Р Е Ш Е Н И Е
№ 1909
гр. Пловдив, 28
октомври 2020 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отд., ХVІІІ състав в открито заседание на осми
октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря ТАНЯ
КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от съдия Й.Русев административно
дело № 1974 по описа на съда за 2020год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и
следващите от АПК във връзка с чл. 186, ал.4 от ЗДДС.
Образувано е по жалба, предявена от „Амира
Стела“ ЕООД с ЕИК *********, против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-392-0380671/22.07.2020г., издадена от Началник Отдел
"Оперативни дейности" Пловдив в ЦУ на НАП.
Навеждат се доводи за
незаконосъобразност на административния акт и се иска неговата отмяна от Съда.
Твърденията са, че обжалваният акт е незаконосъобразен, защото е издаден в
нарушение на материалноправните разпоредби. На следващо място от формална
страна ИАА не отговаря на изискванията на закона – не съдържа мотиви, няма
законоустановените реквизити.Развиват се и подробни съображения за
несъответствие на приложената ПАМ с целта на закона, както и за нарушаване на
принципа на съразмерност, установен в чл. 6 от АПК, вкл. чрез нанасяне
несъответни вреди на адресата, като цяло на обществените интереси, предвид
предмета на дейност на дружеството. Оспорващият сочи и че доколкото не е
издадено наказателно постановление недопустимо е приложена ПАМ, като се
препятства възможността за приложение на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС. С тези мотиви,
подробно изложени в подадената жалба, от съда се иска отмяната на оспорената
заповед, не се претендира присъждане на направените по делото разноски. В
съдебно заседание се представлява от адвокат К., който поддържа жалбата с така
направените оплаквания.
Ответникът – Началник отдел
„Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован, чрез процесуален
представител по пълномощие оспорва жалбата, моли да бъде оставена без уважение.
Подробни съображения се излагат в представена по делото писмена защита.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Пловдивският административен съд,
осемнадесети състав, след като обсъди оплакванията в
жалбата, писмените доказателства по преписката, становищата на страните и при
направената служебна проверка за законосъобразност на актовете съгласно чл.
168, ал. 1 АПК, намира следното:
Жалбата е подадена от лице с правен интерес в
преклузивния 14-дневен срок, което налага извод за нейната допустимост. Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
Административното
производство по издаване на обжалвания акт е започнало по повод извършена
проверка на 24.06.2020г. и на 13.07.2020г. на търговски обект по смисъла на §1,
т. 41 от ДР на ЗДДС- кафе-аперитив „Грийн бар", намиращ се в гр.
Асеновград, ул. „Княз Борис I" № 2, стопанисван от "Амира Стела" ЕООД с ЕИК: *********,
където било установено, че дружеството в качеството на задължено лице по
смисъла на чл. 3 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ не е монтирало, въвело в
експлоатация и използва регистрирано в НАП ФУ от одобрен тип, съгласно
редакцията на Наредбата от 01.07.2019г. констатирано било, че в заведението за
периода 01.07.2019г. до 21.05.2020г. ФУ в обекта не е отговаряло на
функционалните изисквания на Наредба Н-18/2006г. на МФ, влезли в сила от
01.07.2019г. Използваното било ФУ, модел Datecs DP55KL с ИН на ФУ DT 376276 и ФП 02704404
с FORID 3971709 и свидетелство за одобрение № 538.
За проверката бил съставен
ПИП сер. АА № 0380671 /24.06.2020г., № 0026979/24.06.2020г. и №
0380680/13.07.2020г., приети по делото. От проверяващите след проверка в ИМ на
НАП е установено, че за периода 01.07.2019г. до 21.05.2020г. не са постъпвали
данни за извършените продажби и издадените от касовия апарат фискални бонове на
съдържат двумерен бар код, т.нар. „QR“ код. Констатирано е, че за целия период в обекта са извършвани продажби,
за което са приобщени копия от дневни финансови отчети с реализиран оборот, за
който оборот към НАП не е постъпвала информация.
Така установеното административният орган е
квалифицирал като нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на
Министерство на финансите, във връзка с чл. 8, ал.1, т.1 от Наредбата, вр.чл.
118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС и на основание чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, във връзка с
чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „б” от същия закон на дружеството-жалбоподател е
наложена принудителна административна мярка – запечатване по отношение на
търговски обект- кафе-аперитив „Грийн бар", намиращ се в гр. Асеновград,
ул. „Княз Борис I" № 2, стопанисван от "Амира Стела" ЕООД с ЕИК: ********* и
забрана достъп до него за срок от четиринадесет дни.
При тази фактическа установеност, съдът от правна страна
приема следното:
Предмет на
обжалване е Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-392-0380671/22.07.2020г., издадена от
Началник Отдел "Оперативни дейности" Пловдив в ЦУ на НАП.
Въз основа на съставените три протокола за извършена проверка (два от
24.06.2020 г. и 13.07.2020 г.) е издадена оспорваната заповед, с която е
прието, че стопанисващото обекта дружество - "Амира Стела" ЕООД, не е
изпълнило задължението си да монтира, въведе в експлоатация и използва
регистрирано в НАП фискално устройство от 01.07.2019г. до 21.05.2020г., в
нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, като е прието,
че е изпълнен съставът на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДДС и е
приложена ПАМ на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС –
запечатване на търговския обект и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.
По отношение на продължителността на срока в заповедта е посочено следното:
Определеният от законодателя размер на срока за запечатване на търговския
обект указва значимостта на охраняваното обществено отношение;
Взети са предвид тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото,
местоположението и вида на търговския обект – 40 места на оживена улица в
гр.Асеновград със значителен поток от хора, търговия с топли напитки, храна и
безалкохолни и алкохол, а и това, че се налага да се осигури защита на
обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови
нарушения.
Нарушението засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, който осигурява
пълна отчетност на извършваните от лицата продажби и тяхната регистрация, както
и последващата възможност за проследяване на реализираните обороти. Нарушението
представлява неизпълнение на нормативно установено задължение - неиздаване на
касова бележка, правилното отчитане на ФУ, наличието на регистрирано и работещо
ФУ, съхраняването на изискуемите по закон документи в търговския обект,
издавани от или във връзка с ФУ, както и предаването на данни по чл. 118 от ЗДДС, като деянието показва поведение на лицето, насочено срещу установената
фискална дисциплина, показва организация в търговския обект, която няма за цел
спазването на данъчното законодателство.
Целта на процесната ПАМ е да гарантира, че всички лица ще спазват законовите
норми и ще се осигуряват бюджетните приходи, както и надлежното и законово
деклариране на движението на стоки и на всички реализирани обороти.
Ако не бъде приложена ПАМ, съществува възможност за извършване на ново
нарушение, от което за фиска ще настъпят значителни или трудно поправими вреди,
които засягат пряко интересите на държавата, поради неотразяването на реално
извършените продажби, водещо до неправилно определяне на дължимите налози.
Съобразен е принципът за съразмерност, като срокът е съобразен с целената
превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и
необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане дейността
на търговеца. Целта му е промяна в начина на извършване на дейността в конкретния
обект, като прекият резултат е правилното отразяване на оборота, спазване
отчетността на относимите към ФУ документи и предаване на изискуемите данни към
НАП, а индиректният – недопускане вреда за фиска.
По отношение компетентността на издателя на акта:
Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, принудителната административна мярка по
ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от
оправомощено от него длъжностно лице. Видно от т. 1 от Заповед №
ЗЦУ–ОПР-16/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП, началниците на
отдели "Оперативни дейности" в дирекция "Оперативни
дейности" в ГД "Фискален контрол" в ЦУ на НАП са оправомощени да
издават заповеди за налагане на ПАМ – запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС.
Предвид изложеното обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в
рамките на неговата функционална и материална компетентност и не страда от
пороци в този аспект, които да обосновават нищожност на оспорвания
административен акт.
По отношение изискванията за спазване на установената форма на акта:
В заповедта е посочено правното основание за издаването й - чл. 186, ал. 1
и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Като фактически основания, мотивирали органа да
постанови заповедта, са посочени констатациите на органите, обективирани и в
Протоколи сер. АА № 0380671/24.06.2020г., № 0026979/24.06.2020г. и сер. АА №
0380680/13.07.2020г., ведно със събраните доказателства, както и
обстоятелствата във връзка с извършването на констатираното нарушение на
нормата на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. Предвид наличието
на посочени фактически и правни основания за издаването на заповедта, от които
става ясно от кои юридически факти органът черпи упражненото от него публично
субективно право и писмената форма на акта, съдържащ необходимите реквизити по
чл. 59, ал. 2 от АПК, настоящият състав на съда приема, че е спазена
установената форма за издаване на административния акт.
При констатирани нарушения, състоящи се в неспазване на реда или начина за
въвеждане в експлоатация или регистрация в Националната агенция за приходите на
фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на
търговската дейност, органите по приходите действат в условията на обвързана
компетентност и нямат право на преценка дали да приложат или не, регламентираната
в ЗДДС принудителна административна мярка. Когато възможното законосъобразно
решение е само едно и административният орган не разполага с юридически
равностойни варианти, компетентността му е обвързана, т. е. преценката относно
обществената значимост на административното нарушение е направена от
законодателя, а не е предоставена на органа (Решение № 6029 от 22.04.2019 г. на
ВАС по адм. дело № 8978/2018 г., І отд,).
По аргумент от разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДДС фактическото основание за налагане на процесната ПАМ, което следва да е
сред посочените от органа в заповедта за налагане на ПАМ, е неспазването на
реда или начина за въвеждане в експлоатация или регистрация в Националната
агенция за приходите на фискалните устройства или интегрираните автоматизирани
системи за управление на търговската дейност.
Процесното нарушение е описано като неизпълнение на задължението да се
монтира, въведе в експлоатация и използва регистрирано в НАП фискално
устройство от одобрен тип от датата на законодателната промяна, изискваща това-
01.07.2019г.
Съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., лицата по чл. 3 са
длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП
ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта, като фискалните
устройства трябва да отговарят на функционалните изисквания съгласно приложение
№ 1 и на техническите изисквания съгласно приложение № 2 (чл. 8, ал. 1 от
Наредбата). Следователно, осъществяването на дейността е допустима само след въвеждане
в експлоатация и използване на регистрирано в НАП фискално устройство.
Съобразно приложимата в случая нормативна уредба (§ 32, ал. 2 към Наредбата за
изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане
на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (ДВ, бр. 76 от 2017
г., изм. и доп., бр. 80 от 2018 г., доп., бр. 26 от 2019 г., в сила от
29.03.2019г. лицата по чл. 3, непопадащи в ал. 1, с изключение на лицата,
регистриращи и отчитащи продажбите с ИАСУТД, и лицата, използващи софтуер за
управление на продажби, привеждат дейността си в съответствие с изискванията на
тази наредба в срок до 30 юни 2019 г. и § 71, ал. 3 от преходните и
заключителните разпоредби на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-18
от 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства (обн., ДВ, бр. 80 от 2018 г.; изм. и доп., бр 26 от 2019
г.) и до влизане в сила на тази наредба са регистрирали и отчитали продажбите
по реда на Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства (обн., ДВ, бр. 106 от 2006 г.; изм.
и доп., бр. 7 и 79 от 2007 г., бр. 77 от 2009 г., бр. 49 от 2010 г., бр. 48 и
64 от 2011 г., бр. 7, 27, 54, 78 и 102 от 2012 г., бр. 40 от 2013 г.; Решение №
5079 от 2013 г. на ВАС на Република България – бр. 93 от 2013 г.; бр. 111 от
2013 г., бр. 14, 44, 49, 54, 66 и 83 от 2015 г.; Решение № 6046 от 2015 г. на
ВАС на Република България – бр. 83 от 2015 г.; бр. 84 от 2015 г., бр. 44 и 76
от 2017 г., бр. 80 от 2018 г., бр. 10 и 26 от 2019 г.), се смята, че през този
период са спазили изискванията за регистриране и отчитане на продажбите.
Очевидно се касае за преклузивен срок, след изтичането на който наредбата
вменява задължение на търговците да регистрират и употребяват само фискални
устройства, отговарящи на новите изисквания. Самите допълнителни изисквания са
добавени подробно в разпоредбата на чл. 26 и Приложения № 1 и № 2 от същата
наредба. След изтичането на този нормативноустановен срок наличието на фискално
устройство, неприведено в съответствие с новите изисквания, се възприема като
абсолютна липса на такова. Това е така, защото при наличие на фискално
устройство, което не отговаря на особените нормативни изисквания, установени
след 01.07.2019 г. и без издаване на фискални бонове от одобрен тип, се
изключва възможността за законосъобразно отчитане на приходите от продажба на
стоките и услугите, предлагани от търговеца. Ежедневната употреба на подобен
негоден апарат след изтичане на срока за привеждането му в съответствие
установява наличието на трайно повтарящо се поведение на избягване на
законосъобразно регистриране и отчитане на продажбите от дружеството, което
доказва твърденията на органа, че жалбоподателят сам е създал условия за
укриване на приходи, респективно за увреждане на фиска, препятствайки
възможността за осъществяване на въведения след 01.07.2019 г. по-ефективен
контрол. От данните по делото безспорно се установява, че в конкретния случай
фискалното устройство на „Амира Стела“ ЕООД след 01.07.2019 г. не е отговаряло
на нормативноустановените критерии, както и че не са изпълнени изискванията на §
32, ал. 2 от ПЗР на НИД на Наредба № Н-18/2006г., поради което отчитането на
продажбите от дейността му е било в противоречие със закона, като едва намесата
на контролните органи е довела до нова регистрация на фискално устройство, но
това е било извършено след проверката. Разпоредбите на чл. 186, ал. 1, т. 1,
б.“б“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от с. з. изрично предвижда налагането на ПАМ
"запечатване на обект и забрана за достъп до него" за срок до 30 дни,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, на лице, което не
спази реда или начина за въвеждане в експлоатация или регистрация в
Националната агенция за приходите на фискалните устройства или интегрираните
автоматизирани системи за управление на търговската дейност. При това положение
законосъобразно административният орган в условията на обвързана компетентност
е приложил нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б.“б“, вр. чл. 187, ал. 1 от ЗДДС -
налагането на ПАМ и забраната за достъп до обекта при констатирано такова
нарушение е задължително и не е поставено на преценката на административния
орган.
Налице са изложени и конкретни мотиви във връзка с определянето на срока на
мярката, които са относими към конкретното нарушение и към извършителя му.
Не се установява в производството по издаване на оспорената заповед да са
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила,
обуславящи нейната незаконосъобразност. В съответствие с чл. 35 от АПК, органът
е постановил оспорената ПАМ, след като е изяснил релевантните факти и
обстоятелства. И трите Протокола за извършена проверка са съставени в
присъствието на управителя на обекта.
Оспореният акт е издаден и при спазване на материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г. всяко лице е
длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги
в или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД, освен при изрично предвидените в закона изключения.
Изрично с разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ
е въведено задължение за лицата по чл. 3 да монтират, въведат в експлоатация и
използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на
обекта.
В случая административното производството е образувано във връзка с
констатирано нарушение на ЗДДС, свързано именно с неспазване на реда или начина
за въвеждане в експлоатация или регистрация в Националната агенция за приходите
на фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление
на търговската дейност и за този вид нарушения, разпоредбата на чл. 185, ал. 1
от ЗДДС предвижда налагането на глоба или имуществена санкция. Отделно от това,
независимо от предвидените глоби и имуществени санкции, нормата на чл. 186, ал.
1, т. 1, б. "б" от ЗДДС регламентира налагането на ПАМ запечатване на
обект за срок до един месец, спрямо лице, което не спази реда или начина за
издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба, като при установено такова нарушение, както се посочи, органите
по приходите действат в условията на обвързана компетентност.
Безспорно в случая от доказателствата по делото (писмените – трите ПИП,
справки и дневни отчети) се установява, че при извършена проверка на
24.06.2020г. в обекта, стопанисван от дружеството-жалбоподател липсва и няма
регистрирано ФУ в НАП, в нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 на
МФ. Въпреки дадената на оспорващия възможност от съда, не са приобщени
доказателства, които да опровергават посоченото по-горе, което се установява от
доказателствата по делото. Представените договор № 2304 от 07.05.2020г. за
техническо обслужване, свидетелство за регистрация на фискално устройство от
07.05.2020г. само потвърждават, че до 20.05.2020г. в обекта не е имало регистрирано
ФУ в НАП, което да отговаря на функционалните изисквания, влезли в сила от
01.07.2019г.
Разгледани поотделно и в съвкупност доказателствата сочат, че правилно и
обосновано административният орган е приел наличието на извършено нарушение на
реда и начина за въвеждане в експлоатация или регистрация в НАП на фискалните
устройства, респ. че са налице основанията за налагане на процесната ПАМ.
Безспорно (несъмнено и категорично) се установява по делото извършването на
нарушението по чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., изразяващо се в
немонтиране, въвеждане в експлоатация и използване на регистрирани в НАП ФУ.
Обстоятелството, че за нарушението към момента на издаване на оспорената
заповед не е издадено наказателното постановление, не представлява отрицателна
процесуална предпоставка за налагане на процесната ПАМ. Съгласно т. 1, б.
"б" на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС за постановяване на оспорената заповед
е достатъчно да е констатирано, че не е налице спазване на реда или начина за
въвеждане в експлоатация или регистрация в НАП на фискалните устройства. Липсва
изискване дори да е налице съставен акт за установяване на административното
нарушение. Достатъчно е да е констатирано неправомерното поведение, визирано в
посочената разпоредба. Административнонаказателното производство и административното
по налагане на ПАМ са самостоятелни и независими. Същите, макар да са породени
от един и същ юридически факт имат самостоятелно съществуване. Това произтича и
от техния характер. ПАМ имат преустановителни, възстановителни или превантивни функции
- в случая процесната ПАМ има за цел да пресече и преустанови извършването на
следващи нарушения и е с превантивна функция, докато с наказателното
постановление се налага административно наказание – наказателните постановления
са актове по прилагане на санкцията на съответната административноправна норма.
ПАМ от своя страна няма санкционен характер. Същата се налага с оглед
обективното извършване на посоченото нарушение, има за цел неговото
преустановяване и превенцията срещу последващи неправомерни деяния. За
настоящото производство е без значение изходът от административнонаказателното
производство, респ. без значение е и дали за вмененото нарушение е налице
влязло в сила наказателно постановление. Материалноправната разпоредба на чл.
186, ал. 1 от ЗДДС не изисква като предпоставка за прилагането й да е налице
стабилизиран правораздавателен акт, установяващ административно нарушение,
обективният състав на което да се вписва в нейната хипотеза. До друг извод не
води и разпоредбата на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС, тъй като тази норма е приложима
само когато за поведението на съответното лице е ангажирана и
административнонаказателна отговорност, като погасяването на тази отговорност
чрез изпълнение не води до отпадане на ПАМ, а до прекратяване на действието й.
Налагането на процесната ПАМ отговаря на целите на закона. Както се посочи,
при установяване на административно нарушение като процесното – неспазване на
реда или начина за въвеждане в експлоатация или регистрация в НАП на фискалните
устройства, органите по приходите действат в условията на обвързана
компетентност и следва да приложат предвидената за това нарушение ПАМ.
Законодателят е преценил, че целите на ПАМ, посочени в чл. 22 от ЗАНН ще бъдат
постигнати именно с налагането на процесната, предвидена в чл. 186, ал. 1, т. 1
от ЗДДС, мярка. Като основания за налагане на въпросната ПАМ законодателят е
посочил различни основания/нарушения, като неспазването на реда или начина за
въвеждане в експлоатация или регистрация в НАП на фискалните устройства е едно от
тези основания, предвид преценката на законодателя, че обществената значимост
на процесното административно нарушение, изисква в условията на обвързана
компетентност да се постанови именно ПАМ като въпросната по делото.
В този смисъл би могло да се разсъждава по въпроса дали издадената ПАМ е в
съответствие с целите, визирани в чл. 22 от ЗАНН само ако не се установяват по
делото фактическите и правни основания за прилагането на мярката.
Издаденият акт е мотивиран и законосъобразен и по отношение на определения
от органа по целесъобразност срок на ПАМ. С процесната ПАМ се цели
предотвратяване на административни нарушения. При определяне на срока правилно
са съобразени тежестта на извършеното нарушение, последиците от същото,
местоположението и площта на търговския обект, свързано със значителен поток от
хора, а и това, че следва да се осигури защита на обществения интерес, като се
предотврати възможността за извършване на нови нарушения. Действително
процесните обстоятелства създават предпоставки с това си поведение дружеството
да накърни обществения интерес и фискалната политика, укривайки част от
продажбите с отражение върху реализираните доходи.Изрично е посочено, че с това
нарушение се засяга утвърденият ред на данъчна дисциплина, който осигурява
пълна отчетност на извършените от лицата продажби и тяхната регистрация, както
и последващата възможност за проследяване на реалните обороти, като извършеното
деяние показва поведение на лицето, насочено срещу установената фискална
дисциплина. Именно в това се състои тежестта на нарушението, а и във визираните
от административния орган последици от конкретното нарушение.
Без значение е дали нарушението е първо, дали дружеството няма неплатени
санкции, че няма опасност от извършване на ново нарушение предвид сключения
договор за сервизно обслужване, респ. неоснователни са доводите на оспорващия в
този аспект. Процесните обстоятелства са относими за преценката какъв срок на
ПАМ да се определи. Неспазването, на реда или начина за въвеждане в
експлоатация или регистрация в НАП на фискалните устройства в случая,
разгледано в съвкупност с факта, че договорът за наем е с начален срок от
07.11.2016г., обосновава по-голяма тежест на процесното по делото нарушение, за
което е наложена оспорената ПАМ.
Целта на процесната ПАМ е превантивна - да се защити
общественият интерес, като се предотврати възможността за нови подобни
нарушения от страна на търговското дружество. Следва да се приеме, че
съществува възможност за извършване и на друго нарушение от същия вид и изводът
за наличието на такава възможност съдът намира за мотивиран и фактически
обусловен от конкретните обективни дадености (посочени като мотиви при
определяне срока на ПАМ) във връзка с неправомерното поведение на оспорващия по
отношение на неспазване на реда или начина за въвеждане в експлоатация или
регистрация в НАП на фискалните устройства. Т. е. извежда се обоснован извод,
че търговецът може да извърши друго административно нарушение.
Срокът на ПАМ се определя по целесъобразност, като в
настоящия случай преценката на органа е законосъобразна. Органът е съобразил
продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в
конкретния случай, т. е. при определяне продължителността на срока, органът
действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от
използвания в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС израз "до 30 дни" (Решение №
13682 от 15.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4440/2019 г., I о., докладчик
съдията Мария Радева). Определеният срок на процесната по делото ПАМ – 14 дни е
под средния размер, като са изложени доводите, на които се основава извършената
преценка (посочено е, че са съобразени тежестта на нарушението, последиците от
същото, местоположението и вида на обекта, търговия с храни, алкохол и
безалколно и целта на закона - да се защитят обществените интереси) – така и
според Решение № 17589 от 20.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8437/2019 г., VIII
о. Налице е анализ на конкретни фактически обстоятелства и обективни данни,
обусловили конкретната степен на административна принуда в определения от
органа срок. Ясно в мотивите по отношение на срока на мярката административният
орган е посочил, какво точно е съобразил.
Доколкото ПАМ е израз на административна държавна
принуда, съдът намира, че в конкретния случай същата е определена във вид и за
срок, неограничаващи правата на оспорващото дружество в степен, надхвърляща
тази, произтичаща от преследваната от закона легитимна цел. Като всяка една ПАМ
и процесната рефлектира неблагоприятно на дейността в случая на търговеца.
Въпросните законоустановени цели на ПАМ, визирани в чл. 22 от ЗАНН, не биха
могли да бъдат постигнати, ако се отнасят само към конкретното деяние. Напротив
смисълът на закона изисква при прилагане на конкретна ПАМ да се цели чрез
мярката да се осигури правомерно поведение на правните субекти.
Засягането в случая на правната сфера на оспорващия е
съразмерно спрямо преследваната легитимната цел – предотвратяването и
преустановяването на неправомерно спрямо разписаното в закона поведение, както
и за предотвратяване на вредните последици от такова поведение в защита на
обществения интерес, по аргумент от чл. 22 от ЗАНН. В този смисъл, оспорената
заповед, с която е наложена ПАМ е в съответствие с принципа за съразмерност по
чл. 6, ал. 2 от АПК и не противоречи на целта на закона, независимо, че се
отразява неблагоприятно на репутацията на търговския обект, че ще доведе до
намаляване на приходите и ще затрудни погасяването на публичните задължения и
изплащането на разходи във връзка с дейността. Обстоятелството, че ще намалеят
и приходите към държавния бюджет не следва да се приема, че влияе на
постигането на легитимната цел, в степен, обосноваваща неналагането на
процесната ПАМ. В случая с предвидената от законодателя ПАМ се цели създаването
на гаранции за осигуряване на законосъобразно поведение на оспорващия търговец
като стопански субект, без ПАМ да се приравнява на санкция. В същия смисъл е и
трайната съдебна практика на ВАС (Решение № 34 от 3.01.2020 г. на ВАС по адм.
д. № 7511/2019 г., VIII о., Решение № 17589 от 20.12.2019 г. на ВАС по адм. д.
№ 8437/2019 г., VIII отд.
Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при налагане на ПАМ по чл.
186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта, където са установени нарушенията.
Забраната за достъпа до обекта се разпорежда паралелно със запечатване на
обекта, поради което предпоставките за постановената забрана за достъп до
обекта са тези за налагането на ПАМ. Предвид наличието на предпоставките за
прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС, то следва да се приеме, че
законосъобразно е постановена на основание чл. 187, ал. 1 ЗДДС и забрана на
достъпа до обекта.
Изложеното обосновава извод, че не са налице отменителни
основания по смисъла на чл. 146 от АПК. Жалбата като неоснователна следва да се
отхвърли, доколкото наложената ПАМ е издадена от компетентен орган, при
спазване на установената форма и административнопроизводствените правила,
постановена е в съответствие с материалния закон и целта на закона.
При този изход на спора, претенцията на ответника за
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение е основателна. На
основание чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 144 АПК, вр.
с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, на НАП следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от
горното и на основание чл. 172 от АПК Съдът,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на „Амира Стела“ ЕООД с ЕИК *********, против Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-392-0380671/22.07.2020г.,
издадена от Началник Отдел "Оперативни дейности" Пловдив в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „Амира Стела“ ЕООД с ЕИК ********* да заплати на Национална агенция за
приходите разноски в размер от 100/сто/ лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :