ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 25
гр. Бургас , 23.03.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и трети
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Румяна С. Калошева Манкова
Членове:Албена Я. Зъбова Кочовска
Кремена И. Лазарова
като разгледа докладваното от Албена Я. Зъбова Кочовска Въззивно
гражданско дело № 20212000500138 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Произнасянето е по чл. 267 от ГПК.
Производството по в.гр.дело № 138/2021 г. по описа на Апелативен съд –
Бургас е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на ответника по т. дело № 65/2019 г. по
описа на Ямболски окръжен съд - ЗД“ДаллБогг:Живот и здраве“ АД, ЕИК
*********, представлявано от юрисконсулт Б., против постановеното по
горното дело Решение №32/18.11.2020 г. в частта, с която дружеството е
осъдено да заплати на ищеца Ж. Т. В. ЕГН ********** обезщетение за
неимуществени вреди в размер над 25 000лв., до присъдените 70 000 лв. /т.е.
за 45 000 лв./ и в размер над 1916,10 лв. до присъдените 6 387лв. /т.е. за
4470,90 лв./ за имуществени вреди, ведно със законни последици.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната
част, като се моли за отмяната й, а при условие на евентуалност се иска
намаляване на присъдените обезщетения, ведно с последици по закон.
В тази връзка се представя документ за извършено в полза на ищеца от
ответника частично плащане на неимуществени вреди в размер на 25 000 лв.,
1
ведно със законна лихва за периода 18.09.2018 г.- 21.01.21 г. от 5958,34 лв. и
на обезщетение за имуществени вреди от 1916,10 лв., причинени при същото
ПТП от 29.07.18 г., ведно със законна лихва за забава върху тази главница за
същия период, в размер на 456,67 лв. Застрахователят приема, че по този
начин е изпълнил изцяло задължението си за обезвреда спрямо пострадалия
от процесното ПТП ищец по делото.
Жалбоподателят е аргументирал изводите си с данните от СМЕ в насока,
че към настоящия момент ищецът е вече напълно възстановен, като поддържа
и твърдение за съпричиняване на вредоносния резултат, предвид установения
от съдебно автотехническата експертиза механизъм на произшествието и
констатациите на медицинския експерт, че при останал закопчан предпазен
колан от дясна страна на водача, по седящия до него на предна автомобилна
седалка В. не се установяват характерните травми от монтирания или
закопчан предпазен колан.
Фактът на съпричиняването се обосновава и с данните по делото, че
преди катастрофата ищецът е бил употребил алкохол, както и със знанието
му, че и водачът на самокатастрофиралия автомобил е бил употребил алкохол
преди да застане зад волана. Излагат се пространни съображения на база
преценката на събраните по делото доказателства, като се твърди, че изводът
на съда, неглижиращ горните обстоятелства, е противен на приложимата в
тази връзка трайна съдебна практика /ТР №1/2014г. от 23.12.15 г. на ОСТК на
ВКС/.
Поддържа се също, че съдът е определил размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди в противоречие с чл. 52 ЗЗД и трайната
съдебна практика относно обичайния размер на репарация, присъждано в
случаи, подобни на процесния. Твърди се, че ищецът не е доказал в
производството да е претърпял изключителни болки и страдания, които да
обосновават толкова висок размер на обезщетение.
Дири разноски за две инстанции, включая юрисконсултско
възнаграждение.
Отговор на въззивната жалба е подаден от Ж. Т. В. чрез адв. Д. Т. – *АК,
оспорващ жалбата като неоснователна. Решението на първата инстанция и
2
възприетите с него правни и фактически изводи се сочат за напълно
обективни, обосновани от събрания по делото доказателствен материал и
съответстващи на утвърдената съдебна практика, поради което се моли за
потвърждаването му в обжалваната част.
Излагат се подробни съображения за тежестта на получените травми и
свързаните с тях негативни преживявания на пострадалия, като се оспорва и
твърдението на жалбоподателя, че вече е възстановил напълно
здравословното си състояние. Вещото лице от СМЕ допуска пострадалия и
понастоящем да има болки и неприятни усещания, освен това бил подложен
на наблюдение и изследвания от екип на ТЕЛК с оглед издаването на
актуално ТЕЛК решение.
Оборва се с конкретни възражения и заявлението, че съдът неправилно
бил отхвърлил твърдението за съпричиняване на вредоносния резултат от
увредения, както и доводът, че разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД е приложена
неправилно и не е съобразена наличната за аналогични казуси съдебна
практика.
Страната счита, че жалбата не съдържа данни как е изчислен от
застрахователя размерът от 1916,10 лв. на обезщетението й за претърпените в
следствие произшествието имуществени вреди, след като представените по
делото писмени доказателства за сторени разходи обосновават изцяло
заявената от нея репарация. Тези разходи според изслушаната и неоспорена
СМЕ са били извършени от пострадалия във връзка с причинените му от
катастрофата увреждания и са били необходими за неговото възстановяване.
Дирят се разноски за две съдебни инстанции и присъждането на минимално
адвокатско възнаграждение за представителство на страната пред двете
съдилища.
Оспорват се като прекомерни сторените разноски за адвокатско
възнаграждение за представителството на другата страна по делото. Моли се
за редуцирането им до нормативно определения минимум. Не се ангажират
нови доказателства.
Проверката на Бургаския апелативен съд сочи въззивната жалба за
редовна, като подадена от надлежна страна, в рамките на предвидения от
3
закона процесуален срок, както и пред компетентната да осъществи
последващ контрол съдебна инстанция. Горната има изискуемите от закона
форма, съдържание и приложения, поради което следва да се приеме за
допустима и да се внесе за разглеждане в открито съдебно заседание с
призоваването на страните.
Представеният с въззивната жалба платежен документ следва да се
допусне като доказателство, т.к. установява относими към делото факти,
настъпили след постановяването на първоинстанционното съдебно решение, с
което преодолява преклузията на чл. 266, ал. 1 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд - Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за допустима въззивната жалба на ЗД “ДаллБогг:Живот и
здраве“ АД, ЕИК ********* подадена чрез юрисконсулт Б. против частта от
Решение №32/18.11.2020 г. по т. дeло № 65/2019 г. по описа на Ямболския
окръжен съд, присъждаща на ищеца Ж.В. обезщетение за неимуществени
вреди над 25 000 лв. до 70 000 лв. и имуществени вреди над 1916,10 лв. до
6387 лв., ведно със законна лихва върху тези главници, считано от 18.09.18 г.,
до окончателното им изплащане.
ВНАСЯ горната за разглеждане в открито съдебно заседание и го
НАСРОЧВА за 21.04.2021 г. от 10,20 часа, за които дата и час да се призоват
страните.
ДОПУСКА като доказателство копие от преводно нареждане за сумата
33 331,11 лв..
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4