РЕШЕНИЕ
№ 861
Враца, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Враца - II състав, в съдебно заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ |
При секретар ДАНИЕЛА МОНОВА като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ административно дело № 20257080700168 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК /Административно-процесуален кодекс/, във вр. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП /Закон за движение по пътищата/ и във връзка с чл. 171 т. 2а б.“а“ от ЗДвП.
Образувано е по ЖАЛБА на Т.Б.К. ***, чрез пълномощник – * С.Г. ***, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 25-0248-000017 от 09.01.2025г., издадена от Началника на РУ /Районно Управление/ - Бяла Слатина при ОД /Областна Дирекция/ на МВР /Министерство на вътрешните работи/ - Враца, с която на оспорващия е наложена ПАМ на основание чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП /Закон за движение по пътищата/ - „Прекратяване на регистрацията на ППС лек автомобил „БМВ 320 Д“ ** за срок от 6 /шест/ месеца“ във връзка със съставен АУАН АД598762/09.01.2025г., считано от 09.01.2025г.
В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна – издадена в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и налагането й се явява явно несправедливо. Излагат се съображения, че друго лице е управлявало МПС, АУАН не му е връчван, като след проверка е установил, че основанието на което е отнето СУМПС на това лице и е станало повод за прекратяване на регистрацията на МПС е отпаднало. Ответника отказал да върне табелите на автомобила след поискване и насочил жалбоподателя да обжалва заповедта по съдебен ред. Иска се отмяна на оспорения акт и присъждане на разноските.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от пълномощник - * С.Г. ***, който поддържа жалбата и иска отмяна на оспорения акт. Представя списък на разноските.
Ответникът, Началника на РУ - Бяла Слатина при ОД на МВР - Враца, редовно уведомен, не се явява и не се представлява пред съда. В съпроводителното писмо към административната преписка /на л.5 от делото/ не е изразено становище по жалбата.
По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната административна преписка /на л.5-19 от делото/. Към жалбата е приложено ново писмено доказателство – Постановление за прекратяване на наказателно производство от 10.03.2025г. по ДП № ** /2024г. по описа на прокуратурата, № ** /2024г. по описа на РУ-***, издадено от прокурор при РП-***, ТП-*** /л.9-10/. По искане на съда от РУ-Бяла Слатина са изпратени и приложени писмо-справка /л.29/ и в заверен препис - ЗППАМ № 24-0248-000277/15.10.2024г. /л.30/ и преписка № 248р-164/03.01.2025г./л.31-36/.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от лице с правен интерес от обжалването, в качеството му на адресат на акта, с който се засягат негови права и в установения в закона срок, с оглед на което същата се явява процесуално ДОПУСТИМА. Оспорения акт е връчен на 14.03.2025г. /л.11-гръб/, а жалбата е подадена на 25.03.2025г. /л.7/.
Разгледана по същество, е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
В жалбата /л.7/, се сочи, че процесния автомобил действително е собственост на жалбоподателя Т.К., но още при закупуването му го бил предоставил на лицето Л.Ч. да го ползва и управлява. Не се намира в роднински връзки с това лице, не живеят на един адрес и няма как да знае по какъв начин го ползва и управлява, и при какви обстоятелства е допуснал нарушения на правилата за движение, санкциониран ли е за това и какво наказание или ПАМ му е наложено. В заповедта е посочен АУАН, който не му е връчван, нито е уведомяван писмено или устно за него.
От приложените към административната преписка доказателства се установява, че на 09.01.2025 г. на лицето Л.М.Ч.*** , е съставен АУАН /Акт за установяване на административно нарушение/, № 23/25 бл.№ 0598762 от 09.01.2025г. /на л. 12 от делото/ от Т.В.Т.***, за това, че на 02.01.2025г. около 17:25 часа в гр. *** по ул. *** до магазин ** , управлява лек автомобил марка „БМВ 320 Д“ с рег. № ** , собственост на Т.Б.К. ***, без да притежава СУМПС – отнето със ЗППАМ 24-0248-000277/15.10.2024г. връчена на 23.12.2024г., като за извършено от водача нарушение му е съставен АУАН АД 598762/09.01.2025г. по чл.150А от ЗДвП. В АУАН поведението на водача Ч. е прието за виновно извършено нарушение на чл. 150а ал.1 от ЗДвП и с акта са иззети 2 бр. рег. табели и СРМПС част 2 на автомобила.
На 09.01.2025 г. е издадена и оспорената в настоящото производство ЗППАМ № № 25-0248-000017 от 09.01.2025г., издадена от Началника на РУ - Бяла Слатина при ОД на МВР – Враца /П.Т.И./, с която на оспорващия Т.Б.К. е наложена ПАМ на основание чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП - „Прекратяване на регистрацията на ППС л.а. „БМВ 320 Д“ с рег. № ** за срок от 6 /шест/ месеца във връзка със съставен АУАН АД 598762/09.01.2025г., считано от 09.01.2025г., като със заповедта са иззети СРМПС и 2бр. рег. табели. В ЗППАМ e изложена фактическата обстановка посочена и в АУАН и уточнено, че е нарушен от жалбоподателя чл.102 ал. 1 т. 1 от ЗДвП – водач, собственик, упълномощен ползвател или длъжностно лице, което допуска или предоставя управлението на МПС на лице, което не е правоспособен водач.
Към адм.преписка са приложени цитираните АУАН и ЗППАМ, справка за нарушител на лицето Л.Ч. /л.13-15/, мотивирана резолюция № 25-0248-М000007 от 09.01.2025г. за прекратяване на АНП по АУАН АД 598762/ 09.01.2025г. на Н-к РУ-Бяла Слатина /л.16/, Заповед № 369з-3066/ 01.11.2023г. на ВПД Директор на ОДМВР-Враца /л.17/ и справка собственик МПС /л.18/.
Съгласно изисканата от съда ЗППАМ № 24-0248-000277/15.10.2024г. /л.30/, издадена от ответника, на лицето Л.Ч. е била наложена ПАМ на осн. чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността - затова, че на 15.10.2024г. в *** е управлявал л.а. „БМВ 320 Д“ с рег. № ** , собственост на Т.Б.К. под въздействието на наркотични вещества – кокаин, с което е нарушил чл. 5 ал. 3 т. 1 пр. 2-ро от ЗДвП.
Приложената преписка № 248р-164/03.01.2025г. на Ру-Бяла Слатина /л.31-36/ е във връзка със съставения АУАН № 23/25 бл. № 0598762 от 09.01.2025г. на лицето Л. Ч..
Върху този АУАН от 09.01.2025г. /л.12/ има резолюция: „На осн. чл. 33 /2/ от ЗАНН прекратявам АНП. МР по чл.54 /1/ т.9 от ЗАНН от 09.01.2025г.“
Съгласно приложеното към жалбата Постановление за прекратяване на наказателно производство от 10.03.2025г. по ДП № **/2024г. по описа на прокуратурата, № ** /2024г. по описа на РУ-***, издадено от прокурор при РП-***, ТП-*** /л.9-10/, е прекратено досъдебното производство тъй като липсва извършено престъпление от общ характер. Съгласно заключението на токсико-химическата експертиза след изследване на проби за кръв на лицето Л.Ч. взети на 15.10.2024г. не е установено наличие на наркотични вещества или техни аналози.
Съгласно писмото-справка от ответника /л.29/, ЗППАМ № 24-0248-000 277/15.10.2024г. на лицето Ч. е била връчена на 23.12.2024г. и влязло в сила на 07.01.2025г., като към момента /09.04.2025г./ същата не е прекратена и не е отпаднало основанието. От справката за нарушител на Ч. /л.13-15/ е видно, че същия е наказван многократно за нарушения по ЗДвП.
В Заповед № 369з-3066/01.11.2023г. на ВПД директор на ОД на МВР-Враца /л.17/ са посочени оправомощените длъжностни лица от ОДМВР-Враца, които да прилагат ЗППАМ по чл.171 от ЗДвП.
От справката за собственик на МПС /л.18/, е видно, че жалбоподателят Т.К. е собственик на л.а. „БМВ 320 Д“ с рег. № ** .
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, като съгласно ал. 2 на същия член съдът следва да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това.
Оспореният в настоящото производство акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия. Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т. 5, б. "а", т. 6 и 7 от закона се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая оспорената заповед е издадена от Началник в РУ-Бяла Слатина към ОД МВР-Враца, чиято компетентност се установява с приложената по делото Заповед № 369з-3066/01.11.2023г. на ВПД директор на ОД на МВР-Враца, съгласно отбелязването в нея, определяща службите за контрол по ЗДвП. Следователно оспорената ЗППАМ е издадена от материално и териториално компетентен орган, с оглед на което не са налице отменителни основания по чл.146, т.1 от АПК.
Заповедта съответства на предвидената за нея мотивирана писмена форма по чл.172, ал.1 от ЗДвП. Актът съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 1-8 от АПК, относно наименованието на органа - издател, неговия адресат, фактически и правни основания за издаването му, има ясна разпоредителна част, ясни дата на издаване и подпис на лицето с означена длъжност. В оспорената заповед са изложени конкретни фактически основания за осъщественото нарушение по ЗДвП, като са посочени времето, мястото, вида и регистрационния номер на МПС, лицето което е управлявало МПС и това което е извършило нарушение по чл.102, ал.1 т.1 от ЗДвП. Посочени са и правните основания за издаване на акта, срока на принудителната мярка, както и начина на обжалване. Няма допуснати съществени нарушения по смисъла на чл. 146 т. 2 от АПК, водещо до отмяна на оспорения акт.
Спорът между страните е относно правилното приложение на материалния закон от страна на АНО /административно-наказващия орган/ и конкретно на нормата на чл. 102, ал. 1 т.1 от ЗДвП във вр. с чл. 150а от ЗДвП.
Разрешаването му изисква да се съобрази на първо място разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство, да не е лишен от право да управлява МПС по съдебен или адм. ред, както и свидетелството му за управление, да не е временно отнето по реда на чл.171 т.1 или т.4 или по реда на чл.69а от ПНК и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
Адм.орган обвързва фактическото основание на ПАМ с констатациите в АУАН, които от правна страна са квалифицирани за нарушение на чл. 102, ал. 1 т.1 ЗДвП. По смисъла на тази разпоредба на собственика на МПС се забранява да предоставя МПС на водач, който е с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или на лице, което не е правоспособен водач или не притежава съответното свидетелство за управление, валидно за категорията, към която се отнася МПС.
В оспорената ЗППАМ е уточнено, че същата се издава затова, че собственика на МПС, жалбоподателя Т.К., е предоставило управлението на МПС на лице, което не е правоспособен водач.
Безспорно жалбоподателят Т.К. по документи е собственик на процесното МПС - „БМВ 320 Д“ с рег. № **, като му е вменено със ЗППАМ нарушение, че го е предоставил на лицето Л.Ч. на 02.01.2025г., който „не е правоспособен водач“.
Безспорно е и обстоятелството, че на 02.01.2025г. лицето Л.Ч., е управлявало процесното МПС, без да е притежавал СУМПС, тъй като то е било отнето преди това – със ЗППАМ № 24-0248-000277/15.10.2024г., временно, поради употреба на наркотично вещество – кокаин, като е било образувано и досъдебно производство/ДП/ за престъпление по чл.343б ал.3 от НК – управление на МПС, след употреба на наркотични вещества – кокаин.
Образуваното ДП обаче е прекратено, с Постановление за прекратяване на наказателно производство от 10.03.2025г. по ДП № ** /2024г. по описа на прокуратурата, № ** /2024г. по описа на РУ-***, издадено от прокурор при РП-***, ТП-***, тъй като липсва извършено престъпление от общ характер. Съгласно заключението на токсико-химическата експертиза след изследване на проби за кръв на лицето Л. Ч. взети на 15.10.2024г. не е установено наличие на наркотични вещества или техни аналози.
Следва да се отбележи и обстоятелството, че вмененото нарушение на жалбоподателя е за деяние по чл. 102 ал.1 т.1 от ЗДвП, извършено на 02.01.2025г. докато ЗППАМ от с което е отнето СУМПС на Ч., е влязло в сила на 07.01.2025г.
При това положение не може да се приеме, че лицето Л.Ч. е неправоспособен водач. Видно от справката му за нарушител, неговото СУМПС е с категориите „М“ и „В“, т.е. може да управлява л.а. и е с валидност до 14.01.2029г. СУМПС е отнето на 15.10.2024г. временно, поради управлението на МПС след употреба на кокаин, което не се е доказало от експертизата по делото и производството за извършено престъпление е прекратено, т.е. отпаднало е основанието за изземването на СУМПС въз основа на което и впоследствие е съставен АУАН № 23/25 бл. № 0598762 от 09.01.2025г. на лицето Л.Ч., който акт пък от своя страна е основание за издаване на оспорената ЗППАМ на жалбоподателя и собственик на процесното МПС – Т.К..
Това основание - за изземване на СУМПС - е отпаднало с влизане в сила на Постановление за прекратяване на наказателно производство от 10.03.2025г. и е следвало да отпаднат последиците от ЗППАМ № 24-0248-000 277/15.10.2024г., отнемането на СУМПС и същото бъде върнато, ако няма друго основание за задържането му, както и да отпаднат последиците касаещи МПС, а именно прекратената регистрация и отнети СРМПС и 2бр. табели.
Изложените съображения мотивират съда да приеме, че оспорената заповед е незаконосъобразна и са налице отменителните основания по чл. 146, т. 4-5 вкл. АПК, а жалбата като основателна следва да се уважи.
ЗППАМ е издадено в противоречие с материално правни разпоредби, а именно, че е налице нарушение чл.102 ал.1 т.1 от ЗДвП, което не се доказа пред съда, а напротив се опроверга. Не са налице предпоставките по чл.171 т.2“а“ б.“а“ от ЗДвП за прекратяване регистрацията на МПС на жалбоподателя. Налице е изискването на чл.146 т.4 от АПК.
Административната принуда, чрез ПАМ /принудителна административна мярка/ е държавно-властническа принуда, която се реализира като крайно средство за обезпечаване изпълнението на правните норми. Безспорно предназначението и целта на принудителните административни мерки изискват бързи фактически действия по тяхното налагане, но това не трябва да става за сметка на принципите по чл. 4 /законност/, чл. 6 /съразмерност/ и чл. 7 /истинност/ от АПК, като гаранция за спазване на правата на засегнатите лица и за разкриване на обективната истина.
В случая лицето Л.Ч. не е бил извършил нарушение по ЗДвП на 15.10.2024г. и фактически неоснователно му е било отнето СУМПС, тъй като е следвало да се изчака заключението на експертизата. Целта на закона, както се посочи по-горе, е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения, като се осуети възможността на дееца или други лица да извършат други нарушения на правилата за движение по пътищата. В случая това лице Ч. е правоспособен водач, управлявал е действително МПС без да притежава към момента на проверката на 02.01.2025г. СУМПС, но същото е било отнето по административен ред по реда на чл. 171 т. 1 от ЗДвП, на 15.10.2024 г. с отпаднало впоследствие правно основание.
Безспорно установените с АУАН от 09.01.2025г. факти са от съществено значение за настоящето съдебно производство, доколкото те пряко се отнасят към основния спор, а от там и към наложената принудителна мярка на жалбоподателя. Вярно е, че съгласно разпоредбата на чл.142 ал.1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, вкл. и при ЗППАМ, но с оглед разпоредбата на ал.2 от тази норма, правно значение имат и ново настъпилите факти, които променят съществувалото към момента на издаване на акта фактическо и правно положение, и на което е придадено обратно действие. Последващите факти се вземат в предвид при преценката за законосъобразност на акта, само ако водят до промяна на съществуващото към онзи момент фактическо и правно положение. Настоящият случай е именно такъв, тъй като с Постанов-лението от 10.03.2025 г. на РП-***, ТП-***, за пръв път се установява фактът, че в действителност лицето Л. Ч. не е извършил престъпление на 15.10.2024г. и фактически същия е правоспособен водач. При това положение няма нарушение на чл. 102 ал. 1 т. 1 от ЗДвП от страна на жалбоподателя Т.К..
Оспорената ЗППАМ е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, но същата е постановена в противоречие с приложимите материално-правни норми и несъответствие с целта на закона. Следва оспорения акт се отмени.
Административният орган е наложил ПАМ при липса на необходимите материално-правни предпоставки за това. Налице е и несъответствие е с целта на закона, по смисъла на разпоредбата на чл.146 т.5 от АПК.
Предвид изложеното, настоящият състав на съда намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА, а оспореният административен акт /ЗППАМ/ за НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН, поради противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона, при което следва да бъде ОТМЕНЕН.
При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК жалбоподателят Т.К. има право на присъждане на сторените по делото разноски. Разноските по делото са 10 лв./десет лева/ д.т. за образуване на делото и адвокатския хонорар на пълномощника от 750 лв./седемстотин и петдесет лева/ за които има доказателства по делото, че са заплатени - д.т. /на л.3/ и адвокатски хонорар /л.38/, съгласно списъка на разноски /л.39/, или общо 760 лв. /седемстотин и шестдесет лева/.
Разноските на жалбоподателя, следва да се заплатят от ЮЛ /юридическото лице/ в чиято структура е ответника, а именно - от Областна Дирекция на МВР - гр. Враца.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на ПАМ № 25-0248-000017 от 09.01.2025г., издадена от Началника на РУ - Бяла Слатина при ОД на МВР - Враца, с която на Т.Б.К. ***, е наложена ПАМ - „Прекратяване на регистрацията на л.а. „БМВ 320 Д“ ВР3019СН за срок от 6 /шест/ месеца“, считано от 09.01.2025г, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР-Враца да заплати на Т.Б.К. ***, сумата от 760 лв.- разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.172, ал. 5 от ЗДвП.
На основание чл. 138 от АПК препис от решението да се изпрати на страните.
| Съдия: | |