Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, 23.01.2023 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми
състав
на двадесет и девети ноември година 2022
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Х. - Коюмджиева
Секретар:
Йоана Петрова
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 13686 по
описа за 2020 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен e иск с правно основание чл.134 от ЗЗД, във вр. чл.383, ал.1 от Кодекса на застраховането.
По изложените в исковата молба обстоятелства
П.С.С. ЕГН **********, действащ със съгласието на
майка си Е.Л.Х. е предявил срещу
Застрахователно еднолично АД „ЦКБ Ж.“ ЕАД с ЕИК ******иск с правно
основание чл.134, ал.1 ЗЗД във вр. чл.383, ал.1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД за
осъждане на ответното застрахователно дружество ЗАД „ЦКБ Ж.“ ЕАД да заплати на „Ц.К.Б."
АД, в изпълнение на Договор за застраховка „Ж.", обективиран
в Полица „ЦКБ Ж." № 141 К 0079882 от 13.12.2017 г. сключена със С. И.С.,
наследодател на ищеца в полза на трето лице, сумата от 28 462,41 лева, от които просрочена
главница - 1 604,37 лева, редовна главница - 24 003,39 лева, просрочени лихви -
435,37 лева, лихви по остатък редовна
главница съгласно погасителен план по договора - 2 419,28 лева, която сума
представлява неизплатената част от отпуснат на С. И.С. кредит съгласно договор
за потребителски кредит № 91900КР-АА-9070/13.12.2017 г., при настъпило
застрахователно събитие - смъртта на застрахования на 29.08.2019 г. Претендира
разноски.
При
условията на евентуалност ищецът моли да бъде осъден ответника ЗАД "ЦКБ Ж."
ЕАД да му заплати сумата от 5 600,46 лева, от които 4 519,06 лв. главница и 1
081,40 лева лихви, заплатени от ищеца П.С.С. на
банката кредитор по договор за потребителски кредит №
91900КР-АА-9070/13.12.2017г., след 29.08.2019 г. - датата на настъпване на
застрахователното събитие, по отношение на която сума ищецът се явява кредитор
на банката. В исковата молба некоректно е употребена думата „алтернативно“,
като съдът, че е сезиран с евентуално съединен иск.
С молба вх.№281670 от 18.04.2022г. ищецът П.С.С. ЕГН **********, действащ със съгласието на майка си Е.Л.Х.,
чрез адв.В. е заявил, че оттегля осъдителния иск за сумата
от 5 600,46 лева./л.251 от делото/
Твърди
се в исковата молба, че на 29.08.2019г. С. И.С. е починал, като е оставил само един
наследник - своя син – П.С.С.. Приживе – на 13.12.2017г. С. И.С. е изтеглил кредит от
ТБ „ЦКБ" АД, съгласно Договор за потребителски кредит №
91900КР-АА-9070/13.12.2017 г. Сочи се,
че по настояване на банката за обезпечение на дълга в случай на смърт наследодателят
С.С. е сключил на 13.12.2017 г. с ответника ЗАД
"ЦКБ Ж." ЕАД, договор за застраховка „ЦКБ Ж.” с Полица № 141 К
0079882, с размер на застрахователната сума, покриващ размера на отпуснатия
кредит - 39 000 лева, за срок от 14.12.2017 г. до 13.06.2024 г. Твърди се, че ползващо се трето лице от
сключения договор между ищцовия наследодател и с ответника е банката кредитор - „Ц.К.Б.“ АД. Ищецът твърди, че след смъртта на своя баща и
наследодател, чрез своята майка и закон представител уведомили своеврменно
както банката - кредитор, така и застрахователя - ответник, с искане за
заплащане на застрахователната сума в полза на банката кредитор в размер на
непогасената част от кредита с цел погасяване на дължимия остатък.
С
писмо изх. № ЖЗ-100-147/31.01.2020 г. ответното застрахователно дружество отказало
да заплати сумата с мотива, че заболяването на застрахования е протекло със
симптоми преди сключване на договора за застраховка, позовавайки се на в т.
14.6 от Общите условия. Наведен е довод, че отказът е неоснователен, т.к. не е
осъществено нито едно от основанията посочени в т. 14.6 от Общите условия към договора за
потребителски кредит. Освен това ищецът поддържа, че клаузата на т. 14.6 от
Общите условия е неравноправна, като е във вреда на потребителя, като се
позовава на нейнота нищожност и моли съдът да я прогласи за ниищожна.
Ищецът твърди, че общият размер на
неизплатената част от дълга, която банката претендира, е в размер на 28 462,41
лева. Сочи се още, че сумата, която ищецът чрез неговия законен представител е
заплатил след настъпване на застрахователното събитие, е в размер на 5 600,46
лева, от които 4 519,06 лева главница и 1 081,40 лева лихви.
В
срока по чл.367 ГПК е постъпил отговор от ответното ЗАД „ЦКБ Ж.“ АД, в който е
изложено становище за неоснователност на исковата претенция. Не оспорва
наличието на сключена между него и С. И.С. застрахователна полица „ЦКБ Ж. +“ №
141 К 0079882 за застраховка „Ж.“с начало 14.12.2017г. и край 13.06.2027г.,
както и че същата е сключена във връзка с потребителски кредит в размер на 39
000 лева. Не оспорва и, че е отказал изплащане. Счита, че не е налице
необходимата материалноправна легитимация на ищеца за предявяване на иска.
В
срока и по реда на чл. 372 ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с
твърдени, че остатъка от вземането на банката по процесния договор за кредит в
размер на 26 435.29 лева е прехвърлено чрез договор за цесия на „Ф.И.А.“ ЕООД.
В тази връзка е направено искане за привличане на трето лице помагач на
страната на ищеца - „Ф.И.А.“ ЕООД.
В
срока по чл. 373 ГПК е постъпил допълнителен отговор на исковата молба с искане
по реда на чл. 192 ГПК „ЦКБ“ АД да представи договор за цесия.
С
определение постановено в з.с.з. от 04.08.2021г., като съищец, съгласно чл.134, ал.2 ЗЗД е конституирана ТБ
„ЦКБ“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***7.
Конституирания съищец ТБ „ЦКБ“ АД не взема становище по иска.
С
определение от з.с.з. от 04.08.2021г., на
основание чл. 219 ГПК „Ф.И.А.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, е конституиран като
трето лице – помагач на страната на ищеца.
В съдебно заседание ищеца П.С. не се явява. С писмено становище чрез
пълномощника си адв.Х.В. поддържа предявения косвен
иск. Представя писмена защита.
По реда на чл.214, ал.1 ГПК в открито с.з. на 29.11.2022г. е
допуснато увеличение размера на предявения иск както следва: от сумата от 28
462,41
лева от
30 488,10 лева в т.ч. редовна главница - 29 206,59 лева - просрочена главница -
920,23 лева , просрочена редовна лихва - 346,62 лева, в т.ч. за м.09.2019 г. -
121,10 лева и за м. 10.2019 г. - 126,09 лева, текуща лихва - текуща лихва -
99,43 лева; просрочена лихва за забава - 14,66 лева, които
ищецът претендира да бъде осъден
ответникът „З.Е.А.Д.Ц.Ж.“ ЕАД да заплати на ТБ „Ц.К.Б.“ АД.
В съдебно
заседание съищеца „ЦКБ“
АД, не се представлява, не взема становище по предявения иск.
В съдебно заседание ответното дружество, чрез пълномощника
си юрк. К. оспорва предявените искове.
Софийски
градски съд, I – 7 състав, като прецени събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните съгласно чл.235, ал.2 ГПК и чл.12 ГПК,
намира за установено следното:
От фактическа страна:
Не е спорно,
че ищецът П.С.С. ЕГН **********
е син и единствен наследник на С. И.С.
ЕГН **********, като това се установава и от приетото удостоверение за наследници изх.№ РЛН19-УГ01 /30.10.2019г. издадено от Столична
община, район Люлин./л.10
от делото/
От приетото
препис – извлечение от Акт за смърт № 896 от 30.08.2019г. издадено от Столична община е видно, че наследодателят С. И.С.
ЕГН ********** починал на 29.08.2019г./л.9 от делото/
От прието Решение №108160 от 02.06.2020г. по гр.д.№21193/2020г. на СРС, III ГО,
84 състав, се установява, че ищецът П.С.С.
ЕГН **********, е приел по опис
наследството останало от баща му С. И.С. ЕГН **********./л.78-
л.79 от делото/
По делото не е спорно и с оглед приетия Договор за потребителски кредит № 91900КР-АА-9070/13.12.2017 г. се установява, че на 13.12.2017г между „Ц.К.Б." АД, в качеството на
кредитор и
С. И.С., в качеството на кредитополучател, е сключен
договор за кредит, по силата на който на
кредитополучателя е предоставена сумата от 39 000 лева – потребителски
кредит, който е следвало да бъде върнат на ежемесечни погасителни вноски
/анюитети/ в срок до 05.06.2024г. Уговорен е годишен лихвен процент от 4,60 процентни пункта, формиран като сбор
от референтен лихвен процент на Банката и надбавка от 0,10 за периода на
усвояване на кредита. За обезпечаване на вземанията на банката
кредитополучателят С.С. учредил в полза на „Ц.К.Б.“
АД залог върху трудовото си възнаграждение получавано от МВР, Дирекция Миграция./л.81- л.89 от делото/
Безспорно е, че ищцовия наследодател С. И.С. е сключил на 13.12.2017 г. с
ответното ЗЕАД "ЦКБ Ж." ЕАД, договор за застраховка „ЦКБ Ж.” обективиран в Полица № 141 К 0079882, с размер на
застрахователната сума - 39 000лв., покриващ размера на отпуснатия кредит , за
срок от 14.12.2017 г. до 13.06.2024 г. Застрахователното покритие включва
следните рискове: смърт вследствие заболяване, смърт вследствие злополука, трайна загуба на
нетрудоспособност следствие заболяване и трайна загуба на нетрудоспособност
вследствие злополука. Според уговореното в полицата трето ползващо се лице от
сключения договор между застрахования С.С. и ответното застрахователно дружество е банката кредитор - „Ц.К.Б.“ АД./л.11 от делото/ При настъпване
на покрит риск смърт вследствие заболяване на банката се изплаща непогасената
част от главницата по кредита към момента на смъртта. Уговорена е годишна застрахователна премия от 175.50лв.
за всяка година от срока на кредита.
Видно от платежно нареждане от
13.12.2017г. С. И.С. е заплатил застрахователна премия в размер на 176,20лв. в
полза на ЗЕАД "ЦКБ Ж." ЕАД./л.12 от делото/
По делото са приети Общите условия за застраховка „Ж.“. на
кредитополучател на "ЦКБ Ж." ЕАД, в които са регламентирани подробно
елементите на застрахователния договор по застраховката, застрахованиет лица, застрахователното
събитие, покритите рискове, изключените рискове, прекратяване на договора,
изплащането на застрахователни
обещетения и суми. /л.13- л.15 от делото/ Общите условия
за подписани от застрахованото лице С., което е заявило, че ги приема. В Глава V
„Изключени рискове“, т.14.6 от Общите условия, е предвидено, че застрахователят
изключва от покритие и се освобождава от задълженията си по договора в случай на предшестващи заболявания, за които
е имало проявени симптоми преди началото на застраховката, дори в случаите, когато самото заболяване не
е било диагностицирано, както и всички усложнения
в резултат на предшестващи заболявания.
Не е спорно, че в срока на действие на
договора за застраховка „Ж.“ е настъпило застрахователното събитие - смъртта
на застрахования кредитополучател С. С..
Не се спори, че ищецът
П.С. чрез
своята майка и законен представител Е.Л.Х. уведомил ответното ЗЕАД "ЦКБ Ж."
ЕАД за настъпилото застрахователно
събитие – смърт вследствие заболяване на кредиполучателя
С. И.С. ЕГН **********, като застраховано лице.
Предвид постъпилото уведомление на
настъпило застрахвателно събитие в ответното Застрахователно ЕАД "ЦКБ Ж."
ЕАД е образувана щета № 141 К 190150./л.107- л.191 от делото/
С писмо с изх.№ ЖЗ-100-147/31.01.2020 г.
ответното
ЗЕАД "ЦКБ Ж." ЕАД отказало да заплати застрахователно обезщетение на
третото ползващо се лице по предявената претниция позовавайки се на изключен
риск по смисъла на т.14.6 от Общите условия за
застраховка „Ж.“ на кредитополучател. Отказът е мотивиран с обстоятелството, че
от м. ноември 2017 г. застрахованият С. И.С. е имал оплакване от болки в
лумбалната област, които в последствие били се разпространили към таза и крака.
Посочено е, че през май 2018г. при застрахования С. с образно изследване е установена
туморна формация, разположена ретроперионеатално. Приложено е лечение, но
въпреки това на 29.08.2019г. настъпва летален изход. Счита, че се касае за настъпила смърт вследствие на
авансирало злокачествено заболяване, чиято симптноматика се проявява преди началото
на застрахователния договор, предвид проведените от застрахования консултации
от м. ноември 2017г./л.17-л.18 от
делото/
Спорен е въпроса имал ли е застрахования
С. И.С. проявени симптоми на злокачествено заболяване преди началото на
процесната застраховка „Ж.“.
От приетата Етапна епикриза
на С. И.С. издадена на 18.12.2019 г. от
„АИППМП - д-р В.В." ЕООД се установява, че „се
касае за пациент, провеждал ежегодни профилактични прегледи без установено заболяване до началото на
2018 г., когато съобщава за болки в кръста."/л.19
от делото/
Видно от прието решение № 2224 от 30.07.2018г. на Обща
клинична онкологична комисия по хематология при ВМА - МБАЛ София, пациентът С. И.С. е диагностициран с ендодермален
синусов тумор на 30.07.2018г./л.133 – л.134 от
делото/
Приети
са Епикриза по ИЗ №21230 /2018г. на клиниката по чернодробно – панкреатична
хиргугия на ВМА София, Епикриза по ИЗ № 23825/2018г. на ВМА София, ЛАК, Епикриза по ИЗ 7822/2018г. на
СБАЛОЗ ЕООД, резултати от образни и хистологични изследвания на С. И.С. от
2018г. и 2019г./л.23-л.74 от делото/
В заключението на приетата съдебно
медицинска експертиза с вещо лице д-р О.М. – специалист онколог, е
обсъдена представената медицинска документация относно диагностиката и
лечението на С. И.С.. Вещото лице д-р М. пояснява, че пациентът С. И.С.
е диагностициран с ендодермален синусов тумор, като този тип тумори се характеризират с бърз
растеж, т.е. клиничната картина се проявява скоро след инициацията на туморна
кинетика. Пояснено е, че обикновено при
ендодермалните синусови тумори не се установяват индикации за тяхното съществуване
преди същинското откриване. Сочи се, че според Съобщение за
смърт № 182/207 от 30.08.2019г., лицето е починало на 29.08.2019г. в 23.55ч. в
УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, в като в графа 1 „Болест или състояние, непосредствено
довели до смърт" в отразено: Остра
сърдечна и дихателна недостатъчност. Ретроперитонеален карцином.“ Проследено е,
че последно ли лицето е провеждало химиотерапия с Цисплатин по ИЗ 3986 от
08.07.2019г. до 12.07.2019г. Според д-р М. хронологично, съгласно приложените
епикризи, при лицето има индикации за развитието на заболяването по време на
лечението му. Според извода в приетото неоспорено заключение на СМЕ категорични индикации, които да са диагностично свързани със злокачественото заболяване или за развитие на
заболяването преди неговото окончателно откриване няма.
Пояснено
е, че в случая се касае за ендодермален синусов тумор, разположен в
ретроперитонеалното пространство, описано в образните диагностични изследвания
/напр. КТ на цяло тяло № 35291/16.5.2018г./. Влиянието на този тумор е предимно
свързано с локалното му развитие и евентуално с развитието на метастазите в
лимфните възли. Специфични симптоми не съществуват, те са свързани с конкретното
пространствено-анатомично разположение на тумора. Според СМЕ борките при пациента в
лубалната област, разпространяващи се към ляво бедро и коляно не може да се
твърди категорично, че се дължат единствено и caмo на тумора, защото лицето С.С. е имало също: 1. лявоконвенксна сколиоза, съгласно
„Обзорна графия на корема в право положение на ИЗ 21230/18 от ВМА-МБАЛ София, както и 2.
разпространени спондилозни гласно „Профилна графия на лумбален сегмент" с
амб.№ 1109 от 14.02.2018г. от МВР – Медицински институт.
Заключението
на СМЕ с вещо лице д-р О.М., след преценка по реда на чл.202 от ГПК, съдът
възприема като обективно, компетентно и кореспондиращо с приетите писмени
доказателства.
От приетото заключение на
съдебно счетоводната експертиза с вещо лице Ю.Б.Х. се установява, че към
29.08.2019г. редовна главница по процесния Договор за потребителски кредит №
91900КР-АА-9070/13.12.2017 г. възлиза на 30 126лв. просрочена редовна лихва - 346,62
лева, в т.ч. за м.09.2019 г. - 121,10 лева и за м. 10.2019 г. - 126,09 лева,
текуща лихва - текуща лихва - 99,43 лева, просрочена лихва за забава - 14,66
лева. Пояснено е, че до 29.08.2019г. - настъпването на смъртта на
кредитополучателя, потребителския кредит е погасяван редовно.
С уведомление изх.№16976 от 05.02.2021г. съищеца „ЦКБ“ АД
уведомил Е. Л. Х., в качеството и на майка и законен представител на П.С., че
вземането произтичащо от Договор за
потребителски кредит № 91900КР-АА-9070/13.12.2017г. е прехвърлено с Договор за
цесия от 29.12.2020г. на „Ф.И.А.“ЕООД. /л.198 от делото/
При така установената фактическа обстановка,
съдът приема от правна страна
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 134 ЗЗД във вр.
чл.383 ал.1 КЗ.
По допустимостта:
Предявения иск с правно осн. чл. 134, ал.1 ЗЗД е допустим. Процесуалната легитимация на ищецът физическо лице се обуславя от заявената от тях принадлежност
на спорното материално право, респ. от претендираното или отричано от ищеца
право. Докато процесуалната легитимация следва от правното твърдение на ищеца,
то материалноправната легитимация предпоставя и дава отговор на въпроса за
титулярството на гражданското правоотношение - кой е носител на правото и кой е
носител на правното задължение.
Въпросът за активната
материалноправна легитимация на ищеца, а именно дали е носител на права по сключения
между ответника и наследодателят договор за застраховка в полза на ТБ „ЦКБ“ АД,
като трето ползващо се лице, включително и на правото да търси от
застрахователя заплащане на обезщетение в полза на банката, реализирайки така
едно чуждо имуществено право, съответно наличието на елементите от фактическия
състав на предявения иск, са въпроси от значение за решаване на спора по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 134, ал. 1 от ЗЗД,
кредиторът може да упражни имуществените права на длъжника, когато неговото
бездействие заплашва удовлетворението на кредитора, освен ако се касае за
такива права, упражняването на които зависи от чисто личната преценка на
длъжника. По иска по чл. 134 ЗЗД ищецът действа не като титуляр на
претендираните материални права, а като процесуален субституент, упражняващ
правата на бездействащия длъжник, чието бездействие заплашва удовлетворяване на
вземането му. Следователно, за да има интерес от този иск, ищецът следва да
твърди, че има качеството на кредитор спрямо дадено лице - негов длъжник, както
и да обоснове правния си интерес от предявяване на иска, какъвто е налице,
когато длъжникът на ищеца и титуляр на имуществените права бездейства и не
упражнява тези свои права, с което заплашва удовлетворяването на ищеца. За да
бъде допустим такъв иск в практиката на ВКС трайно се приема, че е достатъчно
ищецът да твърди наличие на елементите на състава по чл. 134 ЗЗД, като основателността
на иска е обусловена от доказването им. Материалноправната легитимация е
свързана е принадлежността на правоотношението - установяване на носителя на
правото и установяване носителя на задължението. Съответствието между
процесуалноправната и материалноправната легитимация е въпрос по същество и
обуславя основателността на иска. /Решение №
138 от 5.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 1727/2014 г., II т. о., ТК/
По същество:
По иска с правно основание чл.134 от ЗЗД, вр. чл.383,
ал.1 от Кодекса на застраховането.
Легитимацията на непълнолетният ищец П.С. произтича от
качеството му на наследник на С. И.С. - негов баща, който е починал на
29.08.2019 г. С.С. е имал качеството на
кредитополучател по договор за потребителски кредит с кредитодател
"Ц.К.Б." АД. Няма спор, че по отношение на договора за кредит с цел
обезпечаване на риска от неизпълнение на задълженията по кредитите е сключена застраховки
"Ж." със застрахован С. И.С., застраховател "ЗЕАД ЦКБ-Ж."
АД и с бенефициер кредитодателя "ЦКБ" АД. Както бе посочено по-горе, С.
е починал на 29.08.2019г. в рамките на срока за застрахователна закрила.
В по-новата практика на ВКС преобладаващо е
разбирането, че кредитополучателят, който е застраховал Ж.а си срещу определени
рискове, респективно наследниците му имат правен интерес и активна процесуална
легитимация да предявят иск против застрахователното дружество в защита на
имуществените права на банката/кредитната компания като искат осъждането на
застрахователното дружество да заплати на ползващото се лице по
застрахователния договор дължимата застрахователна сума при осъществяване на
застрахователното събитие, ако твърдят наличие на предпоставките на
разпоредбата на чл. 134 ЗЗД /косвен иск/ решение № 138 от 05.01.2016 г по т.д.
№ 1727/14 г на ВКС, II ТО, определение № 693 от 08.08.2016 г по т.д. №
2977/2015 г., ТК, ІІ ТО на ВКС, определение № 604 от 05.11.2019 г пот.д. №
385/2019 г., ТК, ІІ ТО на ВКС и др.
В случая застраховката е сключена по реда на чл. 383 КЗ от длъжник в полза на кредитор. Съгласно чл.
383, ал. 3 изр.1 КЗ съищецът се явява длъжник по отношение на ищеца и има
задължението да предприеме с грижата на добър стопанин всички необходими
действия относно претендирането и изплащането от страна на застрахователя на
застрахователната сума по застрахователния договор. Като не предприема тези
действия съищецът заплашва правната сфера на непълнолетния ищеца. Следователно
в случая ищецът има материално-правна легитимация да предяви процесните косвени
искове за сумата от общо 30 488.10 лева непогасена част от дълга по договор за
кредит от 13.12.2017 г. между починалия и "ЦКБ" АД /в този см. Решение
№ 60063 от 30.06.2021 г. по т.д. № 351/20 г на ВКС, I ТО / .
Основателно е възражението релевирано в исковата молба
за неравноправност и нищожност на клаузата съдържаща изключение от
застрахователното покритие поради наличие на заболявания предхождащи
сключването на застрахователния договор. Както касационната инстанция е приела
в постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 60063 от 30.06.2021 г по т.д. №
351/20 г на ВКС, I ТО, законодателят с чл. 362, ал. 1 КЗ е въвел възможността
застрахователят да поставя въпроси на застрахования за съществените
обстоятелства; въвел е задължение за застрахования да отговори, когато такива
въпроси са поставени; изключил е от класификацията "съществени за
риска" тези обстоятелства, за които застрахователят не е поставил въпроси
- чл. 362, ал. 2 предл.1 КЗ. Прилагането на чл. 362 КЗ е от съществено значение
за преценката на застрахования дали да сключи договор при наличие на посочените
от застрахования обстоятелства или не. Законодателят изрично е посочил
неблагоприятните за застрахователя последици при сключване на договор въпреки
неблагоприятните отговори, неясните такива, липсата на отговори на
застрахования. Хипотетично възниква въпроса, дали вместо прилагането на чл. 362 КЗ, застрахователят би могъл да оповести своите изисквания към застрахования
под формата на клауза за изключен застрахователен риск при наличие спрямо
застрахования на обстоятелства, имащи характеристиката на съществени по смисъла
на чл. 362, ал. 1 КЗ. Според ВКС преценката относно здравния статус
(обстоятелство от съществено значение за риска) на застрахования би следвало да
се основава на информация, събрана/ установена по реда на чл. 362 КЗ, а не на отрицателна информация към
застрахования в смисъл "застрахователят не би изплатили обезщетение
ако..". Дори и в този случай, обаче, следва да е налице конкретика и
съответната клауза да е формулирана ясно и разбираемо .
В случая клаузата на изключението, че полицата не
покрива предшестващи заболявания, за които е имало проявени
симптоми преди началото на застраховката, дори в случаите, когато самото
заболяване не е било диагнстицирано, както и всички усложнения в резултат
на предшестващи заболявания, е твърде
обща и неясна, като същата не позволява на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора /чл. 143, ал. 2 т. 19 ЗЗП/.
Съгласно чл.
143, ал. 2 т. 6 ГПК, неравноправна е и всяка клауза в договор с потребител,
която позволява на търговеца да се освободи от задълженията си по договора по
своя преценка, като същата възможност не е предоставена на потребителя.
Въпросната клауза на практика позволява на застрахователя почти във всички
случаи да се позове на изключен застрахователен риск и да не заплати
застрахователно обезщетение /най-често на свързана с него банкова институция/,
докато задължението на потребителя за плащане на застрахователна премия е
безусловно .
Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗД процесната клауза за
изключение от застрахователното покритие е неравноправна и нищожна и не може да
бъде основание за отхвърляне на исковете по чл. 134 ЗЗД. Настоящият състав напълно споделя разрешението
дадено в решение № 60063 от 30.06.2021 г по т.д. № 351/20 г на ВКС, I ТО,
относно неравноправността на клаузата в общите условия, позволяваща на
застрахователя почти във всички случаи да се позове на изключен застрахователен
риск при предшестващи заболявания на застрахованото лице.
На следващо място, дори да не бъде приета за нищожна
клаузата на т.14.6 от Общите услови, то по делото не се
установи наличието на основанието за отказ, на което се е позовал ответника
застраховател. По делото не се установи кредитополучателят С.С. да е имал проявени симптоми преди началото на
застраховката. В хода на съдебното дирене се установи, че онкологичното
заболяване е диагностицирано на 16.05.2018 г. Приетите десет броя епикризи с приложени
резултати от хистопатологично изследване, като първата е 16.05.2018 г., т.е. повече от пет месеца след сключване на
застрахователната полица. Видно от приложен към исковата молба амбулаторен
картон № 1109/14.02.2018 г. на Медицински институт при Министерство на
вътрешните работи, за проведени рентгеноскопия и рентгенография, диагнозата на С.С. е „дискова болест”. Т.е. първият медицински документ,
издаден два месеца след сключването на договора за застраховка, е с установена
друга диагноза. От приетото неоспорено заключение на СМЕ се установи, че
категорични индикации, които да са диагностично свързани със злокачественото заболяване при С.С. или за развитие на заболяването преди неговото
окончателно откриване няма.
Както бе посочено съищецът
"ЦКБ“ АД, който е бенефициер по процесната застрахователна полица, не е
насочил искането си за плащане към застрахователя. По искането на наследникът
му към застрахователя, застрахователната сума, обезпечаваща изпълнението на
договора за кредит е постановен отказ. Застрахованият респ. неговите наследници
имат качеството на кредитори на застрахователя./ решение № 60063 от 30.06.2021
г по т.д. № 351/20 г на ВКС, I ТО/. Бездействието на длъжника (застраховател)
да изплати застрахователно обезщетение на кредитора на своя кредитор (ЦКБ)
заплашва имуществената сфера на застрахования. Поради предявеният иск ще следва
се явява основателен и доказан по основание.
Според заключението на приетата ССчЕ
размерът на дължимото обезщетение възлиза на 30 488,10лв., от които в т.ч.
редовна главница - 29 206,59 лева - просрочена главница - 920,23 лева ,
просрочена редовна лихва - 346,62 лева, в т.ч. за м.09.2019 г. - 121,10 лева и
за м. 10.2019 г. - 126,09 лева, текуща лихва - текуща лихва - 99,43 лева;
просрочена лихва за забава - 14,66лв., в който съдът намира предявения иск за
основателен.
По евентуалния
иск:
Предвид
уважаването на предпочитания иск, не се е сбъднало вътрешно-процесуалното
условие за разглеждане на евентуалния иск.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски
има ищеца съразмерно уважената част от иска. Ищецът е освободен от държавна
такса, съгласно чл. 83, ал.2 ГПК. С оглед уважените искове, на основание чл.
38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, на упълномощения от ищеца, адв. Х.В. - САК,
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от
исковете в размер на 1480 лв.
С
оглед изход на делото ответното дружество следва да заплати по сметката на СГС
държавна такса в размер на 1219, 52лв., на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, както и 450.00 лв.
разноски, платени от бюджета съразмерно уважената част от исковете.
Водим
от горното, Софийски градски съд, ГО, I- 7 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно
еднолично АД „ЦКБ Ж.“ ЕАД с ЕИК ******с адрес: гр.София, ул.“******да заплати на „Ц.К.Б." АД, с ЕИК******, със седалище и адрес на управление:***7,
на основание чл. 134, ал. 1 ЗЗД, във
връзка с чл. 383, ал. 1 КЗ сумата от
30 488,10 лева в това число
редовна главница в размер на 29 206,59 лева, просрочена главница в размер 920,23 лева, просрочена редовна лихва
в размер на 346,62 лева, текуща лихва от 99,43 лева; просрочена лихва за забава
в размер на 14,66 лева, която сума представлява неизплатената част от отпуснат
на С. И.С. кредит съгласно Договор за потребителски кредит №
91900КР-АА-9070/13.12.2017г., при настъпило застрахователно събитие - смъртта
на застрахования на 29.08.2019г., по иск предявен от П.С.С.
ЕГН **********, действащ със съгласието на майка си Е.Л.Х. срещу Застрахователно еднолично АД „ЦКБ Ж.“ ЕАД.
ОСЪЖДА
Застрахователно еднолично АД „ЦКБ Ж.“
ЕАД с ЕИК ******да заплати на адв. Х.В. -САК, на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, сумата
от 1480
лв. адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Застрахователно еднолично АД „ЦКБ
Ж.“ ЕАД
с ЕИК ******да заплати на Софийски
градски съд, на основание, чл.78, ал.6 ГПК, държавна такса в размер на 1219, 52 лв. съразмерно уважената част
от иска, както и разноски от 450 лв.,
заплатени от бюджета на съда.
Решението е постановено при участие на „Ф.И.А.“
ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес ***, като трето лице помагач на ищците.
Решението подлежи на обжалване пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: