№ 140
гр. Бургас, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20222120204802 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба на „О.М.***” ЕООД, ЕИК ********* срещу Наказателно
постановление № 643523-F662233 от 02.11.2022 г., издадено от началник на Отдел
„Оперативни дейности“ – Бургас, в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя на основание
чл.185, ал.2 ЗДДС е наложенa „имуществена санкция” в размер на 3000 лева за нарушение
на чл.7, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС.
Жалбоподателят не оспорва процесното нарушение. Излага твърдения, че не е имал
сключено споразумение с „Еконт“ за услуга пощенски паричен преовд поради смяна в
законодателството, която не е била съобразена. Поддържа, че нарушението е било
отстранено веднага след извършване на проверката. Счита, че наказанието следва да бъде
определено при приложениeто на чл. 185, ал. 1 ЗДДС, вместо по ал. 2 на същата разпоредба.
Дружеството-жалбоподател, редовно уведомено, представялва се от управителя. Поддържа
жалбата и изложените в нея доводи.
АНО - началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, в ЦУ на НАП чрез
процесуалния си представител юрисконсулт К. оспорва жалбата като неоснователна и
поддържа обжалваното постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Счита нарушението за безспорно доказано, както и че правилно е била
приложена разпоредбата на чл. 185, ал. 2 ЗДДС при определяне на наказанието.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
възраженията на страните, намира за установено следното:
1
От фактическа страна:
Свидетелката Д. Б. Г. на длъжност инспектор в НАП извършила на 19.05.2022 г.
контролна покупка на един брой дамска тениска на стойност 11.52 лева, платими с наложен
платеж от електронен магазин, стопанисван от дружеството-жалбоподател. На 25.05.2022 г.
свидетелката Г. посетила офис на куриерска фирма за получаване на поръчката, като същата
не е била придружена с платежен документ. На 06.06.2022 г. от жалбоподателя било
представено на проверяващия орган споразумение с куриер за услугата пощенски парични
преводи, което е било с дата на сключване 26.05.2022 г. (един ден след получаване на
поръчката в офис на куриерската фирма 25.05.2022 г.). Свидетелката Г. констатирала, че към
датата на поръчката и получаване на стоката (19.05.2022 г. и 25.05.2022 г. ) жалбоподателят
не е имал сключено споразумение с куриер, което да го освобождава от задължението да
притежава фискално устройство. След извършена справка в ППФУДВ на НАП се
установило, че жалбоподателят няма регистрирано и въведено в експлоатация фискално
устройство с изградена дистанционна връзка с НАП. По тази причина свидетелката Г.
съставила на 06.06.2022 г. АУАН, а впоследствие на 02.11.2022 г. било издадено
обжалваното в настоящото производство Наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се,
поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти. Показанията на свидетеля Г. са
обективни, последователни, безпротиворечиви и изцяло се подкрепят от събраните писмени
доказателства. Жалбоподателят не оспорва извършеното нарушение, като възраженията са
му относно правилното приложение на санкционната норма.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2
ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е частично основателна по следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да
обуславят неговата отмяна. АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от
компетентни органи (упълномощен със Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния
директор на НАП) в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и
наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57
ЗАНН.
В чл. 118, ал. 4 от ЗДДС е предвидено задължение на Министъра на финансите да
издаде наредба във връзка с фискалните устройства. Именно на основание чл. 118, ал. 4 от
2
ЗДДС е издадена и Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства – арг. от пар. 11 от ПЗР към
Наредбата. Според чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. лицата по чл. 3 са длъжни
да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от
датата на започване на дейността на обекта. В чл. 3, ал. 1 (изм. в сила от 31.07.2020 г.) се
предвижда, че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби
на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка
от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне
на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен
паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за
платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен
чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по
смисъла на Закона за пощенските услуги. Когато плащането се извършва чрез пощенски
паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ,
съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8.
В настоящия случай дружеството-жалбоподател е извършвало електронна търговия,
като за доставка на стоките до клиентите е била използвана куриерска услуга. От
фактическа страна по делото безспорно се установява, че свидетелката Д. Г. е извършила
поръчка на 19.05.2022 г. от онлайн платформата на жалбоподателя, като на 25.05.2022 г.
посетила куриерски офис за получаване на пратката. При отваряне на пратката се
установило, че няма платежен документ, придружаващ стоката. Безспорно се установява, че
към 25.05.2022 г. между жалбоподателя и куриерското дружество не е имало сключено
споразумение за онлайн продажби с наложен платеж без касов апарат. Такова споразумение
е било сключено един ден след получаване на пратката от свидетелката Г., а именно на
26.05.2022 г. По делото е наличен договор за куриерски и пощенски услуги с плащане в
брой от 18.10.2017 г., сключен между жалбоподателя и пощенски оператор, но след влизане
в сила на 31.07.2020 г. на изменението на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г., за
извършване на онлайн търговия без да се използва фискално устройство при плащане с
наложен платеж е било въведено изискване продажбите да се регистрират и отчитат от
лицензиран пощенски оператор. Тези отношения са били уредени между жалбоподателя и
куриерското дружество, което е пощенски оператор едва със сключване на спопразумение
на 26.05.2022 г.
При така установените факти обаче съдът счита, че АНО не е приложил правилната
санкционна норма. Извършеното от жалбоподателя нарушение е било подведено под
нормата на чл. 185, ал. 2 изречение първо ЗДДС, съгласно която извън случаите по ал. 1 на
лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен
акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в
размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Второто изречение на същата алинея гласи, че
когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1. В
3
настоящия случай, в АУАН и в наказателното постановление не се твърди установеното
административно нарушение на чл.118, ал.4 ЗДДС, във връзка с чл.7, ал.1 от Наредба №Н-
18/13.12.2006г. на МФ, да е довело до неотразяване на приходи. Ето защо АНО неправилно
е санкционирал жалбоподателя на основание чл. 185, ал. 2, изр. първо ЗДДС. След като по
делото не се установява, че жалбоподателят не е отразил приходи, пък и подобни твърдения
не се излагат от АНО, следва санкцията да се определи при приложението на чл. 185, ал. 2,
изр. последно, вр. ал.1 ЗДДС, в която за търговците се предвижда наказание „имуществена
санкция” в размер от 500 лв. до 2000 лв. Допуснатото от АНО нарушение относно
неправилното приложение на санкционната норма, не води до отмяна на обжалваното
наказателно постановление, а само до неговото изменение в частта за размера на
наложеното наказание.
При определяне на маловажните случаи при административните нарушения съгласно
ТР № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2007 г., ОСНК следва да се съобразяват
разпоредбите на НК и по точно чл. 93, т.9 от НК, съгласно която разпоредба маловажен
случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на престъпление от съответния вид.
Във връзка с изложеното съдът счита, че няма как приложение да намери чл. 28 от
ЗАНН, тъй като макар и да са налице смекчаващи вината обстоятелства (липсата на
предходни нарушения), то нарушението е такова, което засяга важни обществени
отношения, свързани с търговския оборот и надлежното отчитане на данъците. Нарушения
от посочения вид са предпоставка за ощетяване на фиска, поради което не може да се
приеме, че извършеното е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от същия вид.
В чл. 27, ал. 2 ЗАНН е предвидено, че при определяне на наказанието се вземат
предвид тежестта на извършеното, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи
и отегчаващи вината обстоятелства. Настоящият състав счита, че с оглед липсата на данни за
предходни нарушения, извършени от жалбоподателя наказанието следва да бъде определено
в предвидения в чл. 185, ал. 1 ЗДДС минимален размер от 500 лева. Съдът намира, че с така
наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се
предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху
обществото.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление следва да се измени в
частта относно размера на наложеното наказание „имуществена санкция” и основанието, на
което се налага, като размерът се намали от 3000 лв. на 500 лв.
Съдът достигна до извод за наличие на основание за изменение на обжалваното НП в
частта относно размера на наложената имуществена санкция. В производството
4
представителят на АНО претендира на основание чл. 63д, ал. 3 ЗАНН присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение. В случая съдът е намалил наложената на
жалбоподателя „имуществена санкция“ от 3000 лева на 500 лева. Независимо, че съдът е
намалил наложеното на жалбоподателя наказание, обжалваното наказателно постановление
е било потвърдено в останалата му част, а именно, че има извършено нарушение от
жалбоподателя, за което следва да му се наложи по-леко наказание. По тази причина и на
АНО следва да се присъдят претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт.
При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се
приложи разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. С оглед фактическата и
правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта
процесуално представителство в полза на АНО следва да се определи и присъди
възнаграждение в размер на 80 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 643523-F662233 от 02.11.2022 г., издадено от
началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, в ЦУ на НАП, с което на „О.М.***”
ЕООД, ЕИК ********* на основание чл.185, ал.2 ЗДДС е наложенa „имуществена санкция”
в размер на 3000 лева за нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, вр.
чл.118, ал.4 от ЗДДС, като на основание чл. 185, ал. 2, предл. последно, вр. ал. 1 ЗДДС
НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция от 3000 лв. на 500 лв.
ОСЪЖДА „О.М.***” ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Национална агенция по
приходите сумата от 80 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас в
14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5