№ 3935
гр. София, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ
като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно
наказателно дело № 20211110210064 по описа за 2021 година
при секретаря Даринка Цанева като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 10064 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
С наказателно постановление (НП) № Р-10-511 от 17.06.2021 г.
издадено от ***, Заместник - председател на Комисията за финансов
надзор /КФН/, ръководещ управление "Застрахователен надзор" на *****
представлявано заедно от **, на основание чл. 644, ал. 2, предл. 2 във вр.
с ал. 1, т. 2 от Кодекс за застраховането /КЗ/ във вр. с параграф 1, т. 51 от
Допълнителните разпоредби на Кодекс за застраховането е наложена
"имуществена санкция" в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева,
за нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ.
Срещу издаденото наказателно постановление /НП/ е постъпила
жалба, подадена в срок, от ****, представлявано от **, депозирана чрез
адв. М. Г. от САК, редовно упълномощен, в която се сочи, че
наказателното постановление е незаконосъобразно, поради неправилно и
превратно тълкуване на материалния закон и поради допуснати
съществени процесуални нарушения. В тази насока и на първо място в
жалбата се оспорва вмененото на *** нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ да
1
е извършено в условията на „повторност“. В жалбата се твърди, че
неправилно с наказателното постановление на ****** е наложена санкция
за нарушение извършено в условията на „повторност“ по реда на чл. 644,
ал. 1 от КЗ, като се заявява, че чл. 644 от КЗ визира два състава на
административно нарушение - общ по чл. 644, ал. 1, т. 2 от КЗ и
квалифициран по чл. 644, ал. 2 от КЗ и с оглед на това налагане на
санкция на дружеството по чл. 644, ал. 2 от КЗ представлява ангажиране
на отговорността му по по - тежкия квалифициран състав на
административно нарушение, а съгласно нормативната уредба и
съдебната практика, за да бъде приложен квалифициран състав на
нарушение е необходимо в акта, с който същото се предявява, да са
описани фактите довели до приложение на този по – тежък състав.
Акцентира се също така, че доколкото в конкретния случай се касае до
административно нарушение, актът с който същото се предявява и който
обвинява субекта за конкретно нарушение е актът за установяване на
административно нарушение /АУАН/ и същият следва да съдържа пълно
описание на фактите и обстоятелствата, при които е извършено
нарушението. Сочи се, че тъй като се касае за квалифициран състав на
нарушение, в акта следва да бъдат описани и обстоятелствата, с оглед на
които отговорността на нарушителя се ангажира по по – тежкия състав, а
процесният АУАН съдържа констатации само за факти по отношение на
нарушение на чл. 108 от КЗ, като липсват данни да е налице предишно
нарушение от същия вид, а с процесното наказателно постановление се
навеждат фактически твърдения за „повторност” и на дружеството е
наложена санкция за нарушение по реда на квалифицирания състав на чл.
644, ал. 2 от КЗ. Поради това и се твърди, че не са спазени разпоредбите
на чл. 42, т. 4 и т. 5 и на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, което
представлява основание за отмяна на наказателното постановление.
Предвид изложеното и в жалбата от *** се навеждат и аргументи, че
наказателното постановление не съответства на фактическата обстановка
описана в процесния акт за установяване на административно нарушение
и на дружеството е наложено наказание за нарушение, което не е било
2
предявено по установения в ЗАНН ред, с което грубо е нарушено правото
на защита на **** и последното е било е лишено от възможност да се
запознае с фактическите твърдения на административния орган в хода на
производството и да разбере още с АУАН за какво точно деяние ще бъде
наказано и своевременно да направи своите възражения. С оглед на
горното и в жалбата се заявява, че издаденото наказателно постановление
противоречи на принципа "reformacio in рeius", тъй като на дружеството е
наложена санкция за по - тежко деяние от първоначално установеното, и
с налагане на санкция за квалифициран състав на нарушение, което не е
било предявено с АУАН, дружеството е поставено в по – неблагоприятно
положение от извършителите на престъпни деяния – отличаващи се с
много по - голяма степен на обществена опасност от административните
нарушения.
В жалбата от представляващия *** се акцентира също така, че е
налице неправилна правна квалификация на твърдяното нарушение
вменено на ******, тъй като нормите на чл. 108 от КЗ имат характер на
общ закон по отношение на глава тридесет и девета /“Имуществено
застраховане“/ и глава четиридесет и седма /“Задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите“/ от КЗ, а в конкретният
случай, предвид че се касае за претенция по застраховка „Гражданска
отговорност“ са приложими разпоредбите на чл. 496 и следващи от КЗ,
които уреждат тази хипотеза, поради което в случая е налице нарушение
на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, поради несъответствие
между фактическото описание на нарушението в АУАН и НП и дадената
му правна квалификация, което води до тяхната незаконосъобразност.
Не на последно място в жалбата се сочат аргументи, че в хода на
административно - наказателното производство са допуснати и други
съществени нарушения на процедурните правила, като се твърди, че
неправилно е определена датата на извършване на нарушението, както и
че наложената на дружеството санкция не съответства на целите на
административното наказание посочени в чл. 12 от ЗАНН, а така също, че
и в случая се били налице предпоставките за приложение на чл. 28 от
3
ЗАНН.
Предвид изложеното и отново се иска съдът да отмени обжалваното
наказателно постановление, алтернативно да преквалифицира наложената
на *** санкция от такава по чл. 644, ал. 2 от КЗ на такава по чл. 644, ал. 1,
т. 1 от КЗ и да наложи минимална законова санкция на дружеството -
жалбоподател.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество
дружеството жалбоподател ****, редовно призовано, не изпраща
представител.
Процесуалният представител на въззиваемата страна – Комисия за
финансов надзор /КФН/ в лицето на старши юрисконсулт *, редовно
упълномощена, пледира съдът да потвърди издаденото наказателно
постановление и да остави жалбата на ЗД "** без уважение. Ст.юрк. ***
заявява, че в хода на административно - наказателното производство не е
допуснато нарушение на материалния закон и процесуалните правила
като акцентира, съдът да има предвид, че освен, че дружеството
жалбоподател се е произнесло с огромно закъснение, това е станало чак
след намесата на КФН и пледира да й бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в максимален размер.
В представени писмени бележки от пълномощника на заместник
председателя на КФН от главен юрисконсулт Силвия Любенова, с
представено пълномощно, отново се иска съдът да потвърди обжалваното
наказателно постановление, като се навеждат пространни доводи относно
правилността и законосъобразността на същото и се твърди, че са
неоснователни доводите в жалбата на *** за нарушение на материалния и
процесуалния закон при издаване на АУАН и НП.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Дружеството жалбоподател **** е с основен предмет на дейност –
сключване на всички видове застраховки, като една от сключените
застраховки била застраховка „Гражданска отговорност“ на
4
автомобилистите сключена от Калин Атанасов Андонов за автомобил
марка "**, съгласно полица № BG/02/120000620954, с период на
застрахователно покритие от 01.03.2020 г. до 28.02.2021 г.
На 17.01.2021 г. настъпило застрахователно събитие, а именно ПТП
между автомобила марка "** и лек автомобил марка ***** като за
настъпилото пътнотранспортно произшествие бил съставен Протокол за
ПТП № 1789748/17.01.2021 г., съгласно отразеното, в който виновен за
настъпилото ПТП е водачът на автомобила марка "Субару".
На 17.01.2021 г. от *** била заведена претенция, съгласно
уведомление за щета по застраховка "Гражданска отговорност" на МПС
пред *** за изплащане на застрахователно обезщетение по повод
настъпилото застрахователно събитие - пътнотранспортно произшествие,
при което бил увреден притежавания от *** и в ****** била заведена
щета № ********* на основание договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективиран в
застрахователна полица № BG/02/120000620954 на виновния водач.
На датата на завеждане на претенцията - 17.01.2021 г. пред
застрахователното дружество *** били представени от * писмени
доказателства, необходими за установяване на претенцията, по основание
и размер, и бил извършен оглед на увреденото моторно превозно средство
- лек автомобил марка "**, като на 20.01.2021 г. било представено и
удостоверение за банкова сметка и бил извършен допълнителен оглед на
увредения автомобил.
След 20.01.2021 г. от увреденото лице ***** не са изисквани от
застрахователното дружество "* допълнителни доказателства необходими
за установяване на основанието и размера на претенцията по смисъла на
чл. 106 от КЗ, както и изискуеми по силата на нормативен акт документи.
Предвид, че изтекли законоустановените срокове, в които
дружеството следвало да се произнесе по застрахователната претенция,
което обаче не било направено, от П******** била подадена жалба в
КФН заведена с вх. № 91-02-509 от 21.04.2021 г. за забавено произнасяне
по застрахователната претенция.
5
С оглед на постъпилата жалба и от свид. С. А. - старши експерт в
отдел "Правоприлагане" на КФН била извършена проверка по жалбата,
като с писмо на КФН от 21.04.2021 г. от ****** били изискани подробни
писмени обяснения по случая, както и заверени преписи от всички
документи по претенцията по щета № **********, като отговорът на
застрахователното дружество, заедно с изисканите документи постъпил в
КФН с писмо на 29.04.2021 г. След проверка на представените документи
от *** свид. С. А. установила посочените по - горе обстоятелства, както и
че след 20.01.2021 г. от П******** от страна на ЗД „* не са били
изисквани други доказателства за установяване на основанието и размера
на претенцията и че от тази дата за **** е възникнало задължението в
срок до 15 – работни дни от представяне на всички доказателства по чл.
106, а именно не по - късно от 10.02.2021 г. включително да определи и
изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или
мотивирано да откаже плащане, а застрахователното обезщетение от
571.08 лв. било преведено по банковата сметка на ***** на 27.04.2021 г.
С оглед на тези обстоятелства и като било прието от свид. С. А., че в
срок до 10.02.2021 г. вкл. **** не е изпълнило задълженията си по КЗ, на
20.05.2021 г. същата, в присъствието на *** също от КФН съставила
против **** акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
№ Р-06-417/20.05.2021 г., в който описаните фактически констатации са
квалифицирани като нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ, като актът бил
връчен на упълномощен представител на дружеството и подписан от
последния. Възоснова на така съставения акт и от ***, Заместник -
председател на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор" е
издадено обжалваното наказателно постановление, с което на „**** е
наложена "имуществена санкция" в размер на 2 500 /две хиляди и
петстотин/ лева.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетеля С. А., както и всички съдържащи се по административно -
наказателната преписка писмени доказателства.
Съдът се довери на показанията на свид. С. А., която в хронологична
6
последователност изяснява обстоятелствата около извършената на ****
проверка и констатираното при същата нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ
от страна на дружеството, за което и съставил АУАН против същото.
Настоящият съдебен състав изгради своите изводи и възоснова на
всички писмени доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът прие от правна
страна следното:
Жалбата е неоснователна.
Съдът намира, че при осъществяване на дейността си **** във връзка
със застрахователна претенция по щета № ********** от 17.01.2021 г. по
повод настъпило застрахователно събитие – ПТП с увреждане на *****
собственост на П******** от водач на лек автомобил марка „**, чиято
гражданска отговорност била застрахована в ******, съгласно полица №
BG/02/120000620954, дружеството жалбоподател ****** в срок до 15
работни дни, считано от 20.01.2021 г. към която дата са били представени
всички доказателства от значение за установяване на основанието и
размера на претенцията, а именно не по - късно от 10.02.2021 г.
включително е следвало да определи и изплати застрахователно
обезщетение или мотивирано да откаже плащане, а дружеството е
сторило това на 27.04.2021 г., извън законоустановения срок, когато по
банковата сметка на ***** е било изплатено застрахователното
обезщетение в размер на 571.08 лв. С това ****** на 11.02.2021 г. в гр.
София е нарушило нормата на чл. 108, ал.1 от КЗ, съгласно която в срок
до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106 от
КЗ, застрахователят трябва да определи и изплати размера на
обезщетението или застрахователната сума, или мотивирано да откаже
плащането, поради което и съдът намира, че правилно е ангажирана
отговорността на дружеството жалбоподател, която е обективна и
безвиновна.
Настоящият съдебен състав не споделя доводите в жалбата от
упълномощения представител на дружеството жалбоподател ****** за
непълнота на АУАН с аргумента, че в същия нарушението не е описано
7
като „повторно”, доколкото изискванията за съдържането на АУАН
визирани в чл. 42 от ЗАНН не съдържат такова изискване, а преценката за
тежестта на нарушението и другите отегчаващи обстоятелства, са от
компетентността на административно наказващият орган. Поради това и
не може да се приеме, че е нарушено правото на защита на
санкционираното юридическо лице и имуществената санкция на същото е
наложена в нарушение на принципа „не към по - тежко”.
Касателно доводите в жалбата на упълномощения представител на
****** следва да се отбележи също така, че нормите на чл. 107 от КЗ
/отм./ и тази на чл. 108, ал. 1 от новия Кодекс за застраховането са с
идентично съдържание, поради което и правилно е ангажирана
отговорността на ****** за нарушение извършено „повторно“, като не
намира за основателни и твърденията за неправилна правна
квалификация на соченото за извършено от ****** нарушение, а именно,
че е следвало да бъдат приложени разпоредбите на чл. 496 и следващи от
КЗ в конкретният случай, тъй като предвиденият в чл. 496, ал. 1 от КЗ
тримесечен срок за окончателно произнасяне на застрахователя по
претенцията, свързана със задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, не го освобождава от задължението
му да определи и изплати, респективно да откаже изплащането на
застрахователно обезщетение в срок до 15 работни дни от представяне на
всички доказателства, а разпоредбата на чл. 108, ал. 3 от КЗ постановява,
че срокът по чл. 496, ал. 1 от КЗ се прилага, само когато не са
представени всички доказателства по чл. 106 от КЗ.
Не на последно място, съдът не споделя твърденията за нарушение на
чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, както и че неправилно е определена датата на
нарушението и че са налице предпоставки за приложение на чл. 28 от
ЗАНН, а именно за квалифициране на нарушението като „маловажен
случай”, тъй като от една страна, тъй като е ангажирана отговорността на
юридическо лице, не може да се говори за вина, предвид, че неговата
отговорност е обективна и безвиновна, а от друга, с оглед спецификата на
нарушените разпоредби и неблагоприятните последици за заявителя на
8
щетата, предвид забавеното плащане от страна на ****, е необосновано
приложението на горепосочената разпоредба.
Съгласно нормата на чл. 644, ал. 1, т. 2 от КЗ на юридическо лице,
което извърши или допусне извършването на нарушение на разпоредбите
на този кодекс, на актовете по прилагането му или на пряко приложимото
право на Европейския съюз извън случаите на чл. 635-643, на
разпореждане или на заповед на комисията, на нейният председател или
на заместник - председателя й, се налага имуществена санкция в размер
от 1000 до 20000 лв.
От друга страна обаче видно от изложеното в обжалваното
наказателно постановление, е че с НП № Р-10-12/02.01.2020 г., влязло в
сила на 12.12.2020 г. на **** е наложена „имуществена санкция” за същия
вид нарушение, поради което и предвид факта, че настоящото нарушение
е извършено от страна на дружеството на 11.02.2021 г., то същото се
явява повторно съгласно § 1, т. 51 от допълнителните разпоредби на КЗ,
съгласно която „повторно нарушение” е нарушението извършено в
едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с
което е наложено наказание за същото по вид нарушение. Поради това и в
случая правилно на **** е наложена имуществена санкция по чл. 644, ал.
2, предл.2 от КЗ, съгласно която разпоредба, при повторно нарушение
наказанието по ал. 1, т. 2 на юридическо лице е от 2000 до 40000 лв. В
конкретния случай на ****** е наложена имуществена санкция в размер
малко над минималния, а именно 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева,
който с оглед срока на закъснение от страна на дружеството за изплащане
на застрахователната претенция, а именно повече от 2 месеца и половина
и неблагоприятните последици за заявителя на щетата, правилно е
определен от страна на административно - наказващият орган.
Поради изложеното и настоящият съдебен състав намира, че жалбата
се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а
атакуваното наказателно постановление потвърдено като правилно и
законосъобразно.
С оглед изхода на делото, настоящият съдебен състава намира, че
9
съгласно нормата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във вр. с чл. 143, ал.1 от АПК,
предвид направеното искане в тази насока от старши юрисконсулт *,
процесуален представител на Комисия за финансов надзор, че
Застрахователно дружество "* следва да бъде осъдено да заплати на
Комисията за финансов надзор юрисконсултско възнаграждението за ст.
юрк. ***, което предвид фактическата и правна сложност на делото
следва да е в размер на 100.00 /сто/ лева, която сума дружеството да
заплати на Комисията за финансов надзор.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, Софийски
районен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № Р-10-511 от
17.06.2021 г. издадено от ***, Заместник - председател на Комисията за
финансов надзор /КФН/, ръководещ управление "Застрахователен
надзор", с което на ***** представлявано заедно от **, на основание чл.
644, ал. 2, предл. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от Кодекс за застраховането /КЗ/
във вр. с параграф 1, т. 51 от Допълнителните разпоредби на Кодекс за
застраховането е наложена "имуществена санкция" в размер на 2 500 /две
хиляди и петстотин/ лева, за нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество "*, ЕИК **** представлявано
заедно от ** да заплати на Комисия за финансов надзор гр. София сумата
от 100.00 /сто/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за
съдебното производство за процесуалният представител на комисията.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от
уведомяването на страните - *** и Заместник - председател на КФН
ръководещ управление "Застрахователен надзор" за изготвянето му, с
касационна жалба пред Административен съд – София град.
10
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11