РЕШЕНИЕ
гр. София, 02.04.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение осми състав, в публичното съдебно заседание, проведено на десети
февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ ИВАНОВА
при участието на секретаря
Цветанка Павлова сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 183 по описа на съда за
Л.П.А. е предявил срещу С.г.с. и С.а.с. иск за осъждане
на ответниците солидарно да му заплатят сумата
26 000 лв., предявен като частичен иск от сумата 120 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода от 10.10.2002 г.
до 01.08.2013 г., претърпени в резултат на нарушаване правото на разглеждане и
решаване на НОХД № 3282/2002 г. на СГС в разумен срок, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
В исковата молба ищецът твърди, че на 20.09.2002 г. е бил
привлечен като обвиняем по сл. д. № 229/2002 г. на Столична следствена служба
за престъпление по чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, а на
27.12.2002 г. бил внесен обвинителен акт в СГС, по който било
образувано НОХД № 3282/2002 г., като първото съдебно заседание било насрочено
за 14.03.2013 г. След проведени общо 9
съдебни заседания на 21.09.2004 г. била постановена присъда, с която ищецът е
бил признат за виновен в извършване на престъплението и на
основание чл. 12, ал. 4 от НК не му е наложено наказание. По протест на прокурора и
жалба на подсъдимите е било образувано ВНОХД № 138/2006 г. на САС, по което са
проведени две съдебни заседания и на 25.04.2006 г. е постановено решение, с
което е отменена първоинстанционната присъда и делото върнато за ново
разглеждане от друг състав на СГС. След
връщането на делото е образувано НОХД № 1835/2006 г. на СГС, по което били
проведени общо 14 съдебни заседания, като на 15.02.2010 г. била постановена присъда, с която ищецът
бил признат за виновен и му било наложено наказание лишаване от свобода за срок
от две години, изпълнението на което било отложено за 4 години, като ищецът бил
осъден
да заплати на пострадалия обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000
лв.. По жалба на подсъдимите пред САС
било образувано ВНОХД № 293/2010 г., по което били проведени 6 съдебни
заседания и на 22.07.2011 г. било постановено решение, с което
първоинстанционната присъда е била потвърдена изцяло по отношение на подсъдимия
Л.А.. По образуванато пред ВКС наказателно дело № 2755/2011 г. било
проведено едно съдебно заседание, като на 31.01.2012 г. било постановено
решение, с което е отменено въззивното решение по ВНОХД № 293/2010 г. на САС и
делото върнато на друг състав на съда от стадия на допускане на доказателства.
В отменителното решение ВКС е констатирал допуснати от въззивния
съд съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване
правото на защита на подсъдимите, както и е отчетена прекомерната
продължителност на наказателното производство и нарушаване на чл. 6 от ЕКПЧ.
При новото разглеждане на делото по образуваното ВНОХД № 97/2012 г. на САС са
проведени три съдебни заседания, като на 24.09.2012 г. било постановено
решение, с което е намалено наложеното на ищеца наказание. По жалба на
подсъдимите и частния обвинител било
образувано НД № 2198/2012 г. на ВКС, по което било постановено решение от
01.08.2013 г., с което въззивното решение било изменено само по отношение на
наложеното на другия подсъдим А. А. наказание.
Въз основа на тези твърдения ищецът счита, че
общата продължителност на воденото срещу него наказателно производство по НОХД
№ 3282/2002 г. на СГС от 10 години, 10 месеца и 12 дни е в нарушение на правото
му по чл. 6, §1 от ЕКПЧ, касаещо разглеждане и решаване на делото в разумен
срок. Излага твърдение, че дългата
продължителност на наказателното производство се дължи на допуснато от съда по
НОХД № 1835/2006 г. съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неоснователно
недопускане на поискана от ищеца ДНК експертиза и последващато й допускане от
съда по ВНОХД № 293/2010 г., която поради изтичането на прекомерно дъълъг срок
и неправилното съхранение на обекта на експертизата, не е могла да установи на
кого е пробата от този обект.
Твърди, че за периода на висящността на наказателното
производство от 10.10.2002 г. до 01.08.2013 г. в резултат на водените дела
ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в силни и интензивни
страдания, довели до тежки заболявания, трайни здравословни увреди негативни
емоции – неудобство, дискомфорт, напрегнатост, тревожност, нервност, гняв,
плач, безсъние, депресивни състояния, отчаяност и огорчение, разочарование и
загуба на вярата в справедливостта и ефикасността на съдебната система и
законността като цяло. Тези вреди били причинени от нарушеното му от СГС и САС
право по чл. 6, § 1 от КЗПЧОС.
Ищецът твърди, че на 21.01.2014 г. е депозирал заявление
чрез Инспектората на ВСС до министъра на правосъдието за обезщетяване на понесените
от него неимуществени вреди от нарушаване правото му на разглеждане и решаване
на делото в разумен срок, по което му било предложено споразумение, което
ищецът отказал да подпише.
Въз основа на
тези твърдения е отправено искане за солидарно осъждане на ответниците да
заплатят на ищеца на основание чл. 2б от ЗОДОВ сумата 26 000 лв.,
предявена като частичен иск от сумата 120 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от него в резулатат на
нарушаване правото му на разглеждане и решаване на НОХД № 3282/2002 г. на СГС в
разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от ЕКПЧ. В условията на евентуалност е
наравено искане за солидарно осъждане на ответниците да му заплатят същата сума
на основание чл. 49 от ЗЗД, вр. чл. 7 от КРБ.
В уточнителна молба от 26.06.18 г. ищецът е посочил, че
по образуваното НОХД № 3282/2002 г. на СГС различни състави на СГС и САС са
постановили присъди и решения, които са били отменени, като постановени при
особено съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване
правото на защита на подсъдимия – допуснато било нарушение
на принципите на чл. 13 и чл. 14 от НК , в резултат на които нарушения
ответните съдилища са допуснали нарушения на чл. 6, §1 от КЗПЧОС поради
прекалената продължителност на наказателния процес – повече от 10 години.
Твърди се също, че основната причина за забавяне на производството се дължи на
двукратното връщане за ново разглеждане от друг съебен състав поради допуснати
от съдилищата процесуални нарушения, което е довело до неразумно дълъг срок на
съдебния процес, довело до необратимо увреждане на здравето на ищеца, както и
до неправилното му осъждане. Описаните в исковата молба негативни емоционални
преживявания на ищеца са вследствие на нарушеното му от СГС и САС право по чл.
6, § 1 от ЕКПЧ. По отношение на евентуалния иск по чл. 49 от ЗЗД ищецът твърди,
че служители на ответниците са извършили противоправни действия, обективирани в
предприетите от тях процесуални действия във връзка с призоваване на страните,
допускане на доказателства, и направените в съдебните актове изводи.
В писмения си отговор ответникът С.г.с. излага становище
за недопустомост на иска поради липсата на доказателства за изчерпване на
процедурата по глава 3а от ЗСВ. Излага и довод за недопустимост на евентуалния
иск по чл. 49 от ЗЗД и акцесорния по чл. 86 от ЗЗД, с оглед разпоредбата на чл.
8, ал. 1 от ЗОДОВ. Излага и съображения на неоснователност на исковете, а
именно: не са налице неправомерни действия или бездействия на СГС, обусловили забавяне
на производството. В тази връзка се сочи, че всички процесуални действия,
извършени от съставите на СГС по НОХД № 3282/2002 г. и НОХД № 1835/2006 г. са
извършени при стриктно изпълнение на процесуалния и материалния закон, за което
са изложени подробни съображения. Сочи се, че дори да са били допусноти
забавяния в производството по посочените дела, те са поправени чрез
намаляването на наказанието на подсъдимия, основано именно на продължителността
на наказателното производство. Ответникът оспорва твърдението на ищеца, че е
претърпял описаните в исковата молба неимуществени вреди и
причинно-следствената им връзка с действията на СГС по посочените наказателни
дела.
Ответникът С.а.с. в писмения си отговор излага доводи за
нередовност на исковата молба – не бил ясен периодът, за който се търси
обезщетение; не било изложено на какво основание ищецът претендира солидарна
отговорност на двамата посочени ответници. Излага съображения за
неоснователност на иска по чл. 2б от ЗОДОВ, като твърди, че извършените
процесуални действия на съдебните състави на САС са изцяло съобразени с
процесуалните правила и не е налице необосновано забавяне на делото във
въззивното производство. В тази връзка ответникът акцентира на фактическата и
правна сложност на делото, събирането на многобройни различни доказателства,
отлагането на съдебните заседания по причини у страните, ритмичното насрочване
на съдебните заседания в неголеми интервали, липсата на ненужни отлагания ,
своевременно постановяване на съдебните актове. Сочи, че връщането на делото за
ново разглеждане от друг състав е в рамките на законовата процедура по
инстанционен контрол, поради което при преценката дали делото е разгледано в
разумен срок следва да се вземе предвид броя на инстанциите, в които делото е
разгледано, а не броя на съдебните заседания в съответните състави. По
отношение на предявения при условията на евентуалност иск по чл. 49 от ЗЗД
ответникът САС излага становище за неоснователност на претенцията на това
правно основание предвид приложимостта на разпоредбата на чл. 2б от ЗОДОВ.
В съдебно заседание ищецът
поддържа иска.
Ответникът С.г.с. чрез
процесуалния си представител С. Р., оспорва иска по изложените в писмения
отговор съображения.
Ответникът С.а.с. чрез
процесуалния си представител А. К., оспорва иска. Счита същият за неоснователен
и поради обстоятелството, че постановената спрямо ищеца присъда е била намалена
на основание чл. 6, § 1 от ЕКПЧ.
Представителят на СОП заявява становище
за неоснователност на иска по отношение на ответника С.а.с. Сочи, че в
производствата пред апелативния съд не се констатират забавяния, които да сочат
на неразумна продължителност на производството пред тази инстанция. Излага довод,
че негативните преживявания на ищеца в хода на наказателното производство са в
резултат по-скоро на продължителното разглеждане на делото пред СГС.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По следствено дело № 229/2002 г.
на ССлС, пр. преписка № 2444/02 г. но СГП на 27.12.2002г. е внесен обвинителен
акт срещу А. А. и ищеца Л.А. за извършено престъпление по чл. 115, вр. чл. 20,
ал. 2 , вр. чл. 18, ал. 1 от НК. По обвинителния акт на 29.12.2002 г. е
образувано НОХД № 3282/2002 г. на СГС. По делото са проведени общо девет
съдебни заседания, в три от които не е бил даден ход на делото поради
процесуални пречки, свързани с явяване на страните. В хода на съдебното
следствие са разпитани 9 свидетели, приети за общо 7 експертни заключения,
приобщени са множество писмени доказателства. На 21.09.2004 г. е постановена е
присъда, с която подс. А. А. е признат за виновен в извършването на
престъпление по чл. 115, вр. чл. 18 от НК и му е наложено наказание лишаване от
свобода от
По жалби на подсъдимите и протест
на прокурора на 01.02.2006 г. е
образувано ВНОХД № 138/2006 г. на САС. Делото е насрочено за 07.03.2006
г. и допусната допълнителна съдебно-психиатрична експертиза на подс. Л. А.. В това съдебно заседание не е даден ход на
делото поради неявяване на защитника на подс. А. А., който е депозирал молба за
отлагане поради ангажираността му по друго дело, не е било изготвено и
заключението по допуснатата СПЕ. В следващото съдебно заседание на 18.04.2006
г. е даден ход на съдебното следствие – прието е заключението на СПЕ и делото е
обявено за решаване. На 26.04.2006 г. е постановено решение, с което е отменена
първоинстанционната присъда и делото върнато за ново разглеждане на друг състав
на СГС поради допуснати съществени процесуални нарушения, довели до
ограничаване на правата на страните в процеса.
След връщане на делото в СГС на
05.05.2006 г. е образувано НОХД № 1835/2006 г. на СГС. По делото са
проведени общо 14 съдебни заседания, на 5 от които не е бил даден ход на делото
поради неявяване на страните по уважителни причини, както и поради искане на
защитниците да им се връчи отново препис от обвинителния акт, както и поради
неявяване на свидетели и вещи лица. В хода на съдебното следствие са разпитани
множество свидетели, изслушани са 8 експертни заключения, приобщени са
веществени и писмени доказателства. На 15.02.2010 г. е постановена присъда, с
която подсъдимият Л.А. е признат за
виновен в изввършване на престъпление по чл. 119, вр. чл. 18 ал.1 от НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за
срок от две години, изпълнението на което е отложено за
срок от четири години.
По жалба на подсъдимите срещу
постановената присъда на 30.04.2010 г. е образувано ВНОХД № 293/2010 г. на
САС. По делото са проведени общо 6 съдебни заседания, на три от които не е
бил даден ход на делото поради неявяване на подсъдимия Л. Анеглов по уважителни
причини и поради неявяване на защитника на другия подсъдим, както и поради
необходимост от снемане на биологичен материал от подсъдимите за изготвяне на
допуснатата ДНК експертиза. Приети са две медицински експертизи. В съдебно
заседание на 29.04.2011 г. делото е обявено за решаване. На 22.07.2011 г. е
постановено решение, с което е изменена първоинстанционната присъда само в
гражданската й част.
По жалба на подсъдимите срещу
въззивното решение е образувано НОХД № 2766/2011 г. на ВКС. С решение на ВКС от
31.01.2012 г. е отменено въззивното решение по ВНОХД № 293/2010 г. на САС и
делото върнато за ново разглеждане от въззивния съд от стадия на допускане на
доказателства. В отменителното решение на ВКС е прието, че въззиввният съд е
допуснал съществено процесуално нарушение, изразяващо се в нарушение на
принципа на чл. 13 от НПК, изискващ от съда да вземе всички мерки за разкриване
на обективната истина по делото, което е довело до съществено ограничаване на
правото на защита на подсъдимите. В мотивите на решенето на ВКС е обсъдена
прекалената продължителност на наказателния процес – повече от 10 години и допуснатото
от съдилищата нарушение на принципа на чл. 22, ал. 1 от НК, при което като
компенсаторно средство на нарушеното право на подсъдимите по чл. 6 от ЕКПЧОС да
получат произнасяне по наказателните обвинения срещу тях в обозрим срок се
явява намаляване на наказанията им. Прието е също така, че бързината на
наказателното производство не може да е за сметка и в ущърб на правото на
защита на подсъдимите и на интереса на правосъдието да достигне максимално до
обективната истина по делото, поради
което, независимо, че връщането на делото за ново разглеждане неминуемо ще
доведе до удължаване на и без това на неразумно продължителния наказателен
процес, следва да бъде отдаден приоритет на принципа на чл. 13 от НПК
/разкриване на обективната истина/, а натрупалият се нов срок при новото
разглеждане на делото трябва да бъде взет предвид от новия съдебен състав при
произнасяне по съществото на делото.
Въз основа на горепосоченото
отменително решение на ВКС на 01.02.2012 г. е образувано ВНОХД № 97/2012 г.
на САС. С определението за насрочване са допуснати две единични СМЕ и
тройна СМЕ на веществени доказателства чрез ДНК анализ /с оглед указанията на
ВКС/. Проведени са три съдебни заседания, на едно от които не е даден ход на
делото поради постъпила молба от повереника на частния обвинител с искане за
отлагане поради невъзможност да се яви по уважителни причини. Приети са две
експертни заключения, предявени са веществени доказателства, извършен е
допълнителен разпит на пострадалия. На 24.09.2012 г. въззивният съд е постановил
решение, с което е изменил първоинстанционната присъда в частта относно
наказанията на двамата подсъдими, като наложеното на подс. Л.А. /ищеца по
настящото дело/ наказание „лишаване от свобода“ е намалено от две години на
една година и шест месеца, като е намален и размера на изпитателния срок от
четири години на три години. В
останалата част присъдата е потвърдена.
По жалби на подсъдимите и на
частния обвинител и граждански ищец срещу горепосоченото въззивно решение на
04.12.2012 г. е образувано НОХД № 2198/2012 г. на ВКС. Делото е насрочено за
16.01.2013 г. и в това съдебно заседание е обявено за решаване. На 01.08.2013
г. е постановено решение, с което е изменено въззивното решение по ВНОХД №
97/2012 г. на САС само относно намаленото наказание на подс. А. А..
Видно е от представеното писмо
изх. № 94-Л-64/14 от 12.06.2014 г. от Министерство на правосъдието до ищеца Л. А.,
че по подаденото от същия заявление №
РС-14-31/21.01.2014 г. по чл. 60а, ал. 4 от ЗСВ за заплащане на обезщетение за
нарушаване на правото му на разглеждане на НОХД № 3282/2002 г. на СГС в разумен
срок е определено обезщетение по чл. 60е, ал. 2 от ЗСВ в размер на 1800 лв.
Приложен е констативен протокол от Инспектората към ВСС от 13.05.2014 г. Видно
от писмо изх. 0 РС-14-31/28.09.2021 г. на Инспектората към ВСС няма данни за
сключено с ищеца Л.А. споразумение за изплащане на обезщетение.
Според показанията на св. А. А. /син на ищеца
и подсъдим по процесното наказателно дело/, след инцидента, за който е водено
делото, ищецът отишъл да живее при майка си, защото се страхувал за сигурността
си. По време на целия процес ищецът много се притеснявал за това дали ще ги
осъдят, вдигал кръвно, за което викали Бърза помощ и ходили в спешното
отделение. Преди процеса ищецът не е имал оплаквания. Животът му се въртял около това дело и
говорел постоянно за него.
Съгласно
показанията на св. М. А. /дъщеря на ищеца/, по време на делото баща й бил много
изнервен, затворил се в себе си, станал сприхав, говорел само за делото. След
По
делото е прието заключение на съдебно-медицинска експертиза на вещото лице д-р Д.Н.,
извършено на база представените по делото медицински документи и преглед на
ищеца. Според заключението за периода преди
При така установените факти, правните изводи на съда са следните:
Предявен е иск с
правно основание чл. 2б от ЗОДОВ, вр. чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС – за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца в резултат
на нарушаване правото му на разглеждане
и решаване на воденото срещу него наказателно производство по НОХД №
3282/2002 г. на СГС и въззивните производства пред САС в разумен срок. В
условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца в резултат
на противоправни действия на СГС и САС, изразяващи се в неоснователно забавяне
на водените срещу ищеца наказателни производства по посочените дела извън
разумния срок.
Съгласно
ал. 1 на чл. 2б от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и
на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото
в разумен срок съгласно чл. 6 §1 от ЕКЗПЧОС. В ал. 2 е посочено, че исковете по
ал. 1 се разглеждат по реда на ГПК, като съдът взема предвид общата
продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна
сложност, поведението на страните и на техните представители, поведението на
останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти,
които имат значение за правилното решаване на спора.
Нормата
на чл. 2б от ЗОДОВ е вътрешноправно средство за защита, предвиждаща
самостоятелна хипотеза на отговорност на държавата за вреди, причинени на
граждани и на юридически лица от нарушение на правото им на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок по чл. 6§ 1 от ЕКЗПЧОС. В разпоредбата на чл.
8, ал. 2 от ЗОДОВ е предвидена абсолютна предпоставка за предявяване на иска по
чл. 2б, ал. 1 – изчерпването на административната процедура за обезщетение на
вреди по реда на глава трета „а” от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение.
В
случая, предявеният иск по реда на чл. 2б от ЗОДОВ е допустим предвид
представените доказателства за проведена по заявление на ищеца процедура по
глава трета „а” от ЗСВ с предмет обезщетение за нарушено право на разглеждане и
решаване на посоченото наказателно дел в разумен срок, което заявление е било
уважено и на основание чл. 60е, ал. 2 от ЗСВ е определено обезщетение и е
предложено сключване на споразумение, каквото не е сключено с ищеца.
Претенцията
на ищеца се основава на твърдение за претърпени от него неимуществени вреди в
резултат на прекомерната и продължила над разумния срок по чл. 6§ 1 от
Конвенцията продължителност на производството по воденото срещу него
наказателно производство по НОХД № 3282/2022 г. на СГС.
Съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС всяко лице
"при определянето на неговите граждански права и задължения", има
право на справедливо и публично гледане на делото, в разумен срок и нарушението
на това субективно материално право поражда отговорност за обезщетение на
базата на деликта.
За да
се реализира правото на обезщетение по 2б, ал. 1 от ЗОДОВ следва да се установи, че
производството по делото е продължило в неразумно дълъг срок - извън рамките на
обичайно необходимото му време за разглеждане и решаване съобразно критериите
по чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ, както и че ищецът е претърпял неимуществени вреди
вследствие на необоснованото забавяне на производството.
За да се прецени
дали едно дело е разгледано и решено в разумен срок от значение е общата
продължителност на съдебното производство – възможно е тя да е в нарушение на
изискването за разумен срок, въпреки че отделните етапи на производството са
имали разумна продължителност и обратно – при допусната забава в отделна част
от производството няма нарушение на чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, ако общата
продължителност на делото не е прекомерна според вида на делото и броя
инстанции.
В случая
продължителността на воденото срещу ищеца наказателно производство в
съдебната му фаза /от предаването му на съд с внасянето на обвинителния акт в
СГС на 27.12.2002 г. до приключването му с окончателен съдебен акт на ВКС от
01.08.2013 г./ е 10 години и 8 месеца. Този период безспорно е прекомерно дълъг
и надхвърля разумния срок по чл. 2б от ЗОДОВ, вр. чл. 6 § 1 от ЕКЗПЧОС. Общата
значителна продължителност на съдебното производство в случая се дължи на
неколкократното разглеждане на делото в отделните съдебни инстанции – два пъти
е разглеждано в първа инстанция, три пъти във въззивна инстанция и два пъти в
касационна инстанция. В рамките на всяко от отделните разглеждания на делото
пред първата и въззивната инстанция не се констатират неоправдани забавяния във
връзка с процесуалното развитие на производството. Продължителността на
производството в тези съдебни инстанции
/особено в първата инстанция и в двете разглеждания/, респ. множеството
проведени съдебни заседания в първата и въззивната инстанция, е било наложено с
цел осигуряване на участието на страните в процеса от една страна, а от друга –
от необходимостта от събиране на значителен обем доказателствен материал
предвид предмета на инкриминираните деяния и фактическата и правна сложност на
делото. В рамките на отделните разглеждания на делото пред СГС и САС
производствата са били с разумна продължителност с оглед критериите по чл. 2б,
ал. 2 от ЗОДОВ. Съдебните заседания са насрочвани ритмично съобразно графика на
съда и без съществени неоправдани забавяния, като съдилищата са предприемали
своевременно предвидените в закона мерки за осигуряване на участието на
страните и събиране на
доказателствата. Както бе посочено
по-горе, обаче, от значение за
преценката за разумност на срока на разглеждане на едно съдебно дело е общата
продължителност на съдебното производство, при което без значение за тази
преценка е факта, че отделните етапи на производството са протекли в разумни
срокове. Общата значителна продължителност на процесното съдебно наказателно
производство се дължи на двукратното връщане на делото от горната инстанция за
ново разглеждане поради допуснати от долните инстанции неотстраними съществени
нарушения на процесуалните правила, свързани с неизпълнение на задължението на
съда да предприеме всички мерки, за да осигури разкриване на обективната истина
по делото /чл. 13 от НПК/. Връщанията на делото за ново разглеждане от
съответните долни инстанции поради допуснати от тези инстанции процесуални
пропуски във връзка с обезпечаването на делото с доказателствен материал и
оценката на вече събраните доказателства, довели до голяма продължителност на
наказателното производство, обуславя извод за причинна връзка между забавянето
на производството и процесуалната дейност на съда в производствата пред С.г.с.
и С.а.с.
С оглед
на това съдът намира, че е налице
първата предпоставка на предявения иск по чл. 2б от ЗОДОВ - продължителност на воденото срещу ищеца
наказателно дело в производствата пред ответниците С.г.с. и С.а.с. в неразумен
срок съгласно чл. 6, § 1 от ЕКПЧОС.
В
практиката на ЕСПЧ се приема, че относно неимуществените вреди съществува
оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството причинява
такива, поради което по начало не е необходимо да се доказват изрично
обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги се търпят от лице, когато
съдебното производство е продължило извън рамките на разумния срок, като
притеснения и безпокойство за неговото развитие и от евентуален неблагоприятен
изход, накърняване на чувството за справедливост и на доверието му в правораздавателната
система
поради забавяне на делото. С оглед на това и
доколкото не са ангажирани доказателства, опровергаващи твърденията на ищеца,
съдът намира, че същият е претърпял неимуществени вреди в
резултат на воденото срещу него в неразумен срок съдебно наказателно
производство в рамките на обичайните такива, изразяващи се в обичайните негативни емоции,
които търпи привлечено към наказателна отговорност лице по време на твърде
дълго продължилото наказателно производство срещу него. Не се установява от
доказателствата по делото ищецът да е преживял негативни изживявания,
надхвърлящи по интензитет обичайните такива от неразумната продължителност на
наказателното производство – няма доказателства продължителността на
наказателното производство да е рефлектирало върху начина на живот,
здравословното му състояние или да е причинило други неудобства, вън от
обичайните такива. Няма данни за причинна връзка между възникването и/или
развитието на констатираните в периода след образуване на наказателното
производство заболявания на ищеца и стресогенните фактори следствие на
продължителността на воденото срещу него наказателно производство. С оглед на
това следва да се приеме, че ищецът е претърпял обичайните от неразумната
продължителност на процеса неимуществени вреди.
В случая, обаче, е налице
основание, изключващо реализиране на отговорността на ответниците за парично
обезщетяване на причинените на ищеца неимуществени вреди в резултат на
неразумната продължителност на наказателното производство на основание чл. 2б
от ЗОДОВ. С постановената срещу ищеца осъдителна присъда при второто
разглеждане на делото по НОХД № 1835/2006 г. на СГС при индивидуализацията на наказанието на подс.
Л.А. съдът е отчел изминалия период от време от извършване на деянието като е
определил размер на наказанието „лишаване от свобода” под средния размер,
предвиден за съответното престъпление - две години. Следователно е отчетена
прекомерната продължителност на наказателното производство като самостоятелно
смекчаващо отговорността му обстоятелство, въз основа на което е определен
размера на наказанието. При третото разглеждане на делото по ВНОХД № 97/2012 г.
на САС с решението е изменена първоинстанционната присъда като наказанието
„лишаване от свобода“ е намалено още - от 2 години на 1 година и 6 месеца, както и
изпитателният срок - от 4 години на 3 години. Изрично в решението на САС при
индивидуализацията на наказанието на подсъдимия Л. А. е отчетено като смекчаващо
отговорността му обстоятелство периода от време, изтекъл от разглеждането на
делото за втори път пред СГС до повторното разглеждане пред въззивния съд в
рамките на 2 години и 4 месеца, което е съобразено изрично при определяне
размера на наложеното наказание.
В Практиката на ЕСПЧ се приема, че изричното и измеримо намаляване на
наказанието по наказателни дела представлява непарична компенсация за
нарушаване на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок.
Изрична законова регламентация в този смисъл се съдържа в чл. 60е, ал. 1, т. 3
от ЗСВ /нова, ДВ бр. 11/2020 г./, според която в производството по глава ІІІа
от ЗСВ заявлението се отхвърля като неоснователно, когато подсъдимият е бил
обезщетен за неразумния срок на наказателното производство чрез изрично и
измеримо намаляване на наказанието от компетентния съд. Според практиката на ЕСПЧ, за да се приеме
такова намаляване за достатъчна компенсация, произнасянето на съда по този
въпрос следва да отговаря на следните изисквания: въпросът за продължителността
на наказателното производство трябва да е разгледан отделно от останалите
смекчаващи отговорността обстоятелства; съдът следва изрично да посочи, че
намалява наказанието поради изтеклата продължителност на производството; всяка
следваща съдебна инстанция следва да преразгледа въпроса за продължителността
на наказателното дело и на свой ред да намали наказанието, обезщетявайки с тази
непарична компенсация страната. В случая тези изисквания са налице – наложеното
на ищеца с първоинстанционната присъда наказание е било намалено изрично и
измеримо с времетраенето на наказателното производство, като въпросът за
продължителността на производството е бил преразгледан от горната инстанция,
която на свой ред е намалила размера на наложеното му наказание поради
натрупалия се нов срок при новото разглеждане на делото. След като ищецът е
получил компенсация за вредите от забавеното разглеждане и решаване на воденото
срещу него наказателно производство чрез намаляване на наложеното му наказание,
същият не може да претендира повторно такова компенсаторно обезщетение по реда
на чл. 2б от ЗОДОВ.
Предвид горното предявеният иск
по чл. 2б от ЗОДОВ е изцяло неоснователен и следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото и
направените искания за разноски, ищецът следва да бъде осъден
да заплати на всеки от ответниците на
основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на по 200 лв., определен по реда на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане
на правната помощ.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЯ предявения
от Л.П.А. с ЕГН **********,
с адрес ***, срещу С.г.с. и С.а.с. иск с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ за
солидарно заплащане на сумата 26 000 лв., предявен като частичен иск
от сумата 120 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
резултат на нарушаване правото на разглеждане и решаване на НОХД № 3282/2002 г.
на СГС в разумен срок, за периода от 10.10.2002 г. до 01.08.2013 г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Л.П.А. с ЕГН **********,
с адрес ***, да
заплати на С.г.с. сумата 200 лева за разноски по делото.
ОСЪЖДА Л.П.А. с ЕГН **********,
с адрес ***, да
заплати на С.а. с. сумата 200 лева за
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
въззивна жалба пред С.а.с. в двуседмичен срок от връчване на препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: