М О
Т И В И
Към
присъда по НОХД № 902/2009 год.на КРС , ІV н.с.
Районна
Прокуратура – Карлово е повдигнала
обвинение против подсъдимия Д.Х.Х. , за
това че: На 12.10.2009 г. в гр. Карлово, обл.Пловдивска
, не е изпълнил Заповед за защита срещу домашно насилие, постановена на
21.10.2008 год от Пловдивски окръжен съд. Престъпление по чл. 296 ал.1 от НК.
В
съдебно заседание бяха констатирани от съда обстоятелствата по чл. 269 ал.3 т.2
и т.3 б.”А” от НПК по отношение на подсъдимия Х. , а именно същият е бил обявен за ОДИ още в
хода на досъдебното производство ,но местоживеенето му в страната не е известно
и след проведеното щателно издирване не е било установено , а освен това бяха събрани данни , че същият се намира извън пределите на Република България,
като местоживеенето му не е известно. При наличието на тези предпоставки и след
преценката на съда ,че разглеждането на делото в отсъствието на подсъдимия не би попречило за разкриване на обективната
истина , бе постановено разглеждането на
делото в отсъствието на подсъдимия Д.Х. при условията на задочно производство.
Прокурорът
поддържа изцяло така повдигнатото обвинение и предлага на подсъдимия Х. да се наложи наказание при условията на чл. 54
от НК в размер на шест месеца лишаване
от свобода , което да бъде изтърпяно ефективно.
Назначения служебен защитник на подсъдимия адвокат Тони К. заема защитна позиция, като развива тезата , че
липсва реализация на престъпния състав по чл. 296 ал.1 от НК и моли подсъдимия
да бъде оправдан . Прави се и алтернативно искане в случай , че същият бъде признат за виновен да му се
наложи по лекото от двете алтернативно предвидени наказания за горното
престъпление , а именно глоба, но не в
минимален размер , а преценена от съда по справедливост.
Съдът
на базата и след анализ на събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимия Д.Х.Х. е роден на ***г***, жител и живущ ***, българин, български
гражданин, неженен, безработен, осъждан, ЕГН-**********. Същият е многократно осъждан, както следва: 1. С присъда по НОХД № 105/1995г. на Военен съд-Пловдив, влязла в
законна сила на 24.06.1995г., за престъпление по чл. 20, ал.2, вр.с чл. 26,
ал.1 от НК е осъден на 1 година и 6 месеца "лишаване от
свобода" , при първоначален
„общ" режим.
2. С присъда по НОХД №
162/96г. на Военен съд-Пловдив, влязла в законна сила на 30.07.1997г., за
престъпление по чл. 150, ал.1 т.1, във вр.с чл. 20, ал.2, вр.с чл. 26, ал.1 от НК е осъден на 1 година и 2 месеца "лишаване от свобода"; на основание
чл. 152, ал.З, т.1, във вр.с ал.1 т.2 от НК е осъден на 4 години и 6 месеца
"лишаване от свобода"; на основание чл. 198, ал.1, във вр.с чл. 20,
ал.2 от НК е осъден на 3 години и 6 месеца "лишаване от свобода" .На
основание чл. 23, ал.1 от НК е определено едно общо най-тежко наказание от 4
години и 6 месеца "лишаване от свобода" при първоначален „строг"
режим.С Решение № 62/30.07.97г. на ВС е увеличено наказанието по чл. 152, ал.З
т.1, вр.с ал.1 т.2 от НК на 8 години "лишаване от свобода". Решението
е влязло в законна сила на 30.07.97г.
3. С присъда по НОХД № 255/2005г. на Районен съд
- гр. Карлово, влязла в законна сила на 08.09.2005г., за престъпление по чл.
343 Б, ал.1 от НК е осъден
на „пробация” ,
със следните пробационни
мерки : 1. Задължителна
регистрация по настоящ адрес - за срок от
1 година; 2. Задължителни
периодични срещи с пробационен служител - за срок от 1 година; 3. Безвъзмезден
труд в полза на обществото в размер на 200 часа-за една година, както и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца.С протоколно определение № 1386/23.08.07г. по
ЧНД № 1701/2007г. на ПОС е заменено отчасти, на основание чл. 43а, т:2 от НК
приведеното в изпълнение наказание „Пробация", наложено по НОХД № 255/05г.
на Районен съд - гр. Карлово, с "лишаване от свобода" за срок от 1
месец, при първоначален „общ" режим. Определението влязло в законна сила
на 31.08.2007г.
4. С
присъда по НОХД № 279/2005г. на Районен съд - гр. Карлово, влязло в законна
сила на 11.10.2005г., за престъпление по чл. 343 Б, ал.1 от НК е осъден на
"лишаване от свобода" за срок от 3 месеца, при първоначален
„общ" режим ; На основание чл. 343 Г, вр.с чл. 37, т.7 от НК е лишен от
право да управлява МПС за срок от 12
месеца, считано от влизане на присъдата в сила.
5.
С присъда по НОХД № 42/24.06.2008г. на Районен съд - гр. Карлово, влязла в
законна сила на 24.06.2008г., за престъпление по чл. 170, ал.2, пр.1-во, във
вр.с ал.1, пр.1-во от НК е осъден на "лишаване от свобода" за срок от
3 месеца; за престъпление по чл. 216, ал.1 от НК му е наложено наказание
„Пробация" със следните пробационни мерки : 1. Задължителна регистрация по
настоящ адрес - за срок от 1 година; 2.
Задължителни периодични срещи с пробационен служител — за срок от 1
година; 3. Безвъзмезден труд в
полза на обществото в размер на 150 часа -за една година.На основание чл. 23 от НК му е определено едно общо най-тежко наказание "лишаване от
свобода" за срок от 3 месеца, при първоначален „общ” режим.
Преди около четири години свидетелката М.С.И.
заживяла на съпружески начала за около половин година, с подсъдимия Д.Х., в дома на родителите й
в гр. Карлово. С течение на времето обвиняемият започнал да злоупотребява с
алкохол и през 2005 година двамата се разделили, като Д.Х. напуснал жилището на
Иванови, където живеел.Подсъдимият започнал да притеснява семейство Иванови, когато е в нетрезво
състояние. В тази връзка през 2008г. свидетелката М.И. завела дело по Закона за
защита срещу домашното насилие, което на 14.10.2008г. с Решение №
1482/14.10.2008г. по гражданско дело № 2136/2008г. на Пловдивски Окръжен съд,
на Х. е било забранено да приближава жилището на М.С.И.,***, местоработата й,
местата за социални контакти и отдих, за срок от една година. От 21.10.2008г. от Пловдивски Окръжен съд е издадена Заповед за защита, с която на Д.Х.Х. се
забранява да приближава жилището на М.С.И.,***, местоработата й, местата за
социални контакти и отдих за срок от една година. Подсъдимият бил запознат с тази заповед. Знаейки това, на 12.10.2009 г., около 02,00 ч. през нощта подсъдимият Д.Х. прескочил оградата на
двора на дома на свидетелката М.И.,*** и започнал да удря по дървената входна
врата на къщата. През това време
свидетелката М.И. спяла на втория етаж с детето си . На
тропането първо реагирала майката на свидетелката
М.И.-
свидетелката П.И., а след това и свидетелят С.И.. Въпреки проведените с
него разговори и опити да бъде отпратен подсъдимият не напуснал домът им и предизвикал скандал , като настоявал да влезе и да види
детето . Грубото му и арогантно държане наложило да бъдат сигнализирани органите на
полицията . На место пристигнал автопатрул в състав полицейските служители И. и
Р., които отвели подсъдимия Д.Х. и на същия бил изготвен и връчен протокол за
предупреждение.
Горната фактическа обстановка ,Съдът
приема за безспорно установена на базата
на следните доказателствени средства – показанията на свидетелите М.И. ,П.И. , С.И. и П.И. ,а също и от събраните по делото писмени
доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни,
логични, непротиворечиви , съответстващи на останалия събран по делото
доказателствен материал. До горните фактически изводи води и анализа на
приложените по делото писмени доказателства – молба , заповед за защита ,
докладна записка , протокол за предупреждение , справка , Решение № 21
/29.05.2008 г. , Решение на ПОС № 1482/14.10.2008 г. , материалите съдържащи се
в приложеното за послужване гр. дело № 62/2008 г. по описа на КРС.
При
така установената по несъмнен начин в хода на настоящото производство
фактическа обстановка Съдът намира , от правна страна , че с деянието
си подсъдимият Д.Х.Х. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл. 296
ал.1 от НК. Съдът намира ,че авторството и вината на подсъдимия Х. в извършването
на горното престъпление са установени по несъмнен начин. От обективна страна на
посочената дата 12.10.2009 г. подсъдимия Х. е посетил жилището на пострадалата М.И.
*** и то през нощта , като по този начин директно е нарушил забраната съдържаща
се в издадената срещу него Заповед за защита и това е станало в едногодишния
срок на нейното действие.
От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл , като е съзнавал обществено-опасният му характер, предвиждал е настъпването на
обществено-опасните последици и е желаел настъпването им .
При индивидуализиране на наказанието на
подсъдимия Съдът отчете като отегчаващи вината обстоятелства многобройните предишни
осъждания на подсъдимия . В същото време съдът отчете обстоятелството , че
деянието е извършено в самия край на едногодишния срок , в който е действала
забраната по издадената Заповед за защита
и на практика до края на действието и са оставали само няколко дни , поради
което и престъплението е със сравнително по-ниска степен на обществена опасност. Като анализира тези индивидуализиращи отговорността
обстоятелства Съдът при условията на чл.
54 от НК наложи на подсъдимия по лекото
от двете алтернативно предвидени наказания
за горното престъпление - глоба , която оразмери около средния размер на
предвидения в закона диапазон , а именно в размер на 2500 лева.
Според
преценката на Съда именно това наказание като вид и размер се явява съответно
на степента на обществена опасност на деянието и дееца и най –добре би
изпълнило целите на наказанието посочени в разпоредбата на чл. 36 от НК.
Причините за
извършване на престъплението са липсата на чувство за
отговорност от страна на подсъдимия Х. , по отношение на собствените му действия
и постъпки и склонност към незачитане на
установения и утвърден в страната правов ред
.
По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: