Р Е Ш Е Н И
Е № 418
гр.Стара Загора, 04.11.2022 год.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен
съд в публичното заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
Председател:
БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
при
секретаря Николина Николова
и в присъствието на
прокурора , като разгледа
докладваното от БОЙКА ТАБАКОВА адм.дело
№ 471 по описа за 2021 год, за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е с правно основание
чл.156 и сл. Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/ и чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с §2
от ДР на ДОПК.
Образувано е по жалба от И.А.В. ***,
подадена чрез пълномощника адвокат Н.А., против Ревизионен акт №
Р-160020005730-091-001/ 29.04.2021г, издаден от органи по приходите при ТД на
НАП Пловдив, в частта, с която е потвърден и изменен с Решение № 379/
12.07.2021г на Директора на Дирекция ОДОП –Пловдив при ЦУ на НАП като на И.А.В.
допълнително са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа
по чл.17 от ЗДДФЛ, вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ за 2013г, 2014г и 2016г в общ размер от 21 430.61лв и
лихва за просрочие в размер на 11 818.90лв и са намалени допълнително
установените задължения за чл.17 от ЗДДФЛ, вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ за
2018г на 3 125.73лв главница и 633.28лв лихви.
В жалбата
са изложени оплаквания за незаконосъобразност на РА поради неправилно
приложение на относимите норми от ДОПК, ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО, както и поради
неправилно установяване на събраните в хода на производството факти и
обстоятелства. Оспорват се приетите от органите по приходите начално салдо на
парични средства в размер на 5000 лв., определените разходи за строителството на
къща в с.Могила, отсъствието на сумата от 6000 лв., получена от И,Н., и на
предоставените от А. К. суми в приходната част на паричния поток, включването в
паричния поток на разходите за погасяване на банков кредит само по отношение на жалбоподателя.
Изложени са и твърдения, че неправилно
не са кредитирани писмените обяснения
от лицата А. В. К. и О. У. по
отношение на предоставени от тях парични средства на жалбоподателя и неправилно
е включена като разход сумата 24 000лв за 2018г само по обяснения от трето
лице. Оспорват се и установените задължения по КСО и ЗЗО по основание и размер. По подробно изложени съображения е направено
искане за отмяна на РА в оспорената част и присъждане на разноските по делото.
Ответникът - Директор на Дирекция
ОДОП Пловдив, чрез процесуалния си представител по делото и в представеното
писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Позовава се изцяло
на съображенията, изложени в Решение № № 379/ 12.07.2021г на Директора на
Дирекция ОДОП–Пловдив. Допълнително сочи, че изготвената в хода на съдебното
производство техническа експертиза е незаконосъобразна, с оглед на което
ползване на заключението й при изготвяне на съдебно-счетоводната експертиза,
наред с включването в паричните потоци на суми, които не са признати от органите по приходи, води до неправилно определяне на данъчните основи.
Твърди наличие на погрешно изчислени суми за задължителни осигурителни вноски. Претендира
в полза на Дирекция ОДОП Пловдив се присъди юрисконсултско възнаграждение, определено
по реда на Наредба № 1 на ВАС от 09.07.2004г г за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. В случай, че РА бъде отменен и му се възложат
разноските, прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на
жалбоподателката.
От събраните по делото
доказателства съдът установи следната фактическа
обстановка:
На И.А.В. *** е извършена
проверка за съпоставка на доходи и имущество като физическо лице за периода от
01.01.2013г. до 31.12.2018г, в хода на която е установено, че декларираните
приходи и установените постъпления не съответстват на имущественото състояние в
края на всяка година от проверявания период. Съставен е РА №
Р-16002419007514-091-001/ 29.06.2020г, който с Решение № 447/ 14.09.2020г на
Директора на дирекция ОДОП е отменен и преписката е върната за издаване на нов
РА /т.4, л.226/.
Със Заповед за възлагане на
ревизия /ЗВР/ № Р-1600162000057308-020-001/23.09.2020г. на началник сектор при
ТД на НАП В.И./т.4, л.234/ е възложена ревизия с ръководител Т.Т./главен
инспектор по приходите/ и А.К./инспектор по приходите/ на И.А.В. *** с обхват данък
върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2013г. до
31.12.2017г, ДОО-за самоосигуряващи се, Здравно осигуряване за самоосигуряващи
се и Универсален пенсионен фонд – за самоосигуряващи се за периода от
01.01.2013г. до 31.12.2018г. Срокът на ревизията е определен на три месеца от връчване
на заповедта, направено по електронно на 02.10.2020г /т.4, л.237/. Със Заповеди
за изменение на заповед възлагане на ревизия в обхвата на ревизията е включен периода от 101.01.2018г да
31.12.2018г за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, като е
определен срок на завършването й до 02.03.2021г. Заповедите са издадени в
електронен вид и подписани с квалифициран електронен
подпис от В.И.в посоченото й длъжностно качество и в срока за валидност на
подписа, установено при направена
справка в представените от ответника извлечения/т.5, л.4-21/. С Протокол №
Р-16001620005730-ППД-001 / 02.10.2020 г. са присъединени документите и
информацията, събрани в предходното ревизионно производство /т.4, л.242/.
Съставеният за извършената първоначално
проверка Протокол № ПФ-1600241900293-073-001/ 22.11.2019г с всички приложения
към него е присъединен
към ревизионното производство.
В хода на проверката
от И.В. е изискано да представи документи и писмени обяснения за източниците и
размера на доходите си за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2017г. В изпълнение
той посочва,
че към 01.01.2013 г. има парични средства в размер на 150 105,00 лв., като това
са пари от родители, спестявания и банкови кредити /т.2, л.137 и сл./. С
отговор вх.№ 18605/ 23.10.2020г заявява, че няма нови факти, които да променят
изложените от него данни за доходи при предходната ревизия и моли да се вземат
предвид всички представени в нея доказателства /т.3, л.403/.
Органите по приходи
установяват, че И.А.В. и съпругата му М.В. са закупили с нотариален акт №
100/10.05.2008 г. празно дворно място в c. Остра могила, общ. Ст. Загора с плoщ
oт 1 336 кв. м. с всички подобрения и насаждения в имота за сумата oт 1 500,00
евро /2 933,75 лв./. Издадени са разрешение за строеж № PC- 401/19.06.2012 г. на
къща в с. Остра могила и протокол за откриване на строителна площадка и
определяне на строителна линия на 01.10.2013 г. Сградата е въведена в
експлоатация на 13.03.2018г /т.2, л.1/.
През 2008 г. на И.В.
и М.В. е предоставен ипотечен кредит в швейцарски франка на равностойност 40
000,00 евро. Със сумата 1 500,00 евро е закупено празно дворно място, находящо
се в с. Остра могила и сумата от 38 500,00 евро е за други разплащания. Срещу предоставения
кредит е учредена ипотека с нотариален акт № 103/10.05.2008 г. от „ЮРОБАНК И EФ
ДЖИ БЪЛГАРИЯ" AД върху имот на И.А.В. - апартамент № 46, ет. 3 в. През 2012
г. И.А.В. и М.С.В.сключват договор за рефинансиране на ипотечен кредит във
връзка с договора за кредит от 2008 г. за сумата от 53 725 евро.
На 21.03.2014 жалбоподателят придобива ФИАТ ДОБЛО с Рег. № ***на стойност
1 500,00 EUR /2 933,75 лв./ През 2015г регистрира Субаро Легаца с Рег. № ***,
закупен по договор с издадена фактура № 5521/16.11.2015 г на стойност 13 000,00 лв /т.2, л.109 и сл/. С Договор за продажба от 07.03.2016 г. И.В. и М.В.
продават „Опел Зафира" с рег. № ***за сумата от 400,00 лв. на И.Д.Д..
Жалбоподателят е едноличен
собственик на капитала и управител на „СММ Глобал" EOOД с EИK *********. Пo
данни от подадени справки пo чл. 73 от ЗДДФЛ за ревизирания период на И.В. са
изплатени доходи oт дивиденти от „СММ Глобал" EOOД през 2015 г. - 10
000,00 лв., през 2016 г. - 147,60 лв. и през 2017 г. - 10 000,00 лв. През 2016
г. И.В., като управител на „СММ Глобал" ЕООД, сключва с „Банка ДСК"
AД договор за кредит № 1565/12.10.2016 г. за оборотни средства в размер на 38
500,00 лв. Учредена е договорна ипотека върху недвижим имот - дворно място в с.
Остра могила с площ 1 369,00 кв. м. в т. ч. с жилищна сграда, завършена на груб
строеж със застроена площ oт 154,04 кв. м. и PЗП 201,60 кв. м.
Констатирано е, че жалбоподателят
е получил по банка парични средства от банковите сметки на „СММ Глобал"
EOOД през 2015 г. в размер на 116 700,00 лв., през 2016 г. -63 100,00 лв., през
2017 г. - 24 013,00 лв., през 2018 г. - 16 008,00 лв. И.В. е внесъл в брой
парични средства в „СММ Глобал" EOOД като допълнителна парична вноска през
2016 г. сумата 30 000,00 лв. и през 2017
г. - 10 112,00 лв. От „СММ Глобал" EOOД са върнати на ревизираното лице
парични средства в брой през 2016 г. в размер на 14 000,00 лв. и през 2017 г. -
16 000,00 лв.
Представени са два
договора за заеми от 15.05.2008 г., съответно между К.У. като заемател и И.В.
като заемодател и О. У. като заемател и М.В. като заемодател /т.2, л.64 и сл/. Заемодателите дават в заем поотделно сумите от по 39 000,00
лв. или общо 78 000,00 лв. като в замяна на това двамата заематели дължат лихва
ежемесечно до 13-то число в размер на 60% от месечната вноска на заемодателя по
кредит от HL34458 към Пощенска банка, която към момента на предоставяне на
заема е 420,00 лв или общо за двата заема в размер на 840,00 лв. За погасяване на задължението са
представени приемо-предавателни разписки: от 15.08.2012
г. сума в размер на 20 000,00 лв. - частично връщане и от 11.10.2012 г. сума в размер на 19 000,00 лв. - окончателно
връщане от страна на К.У., от 20.10.2012 г. сума в размер на 15 000,00 лв. -
частично връщане, от 30.10.2012 г. сума
в размер на 15 000,00 лв. - частично връщане, от 11.12.2012 г. сума в размер на 9 000,00 лв.
- окончателно връщане от страна на О. У. /т.2, л.64 и сл/. В хода на ревизионното производство У.
потвърждава писмено тези факти, като заявява, че за прехвърляне на
дружествените дялове от собственото й „Лилитан“ ЕООД на И.В. преди да замине в
чужбина през 2013г е получила от него 5 000лв, които му върнала /т.2,
л.58/.
В хода на ревизионното
производство К.У. също потвърждава описаните факти /т.2, л.68 – гръб/ като
представя и разписки, подписани от жалбоподателя, за дадени от него суми в лева
и евро през 2015г и 2016г /т.5, л.159 и сл – в четлив вид/. Разпитан в
качеството на свидетел на 06.12.2021г, К.У. потвърждава получаването на заемите
от 39 000лв от него и съпругата му, връщането им, както и даването на
заеми на жалбоподателя през 2014г-2017г, върнати в рамките на календарната
година по банков път по сметка на него или на съпругата му. От представени
банкови извлечения е установено, че през ревизирания период И.В. е правил
парични преводи пo банков път нa К.У. през 2015 г. в размер на 42 169,40 лв. и
на О. У. през 2015 г. в размер на 32 340,00 лв. От приетото като доказателство
удостоверение от „Юробанк България“ АД /т.5.л.220/ е видно, че от отпуснатия му
на 13.05.2008г по сметка в банката кредит в швейцарски франкове в размер на 13
май 2008 година жалбоподателят прави превод от 1500 евро към К.У., на 13 май 2008 година тегли на каса
15 000 евро и на 13 май 2008 година тегли на каса 44 851.77лв.
Относно посочен от
жалбоподателя получен паричен заем от 6 000,00 лв. през 2016 г. от И,Н. е
извършена насрещна проверка. Лицето потвърждава предоставянето на паричните
средства в брой на 19.01.2016 г. като сумата му е върната на два пъти по
банковата сметка. Предоставените средства И,Н. посочва, че е получила от сина
си /т.2, л.100/.
Относно дадени
парични заеми на жалбоподателя от Б.Ш. е дадено обяснение за даден заем от
1300лв в брой в началото на м.октомври 2017г, върнат по банков път на
18.10.2017г и даден заем от 1100лв в брой в началото на м.април 2018г, върнат
по банков път на 25.04.2017г /т.3, л.256/.
През периода
2016г-2018г за всяка календарна година по банков път на Румяна Борисова от
жалбоподателя е превеждана сумата 1200лв като дарение, видно от дадените
писмени обяснения от нея /т.2, л.315/.
Относно посочени от
жалбоподателя дарения от родител е извършена насрещна проверка на А. В.. Той
писмено потвърждава, че през ревизирания
период по повод празници трикратно всяка година е правил дарение по 500.00 лв.
на И.А.В. и двукратно е правил дарение по 500.00 лв. на съпругата му и детето
им. На 24.12.2012 г. направил дарение от 12 000.00 лв. и през октомври 2015 г от 5000.00 лв. Отделно с личен труд участвал в изграждане на
електрическа, заземителна и мълниеприемна инсталации на къщата на семейството
на сина си като е закупил за собствена сметка всички необходими материали /т.2,
л.91/. При направена
проверка в информационния масив на НАП е установено, че за периода 01.01.2013
г. – 31.12.2019 г. А. В. К. няма подадени декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ. За
отчетната 2012 г. е подадена декларация чл. 50 от ЗДДФЛ с деклариран облагаем
доход в размер на 1 240.06 лв. По делото са представени Приложения № 7 към
декларация по чл.50 от ЗДДФЛ с деклариран облагаем доход от стопанска дейност
на ЕТ „ВАМИ-Лукс А. К.“ в размер на 5019.80лв
за 2010г, а за 2011г – в размер на 5040лв. Видно от справка за изплатени
доходи върху данни, подадени със справка по чл.73, ал.1 от ЗДДФЛ, на А. К. за
периода 2010г- 2018г са изплатени суми като само за 2011г и 2012г надвишават
500лв. /т.6, л.138 и сл/.
В хода на проверката е извършена
насрещна проверка на К.Г., която през 2018г е превела сумата 24 000лв по
сметка на жалбоподателя в изпълнение на договор за покупко–продажба на движими
вещи от 21.03.2018г /т.2, л.113 и сл./ В писмените си обяснения посочва, че по
желание на продавачите /родители на М.В. -съпруга на И.В./, е превела сумата по
неговата сметка за лечение на В..
За целите на ревизионното
производство е назначена експертиза за определяне себестойността на двуетажната
масивна жилищна сграда, смесена конструкция със застроена площ 154,04 кв. м и
РЗП 201,60 кв. м., находяща се в УПИ 1-1 8, кв. 16 с административен адрес с.
Остра могила, община Стара Загора. Поради липса на данни кога е съставен акт обр. 14 за изпълнение на
грубия строеж на обекта и строителна документация за сроковете и изпълнението
на строежа и при съобразяване с представените строителни книжа експертизата
приема, че сградата е строена равномерно и постоянно през периода от м.октомври
2013 г. до м.февруари 2018 г., т. е. за 52 месеца. Вещото лице е изчислило разходите за всяка година и е дало сумата 147 250лв
като обща стойност на разходите за изграждане и въвеждане н експлоатация на
сградата в лв. с ДДС до степен на завършеност 100 %.
Прието е, че са налице предпоставките
на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК и на ревизираното лице са връчени Уведомление по
чл. 17, ал. 1, т.2 от ДОПК № Р-16001620005730-139-001/01.02.2021 г. и Уведомление
по чл. 124, ал. 1 от ДОПК с № Р-16001620005730-113-001/01.02.2021 г. /т.2,
л.771-775 и т.1, л.180/.
Въз основа на извършената ревизия
от определения със ЗВР ревизиращ екип Т.Т./главен инспектор по приходите/ и А.К./инспектор
по приходите/ е съставен Ревизионен доклад /РД/ № Р-16001620005730-092-001 /
08.04.2021 г.., с който по отношение на ревизираното физическо лице И.В. се предлага да бъдат установени задължения в
размер на 56632,35лв и лихви върху тях от
8983,35 към 08.04.2021г при определяне на основата по чл.48 от ЗДДФЛ на
основание чл.122 от ДОПК, вземайки предвид установените несъответствия
/извършените разходи заедно с декларираните налични средства към края на
годината превишават постъпленията през годината заедно с наличните средства към
началото на календарната година/. На база събраните доказателства е изготвен
паричен поток на проверяваното лице като за налични парични средства към
01.01.2012 е приета сумата 5000лв и не са възприети твърденията за върнат заем
отУ.и в размер на 78 000лв, получено дарение от бащата на В. и
рефинансиране на банков заем с 29 000лв. При съпоставка между доходи и
разходи е констатирано превишение на разходи над доходи, което е определено
като недеклариран доход с неустановен произход за 2013 г. - 15 074,37 лв.; за 2014
г. - 34 463,57 лв., за 2015 г. - 4 613,46 лв.; за 2016 г. - 27 193,21 лв., за 2017
г. - 5 330,42 лв. и за 2018 г. - 44 707,49 лв. Според ревизиращия екип от установения недостиг на парични средства
следва да се приспаднат дължимите авансови и окончателни осигурителни вноски,
които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя
сметка по реда на КСО и на ЗЗО. Така са определени 11 008,78 лв. /данъчна
основа за 2013 г./, 26 856,77 лв. /данъчна основа за 2014 г./, 3 136,74 лв.
/данъчна основа за 2015 г./, 19 225,60 лв. /данъчна основа за 2016 г./,3 657,86 лв. /данъчна основа за 2017 г./ и 34
941,89 лв. /данъчна основа за 2018 г./. За установено превишение на разходите
над доходите без да е изяснен източникът на доходи, ревизиращият екип приема,
че това са доходи от трудова дейност, за която се дължат ЗОВ, като самоосигуряващо
се лице и определя съответните задължения по основание и размер.
РД е подписан от Т.Т.и А.К.с
квалифицирани електронни подписи в сроковете им на валидност. Връчен е на жалбоподателя на 09.04.2021г,
видно от удостоверението за връчване по електронен път /т.1, л.122/.
Въз основа на РД е изготвен РА Р-160020005730-091-001/
29.04.202г., издаден и подписан с квалифициран електронен подпис от В.И.на
длъжност началник сектор, възложил ревизията и Т.Т.на длъжност главен инспектор
по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП Пловдив като доказателства за датата и начина на подписване и такива за
удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата, са представени по
делото. Прието е, че установените задължения със съставения РД са законосъобразни, обосновани и
правилни.
Като резултат от тези мотиви с
РА, неразделна част от който е РД, са установени задължения на И.А.В., както
следва:
1. Данък върху годишната данъчна
основа по чл.17 от ЗДДФЛ
за 2013г – главница 1100.88лв,
лихва 782.10лв
за 2014г – главница 2685.68лв,
лихва 1635.11лв
за 2015г – главница 313.67лв,
лихва 159.03лв
за 2016г – главница 1922.56лв,
лихва 779.77лв
за 2017г – главница 365.79лв, лихва 11.27лв
за 2018г – главница 3494.19лв ,
лихва 708.60лв
2. ДОО
за 2013г – главница 1569.04лв,
лихва 1144.98лв
за 2014г – главница 3041.28лв,
лихва 1851.61лв
за 2016г – главница 3610.97лв,
лихва 1464.57лв
за 2018г – главница 4589.64лв,
лихва 930.75лв
3. Здравно осигуряване
за 2013г – главница 942.45лв,
лихва 684.41лв
за 2014г – главница 1900.80лв,
лихва 1157.25лв
за 2016г – главница 3610.97лв,
лихва 1464.57лв
за 2018г – главница 2006.40лв,
лихва 406.89лв
4. Вноски за ДЗПО -Универсален
пенсионен фонд
за 2013г – главница 589.03лв,
лихва 427.76лв
за 2014г – главница 1188.00лв,
лихва 723.28лв
за 2016г – главница 1107.66лв,
лихва 449.25лв
за 2018г – главница 1254.00лв,
лихва 254.30лв.
РА е обжалван по административен
ред пред Директора на Дирекция ОДОП Пловдив. На основание чл.155, ал.2 от ДОПК актът
е потвърден с Решение № 379/ 12.07.2021г с изключение на частта за допълнително
установени задължения за осигурителни вноски за ДОО за 2018г, в която е изменен
от 1853.51лв на 1790.03лв и частта за Данък върху годишната данъчна основа по
чл.17 от ЗДДФЛ за 2015г и 2017г, в която е отменен. Обсъдени са всички
оплаквания за издаване на РА в нарушение на процесуалния и материалния закон. Решаващият
орган е потвърдил констатациите за наличие на предпоставките по чл.122, ал.1,
т.7 от ДОПК и възможността за определяне на данъчната основа и данъка по реда
на чл.122, ал.2 от ДОПК, както и тези по
извършената съпоставка на притежаваните имущества и направените разходи
с получените доходи от И.В. за ревизираните периоди, при което е установено
несъответствие от разходи за строителство на къща в с.Остра могила, парични
вноски към „ СММ Глобал“ ЕООД и вноски по погасяване на банкови заеми. Намира
за правилно непризнаването на получени дарения и дадени заеми поради липса на
доказателства за разполагаемост на сумите, а за получени заеми поради липса на
доказателства за произхода на средствата. Счита, че при анализа на приходите и разходите
е извършено равнопоставено отразяване на документално обоснованите
обстоятелства и е приложен режимът на СИО. С оглед изложеното е прието, че
обжалваният РА е издаден в съответствие със закона, поради което органът потвърждава
допълнително начисления данък по чл.48,
ал.1 от ЗДДФЛ върху дохода с неустановен произход, определен по реда на чл.122–124
от ДОПК, във връзка с чл.124а от ДОПК само за 2013г, 2014г и 2016г, за 2018г е
констатирана техническа грешка и размерът на несъответствието се определя на
13 207.49лв, а за 2015г и 2017г превишението е прието за несъществено. Върху
установения с ревизията нов размер на осигурителния доход на задълженото лице,
определен на база дохода с неустановен произход, са потвърдени и определените
от органа по приходите задължения за ЗОВ с изключение на допълнително установени
задължения за данък осигурителни вноски за ДОО за 2018г, като поради приета
допусната техническа грешка размерът е намален от 11 344.23лв на 3125.73лв.
Решението е съобщено на
жалбоподателя на 20.06.2019г по пощата с обратна разписка /т.1, л.153/.
По делото са представени и приети
като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по
издаването и обжалването по административен ред на ревизионния акт;
доказателства във връзка с компетентността на органа, възложил ревизията;
удостоверения за валидност на електронни подписи на лицата, подписали с
квалифициран електронен подпис в съответното длъжностно качество РА, РД, ЗВР и ЗИЗВР, както и преписките от
извършени насрещни проверки.
Заключението на назначената
съдебно-техническа, изготвено на базата на приложените по делото документи и
оглед на имота, е прието от съда при оспорване от страна на ответника.
Изчислената стойност на извършените СМР за построяването на еднофамилна къща,
находяща се в с.Остра могила, възлиза на 56861.73 лв като са изключени
разходите за труд и материали за
направата на ел.инсталация и за полагане на арматура и бетон, които според
свидетелските показания на А. В. - баща на жалбоподателя, са поети от него. Направените
конкретни изчисления на база количествено - стойностни сметки с включени цени
на материали, механизация, труд и допълнителни разходи са дадени по години
съобразно етапите на строителство и след обсъждане на представените
доказателства относно изпълнение на отделните видове работи.
Допусната е и изпълнена
съдебно-икономическа експертиза, чието основно и допълнително заключение е
прието от съда без оспорване от страните, а по отношение на допълнително
заключение ответникът е изразил доводи за
неотносимост. Вещото лице е изчислило паричния поток на жалбоподателката
във варианти и при установено превишение на разходите над приходите в някой от
изготвените варианти е определило размерите на превишение, данъчните основи по
чл.122, ал.4 от ДОПК, след което е изчислило размера на дължимия данък върху
доходите на физическите лица, вноски за ДОО, ЗЗО и ДЗПО за всяка от годините в
периода 2013-2018г. и прилежащите лихви върху тези суми.
Така
установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Оспорването на РА № Р-160020005730-091-001/ 29.04.2021г частично потвърден,
изменен и отменен с Решение № 350/ 10.06.2019г.
на Директора на дирекция „ОДОП“ Пловдив, е по жалба, подадена на 02.07.2019г,
т.е. в законово установения срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, броен от съобщаване
на решението на 20.06.2019г. Затова и като направено от легитимирано лице с
правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Ревизионното производство е образувано и проведено, съответно РД и РА са
издадени от компетентни органи в рамките на определените им правомощия.
Съгласно представената и приета като доказателство по делото Заповед № РД-09-1/
03.01.2017г. на Директора на ТД на НАП - Пловдив, на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП и чл.112 ал.2, т.1 от ДОПК, като органи, компетентни да издават заповеди
за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК, както и заповеди за изменение
на първоначално издадени заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл.113,
ал.3 от ДОПК, са определени началниците на сектори в отдел „Ревизии“, с
месторабота в гр. Пловдив и тези с изнесено работно място в офисите в градовете
Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и Кърджали /т.1, л.244 и сл/. В случая
издателят на заповедта за възлагане на ревизия – Васка Илиева, с оглед на
заеманата длъжност /Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив/, е
сред органите, посочени в т.2 от Заповед №РД-09-1/03.01.2017г. на Директора на
ТД на НАП – Пловдив, определени като компетентни да издават ЗВР и ЗИЗВР. Според правилото чл.119, ал.2 от ДОПК РА се издава от органа, възложил
ревизията и ръководителя на същата. В конкретния случай автори на обжалваното
произнасяне са В.И.– възложител на ревизията и Т.Т.– ръководител на ревизията, с
оглед на което посоченото нормативно изискване е спазено. Издателите на
оспорения акт са разполагали с материална компетентност и такава по степен,
налице е и териториална компетентност на същите, тъй като са част от
териториалната дирекция на НАП гр.Пловдив, която е компетентна териториална
дирекция по критериите на чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК. РА е подписан от лицата,
посочени като негови издатели, с квалифициран валиден електронен подпис.
При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати нарушения
на административно-производствените правила в хода на проведеното ревизионно
производство. Ревизията е приключила в срока по чл.114, ал.2 от ДОПК, а РД е
съставен от ревизиращите органи в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК, като съдържа
предвидените в чл.117, ал.2 ДОПК реквизити, при прилагане на събраните в хода
на ревизионното производство доказателства. Спазен е и срокът по чл.119, ал.2
от ДОПК за издаването на ревизионния акт. Задълженото лице е уведомено и за
установените обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК с писмено уведомление по
реда на чл. 124, ал. 1 от ДОПК. В хода на ревизията органите по приходите са
попълнили преписката с необходимите доказателства, на база на които е извършена
проверка на релевантните за облагането на жалбоподателя обстоятелства.
При изследване на материалната законосъобразност съдът съобрази следното:
С обжалвания РА № Р-160020005730-091-001/ 29.04.2021г основата за
облагане с данък върху доходите е определена по особения ред на чл. 122 ДОПК,
поради наличието на хипотезата на т.7, ал.1 от същата разпоредба. Установено е в хода на ревизията, че през отделните данъчни периоди
ревизираното лице е имало доходи, които не са достатъчни да покрият направените
от него разходи за строителство на къща в с.Остра могила, за парични вноски по
банкови кредити и допълнителни парични вноски в "СММ Глобал" ООД. Тези
именно факти са мотивирали органите по приходите да приемат, че са налице
обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК – за ревизия при особени случаи,
която е развита в производство. Именно несъответствието на декларираните и
получените приходи и източници на формиране на собствения капитал на
ревизираното лице с имущественото и финансовото му състояние за ревизираните
периоди и наличието на данни за укрити приходи/доходи, установени в хода на
проведеното ревизионно производство, е наложило необходимостта да се прибегне
до особения ред за извършване на данъчна ревизия, предвиден в чл. 122 и сл. ДОПК, който е приложим във всеки случай, когато данъчната основа не може да бъде
определена по реда на съответния материален данъчен закон. На основание чл.
122, ал. 2 ДОПК е направен анализ на всички относими към субекта обстоятелства,
като накрая е определена основата за облагане за съответните периоди, довело до
възникване на задължения към фиска по посочените по вид данъчни задължения
/главница и лихви/.
С оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че при формиране на
началното салдо неправилно приходните органи са приели, че към 01.01.2013г.
жалбоподателят е разполагал със средства от 5 000лв. Твърденията му в хода
на ревизионното производство за връщането на даден заем от общо 78 000 лв
на семейство К. и О.У.и се потвърждават от доказателствата по делото - представени са договори за заем /неоспорени по автентичност и съдържание/, в които е посочено, че
сумите се предават в деня на подписване на договора. В писмените си обяснения
пред органите по приходиУ.и потвърждават реалното даване на заемите, а К.У. прави
това и в качеството на свидетел по делото като не е установена негова
заинтересованост от изхода на спора. Удостоверението от „Юробанк България“ АД
за движение по сметката на жалбоподателя на 13.05.2008г потвърждава
обстоятелството, че И.В. и М.В. са имали налични 78 000 лева, които да
предоставят като заем в брой на 15.05.2008г. От писмените доказателства по
делото се установява, че строителството на къщата в с.Остра могила е започнало
през 2013г, поради което е логично и житейски оправдано средствата от
отпуснатия целеви банков кредит да бъдат предоставени в заем на лица в
приятелски отношения. С оглед изложеното съдът приема за доказано
съществуването на договори за заем и на действителното настъпване на факта по
предоставянето на заема, по които свидетелят У. и съпругата му са направили
погасителни плащания през 2012г в брой на обща стойност 78 000лв и са
съставили двустранно подписани приемо-предавателни разписки за това.
При съвкупна преценка на доказателствата по делото съдът намира, че не са
налице убедителни данни, които да опровергаят извод за разполагаемост,
съхранение и предаване на жалбоподателя през 2012г на сумата 12 000лв от баща му А. К., който в качеството на
свидетел потвърждава този факт. Свидетелят сочи, че е пенсионер от 2006г, но продължава
да работи. При ревизията са събрани писмени доказателства за получаваните
доходи на И.В. като физическо лице и като ЕТ „ВАМИ-Лукс А. К.“
по подадени декларации, но не са изследвани други източници като пенсия, рента
и подобни, които позволяват акумулиране на твърдения финансов ресурс за
направеното дарение. Единственият довод, с който ревизиращия екип не признава
дарението, е целевият му характер за подпомагане на бизнеса на жалбоподателя и
за закупуване на автокран, който е несподелим, тъй като не е от естество да
отрече изобщо даването на дарението.
Относно даваните дарения за лични празници органите по приходи правилно са
признали сумата 1500лв, колкото е посочена от жалбоподателя и потвърдена от
свидетеля А. К.. Даренията на
съпругата и детето на жалбоподателя не подлежат на включване в потока на И.В..
С оглед гореизложеното съдът възприема за начално салдо сумата по
първоначалното заключение на ССЕ по втора задача, при която вещото лице А. е
изчислило наличните парични средства към 01.01.2013г в размер на 75 195,26 лв
като е съобразило приходите на жалбоподателя през 2012г от трудово
правоотношение -3 559.11лв, дарение от А. К. - 12000лв, върнат заем от К.У. –
39 000лв, рефинасиране на банков
кредит – 29 000лв и ½ от разходите за домакинството –
4 803.50лв и от вноските по банкови кредити – 3 559.81лв.
При изготвяне на паричните потоци за ревизирания период следва да се използва
заключението на съдебно-техническата експертиза, което е изготвено на база на
приложените по делото документи и оглед на имота /за разлика от изготвеното в
ревизионното производство/. Направените конкретни изчисления на база
количествено - стойностни сметки с включени цени на материали, механизация,
труд и допълнителни разходи са дадени по години съобразно етапите на
строителство и след обсъждане на представените доказателства /строителни книжа,
снимки, свидетелски показания/ относно изпълнение на отделните видове работи и
съобразно Справочник на цените в строителството за съответните години.
Изчислената стойност на извършените СМР за построяването на еднофамилна къща,
находяща се в с.Остра могила, възлиза на 56861.73 лв по метода на разпределената печалба, който е
допустим според приложимата Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините
за прилагане на методите за определяне на пазарните цени. Изключени са разходите
за труд и материали за направата на
ел.инсталация и за полагане на арматура и бетон. В тази връзка съдът кредитира
с доверие свидетелските показания на А. В. - баща на жалбоподателя, че тези
разходи са поети от него, защото са представени убедителни доказателства за
необходимата техническа компетентност и възможността да извърши работите. Житейски
реална е ситуацията отделни строителни работи да бъдат реализирани с
безвъзмезден труд на трети лица или разходите за тях да бъдат непарично
компенсирани.
При преценката за правилно определяне на паричните потоци в РА в частта, в
която не е отменен, съдът следва да обсъди възраженията на ревизираното лице.
За 2013г:
Неоснователно се поддържа от жалбоподателя, че в приходната част на
паричния поток следва да се включи сумата 5 000лв, заплатена от него за
прехвърляне на дружествените дялове от „Лилитан“ ЕООД на О. У., защото веднага
му я върнала. Убедителни доказателства за това твърдение не са ангажирани.
За 2014г:
Правилно в приходната част не е отразена сумата 5000
евро, дадена в заем на жалбоподателя от К.У., тъй като не е безспорно
установено получаването й. Представената като доказателство за този факт
разписка съдържа поправка, освен това по своята правна същност е частен
свидетелстващ документ, удостоверяващ едностранно факта на получената по
договора за заем сума. Частният свидетелстващ документ има материална
доказателствена сила само, когато издателят му удостоверява неизгодни за себе
си факти, което в случая не е налице.
Неправилно органите по приходи не са взели
предвид извършеното погасяване на банковите заеми от съпругата на жалбоподателя
и са включили всички погашения в неговия поток. Изследването на съотношението между приходите и
разходите на всеки един от съпрузите се налага с оглед правилото на чл.123 т.2
от ДОПК във вр. с § 1, т.3 б.“а” от ДР на ДПОК, за да се обоснове прилагането
на презумпцията за подлежащ на облагане доход при явно и съществено превишаване
на разходите на лицето и свързаните с него над декларираните получени средства,
но когато лицата са в едно домакинство, напълно оправдано и житейски логично е
доходите и на двамата да се използват за покриване на сторените разходи.
Необходимостта данъчното задължение да има конкретен субект предполага
определянето на данъчната основа по критериите на чл.122, ал.2 от ДОПК да се
извърши по отношение на субекта на задължението, но това не изключва
възможността същият да е подпомогнат от своя партньор при покриване на
разходите. Това означава в разглеждания казус, че определянето на данъчната
основа по критериите, предвидени в чл. 122, ал. 2 от ДОПК, трябва да бъде конкретно
за ревизирания субект, т.е. разходите трябва да се отразяват в потока на
съпруга, който фактически ги е извършил.
За 2016г и 2018г:
Правилно в приходната част не са отразени сумите, дадени в заем на
жалбоподателя от К.У., тъй като не е безспорно установено получаването им. Както
се посочи, представените като доказателство за този факт разписки представляват
частни свидетелстващи документ и се ползват с материална доказателствена сила само когато
издателят му удостоверява неизгодни за себе си факти, а в противен случай следва да бъдат
преценявани с оглед на всички доказателства по делото. По делото не са
представени писмени договори, не се сочат никакви причини, наложили вземането
на еднакви по стойност заеми почти на всеки два месеца, а ангажираните
свидетелски показания не сочат убедително разполагаемостта, съхранението и
предаването на всяка от сумите. За разлика от паричните взаимоотношения между
жалбоподателя и У. през 2008г, когато са съставени двустранно подписани
документи, необяснимо защо през 2016г и 2018г липсват такива. Поради това разписките не следва
да бъдат кредитирани доколкото според съда са съставени за целите на ревизията.
Неправилно в разходната част на
потока за 2018г е включена сумата 24 000лв за лечение на съпругата на
жалбоподателя. Никакви доказателства за такова предназначение не са събрани, а
базираното само на непроверените твърдения на К.Г. /която предава сведения от
трети лица/ заключение на ревизиращия екип не може да бъде споделено. По отношение на заемите от И,Н. през 2016г и от Б.Ш. през 2018г настоящият
състав намира, че събраните по делото доказателства не сочат доказана
възможност описаните в тях суми да са били налични в брой и предадени на жалбоподателя.
Не са представени договори и разписки, не са ангажирани други доказателства за
реално предаване на сумите. Следователно тези източници
на доходи за И.В. правилно не са включени в паричните му потоци за съответните
години.
Съобразно така възприетите фактически
установявания и доколкото останалите констатации на органите по приходи не се
оспорват, паричните потоци за ревизираните години, предмет на съдебен контрол,
следва да бъдат изчислени като за база
се ползва заключението на съдебно-счетоводната експертиза във вариант 2.1 от допълнителното
заключение и се направи корекция за 2013г чрез изключване от приходите на
сумата 5000лв, за която не се доказа да са върнати от О. У. на жалбоподателя/,
респективно последователно коригиране на началните салда за 2014г, 2016г и
2018г , както и корекция на разходите за 2018г на сумата 24 000лв, за която не
се доказа изразходване. За 2013г съдът приема начално салдо 75 195.80лв,
постъпления 2 940.12лв след корекцията /7 940.12лв в заключението/, разходи 21 276.03лв,
парични средства в края на периода в банка 0.99лв, парични средства в края на
периода в брой 61 858лв - общо парични средства в края на периода
56 859.89лв. За 2014г се приема начално салдо 56 859.89лв /61 859.89 лв в
заключението/, постъпления 1500лв, разходи 19 859.78лв, парични средства в
края на периода в банка 659.84лв, парични средства в края на периода в брой 42 840.27лв
- общо парични средства в края на периода 38 500.11лв. За 2016г се приема начално
салдо 59 757.34лв /64 757.34 в заключението/, постъпления
108 936.84лв, разходи 135 411.43лв, парични средства в края на периода в
банка 1208.19лв, парични средства в края на периода в брой 17074.56лв - общо
парични средства в края на периода 33 282.75лв. За 2018г се приема начално салдо 38 052.60лв /43 052.60лв в
заключението/, постъпления 44 483.53лв, разходи 56 913.57лв /32 913.57 след
корекцията, парични средства в края на периода в банка -83.13лв, парични
средства в края на периода в брой 30 705.69лв - общо парични средства в края на
периода 1 622.56лв. Следователно за всички години крайните салда са
положителни.
Изложеното означава, че изводът за
превишаване на разходи над наличните парични доходи в брой и по сметки на физическото
лице И.В. е необоснован и не съответства на действителното фактическо
положение. Така неправилно приходната администрация е приела за доказано
основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК и е преминала към особения режим за
облагане по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, довело до незаконосъобразно
определяне с обжалваната част от ревизионния акт на допълнителни задължения за
данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ и лихви за 2013г, 2014г, 2016г и 2018г. и .
Размерът
на задълженията за осигурителни вноски по КСО и ЗЗО за същите периоди по принцип е
функция на данъчните основи, определени за нуждите за облагане с данък по чл.
48, ал. 1 от ЗДДФЛ за съответния период.
В случая след като няма превишение, което да послужи за данъчна основа, не
са налице основания за допълнително начисляване на осигурителни задължения по
чл. 124а ДОПК. Само за прецизност е необходимо
да се посочи, че установеното в хода на ревизията превишение на разходите на
получените доходи не е доказано да представлява доход от трудова дейност и
осигурителен доход на ревизираното лице, за което се дължат осигурителни вноски.
Задължението за провеждане на такова доказване е върху приходната
администрация, съгласно Тълкувателно решение № 2 на ВАС от 02.02.2022 г.
По
тези съображения жалбата е изцяло основателна и Ревизионен акт № Р-160020005730-091-001/
29.04.2021г, издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, в частта, с
която е потвърден и изменен с Решение № 379/ 12.07.2021г на Директора на
Дирекция ОДОП –Пловдив при ЦУ на НАП, следва
да бъде отменен.
При този изход на спора и своевременно направеното искане Национална
агенция по приходите /юридическото лице, към което принадлежи ответникът/ следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя
сумата 1807лв за реално направени разноски, включващи държавна такса в размер
на 10лв, депозит за експертизи в общ размер 1792 лв и 5 лв за съдебно
удостоверение. За посоченото в списъка на разноски адвокатско възнаграждение в
размер на 2460 лв доказателства за уговаряне и плащане не са представени по
делото.
Водим от гореизложеното и на основание чл.160, ал.1 и чл.161, ал.1 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба от И.А.В. *** Ревизионен акт № Р-160020005730-091-001/
29.04.2021г, издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, в частта, с
която е потвърден и изменен с Решение № 379/ 12.07.2021г на Директора на
Дирекция ОДОП –Пловдив при ЦУ на НАП като на И.А.В. допълнително са установени
задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, вноски за
ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ за 2013г, 2014г и
2016г в общ размер от 21 430.61лв и
лихва за просрочие в размер на 11 818.90лв и са намалени допълнително
установените задължения за чл.17 от ЗДДФЛ, вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ за
2018г на 3 125.73лв главница и 633.28лв лихви, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите гр.София ДА ЗАПЛАТИ на И.А.В. *** сумата 1807 /хиляда осемстотин и седем/лв, представляваща направени по
делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: