Р Е Ш
Е Н И Е
№ III-350 15.12.2020год. гр.
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд трети въззивен граждански състав
на първи декември две хиляди и двадесета година,
в открито заседание в следния състав
:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЙОРДАНКА МАЙСКА
Мл.с.АЛЕКСАНДЪР
МУРТЕВ
секретар Жанета Граматикова,
като разгледа докладваното от съдия
Йорданка Майска
в.гр.дело № 2649 по описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по подадена въззивна жалба с вх.№ 261197/01.10.2020г. на НРС от „Дуанра“ ЕООД с ЕИК-*********,
седалище и адрес на управление в гр.Несебър, ул.Венера № 1, представлявано от
управителя Александър Арнаудов, заявена чрез адв.Л.Кондов
от АК-София, с посочен съдебен адрес в гр.Несебър, ул.Еделвайс № 2, чрез адв.Л.Кондов, против Решение № 260033/21.09.2020г. по гр.д.
№ 1054/2019г. по описа на РС-Несебър, с което е отхвърлена като неоснователна
претенцията на въззивника за осъждане на ответната Етажната собственост на „Сан
Сити 2“, КК „Слънчев бряг“, представлявана от Александр
Цизман, да заплати на ищеца сумата от 4226 лв., представляваща сбор от
разходите, направени на основание сключения във връзка с чл.8, т.5 от договор
за поддръжка от 01.09.2019 г., договор за поръчка между страните за извършване
на допълнителни дейности, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане, като на въззивника са възложени и сторените от насрещната
страна съдебни разноски.
С въззивната
жалба се моли атакуваното решение да бъде отменено като неправилно и
постановено ново, с което искът да бъде уважен. Счита, че първоинстанционния
съд неправилно е приел, че липсва
писмено съгласие по смисъла на чл.8, ал.5 от сключения между страните договор
за поддръжка, за извършването на „всички ремонтни дейности, които не са
включени в списъка на дейностите по поддръжка“. Твърди, че самите страни не са
поставили в договора изискване са сключване на допълнителен писмен договор, а
за допълнително писмено съгласие, което твърди, че съществува и е налично в
приложената кореспонденция, водена по ел.поща между ищеца и председателя на УС
на ответната етажна собственост. Именно в тази ел.кореспонденция е обективирано
заданието, което е било дадено на ищеца за извършване на тези допълнителни
ремонтни дейности, чието заплащане се търси. Тъй като между страните съществува
договор за поръчка, то доверителят дължи на довереника разноските по
изпълнението й, ведно с лихвите. Навежда, че извършените от въззивника-ищец
допълнителни ремонтни дейности са свързани
с управлението на комплекса и възложени по реда на чл.23, ал.3 ЗУЕС от
председателя на управителния съвет на етажната собственост, който представлява
собствениците и ползвателите при извършване на всички действия, които са във
връзка с обикновеното управление на ЕС. Твърди и че по делото не е отделено
спорното от безспорното, като не е изяснено дали на 12.08.2019г. е било
проведено общо събрание на ответната ЕС или не. Счита, и че неправилно са
присъдени на ответната страна разноски при липса на представен списък по чл.80 ГПК. Не сочи доказателства. Претендира за присъждане на разноски в двете
инстанции.
За въззиваемата Етажната
собственост на „Сан Сити 2“, КК „Слънчев бряг“, представлявана от Александр Цизман, редовно
уведомена чрез пълномощника и съдебен адресат адв.Христина
Бурналова от БАК писмен отговор на въззивната жалба
не е постъпил.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК против акт на съда, подлежащ на
обжалване, от легитимирано лице, поради което е допустима.
Бургаският окръжен съд, като взе
предвид изложеното по-горе и събраните по делото доказателства, намира следното
от фактическа и правна страна:
Видно
от приложенията първоинстанционното производство е било образувано по искова
молба от
„Дуанра” ЕООД против Етажната собственост на комплекс „Сан
Сити 2“, КК „Слънчев бряг“, представлявана от Александр
Цизман. В исковата молба се твърди, че по силата на
сключен между страните на 01.09.2019г. договор ищецът е поел задължение за
текуща поддръжка на комплекс „Сан Сити 2“. В чл.8, ал.5 от договора страните
предвидили, че всички ремонтни дейности, които не са включени в списъка на
дейностите по поддръжката, следва да се изпълняват в отделно приложение към
настоящият договор, и съответно да се заплащат отделно, по писмено съгласие на
страните. На това основание по възложение на
ответника ищецът извършил на следните допълнителни дейности: 1. монтаж на стая
от алуминиева дограма с ПВЦ ламели, входна врата и
бетониране на под; 2. монтаж на система за контролиран достъп на входните
врати, монтаж на автомат за затваряне, комплект дръжки на задните две врати. Ищецът
заплатил сумата от 1780 лв.- за дейностите по т.1, и сумата от 2446 лв.- за
дейностите по т.2. На 21.09.2019 г. М. Х., пълномощник на Председателя на УС на
ЕС, подписала приемо- предавателен протокол, които
свидетелствал за изпълнение на възложената допълнителна работа. Въпреки
отправената покана ответника не заплатил изработеното. Ищецът твърди, че между
страните бил сключен договор за поръчка, като на основание чл.285 ЗЗД,
ответникът бил длъжен да заплати направените разноски заедно с лихвите и
вредите. По тези причини моли ответната ЕС да бъде осъдена да заплати на ищеца
сумата от 4226 лв., представляваща сбор от разходите, направени на основание
сключения във връзка с чл.8, т.5 от договор за поддръжка, договор за поръчка за
извършване на допълнителните дейности, ведно със законната лихва върху сумата
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
С постъпилия
в месечния срок писмен отговор ответната етажна собственост е оспорила
претенцията като неоснователна. В отговора се твърди, че договор за поръчка със
соченият предмет между страните не бил сключван и ЕС не е възлагала, нито е
давала съгласие за извършените дейности, като не е вземано такова решение от
общото събрание на ЕС, нито е вземано решение за възлагане на допълнителни
ремонтни дейности на ищеца, извън договорените в договор от 01.09.2019г..
От
фактическа страна по делото е установено, че на 01.09.2019 г. между страните
бил сключен договор за текуща поддръжка на общите части на етажна собственост
на сграда – Жилищен комплекс Сън сити-2, по силата на който ответникът възложил
на ищеца като изпълнител за срок от 1 година да извършва поддръжка
функционирането и поддържане на чистотата на общите части и асансьора;
поддържане чистотата на двора, около сградата, общите пространства за отдих и
паркинга; поддържане и функциониране на басейна.
Ищецът
твърди, че по силата на чл.8, ал.5 от цитирания договор и по възложение на председателя на УС на ЕС ищецът извършил
на следните допълнителни дейности: 1. монтаж на стая от алуминиева дограма с
ПВЦ ламели, входна врата и бетониране на под; 2.
монтаж на система за контролиран достъп на входните врати, монтаж на автомат за
затваряне, комплект дръжки на задните две врати. При изпълнение на тези
задължения ищецът като възложител сключил с други изпълнители. Така ищецът
сключил Договор за изработка № 2 от 13.09.2019 г. с изпълнител П.З.П. за монтаж
на стая от алуминиева дограма с ПВЦ ламели, входна
врата и бетониране на под, както и с В. К. Договор за изработка № 3 от
15.09.2019 г., ведно с приложение № 1- неразделна част от Договор за изработка
№ 3/20.09.2019 г. за монтаж на система за
контролиран достъп. На 21.09.2019 г. М.Х., пълномощник на Председателя
на УС на ЕС, подписала приемо- предавателен протокол,
които свидетелствал за изпълнение на възложената допълнителна работа, но ответната
страна не е заплатила на ищеца търсените суми.
При така установените факти, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна,
за която решението поражда неблагоприятни правни последици. Поради това, е
процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Предметният
обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от ГПК.
Според правилото на цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът констатира, че обжалваното
решение е валидно - постановено е от законен състав в пределите на
правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е
и е разбираемо.
Решението
е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената защита и
при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.
Настоящият
съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно, а подадената срещу
него въззивна жалба – неоснователна, по следните съображения:
Съгласно
чл.8, ал.5 от цитирания договор „всички ремонтни дейности, които не са включени
в списъка на дейностите по поддръжка се изпълняват в отделно приложение към
настоящия договор и се заплащат отделно по писмено съгласие на страните.“ При
така договорената формулировка, страните са постигнали съгласие при възникване
на необходимост от други ремонтни дейности, /извън посочените в предмета на
договора/, те да бъдат извършвани, респ. заплащани отделно, като за целта е
предвидено допълнително изрично писмено съгласие на страните по основните очертани
параметри-предмет и цена, които да бъдат обективирани в допълнително изразено в
писмена форма съгласие на страните. Наличие на последното обаче не се
установява по делото.
Доколкото не се установяват твърденията
на ищеца, че е бил натоварен по писмено съглашение между страните да извърши
СМР в прилежащия терен на ответната Етажна собственост, чрез изграждане на стая
от алуминиева дограма с ПВЦ панели, входна врата и бетониране на под и монтаж
на система за контролиран достъп на входните врати на сградата на ЕС, монтаж на
автомат за затваряне, комплект дръжки на задните две врати не е налице
договорно неизпълнение, поради липса на писмено съгласие между страните и възложение от ответната страна за извършване на посочените
дейности от ищеца. Напротив налице са доказателства по делото за
противопоставяне от страна на етажната собственост и жалби до различни държавни
органи, че без нейно знание и съгласие ищецът самоволно е изградил без
необходимите строителни книжа и съгласувателни
процедура процесната стая за лично ползване и свое улеснение докато изпълнява
задълженията си по договора за текуща поддръжка на общите части на ЕС, които дейности обаче са
изрично изброени в чл.5 от договора-поддържане чистотата на общите части на
сградата, асансьорите и двора и поддръжка функционирането на басейна. В този
смисъл е и отправената покана от ЕС до
ищеца за премахване на строежа и демонтаж на система за контролиран достъп.
Доколкото липсват и твърдения за водене
на чужда работа без пълномощие и че чуждата работа е уместно водена и в интерес
на ответника, то не е налице и хипотезата на чл.61 ЗЗД.
Нещо повече в представения договор за изработка №
2/13.09.2019г. липсва посочване на какъв терен следва да бъде извършен монтаж
на стая от алуминиева дограма с МПЦ ламели.
Изложените
в този смисъл мотиви на районния съд са правилни и обосновани, поради което
настоящата инстанция препраща към тях на основание чл.272 от ГПК без да ги
пресъздава и допълва.
По
тези съображения, жалбата на Дуанра“ ЕООД е
неоснователна и трябва да се отхвърли със следващото от това потвърждаване на
първоинстанционното решение.
При
този изход на спора въззиваемата страна има право на
съдебни разноски, но произнасяне не следва, тъй като по делото не е направено
искане за присъждане на такива и не са представени доказателства за
действително сторени разноски.
С
оглед разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1
ГПК, решението не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран
от горното, Бургаският окръжен съд,
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 260033/21.09.2020г., постановено по гр.д. № 1054/2019г. по описа на
Районен съд – Несебър.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: