Р Е Ш Е Н И Е
Номер 15.01.2020 г. Град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 26.11. 2019 г.
В публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР
ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА
ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
Секретар: СТОЙКА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдията ТРИФОНОВА
в.т.д. № 1371 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 819/10.06.2019 г. постановено по гр.д. № 4347/2018г.
по описа на Районен съд – С.З., с което е признато за установено по отношение на
С.З.С. и на В.Й.Р. че дължат солидарно на “П.К.Б.” ЕООД сумата от 1116,41 лева
– неплатена главница по договор за потребителски кредит № **********/20.07.2016г.,
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.
410 ГПК в съда – 05.04.2018г. до окончателното й изплащане, за която сума е
издадена заповед №965/12.04.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 1701/2018г. по описа на Районен съд - С.З., като е
отхвърлен иска за главница над този размер до пълния претендиран размер от
2707,18 лева, като неоснователен и С.З.С. и В.Й.Р. са осъдени да заплатят на “П.К.Б.“
ЕООД сумата от 311 лева – разноски по настоящото дело и сумата от 53,26 лева -
разноски по ч.гр.д. № 1701/2018 г. по описа на PC – С.З., съразмерно с
уважената част от иска.
Постъпила е въззивна жалба от “П.К.Б.” ЕООД, с която се обжалва решението в
частта, с която е отхвърлен иска за признаване за установено, че С.С. и В.Р.
дължат на „П.К.Б.“ ЕООД сумата над 1 116,41 лв. до пълния претендиран размер от
2707,18 лв., представляващи неизплатено парично задължение по ДПК № **********,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното плащане. Излагат
се съображения за неправилност на решението и молят да се отмени решението и да
се признае за установено, че са дължими тези суми при условията на солидарност.
Претендират се разноски.
В законния срок е постъпил отговор на въззивната жалба от особения
представител адв. М. на С.С., с който се оспорва въззивната жалба и се прави искане да се
остави решението в сила в тази част.
Постъпила е въззивна жалба и от името на С.С., чрез особения представител
адв. М. с която се обжалва решението в частта, с която е признато за
установено по отношение на него, че дължи на ищеца сумата от 1116,41 лв.
неизплатена главница по договор за потребителски кредит, ведно със законната
лихва от 05.04.2018г. до окончателното плащане, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, както и подробно
описаните съдебни разноски. Счита, че следва да бъде отменено решението в тази
част и да бъде отхвърлен иска.
Постъпил е писмен отговор на въззивната жалба от „П.К.Б.“ ЕООД, с който
оспорва твърденията направени във въззивната жалба подадена от С.С. и моли
същите да бъдат оставени без уважение. Претендират се разноските.
В съдебно заседание особения представител на В.Й.Р., адв. К. заявява, че
оспорва жалбата на „П.К.Б.“ ЕООД и поддържа въззивната жалба подадена от
процесуалния представител на ответника С.С..
Окръжен съд – гр. С.З., в
настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното
производства, намира за установено следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно
основание чл.422,
ал.1 ГПК, във вр. с чл.9, ал.1 ЗПК.
Ищецът „П.К.Б.” ЕООД моли съда да постанови решение, с което да се признае
за установено съществуването на вземане в полза на „П.К.Б.” ЕООД срещу
длъжниците С.З.С. и В.Й.Р. в размер на 2707,18 лв., представляващо неизплатено
задължение по договор за потребителски кредит № **********, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК особеният представител на ответника С.З.С.
- адв. М.М. е подала писмен отговор на исковата молба, с който взема становище,
че предявеният от ищеца иск е допустим, но неоснователен и недоказан, като
излага съображения.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК особеният представител на
ответницата В.Й.Р. - адв. В.К. е подала писмен отговор на исковата молба.
Безспорно е установено, че е сключен договор за потребителски кредит № **********/20.07.2016г.
между „П.К.Б.“ ЕООД, като кредитор и С.З.С., като кредитополучател и В.Й.Р.,
като солидарен длъжник за сумата от 1 400 лв., при годишен процент на разходите 49,89%, годишен лихвен
процент 41,17 %, лихвен процент на ден 0.11%, като общо задължение, включващо
главница и договорна лихва, е посочена сумата от 2 263,80 лв. Заемателят се е
задължил да върне заема на 30 месечни погасителни вноски, всяка от които от по
75,46 лева. В договора е посочено още, че по избран и закупен пакет от допълнителни
услуги С.З.С. дължи и възнаграждение в размер на 1149, 30 лева, като размерът на вноската възлиза на
38,31 лева или общо дължимата месечна вноска, включваща главница, договорна
лихва и възнаграждение за допълнителни услуги е 113,77 лева. Представено е
сключеното между страните споразумение за предоставяне на допълнителни услуги
от 20.07.2016г. с уговорени следните
услуги: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, възможност
за отлагане и намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за
смяна на дата на падеж, улеснена процедура за получаване на допълнителни
парични средства. Представени са Общите условия на дружеството и погасителния
план към договора. В чл. 12.3 от общите условия на договора е
предвидено, че в случай, че клиентът просрочи една месечна вноска с повече от
30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на договора за кредит и
обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо кредиторът да
изпраща за това на клиента уведомление, покана, предизвестие и други.
От представените 2 броя
преводни нареждания от 21.07.2016 г. се установява, че „П.К.Б.“ ЕООД по молба на клиента от 13.07.2016 г. е извършил
рефинансиране съгласно точка V от договор № ********** за
сумата от 1 100,00 лв. към Би енд Джи кредит ООД, а остатъка от 300 лв. е
предоставен на С.З.С..
По делото е представено и извлечение
по сметка по договор за потребителски кредит № **********/30.09.2015г.,
съгласно
което изплатената от ответника сума възлиза общо на 717 лева, като последното
извършено плащане е било на 25.02.2017 г.
По делото са представени уведомления,
изхождащи от ищеца до С.З.С. и В.Й.Р.
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем без да са представени
доказателства за връчване на тези уведомления преди завеждане на настоящото
дело.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 1701/2018г. по описа на Районен съд - С.З.,
съдът е издал в полза на „П.К.Б.” ЕООД срещу С.З.С. и В.Й.Р. заповед № 965/12.04.2018 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 2707,18 лева - главница по договор
за потребителски кредит № ********** / 21.07.2016г. и законна лихва
върху главницата от 05.04.2018 г. до изплащане на вземането, както и за
разноските по заповедното производство: 54,14 лева – ДТ и 75 лева –
юрисконсултско възнаграждение. Длъжниците не са били открити на известните им
адреси, съобщенията до тях са били приложени по делото, на основание чл.47, ал.
5 и ал.6 ГПК и съгласно чл.415, ал.1, т.2 ГПК и в изпълнение на дадените от
заповедния съд указания, заявителят е предявил настоящия иск за установяване на
главницата по горепосочения договор за потребителски кредит, предмет на
заповедта.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Страните не спорят, че по силата на договор за потребителски кредит № **********/20.07.2016г.
“П.К.Б.” ЕООД е предоставил на С.З.С. заемна сума в размер на 1400 лева,
като 1 100 лв. са преведени по сметка на Би енд Джи кредит ООД за
рефинансиране, а остатъка от 300 лв. е предоставен на С.З.С..
По делото са представени уведомления, изхождащи от ищеца
до С.З.С. и В.Й.Р., че съгласно ОУ
считано от 06.12.2016 г. договорът е едностранно прекратен и че
задължението на ответниците по договора за кредит е обявено за предсрочно
изискуемо. По делото не са представени
доказателства, че горепосочените уведомления са изпратени до С.З.С. и В.Й.Р. преди
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
Обстоятелството, че ищецът не е банка, а финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗКИ,
не изключва приложението на чл. 60, ал. 2 ЗКИ
и съответно указанията на т. 18 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за
необходимостта преди подаването на заявлението да се съобщи на длъжника
изявлението на кредитора, че счита кредитът за предсрочно изискуем. Липсва
основание за поставяне на кредитополучателите по договори, сключени с небанкови
финансови институции, в по-неблагоприятно положение спрямо длъжниците по
договори за банкови кредити. В този смисъл въззивният съд намира, че разрешението,
дадено в т. 18 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС се прилага и по отношение на небанковите финансови институции,
какъвто е ищеца. Така предвид гореизложеното съдът приема, че на длъжника не е
обявена надлежно предсрочната изискуемост на кредита.
Безспорно е установено, че в хода на
производството пред първоинстанционния съд е настъпил крайният срок на
договора, тъй като същият е сключен за срок от 30 месеца, като последната
вноска е дължима на 25.01.2019
г. Преценката на съда за основателността на иска следва да бъде
направена с оглед материалноправното положение в деня на приключване на
съдебното дирене в съответната инстанция /първа или въззивна/, а не в деня на
предявяване на иска. Поради това, съдът следва да вземе предвид и фактите,
настъпили след предявяването на иска, както го задължава разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК.
В настоящото производство ищецът претендира установяване
на сума за главница по договора, а именно на сумата от 2 707, 18 лв. В
конкретния случай в заявлението по чл. 410 ГПК,
заповедта за изпълнение, както и в настоящата искова молба, ищецът поддържа
искането си за установяване дължимостта на вземане, представляващо дължима
главница по процесния заем, като не е претендирана нито възнаградителна лихва, нито
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги. Производството по чл. 422 ГПК
е продължение на заповедното производство, поради което между двете
производства следва да е налице идентичност и да съвпадат по предмет. Поради това въззивният съд приема,
че е сезиран само с иск за установяване на главницата по горепосочения договор
за кредит, но не и с иск за установяване на дължимата възнаградителна лихва по
договора, както и неизплатеното задължение за възнаграждение за закупен пакет
от допълнителни услуги.
В настоящото
производство ищецът претендира установяване само на главницата по договора,
като признава
факта, че С.З.С. е заплатил по
договора за кредит сумата общо в размер на 717 лв. Спорен обаче е въпросът със заплатената от ответника сума в размер
на 717 лв. колко вноски по договора са погасени, като ищецът излага твърдения,
че С.З.С. е погасил шест вноски по кредита и частично седмата.
Видно от съдържанието на договора за кредита
вноската в размер на 113, 77 лв. включва главница, договорна лихва и
възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги. Въззивният съд намира за
недействителна клаузата за закупуване на пакет от допълнителни услуги.
Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги,
свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Законът, обаче, не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл. 10а, ал. 2 ЗПК. В противоречие на императивното правило на чл. 10, ал. 4 от ЗПК за допълнителните услуги е определено общо възнаграждение за няколко
различни услуги. В чл. 10а, ал. 4 от ЗПК е предвидено, че "Видът, размерът и действието, за което се събират
такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит". В случая, в Договора за потребителски кредит не са
посочени видът, размерът и действието, за което се събират съответните такси.
Освен това, заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително,
т. е. то е дължимо само за "възможността за предоставянето" на
изброените в него услуги и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде
използвана по време на действието на сключения между страните договор. Поради
това, настоящата съдебна инстанция счита, че уговарянето на подобно
възнаграждение нарушава принципа на добросъвестност и справедливост, тъй като
потребителят следва да заплати такса за реалното ползване на определена услуга,
а не за хипотетично ползване на такава. Така, с уговарянето на допълнително
възнаграждение, съдът намира, че се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, касаеща
ограничение в размера на ГПР. Следователно, на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК и чл. 21, ал. ЗПК тези клаузи
са нищожни.
Така предвид гореизложените
съображения въззивният съд приема, че със заплатената от С.З.С. сума в размер
на 717 лв. са погасени общо девет вноски в размер на 75, 46 лв., които включват
главница и договорна лихва и частично договорната лихва от следващата по ред
десета вноска. По този начин ответникът е погасил 643, 43 лв. от главницата и е
останал неплатен остатък от 1 116, 41 лв. Поради това С.З.С. и В.Й.Р. дължат на ищеца при условията
на солидарност сумата от 1 116, 41 лв., по договор за потребителски кредит № ********** / 20.07.2016г., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда –
05.04.2018г., като искът над този размер до пълния претендиран от 2707,18 лв. следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид
гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и
следва да бъде потвърдено.
Водим от
горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 819/10.06.2019 г. постановено по гр.д. № 4347/2018г. по описа на Районен съд
– С.З..
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.