05.2019г.; 06.09.2019г.; 22.09.2019г.; 26.12.2019г.; 03.03.2020г.; 20.04.2020г.;
17.04.2020г.; 06.05.2020г.; 26.12.2020г.; 06.05.2021г.; 27.12.2021г. и 28.12.2021г. Брутната
сума на възнаграждението на ищеца за работа през дните на официални празници възлиза в
брутен размер на 591.81 лева, а нетната сума за получаване, след приспадане на лични
осигурителни вноски и данъка по ЗДДФЛ възлиза на 459.23 лева. От представените по
делото работни графици от двете страни по делото се установява, че положените от ищеца
дежурства с нощен труд са 7 броя, а часовете нощен труд възлизат на 56 часа.
Допълнителното трудово възнаграждение за нощен труд на ищеца за 56 часа възлиза в
брутен размер от 32.00 лева и нетен такъв в размер на 24.83 лева. Лихвата за забава на
плащането на чистата сума на допълнително възнаграждение за извънреден труд 4 301.20
лева, изчислена от 26-то число на месеца, следващ тримесечието, за който се отнася
възнаграждението до 17.07.2022г. включително е в общ размер на 727.70 лева. Лихвата за
забава върху нетната сума на възнаграждението за работа през дните на официални
празници 459.23 лева, изчислена в размер на законната лихва от 26-то число на месеца,
следващ месеца, за който се отнася възнаграждението до 17.07.2022г. е в общ размер на
89.98 лева. Лихвата за забава на плащането на нетната сума на възнаграждението за нощен
труд, изчислена в размер на законната лихва от 26-то число на месеца, следващ месеца, за
който се отнася възнаграждението до 17.07.2022г. е в общ размер 2.76 лева. До тези размери,
които съвпадат и с претендираните от страна на ищеца размери, предявените искове следва
да се уважат. Върху главниците на допълнителните възнаграждения следва да се присъди и
законна лихва, считано от датата на предявяване на исковете – 18.07.2002г. до
окончателното им изплащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и предвид уважаването на предявените искове,
7
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в
размер на 750.00 лева – заплатено възнаграждение на редовно упълномощения адвокат.
Неоснователно е направеното от ответника възражение за прекомерност на договореното
адвокатско възнаграждение между ищеца и пълномощника му. Касае се за обективно
съединени 7 иска – 3 за възнагражденията и 4 за лихвите за забава, като е оттеглен и 1 иск за
неизплатеното трудово възнаграждение, поради плащането му след предявяване на иска.
Съобразявайки броя на исковете и тяхната цена съдът намира, че възнаграждението не е
прекомерно и е в границите на установеното в чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, малко над определения минимум.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
бюджетната сметка на Районен съд – гр.Русе, сумите от 224.23 лева – държавна такса върху
уважените размери на предявените искове и 200.00 лева – направени по делото разноски за
възнаграждение на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза.
Мотивиран така и на основание чл.235 и сл. от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Агенция за сигурност, охрана и проучване - ЩИТ” ЕООД със седалище и
адрес на управление: гр.Русе, бул.”Съединение” № 25, партер, ЕИК *********,
представлявано от управителя Красимир Светлозаров Тодоров, да заплати на К. Г. Н. от
*************, с ЕГН: **********, сумите от 13.95 лева /тринадесет лева и деветдесет и
пет стотинки/, представляваща лихва за забава върху главницата на изплатеното трудово
възнаграждение за м.април 2022г., за периода от 26.05.2022г. до 22.08.2022г.; 4 301.20 лева
/четири хиляди триста и един лева и двадесет стотинки/, представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд през периода м.май 2019г. до м.април 2022г. в
нетен размер, след приспадане на законоустановените удръжки; 727.70 лева /седемстотин
двадесет и седем лева и седемдесет стотинки/, представляваща лихва за забава върху
главницата на допълнителното възнаграждение за положен извънреден труд за периода от
26-то число на месеца, следващ тримесечието, за който се отнася възнаграждението до
17.07.2022г. включително; 459.23 лева /четиристотин петдесет и девет лева и двадесет и три
стотинки/, представляваща допълнително възнаграждение за положен труд през дни на
официални празници през периода м.май 2019г. до м.април 2022г. в нетен размер, след
приспадане на законоустановените удръжки; 89.98 лева /осемдесет и девет лева и деветдесет
и осем стотинки/, представляваща лихва за забава върху главницата на допълнителното
възнаграждение за положен труд през дни на официални празници за периода от 26-то число
на месеца, следващ тримесечието, за който се отнася възнаграждението до 17.07.2022г.
включително; 24.83 лева /двадесет и четири лева и осемдесет и три стотинки/,
представляваща допълнително възнаграждение за положен нощен труд през периода м.май
2019г. до м.април 2022г. в нетен размер, след приспадане на законоустановените удръжки и
2.76 лева /два лева и седемдесет и шест стотинки/, представляваща лихва за забава върху
8
главницата на възнаграждението за положен нощен труд за периода от 26-то число на
месеца, следващ тримесечието, за който се отнася възнаграждението до 17.07.2022г.
включително, ведно със законната лихва върху главниците на допълнителните
възнаграждения считано от 18.07.2022г. до окончателното им изплащане, както и сумата от
750.00 /седемстотин и петдесет/ лева – направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „Агенция за сигурност, охрана и проучване - ЩИТ” ЕООД със седалище и
адрес на управление: гр.Русе, бул.”Съединение” № 25, партер, ЕИК *********,
представлявано от управителя Красимир Светлозаров Тодоров, да заплати по бюджетната
сметка на Районен съд - гр.Русе, сумите от 224.23 лева /двеста двадесет и четири лева и
двадесет и три стотинки/ – държавна такса върху уважените размери на предявените искове
и 200.00 /двеста/ лева – направени по делото разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Русенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
9