№ 576
гр. Варна , 19.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела И. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно гражданско
дело № 20203100503721 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по въззивна жалба вх. №2801/17.05.2019г. на „Банка ДСК“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска№ 19 против
решение № 103/19.11.2019г., постановено по гр.д. № 1493/2017 г. на Районен съд –
Провадия, с което са отхвърлени предявените от „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище: гр. София срещу А. Ж. Д., ЕГН ********** с адрес: с.Житница, общ.Провадия,
обл.Варна и Е. Г. В., ЕГН ********** с адрес: с.Житница, общ.Провадия, обл.Варна, искове
с правно основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ, вр. чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, вр. чл.141 ЗЗД, за сумите
от 7 049,89 евро главница, 2 785,15 евро-договорна лихва, 166,76 евро обезщетение за забава
и 60,00 евро дължима такса изискуемост, представляващи задължение за връщане на
отпусната парична сума по договор за кредит за текущо потребление от 12.11.2003 г.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се,
че изводът на съда за нарушение на императивното изискване на чл.10, ал.1 от ЗПК не е
съобразено с действащата към момента на сключване на договора редакция на текста, както
и че изискванията към преддоговорната информация за шрифт и размер се прилагат и към
договора за кредит. Като необоснован се сочи извода на съда за необходимост
погасителният план да бъде подписан на всяка страница. Оспорва се също извода за
ненастъпила предсрочна изискуемост, като се сочи, че връчването на особения представител
представлява надлежно уведомяване на длъжника – ответник. В жалбата не са направени
1
доказателствени искания.
Отправената към съда молба е за отмяна на решението и за уважаване на
предявените искове изцяло, като се присъдят и направените разноски.
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемият А. Ж. Д. е депозирал писмен отговор, с
който жалбата се оспорва като неоснователна. Твърди се, че въззивната жалба е нередовна
поради невнесен депозит за особен представител. Сочи се, че обжалваното решение е
правилно и законосъобразно, тъй като не са спазени изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК в
относимата към датата на сключване на договора редакция, както и поради липсата на
погасителен план, което води до недействителност на договора. Доказателствени искания
не са направени.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с осъдителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 1 от ТЗ от «БАНКА ДСК» ЕАД срещу А. Ж. Д. и Е. Г. В.
за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца следните суми по сключен между
страните договор за текущо потребление от 12.11.2013г.: 7049.89 евро неплатена главница;
2785.15 евро договорна лихва за периода 01.01.2015г. – 09.11.2017г.; 166.79 евро
обезщетение за забава за периода от 01.01.2015г. до 09.11.2017г., както и такса при изискуем
кредит в размер на 60 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба – 10.11.2017г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендира се и присъждане на сторените в производството съдебно – деловодни разноски.
Твърди се в исковата молба, че между „Банка ДСК" ЕАД като кредитор и А. Ж.
Д. като кредитополучател е сключен договор за кредит за текущо потребление на
12.11.2013г., въз основа на който банката е предоставила на кредитополучателя сума в
размер на 7 500 /седем хиляди и петстотин/ евро със срок за издължаване на кредита 120
месеца, считано от датата на неговото усвояване. Сочи се, че договорената сума е усвоена
изцяло на 12.11.2013г. безкасово чрез разплащателна сметка, с което се твърди, че
кредиторът е изпълнил задължението си по договора за кредит. Излага се, че с подписване
на договора за кредит кредитополучателят е получил и приел общите условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица, неразделна част от
договора за кредит, както и тарифата на „Банка ДСК'' ЕАД за лихви, такси и комисионни.
Твърди се, че за обезпечаване на вземанията по гореописания договор за кредит на същата
дата - 14.08.2007г., е сключен договор за поръчителство с Е. Г. В.. Към датата на подаване на
исковата молба се твърди неизпълнение на общо 34 броя месечни вноски за периода от
01.01.2015г. до 01.11.2017г. в размер на по 113.98 евро месечно. Иска се осъждане на
ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от 7049.89 евро неплатена главница по
сключен между ответниците и банката – ищец договор за текущо потребление от
12.11.2013г.; сумата от 2785.15 евро договорна лихва за периода 01.01.2015г. – 09.11.2017г.;
2
сумата от 166.79 евро обезщетение за забава за периода от 01.01.2015г. до 09.11.2017г., както
и такса при изискуем кредит в размер на 60 евро, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.11.2017г. до
окончателното изплащане на сумата. Претендира се и присъждане на сторените в
производството съдебно – деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника Е. Г. В..
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от назначения особен представител на
ответника А. Ж. Д., в който се оспорват исковете като неоснователни. Оспорва се
сключването на договора, усвояването на кредитната главница, размера на месечните
вноски и условията за предсрочна изискуемост. Има възражения за неравноправност на
клаузите на договора и ОУ, по предсрочната изискуемост, лихвите и таксата. Оспорва
твърденията на ищеца, че ответникът е подписал приложените договор за кредит, общи
условия, погасителен план. Твърди, че исковете за лихви и обезщетение за забава са
погасени по давност с изтичане на тригодишен период, поради което и на това основание
моли да бъдат отхвърлени.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
Относно оплакването във въззивната жалба, че липсва произнасяне от първата
инстанция по искането за постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца Е.В.:
настоящата инстанция констатира, че искането е отправено в първото по делото съдебно
заседание с писмена молба от ищеца, като по него действително липсва произнасяне.
Уважаването на това искане е процесуална възможност при преценка на съда, че са налице
съответните законоустановени предпоставки, като липсва процесуална възможност в
настоящата инстанция да се санира пропускът на съда, който същевременно не води до
порок на съдебното решение.
3
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания, а именно че изводът на съда за нарушение на императивното
изискване на чл.10, ал.1 от ЗПК не е съобразен с действащата към момента на сключване на
договора редакция на текста, както и че изискванията към преддоговорната информация за
шрифт и размер не се прилагат и към договора за кредит. Оспорва се също извода за
необходимост погасителният план да бъде подписан на всяка страница, както и за
ненастъпила предсрочна изискуемост, като се сочи, че връчването на особения представител
представлява надлежно уведомяване на длъжника – ответник.
Установява се от представените по делото писмени доказателства наличието на
облигационно правоотношение между страните по договор за кредит от 12.11.2013г.,
съгласно който „Банка ДСК” ЕАД като кредитор е предоставило на А. Ж. Д. като
кредитополучател сума в размер на 7 500,00 евро при срок на издължаване съгласно чл. 2 от
договора 120 месеца и олихвяване съгласно чл. 8 от сделката с променлив процент, който
към датата на сключване на договора за кредит е 13,45 % годишно или 0,04 % на ден. На
същата дата е подписан и договор за поръчителство между банката и Е. Г. В. в качеството на
поръчител по договора за кредит.
Относно възраженията за нищожност на клаузи от договора, релевирани в
отговора на ИМ, настоящият състав намира, че процесният договор попада в приложното
поле на потребителската защита, тъй като кредитополучателят е физическо лице, по кредит,
който не е предназначен за търговска или професионална дейност и е потребител на
финансова услуга по см. на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП и във връзка с т. нар."тълкувателна
приложимост" на Директива 93/13/Е /в случая чл. 2, т. „б”/, според която националният
съдия трябва да тълкува вътрешното право в съответствие с директивите дори те да нямат
директен ефект / в този смисъл CJCE, 10 avril 1984, Von Colson, aff. 14/83, Rec. p. 1891/.
Договорите за кредит, в това число потребителски или кредити, обезпечени с ипотека,
съставляват финансови услуга и клаузите в договорите подлежат на проверка за валидност
при твърдения за наличие на специален фактически състав по чл. 143 ЗЗП. Спецификата на
кредитирането като потребителски продукт е отчетена от законодателя, чрез специалните
разпоредби на чл. 144, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 3 ЗЗП, поради което при тълкуване нищожността
на процесната клауза съдът следва да приложи обхватното поле на ЗЗП. В настоящия случай
липсва конкретизация на приложима хипотеза от чл.143 от ЗЗП.
С разпоредбата на чл.143 от ЗЗП е обявена за неравноправна всяка уговорка във
вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. За да
се прецени дали конкретните клаузи по договор отговарят на критериите на закона, те
трябва да бъдат формулирани по ясен и недвусмислен начин, както и потребителят
предварително да е получил достатъчно конкретна информация как търговецът на
финансови услуги може едностранно да промени цената. Съгласно чл.146, ал.1 ЗЗП
4
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а
не са уговорени индивидуално предварително изготвените от търговеца клаузи, върху чието
съдържание потребителят не е имал възможност да влияе, както и в случаите на договор при
общи условия.
Видно от приложения по делото договор размерът на лихвения процент по
кредита е изрично и ясно посочен, както и размера на ГПР, като същевременно тези размери
са съобразени със законовите ограничения за този вид договори /чл.19 от ЗПК/, не се
установява наличие на скрито оскъпяване на кредита чрез включване в погасителните
вноски на задължения за разходи, неустойки и др. През процесния период банката е
прилагала ГЛП в размер на 13.45%, като не са ангажирани твърдения, както и доказателства
кредиторът да се е възползвал от правото си едностранно да увеличи лихвения процент и да
е извършвано изменение на ГПР по кредита. От заключението на вещото лице се
установява, че през целия период от сключване на договора до предявяване на иска се е
прилагал именно лихвения процент, посочен в договора. Видно от текста на договора,
общите условия и погасителния план, изрично са посочени размерите на ГПР и ГЛП,
съобразени със законовите изисквания, като липсва основание оспорените разпоредби да се
счетат за неотговарящи на изискването за добросъвестност и водещи до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя,
съобразно формулировката на чл.143 от ЗЗП.
Въззивният състав не споделя формираните от първостепенния състав доводи, че
договорът за потребителски кредит страда от пороци, водещи до неговата недействителност
в цялост и противоречи на изискванията на чл.10, ал.1 от Закона за потребителския кредит.
Разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК, въвеждаща изискване всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, е в сила от
23.07.2014г., поради което е неприложима към настоящия договор, сключен на 12.11.2013г.
Същевременно не може да се възприеме тезата, че разпоредбата на чл.5, ал.4 от ЗПК,
предвиждаща изисквания относно шрифта на преддоговорната информация, е относима и
към текста на договора, доколкото като императивна норма разпоредбата не следва да се
тълкува разширително. Липсва в приложимата законова уредба изискване договорът и
погасителният план да се подписват на всяка страница, а относно общите условия такова
изискване е предвидено с новата разпоредба на чл.11, ал.2 от ЗПК, в сила от 23.07.2014г.,
тоест след сключване на процесния договор.
Твърди се от ищцовата страна настъпила предсрочна изискуемост на цялото
вземане по кредита, обявена на длъжника с връчване на исковата молба. От представените
по делото общи условия към договора е видно, че съгласно т.19.2 е договорено при
просрочване на месечна вноска с повече от 90 календарни дни автоматично да настъпи
предсрочна изискуемост.
В т.18 на ТР №4 /18.06.2014г. по т.дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието,
5
че вземането, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става
предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други
обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си, без да уведоми длъжника, става
изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, но след като банката е
упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника
предсрочната изискуемост. Предсрочната изискуемост на вземането има действие от
получаване от длъжника на изявлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем,
ако към този момент са настъпили уговорените в договора за кредит предпоставки,
обуславящи настъпването й. В случая са налице данни за непогасяване от длъжника на
вноски по кредита в продължение на по-дълъг от посочения в договора 90-дневен период.
Съгласно заключението на вещото лице с последното постъпило плащане на 16.12.2014г. са
погасени задълженията с падеж 01.12.2014г., след което до предявяване на иска на
10.11.2017г. не са постъпили следващи плащания.
В случая поръчителят е уведомен с връчване на исковата молба, въпреки че
вземането по кредита следва да се счита за изискуемо и спрямо поръчителя, дори и
последният да не е уведомен, с оглед акцесорния характер на отговорността на поръчителя.
В подкрепа на това разбиране е и трайната практика на ВКС относно въпроса за началния
момент на срока по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, съгласно която отговорността на поръчителя по
договор за кредит се погасява, ако към момента на предявяване на иска е изтекъл 6-месечния
срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД, чийто начален момент се определя от датата, на която
волеизявлението на банката за обявяване на предсрочна изискуемост е достигнало до
длъжника - кредитополучател и ако към този момент са били налице обективните
предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. Следователно релевантно за
отговорността на поръчителя е достигането на изявлението на кредитора за упражненото от
него потестативно право до кредитополучателя.
В случая уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост е обективирано
в исковата молба. Неоснователно е възражението за нередовно осъществена процедура,
основано на аргумента, че особеният представител няма връзка с ответника, доколкото
особеният представител може да извършва широк кръг от процесуални действия, извън тези,
за които е необходимо изрично пълномощно съобразно чл.34, ал.5 ГПК и съответно той се
явява и надлежен адресат на всички твърдения, наведени от насрещната страна, вкл. в хода
на процеса. Следователно връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно,
ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта
на връчването правни последици /Решение №198/18.01.19г. по т. д. № 193/18г. на Първо т.о.
на ВКС/, в случая настъпването на предсрочна изискуемост.
Въз основа на изложеното се налага извод за наличие на действителен договор,
изправност на кредитора, неизпълнение задълженията на длъжника за плащане и настъпила
предсрочна изискуемост, с което исковете са доказани по основание. По размер се
установяват от заключението на вещото лице, като неизплатеният размер на главницата
6
възлиза на 7049,89 евро, договорната лихва за претендирания период от 01.12.2014г. до
09.11.2017г. е в размер на 2517,91 евро. Обезщетението за забава вещото лице е изчислило в
размер на 200,24 евро за периода от 01.01.2015г. до 09.11.2017г.
Възражението относно периода на начисляване на възнаградителна лихва е
неоснователно. Определянето на дължимия размер на договорна /възнаградителна/ лихва се
съобразява с факта, че възнаградителната лихва представлява цената, която
заемополучателят плаща на заемодателя за предоставените му парични средства, и тя е
дължима за периода на ползването им. В случаите на отнемане преимуществото на срока,
напр. при обявена предсрочна изискуемост, възниква задължение за заплащане на лихви със
санкционен характер, като възнаградителна лихва след този момент не се дължи. В случая
претенцията за лихва е съобразена с това правило, доколкото крайната дата на периода е
датата на подаване на исковата молба, тоест преди настъпване на предсрочна изискуемост.
Претенцията следва да се уважи в размера, изчислен от вещото лице - 2517,91 евро, като се
отхвърли до претендирания размер от 2785,15 евро.
Обезщетение за забава се претендира за период, съответстващ на установената от
заключението на вещото лице забава при изплащане на дължимите вноски. Последната
изплатена вноска е с падеж 01.12.2014г. и съответно падежът на първата неизплатена вноска
е 01.01.2015г., съответно от този момент се дължи обезщетение върху съответната вноска до
предявяване на иска. Размерът на обезщетението за забава, изчислен от вещото лице, е
200,24 евро за периода от 01.01.2015г. до 09.11.2017г., като съобразно диспозитивното
начало претенцията следва да се уважи в посочения в исковата молба размер – 166,79 евро.
Претенцията за заплащане на сума в размер на 60 евро, представляваща такса при
изискуем кредит, не се установи от представените по делото доказателства. В приложимите
към договора общи условия действително е предвидено по т.8, че кредитополучателят
заплаща на кредитора такси и комисиони, съгласно действащата към датата на събиране на
съответното плащане Тарифа на „Банка ДСК“ ЕАД, с което се обосновава приложимостта
на актуалната тарифа, на която не е положен липсва подпис на кредитополучателя. Видно
обаче от представеното към ИМ извлечение от документ, озаглавен „Такси по кредити за
текущо потребление“, такса с такова наименование не фигурира. По т.5 е предвидена сума
от 120 лв., съответстваща на размера на претенцията от 60 евро, но е с наименование
„разходи при изискуем кредит“. Не може да се приеме, че разходите представляват такса и
съответно са включени в обхвата на т.8 от ОУ, като освен това не е установено
извършването на разходи относно процесния кредит, поради което претенцията за
присъждане на сумата от 60 евро се явява неоснователна.
С оглед акцесорния характер на претенцията се дължи и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане
на задължението.
При този изход от спора в полза на ищеца въз основа на отправеното искане с
7
представен списък по чл.80 от ГПК и писмени доказателства следва да бъде присъдена
сумата 1770 лв., изчислена съразмерно на уважената част от предявените искове въз основа
на внесените суми за държавна такса /869,43 лв./, депозит за особен представител /400 лв./,
депозит за експертиза /200 лв./ и определения от съда размер на юрисконсултско
възнаграждение 200 лв. В полза на ответниците не е отправено искане и не се присъждат
разноски.
С оглед изхода от спора пред въззивния съд, разноски за въззивното
производство се следват само на въззивника - сумата 1113,15 лв., изчислена съразмерно на
уважената част от въззивната жалба въз основа на внесените суми за държавна такса /434,73
лв./, депозит за особен представител /565 лв./ и определения от съда размер на
юрисконсултско възнаграждение 150 лв.
Мотивиран от гореизложеното и на осн.чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 103/19.11.2019г., постановено по гр.д. № 1493/2017г. на
Районен съд – Провадия, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от „БАНКА ДСК”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София срещу А. Ж. Д., ЕГН ********** с адрес:
с.Житница, общ.Провадия, обл.Варна и Е. Г. В., ЕГН ********** с адрес: с.Житница,
общ.Провадия, обл.Варна, искове с правно основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ, вр. чл.79 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД, вр. чл.141 ЗЗД, за сумите от 7 049,89 евро главница, 2517,91 евро договорна
лихва и 166,76 евро обезщетение за забава, представляващи задължение за връщане на
отпусната парична сума по договор за кредит за текущо потребление от 12.11.2003 г., и
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА А. Ж. Д., ЕГН ********** с адрес: с.Житница, общ.Провадия,
обл.Варна и Е. Г. В., ЕГН ********** с адрес: с.Житница, общ.Провадия, обл.Варна ДА
ЗАПЛАТЯТ на „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София следните
суми: 7 049,89 евро главница по договор за кредит за текущо потребление от 12.11.2003г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на задължението, 2517,91 евро договорна лихва за
периода от 01.12.2014г. до 09.11.2017г. и 166,76 евро обезщетение за забава за периода от
01.01.2015г. до 09.11.2017г., на основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ, вр. чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД
ПОТВЪРЖДАВА решение № 103/19.11.2019г., постановено по гр.д. №
1493/2017г. на Районен съд – Провадия, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете на
„БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София срещу А. Ж. Д., ЕГН
********** с адрес: с.Житница, общ.Провадия, обл.Варна и Е. Г. В., ЕГН ********** с
адрес: с.Житница, общ.Провадия, обл.Варна за заплащане на договорна лихва за периода от
01.12.2014г. до 09.11.2017г. за размера над 2517,91 евро до 2785,15 евро, както и за 60 евро
8
такса при изискуем кредит.
ОСЪЖДА А. Ж. Д., ЕГН ********** с адрес: с.Житница, общ.Провадия,
обл.Варна и Е. Г. В., ЕГН ********** с адрес: с.Житница, общ.Провадия, обл.Варна ДА
ЗАПЛАТЯТ на „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София сумата 1770
лв., представляваща разноски пред първата инстанция съразмерно на уважената част от
предявените искове, както и сумата 1113,15 лв. разноски за въззивното производство
съразмерно на уважената част от въззивната жалба, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните, на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9