Решение по дело №456/2023 на Административен съд - Варна

Производството е образувано по касационна жалба на директор на дирекция “Инспекция по труда” Варна, чрез процесуален представител, срещу Решение № 1752/21.12.2022 година, постановено по НАХД № 2958/2022, година по описа на Районен съд-Варна, ХV състав, с което е отменено НП № 03-014068/28.07.2021г. на Директор „ ДИ“- Варна, с което за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ вр с чл. 1, ал.2 вр.чл. 61, ал.1 КТ, на осн.чл.414, ал.3 от КТ на „ Хука Монкей“ е наложено наказание имуществена санкция в размер на 3000 / три хиляди/ лева.

Касаторът поддържа, че решението на ВРС е незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че неправилно е прието, че нарушението не е извършено. Молбата към съда е за отмяна на атакуваното решение и за потвърждаване на НП.

В съдебно заседание касатора редовно призован, не се явява.

Ответникът по жалбата, редовно призован, чрез процесуален представител оспорва жалбата. Моли за оставяне в сила на въззивното решение.

Представителят на ВОП изразява становище за неоснователност на подадената жалба.

Настоящата инстанция намира, че от събраните по делото доказателства, следва да се приеме, че по време на проверка извършена на 23.06.2021 г. в кафе-бар „Брик бар“, с адрес гр. Варна, бул.“Сливница“ №5, стопанисвано от „Хука монкей“ ООД, служители на ОИТ – Варна са констатирали, че работодателя е допуснал до работа лицето Антон Александров Илиев да престира труд в полза на дружеството, без да е сключил с него трудов договор в писмена форма. При горните констатации бил съставен АУАН, а в послествие и НП.

По касационната жалба.

Разгледана по същество касационната жалба се явява основателна по следните съображения.

Въззивния съд е изложил подробни мотиви относно липсата на нарушения на материалния и процесуалния закон при реализиране на административнонаказателната отговорност на ответника, които настоящата инстанция изцяло споделя и не намира за необходимо да преповтаря.

Настоящият състав като касационна инстанция не споделя извода на съда за липса на извършено нарушение.

От една страна по делото са събрани категорични доказателства, че по време на проверката Илиев е бил в обекта и е обяснил на проверяващите, какви са функциите, които изпълнява – при поръчка от клиент на заведението на наргиле, той подготвя наргилето и го сервира на клиента. Поръчката се получава от сервитьора на заведението, на него се плаща и стойността на наргилето. Очевидно е, че тези си задължения Илиев може да изпълнява само в рамките на работното време на заведението и то само при наличие на поръчка от страна на клиент на заведението. В тази връзка, настоящата инстанция не споделя мотивите на въззивния съд, с които е кредитиран представения по делото граждански договор, сключен между Илиев и наказаното дружество. На първо място, представения договор е за доставка на наргилета, а не за дейността, която е обяснил Илиев в разпита си пред съда. В договора, липсва конкретика за задълженията на изпълнителя по него – липсва определен брой, липсва срок за доставка, липсва срок на самия договор и т.н. Липсват и доказателства за изпълнението му - отчет на изпълнителя, протокол за приемане и предаване на изработеното и т.н. Това дава основание на настоящият състав, да приеме, че представения Граждански договор е съставен за целите на проверката и само прикрива съществуващите между страните трудови правоотношения. В подкрепа на този извод са отново показанията на св. Илиев, относно начина на работа. При получена поръчка от страна на клиент, която се взема от сервитьора на заведението, Илиев подготвя наргилето и го носи на клиента. Цената на наргилето се начислява към сметката на клиента и се заплаща отново на сервитьора. Тоест липсват някой от основните елементи на гражданския договор – изпълнителя сам да определя работното си време, начина по който ще изпълни поръчката и най вече да работи за собствена сметка. Напрактика Илиев е изпълнявал ролята на сервитьор на наргилета, в рамките на обособено работно място – кафе-бар „Брик бар“, с определено работно време – работното време на заведението, за сметка на „Хука монкей“, което предполага наличието на трудово правоотношение.

Чл.62, ал.1 от КТ изрично вменява в задължение на работодателя да сключва с работниците си трудов договор в писмена форма. Като не е изпълнил това свое задължение, работодателя е допуснал вмененото му нарушение.

В тази връзка настоящия състав намира, че са налице сочените от касатора касационни основания за незаконосъобразност на въззивното решение.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал. 2 от АПК, настоящия състав на административния съд като касационна инстанция

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 1752/21.12.2022 година, постановено по НАХД № 2958/2022, година по описа на Районен съд-Варна и вместо него ПОСТАНОВИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 03-014068/28.07.2021г. на Директор „ ДИ“- Варна, с което за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ вр с чл. 1, ал.2 вр.чл. 61, ал.1 КТ, на осн.чл.414, ал.3 от КТ на „ Хука Монкей“ е наложено наказание имуществена санкция в размер на 3000 / три хиляди/ лева.

Решението е окончателно.

	Председател:	БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
	Членове:	МАРИЯ ИВАНОВА-ДАСКАЛОВА СТАНИСЛАВА СТОЕВА