Р Е Ш Е Н И Е
Номер 196 Година 17.02.2022 Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Х състав, на осемнадесети
януари две хиляди и двадесет и втора година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
Секретаря Йовка Банкова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело
номер 1930 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе
пред вид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл.144 и чл.107,
ал.4 от ДОПК.
Образувано е по жалба на „Зеда тур” АД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Хан Крум” № 12,
представлявано от И.П. – изпълнителен директор, чрез адв.Д.П. от САК, със
съдебен адрес *** против акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД)
№ МДТ-1136/16.11.2020г. издаден от главен експерт в отдел „Местни данъци и
такси“ при община Несебър, мълчаливо потвърден от началник отдел „Местни данъци
и такси“ при община Несебър. С жалбата се прави искане да се отмени обжалвания
акт, като незаконосъобразен, неправилен и необоснован, в частта, в която е
определена такса битови отпадъци на дружеството, за периода 2015-2017г. или да
се обяви за нищожен и да се присъдят направените по делото разноски.
Ответникът – Началник отдел „Местни данъци и
такси“ при община Несебър, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител
оспорва жалбата и прави искане да се потвърди обжалвания акт. Претендира
юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки, в които излага допълнителни
съображения за неоснователността на жалбата и за законосъобразността на
оспорения акт.
Административен
съд Бургас, намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по
чл.156 ал.1 от ДОПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество е частично основателна.
С декларация по
чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с вх.№
67837/01.02.2011г. (л. 85 от адм. дело № 4725/2021 г. по описа на АССГ) и декларация
по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ с вх.№ 0364/05.10.2001 г. (л.91 от адм.д. №
4725/2021г. по описа на АССГ) „Зеда Тур“ АД е декларирала собственост върху
недвижим имот, находящ се в гр.Несебър, представляващ търговски обект - х-л „Фрегата“,
с година на построяване 1973г. и РЗП 2854 кв.м.
На основание
чл.107, ал.3 от ДОПК, с АУЗД № МДТ - 1136/16.11.2020г., издаден от главен
експерт в отдел „Местни данъци и такси” при община Несебър (л.80 от адм.д.№ 4725/2021г.), са установени
задължения на „Зеда Тур“ АД за такса битови отпадъци (ТБО) за периода
01.01.2015г. -31.12.2017г., както следва: за 2015г. задължение в размер на 1
712,83 лв., от които главница – 1 120,32 лв. и лихва – 592,51 лв.; за 2016г.
задължение в размер на 1 599,10 лв., от които главница – 1 120,32 лв. и
лихва – 478,78 лв. и за 2017г. задължение в размер на 1 485,52 лв., от
които главница – 1 129,32 лв. и лихва – 365,20 лв.
Акта е връчена
на дружеството на 04.01.2021г., със съпроводително писмо изх. №
Н4-МДТ-4707-001/15.12.2020г. (л.83 от адм.д.№ 4725/2021г.), видно
от приложеното известие за доставяне (л.84 от адм.д.№ 4725/2021г.).
С жалба вх.№ Н4-МДТ-208/11.01.2021г.
дружеството е оспорило по административен ред пред началника на отдел „Местни
данъци и такси“ в Община Несебър установените задължения, с твърдението че
оспореният АУЗД е незаконосъобразен, неправилен и необоснован. По делото не се
установи произнасяне по цитираната по-горе жалба от органа, поради което
съгласно чл.156, ал.4 от ДОПК, непроизнасянето в срока по чл.155, ал.1 от ДОПК
се смята за мълчаливо потвърждаване на акта.
С жалба вх.№
13156/15.04.2021г. (л.4 от адм.д.№ 4725/2021г.), мълчаливо потвърдения АУЗД №
МДТ-1136/16.11.2020г. е обжалван по съдебен ред. Жалбата е депозирана пред
Административен съд София град, като по нея е образувано адм.д.№ 4725/2021г. С определение
№ 5522/26.07.2021г. делото е прекратено и изпратено по подсъдност на
Административен съд Бургас и е образувано настоящото съдебно производство.
По делото е допусната и приета
съдебно-икономическа експертиза (л.24 от делото), в заключението по която
вещото лице посочва, че изчислявайки ТБО съгласно методиката на община Несебър
за 2015г., 2016г. и 2017г., съобразно подадените от „Зеда Тур“ АД декларации за
ползване на брой контейнери през съответните години таксата е в общ размер на
3 124,25 лв. Според експерта, изчислената от община Несебър, ТБО за трите
години, не е съобразена с подадените от „Зеда Тур“ АД декларации за ползване на
брой контейнери през съответните години, а е определена на основание чл.18 от
Наредба №11 на Общински съвет Несебър, като общия размер на ставките по трите
услуги са умножени по декларираната отчетна стойност, съобразно представената обяснителна
записка (л.29 от делото). Установено е плащане от „Зеда Тур“ АД с платежно
нареждане от 08.11.2016г. на ТБО единствено за периода 2015г.
Съдът, предвид установената фактическа обстановка и
събраните по делото доказателства, като
съобрази приложимите законови разпоредби, намира жалбата за частично
основателна.
Съобразно разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът преценява
законосъобразността и обосноваността на обжалвания акт, като преценява дали е
издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните
и материалноправните разпоредби по издаването му.
Съгласно чл.9б от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на
местните такси по този закон се извършват по реда на чл.4, ал.1-5 от ЗМДТ.
Съгласно чл.4, ал.1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на
местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда
на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Съгласно чл.4, ал.3 от ЗМДТ в
производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат правата и
задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на
данъчни задължения - на публични изпълнители, а съгласно ал.4 служителите по
ал.3 се определят със заповед на кмета на общината.
Оспореният акт е издаден от компетентен орган – главен експерт в Дирекция „МДР” при община Несебър, съобразно
нормата на чл.4, ал.1 и ал.3 от ЗМДТ и правомощията предоставени му със заповед
№ 394/26.04.2012г. на кмета на Община Несебър (л.63 от адм.д.№ 4725/2021г.).
АУЗД е издаден по реда на чл.107, ал.3 от ДОПК, съгласно
който органът по приходите издава акт за установяване на задълженията по
декларация по искане на задълженото лице или служебно, при установяване на несъответствие между
декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като
е изчерпан редът по чл.103, както и когато не е подадена декларация или
задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. В случая са налице
предпоставките за издаване на акт, доколкото не е налице спор по делото, че
дружеството не е платило задълженията си за ТБО за 2016г. и 2017г. за
притежаваните от него недвижими имоти на територията на Община Несебър, а за
2015г. е изразило несъгласие с установените му задължения.
При издаването на обжалваният акт от административният
орган не са допуснати съществени процесуални нарушения, който да са довели до
нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Действително в издадения акт е
посочена дължимата ТБО в общ размер, като не са посочени по отделно размерите
на дължимите такси за всяка една от услугите, който са включва в тази такса, но
посредством представената по делото обяснителна записка (л.29 от делото), се
установява, че са определени като дължими такси за услугите по сметосъбиране и
сметоизвозване, поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване
в населените места и за обезвреждането на битовите отпадъци и поддържане на
депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци.
Стойността им е изчислена със ставка - промилите, определени за всяка услуга за
този период с решение на ОбС и върху отчетната стойност на имота, като сборът
от тях е равен на сумата ТБО определена в акта. В случая, размера на всяка от
таксите е бил определен поотделно, за да се стигне до правилния сбор в акта и
доколкото посредством ангажираните по делото доказателства е дадена възможност
на жалбоподателя да се защити срещу всяка от таксите по отделно, не е налице
съществено процесуално нарушение.
Следва да се има в предвид, че дори и да се приеме, че са налице
процесуални нарушения при издаване на акта, то те не са предвидени от
законодателя, като основание за съда да отмени акта и да върне преписката на
органите по приходите за ново произнасяне. Това е така, защото с оглед
разпоредбата на чл.160, ал.1 от ДОПК и Тълкувателно решение № 5/2004г. на ОСС
на ВАС, административният съд, като съд по същество, със своето решение следва
да се произнесе относно дължимостта на установените задължения, като дори
разполага с правомощия да установи задълженията на лицето на основания различни
от изложените в акта.
Съгласно чл.62 от ЗМДТ, таксата
за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и
обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за
поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените
места.
Размерът на таксата се определя по реда на чл.66 за всяка
услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите
отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено
ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с
решение на общинския съвет, въз основа на одобрена план-сметка за всяка
дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба
дейности.
В случая, не е налице спор по делото, че „Зеда Тур“ АД е
собственик на имота за които са установени процесните задължения, както и че
трите услуги за които е дължима ТБО са предоставени от Община Несебър, като
спорен е единствено начина на определяне и размера на дължимата ТБО. Според
жалбоподателя таксата е неправилно определена върху отчетната стойност на
имота, а не въз основа на ползваните контейнери тип „Бобър“ с честота на
извозване един път седмично, през сезона 01.06-30.09. на съответната година.
Редът за определяне размера на дължимата такса битови
отпадъци е уреден в приетата от Общински съвет Несебър Наредба № 11 за
определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията
на Община Несебър (Наредба № 11).
Съгласно чл.25 от Наредба № 11, в приложимата редакция за
процесните периоди, ТБО се определя: т.1 според количеството на битовите
отпадъци, съобразно вида и броя на съдовете за съхраняването им и честотата на
сметоизвозването и т.2 пропорционално в промили върху данъчната оценка,
съгласно приложение № 2 към ЗМДТ за имоти /жилищни и нежилищни/ на граждани и
жилищни имоти на предприятия, а за нежилищни имоти на предприятия в промили
върху отчетната им стойност.
Съгласно чл.26, ал.1 от Наредба № 11, за определяне на
ТБО по реда на чл.25, т.1 физическите и юридически лица, подават в срок до
30.11. на предходната година до отдел „МДТ“ декларация по образец за вида и
броя на съдовете за съхраняване на битови отпадъци, които ще се ползват през
годината и се подава заявка по образец до отдел „МДТ“ на Община Несебър.
Съответно в ал.2 е предвидено, че определените в
заявката вид и брой талони за настоящата година се получават от отдел „МДТ”
след заплащането им и се издават само при липса на задължения на лицето към
община Несебър. Когато не е подадена декларация в срок, няма заявка или не са
заплатени талони, годишната такса се определя съгласно чл.25, т.2.
Не е налице спор по делото, че дружеството е
подало декларации, в определения за това срок за 2015г., 2016г. и 2017г., за
определяне на размера на таксата за сметосъбиране и депозиране на битови
отпадъци, според количеството (л.8-12 от адм.д.4725/2021г.). В декларациите за
2015г. и 2016г. е заявено ползването на един контейнер тип „Бобър“ и честота на
извозването един път седмично през сезона 01.06-30.09. на съответната година, а
за 2017г. е заявено ползването на същия контейнер, но с честота на извозването
два пъти седмично за посочения период.
Не е налице спор по делото, че дружеството не
е подавало заявки и не са му издадени изискващите се в чл.26, ал.2 от Наредба №
11, талони и такива на се заплатени на Община Несебър. Спорът по делото е
относно причините да не бъде сторено това. Според жалбоподателя, те са водили
кореспонденция, изявили са желание да бъдат издадени талони и да заплатят
същите, но им е отказано, поради наличието на задължения на дружеството към
общината. Според ответникът такива талони не са издадени поради липса на
направено искане от страна на дружеството.
Видно от представената по делото
кореспонденция от „Зеда тур“ АД е направено искане до началника на отдел „МДТ“
при Община Несебър, с изх.№ ZT-15-03/17.03.2015г. (л.38-39 от делото), в което
се оспорват посочените задължения на дружеството за ТБО за 2015г. и е изразено
желание те да се изчислят на база подадената декларация за определяне размера
на таксите за сметосъбиране и депониране на битови отпадъци според тяхното
количество.
В отговор на искането до дружеството е
изпратено писмо с изх.№ Н4-МДТ-1501-001/14.05.2015г. на началник отдел „МДТ“
при Община Несебър (л.26-27 от делото), с което е уведомено, че ТБО на
територията на общината се определя съгласно ЗМДТ и Наредба № 11. Съответно
начина за определяне на ТБО според тяхното количество, условията за подписване
на заявките за сметосъбиране и сметоизвозване и получаване на талони е описан в
наредбата, като е цитирано съдържанието на чл.26 и чл.27 от нея. Посочено е и
че в случай, че са заявили желание ТБО да бъде определена по тяхното количество
и са изпълнени условията на Наредбата, да заповядат в офис 1, отдел „МДТ“ при
Община Несебър за подписване на заявка. Дадено е и уверение, че дори при
наличието на задължения за години наред, общината извършва и ще продължава да
извършва услугите по сметосъбиране, сметоизвозване и почистване на обществените
площи.
В проведеното на 18.01.2022г. открито съдебно
заседание по делото е разпитана като свидетел Бисерка Любчева Гълъбова –
счетоводител в „Зеда тур“ АД, която е подавала декларациите на дружеството за
начина на определяне на ТБО, през процесните периоди. От свидетелката се сочи,
че след като са подали декларации, през предходните години, пишат писма на
следващата година да се предоставят заявки за подписване и да се получат
талони, но са получавали отговор от общината, че не могат да се ползват от чл.25
от Наредбата, тъй като дружеството има задължения към общината. Тя е ходила на
място, след това, но служител устно е отказвал да даде заявки, като не може да
каже, кое е длъжностното лице, което е отказало.
От така събраните по делото доказателства не
се установява, действително на дружеството да му е било отказано подаването на
заявки, съответно издаването на необходимите талони за 2015г.
Действително в писмо с изх.№
Н4-МДТ-1501-001/14.05.2015г. са цитирани разпоредбите на чл.26 от Наредба № 11,
в които са предвидени условия за издаване на талони, но не и условия за
подаване на заявки. Единственото условие за подаване на заявки, което би могло
да се изведе от нормите на Наредба № 11, е дружеството да е подало декларация
по чл.26, ал.1 от Наредбата. Такава декларация е подадена, поради което
дружеството е отговаряло на условията за подаване на заявки и е следвало да
подаде такива в отдел „МДТ“ при Община Несебър, в какъвто смисъл са и
указанията дадени в цитираното писмо.
От ангажираните по делото доказателства не се
установява, че от името на дружеството са подавани заявки за издаване на талони
за 2015г. Действително от свидетелката Гълъбова се сочи, че е ходила на място в
общината за подаване на заявки, но и е било отказано устно, от служител, който
не може да посочи. Липсата на конкретика в свидетелските показания, относно
точния момент в който е посетена общината и е правено искане за подаване на
заявки, съответно неустановяването на лицето, което е отказало „устно“ да
предостави заявки, с оглед установяване на евентуалната му компетентност и истинността
на твърденията, че е отказано приемането на заявките, води до невъзможност да
се установи, че действително е налице такъв отказ. Следва да се има в предвид и
че свидетелката, според нейните твърдения, е лицето което се е занимавало с
подаването на декларации и заявки, през процесните периоди и към настоящия
момент продължава да е служител на „Зеда Тур“ АД, което обосновава нейната
заинтересуваност от изхода на процеса, поради което единствено нейните
свидетелски показания не са достатъчни да установят твърдения отказ за приемане
на заявки и издаване на талони.
Освен свидетелските показания, по делото не са
ангажирани никакви други доказателства, за правени опити от страна на
дружеството, за подаване на заявки. В този смисъл, следва да се има в предвид и
че подаването на заявки е можело да стане по пощата, като евентуалното тяхното
неприема и/или незачитане би довело до извода за неправомерно поведение от
страна на служители на общината. Съответно това е можело да стане на място в
общината, като се поиска писмено да бъде отказано приемането на заявките, а не
да се приема устния отказ на неизвестно лице, което дори би могло да не е
служител на общината, не само на отдел „МДТ“.
С оглед на изложеното и след като дружеството
не е предприело каквито и да е други действия за подаване на заявки за 2015г.,
само се е поставило в невъзможността да му бъдат издадени талони, което има за
последица определяне на дължимата му ТБО, не според количеството на отпадъците,
а пропорционално върху отчетната стойност на имота и правилно с обжалвания АУЗД
са установени процесните задължения.
Въпреки изложеното и доколкото от заключението
на вещото лице се установява, че тези задължения са платени на 08.11.2016г.,
което плащане е отразено по партидата на дружеството в Община Несебър,
обжалвания АУЗД следва да бъде отменен, в частта относно установените като
дължими задължения за ТБО за 2015г. в размер на главницата 1 120,32 лева.
Съответно, с оглед плащането на тези задължения, след определения за това срок,
а именно на две равни вноски в срок до 30.06.2015г. и до 31.10.2015г., съгласно
чл.22, ал.1 от Наредба № 11, във връзка с чл.28, ал.1 от ЗМДТ, на основание
чл.175, ал.1 от ДОПК, следва да бъде определена лихва за забава в общ размер на
135,36 лева. Лихвата е изчислен като сбор от лихвата дължима върху сумата от
560,16 лева (половината от дължимата ТБО), за периода от 01.07.2015г. до
07.11.2016г. в размер на 77,27 лева и лихвата дължима върху същата сума за
периода от 01.11.2015г. до 07.11.2016г. в размер на 58,09 лева. Лихвата е
изчислена чрез калкулатора за изчисляване на лихви на Националната агенция по
приходите.
Правилно с обжалвания АУЗД са установени
задължения на дружеството за 2016г. за ТБО, през която е подадена декларация по
чл.26, ал.1 от Наредба № 1 с вх.№ ДК25000515/23.11.2015г. (л.10-11 от адм.д.№
4725/2021г.), но не са попълнени заявки и не са платени и издадени изискващите
се талони.
От дружеството е изпратено писмо до Община
Несебър с вх.№ Н4-МДТ-1668/30.05.2016г. (л.42 от делото), с което е заявено
желание да подпише заявки за талони за ползване на услугите за които е дължима
ТБО, съобразно подадената декларация. В писмото е посочено, че в случай, че не се
реагира в срок, ще считат, че е отказана услугата по сметосъбиране и
сметоизвозване на отпадъци и настояват за своевременен отговор във връзка с
откриване на летния сезон. В писмото не е посочено в какъв срок следва да е
отговора и в какъв срок следва да бъде „реагирано“. По делото не са представени
доказателства да е отговорено на така направеното искане, но това
обстоятелство, само по-себе си не би могло да се приеме, като отказ за приемане
на заявка, тъй като в искането не се съдържа съответната информация, необходима
за да бъде приравнено на заявка. Също така, наличието на заявено желание за
подписване на заявка от страна на дружеството не го освобождава от задължението
да подаде такава в общината, съответно въз основа на липсата на отговор
дружество само е посочило, че ще приеме, че е налице отказ за предоставяне на
услугата по сметосъбиране и сметоизвозване на отпадъци, а не че няма да му се
предостави възможност да попълни заявки да му бъдат издадени талони, поради
което няма как да бъде зачетено, като отказ за приемане на заявление и издаване
на талони за 2016г. по чл.26, ал.2 от Наредба № 11.
По делото не са ангажирани други
доказателства, от които да се установи, че „Зеда Тур“ АД е предприело каквито и
да е други активни действия по подаване на заявка (освен отправяне на
искането), в резултат на които да му е отказано нейното приемане, който отказ
да бъде безспорно установен. Такива действия не се установяват и от свидетелските
показания на свидетелката Гълъбова, от която се твърди, че е ходила в общината
с искане да ѝ бъде предоставена заявка, но не и кога точно е станало това
и кое е лицето което „устно“ ѝ е отказало. Ето защо, след като не е
безспорно установено по делото, че неподаването на заявки за 2016г. по чл.25,
ал.2 от Наредба № 11, се дължи на неправомерно поведение на конкретен служител
на Община Несебър, който е имал задължението да ги приема, то не са били налице
предпоставките за издаване на изискващите се талони. Съответно дружеството не е
заплатило тези талони, за да могат да му бъдат определени задълженията за ТБО
по реда на чл.25, т.1 от Наредба № 11 и правилно с обжалвания АУЗД са
установени процесните задължения по реда на чл.25, т.2 от Наредба № 11, а
именно - пропорционално върху отчетната стойност на имота.
От заключението на вещото лице се установява,
че тези задължения за ТБО за 2016г. не са платени от дружеството, в
законоустановения срок, поради което
правилно и в съответствие с нормата на чл.175, ал.1 от ДОПК, са установени като
дължими в обжалвания АУЗД, съответните лихви за забава.
Така изложеното се отнася и до установените
задължения на дружеството за 2017г., през която е подадена декларация по чл.26,
ал.1 от Наредба № 1 с вх.№ ДК25000694/28.11.2016г. (л.12-13 от адм.д.№
4725/2021г.), но не са попълнени заявки и не са платени и издадени изискващите
се талони. От дружеството е изпратено писмо до Община Несебър с вх.№
Н4-МДТ-1858/12.05.2017г. (л.33 от делото), с което е заявено желание да подпише
заявки за талони за ползване на услугите за които е дължима ТБО, съобразно
подадената декларация, като е поискано да им се предостави отговор в три дневен
срок. В отговор е получено писмо с изх.№ Н4-МДТ-1858-001/16.05.2017г. на главен
експерт „МДТ“ (л.34-35 от делото), което е със съдържание аналогично на това на
писмото от 14.05.2015г.
От събраните по делото доказателства не се
установява след тази кореспонденция дружеството да е предприело активни
действия по подаване на заявка, в резултат на които да му е отказано нейното
приемане, който отказ да бъде безспорно установен. От свидетелката Гълъбова се
установява единствено, че тя е ходила в общината с искане да ѝ бъде
предоставена заявка, но не и кога точно е станало и кое е лицето което „устно“
ѝ е отказало. Ето защо, след като не е безспорно установено по делото, че
неподаването на заявки за 2017г. по чл.25, ал.2 от Наредба № 11, се дължи на
неправомерно поведение на конкретен служител на Община Несебър, който е имал
задължението да ги приема, то не са били налице предпоставките за издаване на
изискващите се талони. Съответно дружеството не е заплатило тези талони, за да
могат да му бъдат определени задълженията за ТБО по реда на чл.25, т.1 от
Наредба № 11 и правилно с обжалвания АУЗД са установени процесните задължения
по реда на чл.25, т.2 от Наредба № 11, а именно - пропорционално върху
отчетната стойност на имота.
От заключението на вещото лице се установява,
че тези задължения за ТБО за 2017г. не са платени от дружеството, в
законоустановения срок, поради което
правилно и в съответствие с нормата на чл.175, ал.1 от ДОПК, са установени като
дължими в обжалвания АУЗД, съответните лихви за забава.
С оглед на изложеното жалбата на „Зеда Тур“ АД е частично
основателна и обжалвания АУЗД следва да бъде отменен в частта в която на
дружеството са установени задължения за внасяне на ТБО за 2015г. и изменен в
частта на определените лихви за забава за тези задължения.
От дружеството са направените
съдебно-деловодни разноски в общ размер на 1 085,82 лева, от които 50,00 лева
държавна такса, 635,82 лева адвокатско възнаграждение и 400,00 лева
възнаграждение на вещото лице. На основание чл.161, ал.1 от ДОПК, в негова
полза следва да се присъди сумата от 357,02 лева, изчислена съобразно размера
на отменените задължения – 1 577,47 лева.
В полза на ответника следва да
се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 455,40 лева, определен на
основание чл.8, ал.1, т.2 от Наредба № 1/9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, изчислено съобразно размера на установените като
дължими задължения – 3 084,62 лева.
Актовете за установяване на
местни данъци и такси подлежат на обжалване по редът за обжалване на
ревизионните актове, съгласно чл.4, ал.1, във връзка с чл. 9б от ЗМДТ и чл.144,
ал.1 от ДОПК.
Съгласно чл.160, ал.7, изр.второ от ДОПК, решението на
административния съд по дела, по които се обжалват установени с ревизионния акт
публични вземания общо в размер до 750 лв., в които не се включват начислените
лихви за забава, когато ревизионният акт е издаден на физически лица, и общо в
размер до 4000 лв., в които не се включват начислените лихви за забава, когато
ревизионният акт е издаден на юридически лица, е окончателно.
Ограничението в касационното
обжалване по чл.160, ал.7 от ДОПК е приложимо и по отношение на съдебните
решения, постановени по актовете за установяване на публични задължения по
ЗМДТ. В този смисъл е и практика на ВАС, видно от определения
№ 5004/20.04.2021г. по адм.д.№ 4265/2021г., № 2686/19.02.2020г. по адм.д.№
9846/2019г., № 5994/22.05.2020г. по
адм.д.№ 4212/2020г., № 3664/10.03.2020г. по адм.д.№ 2651/2020г., №
5410/28.04.2021г. по адм.д.№ 4396/2021г., № 3663/19.03.2021г. по адм.д.№
2743/2021г. и др. Ето защо и доколкото с обжалвания
АУЗД са установени задължения за ТБО на дружеството в общ размер на главницата
3 360,96 лева, тоест под установения от закона праг за обжалваемост
за юридическите лица, то настоящото решение е окончателно.
Мотивиран от изложеното, Административен съд Бургас, Х-ти
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Акт за
установяване на задължение по декларация № МДТ-1136/16.11.2020г. издаден от
главен експерт в отдел „Местни данъци и такси“
при община Несебър, В ЧАСТТА
в която на „Зеда тур” АД с ЕИК: *********, са установено задължение за внасяне,
за такса битови отпадъци за 2015г., в
размер на главницата 1 120,32 лева.
ИЗМЕНА Акт за
установяване на задължение по декларация № МДТ-1136/16.11.2020г. издаден от
главен експерт в отдел „Местни данъци и такси“
при община Несебър, В ЧАСТТА
в която на „Зеда тур” АД с ЕИК: *********, са установено задължение за лихви за
такса битови отпадъци за 2015г. в
размер на 592,51 лева, като ОПРЕДЕЛЯ задължения
за лихви в размер на 135,36 лева (сто тридесет и пет лева и тридесет и шест
стотинки).
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Зеда
тур” АД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Хан
Крум” № 12, представлявано от Иванка Петкова – изпълнителен директор, в
останалата ѝ част.
ОСЪЖДА Община Несебър да заплати в полза на „Зеда тур” АД с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Хан Крум” №
12, разноски по делото в размер на 357,02 лева (триста петдесет и седем лева и
две стотинки).
ОСЪЖДА „Зеда тур” АД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.”Хан Крум” № 12 да заплати в полза на Община Несебър
разноски по делото в размер на 455,40 лева (четиристотин петдесет и пет лева и
четиридесет стотинки).
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
СЪДИЯ: