МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА
ПО НОХД N475/2020год.
по описа на
РУСЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен
състав
Русенска районна прокуратура е обвинила:
подс. Б.И.М. в
това, че на 28.07.2018г., в гр. Русе, отнела чужди движими вещи-1
брой мобилен телефон марка „Sоnу",
модел „Хреriа", с IMEI: 352766092594647 и 1 брой черен кожен кейс, всичко на
обща стойност 590,00 /петстотин и деветдесет/ лева, от владението на В.В.К.,***,
без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои –
престъпление по чл.194 ал.1 от
НК
По
делото е предявен граждански иска от св. В.В.К. срещу
подс. Б.И.М., в размер на 590лв,
обезщетение за нанесени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано
от 28.07.2018г и разноските по делото.
Св. В.В.К. е конституиран като граждански ищец, като е приет за негов повереник адв.И.Н..
Гражданският ищец поддържа
обвинението. Моли за осъдителна присъда и уважаване на гражданския иск.
Прокурорът поддържа повдигнатото обвинение
спрямо подсъдимата. Пледира за приложението но чл.58 А от НК.
Подсъдимата
изцяло признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
по смисъла на чл.371ал.1, т.2 НПК. Защитникът й пледира за минимално наказание.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Подс. Б.И.М. е родена на ***г***. Живее в същия
град. С основно
образование. Неомъжена. Не работи. Осъждана.
Подс. била без
средства, нуждаела се от такива, поради което решила да ги набави по неправомерен
начин. Така, в малките часове на деня на 28.07.2018г.
тя се обадила на своята позната - свид. Т. Х.К., която
работела като водач на таксиметров автомобил в таксиметрова компания „Точните таксита". Помолила я
да я вземе
от дома й, намиращ се на ул. „Панайот Хитов" № 33 в гр. Русе и
тя се съгласила. След малко пристигнала със служебния си таксиметров
автомобил, в който се качила подсъдимата, след което двете потеглили
по улиците на гр. Русе.
Малко преди
04,00 часа на 28.07.2018г. свид. К. се движила по бул. „Цар Освободител",
в платното, водещо към „Кръговото движение".
След като преминали покрай сградата на СУ „Йордан Йовков",
двете забелязали,
че няколко метра преди кръстовището на бул. „Цар освободител"
и ул. „Шипка", на жълта мигаща светлина, на светофарната уредба, бил спрял
сив на цвят лек автомобил марка „Мерцедес Даймлер Бенц". Леката кола била собственост
на пострадалия – св.В.В.К., който бил задрямал, докато седял
на предната лява седалка на автомобила. Подс.М. поискала свид. К. да спре,
след което двете
слезли от таксито. Подс.М. тръгнала към автомобила на пострадалия, чийто врати
били оставени отключени, отворила предната
дясна врата, качила се и седнала
на предната
седалка. Видяла, че на предната дясна седалка бил
оставен мобилният телефон на св.К. , който бил марка „Sоnу",
модел „Хреriа", с IMEI: 352766092594647, със СИМ карта на мобилния
оператор „А1", с абонатен номер: 0883/336-526. На гърба
на апарата бил поставен черен кожен кейс, в който пострадалият
съхранявал личната си карта, свидетелството си за управление на моторно
превозно средство, както и 1 брой дебитна карта към „УниКредит Булбанк АД.
Виждайки
горепосочените
вещи
подс.М.
ги взела, сложила ги в джоба си
и с тях напуснала автомобила, като затворила след себе си вратата
му.
Междувременно покрай
колата на пострадалия,
със служебната си лека кола
преминал свид. П. В. Д., който също работел
като „водач на таксиметров автомобил" във фирма
„Точните таксита". При преминаването си свид. Д. възприел
подс.М.
и свид. К., която била паркирала своето такси в близост до колата
нас св.К., след което подал сигнал
на тел. 112, считайки че било настъпило пътно-транспортно
произшествие, между автомобилите, управлявани от свид.К. и св.К..
Междувременно
подс. М. и свид. Копчева потеглили с таксито в неизвестна посока,
като след известно време се разделили.
Няколко часа по-късно, същия ден, подс.М. се свързала
със св. Д.Й. А., с
когото се срещнали в центъра
на гр. Русе. По време на срещата
подс.М.
се обадила на свид.К. с молба да дойде и да ги вземе с управлявания
от нея таксиметров
автомобил. Когато последната дошла двамата се качили в таксито – подс.М.
отпред, а свид.
Д.А. седнал на
задната седалка. Когато пристигнали при
Автогарата, подс.М. помолила свид. К. да спре
таксито близо до заложна къща „Свежи пари 20", чието
търговско помещение се намирало на бул. „Цар Освободител"
№ 156. Св. К. паркирала
автомобила в
близост до заложната къща,
след което подс.М. и св.А. слезли. В
хода на проведения между двамата разговор, подсъдимата извадила откраднатия
мобилен телефонен
апарат, показала го
на св.Д. А., представяйки
го за своя собственост и поискала от
него да го заложи в
Заложна къща „Свежи пари 20", с мотива че не носела в себе
си личната си карта. Св.А. се съгласил,
заложил телефона, срещу което св. И.Д. И., „комисионер"
в обекта, му изплатил 170,00 /сто и седемдесет/ лева.
Парите,
св.
Д. Й.
А.
предал на подс.М., като последната отделила
част от тях за него, заради извършената услуга. Свидетелят
тръгнал пеш
към централната част на гр. Русе, а подс.М. с
останалата част от сумата се върнала при таксиметровия автомобил на свид. К., качила се,
след
което двете потеглили в неизвестна посока.
Няколко дни гореописаното мобилно
устройство било откупено от заложна къща „Свежи пари 20" от св. Д. А. А.за сумата от около
200,00 /двеста/ лева, като освен това, той оставил в
залог друг свой мобилен телефонен апарат. След закупуването на телефона, св.А. започнал
да го използва със СИМ карта на мобилния оператор „Виваком",
издадена на името на по-малкия му брат Х. Н. Х., която била с абонатен
номер за разговори: 0876/208-531.
През втората половина
на 2018г. св. Д.
А.
А.
на няколко пъти
залагал придобития от него
мобилен телефон в различни заложни къщи, в гр. Русе. На 07.12.2018г. последният
заложил мобилното устройство отново в Заложна къща „Свежи пари
20", като за залога той получил сумата от 150,00 /сто и петдесет/ лева, която
не успял да заплати до падежа, вследствие на което
телефонът станал собственост на залогоприемателя.
На 04.03.2019г.
мобилният телефонен апарат марка„Sоnу", модел „Хреriа",
с IMEI: 352766092594647,
бил закупен от Заложна къща „Свежи пари 20"
от неустановения в хода на наказателното производство румънски гражданин П. С..
По време на досъдебното
производство била изготвена съдебно-ценова и икономическа
експертиза, чието заключение сочи, че общата стойност
на инкриминираните вещи била 590,00 /петстотин и деветдесет/
лева. Стойността на: 1 брой мобилен телефон марка „Sоnу",
модел „Хреriа", с IMEI: 352766092594647, била 580лв., докато стойността
на 1 брой черен кожен кейс била 10,00 /десет/ лева.
Авторството на подсъдимата на извършеното деяние и начинът на осъществяването
му са безспорно
установени. В тази насока са самопризнанията
на подс.М., чрез които заявява че не оспорва фактите, изложени в
обстоятелствена част на обвинителния акт, които съдът кредитира, тъй като те са подкрепени
и от събраните на досъдебното производство гласни и
писмени доказателства
и доказателствени средства. Бланкетното самопризнание в съдебно
заседание кореспондира са показанията на св. Х. С., полицейски
служител,
пред който същата разказала за извършеното. С
показанията на пострадалия св.В. К. се
доказва факта на извършеното престъпление от автомобила му, предмета на
посегателство и начина на извършването му. Косвени уличаващи последния
доказателства се съдържат в показанията на св.Д. А., близък
на подсъдимата, кото сочи последната, като лице от чието име заложил процесния
телефон, който бил в държане на същата, факт който косвено я уличава в
авторство. Кореспондиращи и допълващи показанията на предходния свидетел са
тези на св.К., която потвърждава, че откарала двамата до заложна къща „Свежи пари 20",
където св.Д. А. заложил мобилния апарат по молба на подсъдимата. С показанията
на св.И.И. управител на „Свежи пари 20" се
установява движението на заложения апарат до попадането му в ръцета на св.Д. А.
и начина по който той се разпоредил с него – заложил го в „…заложна къща до
Пантеона”. Кореспондиращи и допълващи показанията му са предадените от него
копия на заложни билети, чрез които се установяват лицата предали и придобили
апарата. Приложените справки от мобилните апарати не съдържат относими към
предмета на доказвате доказателства. Изготвена съдебно-ценова и
икономическа експертиза сочи, че общата стойност на инкриминираните
вещи била 590,00 /петстотин и деветдесет/ лева. Стойността на: 1 брой мобилен
телефон марка „Sоnу", модел „Хреriа",
с IMEI: 352766092594647, била 580лв., докато стойността на 1 брой черен кожен кейс
била 10,00 /десет/ лева, сума която не била възстановена на пострадалия.
Съдът намира, че с така анализираните доказателства и
доказателствени средства, разгледани поотделно и в тяхната взаимовръзка и
последователност, по безспорен начин се установява авторството, начина на извършване на деянието
и предмета на посегателство.
Предвид гореизложеното съдът намира, че с деянието
си
подс. Б.И.М. осъществила от обективна
и субективна страна състава на престъплението по чл.194 ал.1 НК, тъй като на 28.07.2018г., в гр. Русе,
отнела чужди движими вещи-1 брой мобилен телефон марка „Sоnу",
модел „Хреriа", с IMEI: 352766092594647 и 1 брой черен кожен кейс, всичко на
обща стойност 590,00 /петстотин и деветдесет/ лева, от владението на В.В.К.,***,
без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
От обективна страна елементите
на състава са налице, както следва: Подс.М. предприела обективно
действия по осъществяване отнемането на инкриминираните вещи – влязла
в отключения автомобил, взела мобилен
телефон марка „Sоnу", модел
„Хреriа", с IMEI: 352766092594647, с черен кожен кейс и с него се отдалечила, с
което е прекъснато владението на собственика им върху тях и осъществила трайна
фактическа власт върху им, израз на която се явява последващото разпореждане с телефона.
Подс.М. към
момента на извършване на престъплението била психически и физически здрава, разбирала свойството и значението на извършеното и могла да ръководи постъпките си – годен субект
на отговорност.
От субективна страна подсъдимата
извършила деянието с пряк умисъл - съзнавала общественоопасния му
характер, предвиждала общественоопасните му
последици и искала настъпването им. Съзнавала противоправния характер на деянието си, но желанието й да се облагодетелства по неправомерен начин, я мотивирало към това.
Предвид изложеното,
съдът признава подс. Б.И. М. за ВИНОВНА
в извършване на престъплението по чл.194 ал.1
от НК и й налага
наказание при условията на чл.373 ал.2 от НПК, вр.чл.58а от НК, императивно
разпореждащ наказанието лишаване от свобода да се определи при спазване на
общите разпоредби на НК. Съобразявайки това съдът налага наказание при
условията на чл.54 от НК, като съобрази следните смекчаващи отговорността
обстоятелства: признанията които прави; изразеното съжаление и
критичност; млада
възрастм неголяма стойност на предмета на посегателства – малко над минималната
рабатна заплата към момента, която е в размер на 510лв.; отегчаващи: наличие на друго осъждане;
употреба на наркотици, стоящо в основата на престъплението. Така при
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и при
условията на чл.54 от НК съдът отмери наказание от ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от
свобода, което съгласно разпоредбата на чл.58А, ал.1 от НК НАМАЛЯ с 1/3, поради
което НАЛАГА наказание от лишаване от свобода за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА. Съдът
намира, че за поправяне и превъзпитание
на подс.М.,
която не е личност с висока степен на обществена опасност , така определеното
наказание не следва да се търпи ефективно и предвид наличието на предпоставките на чл.66 НК същото следва да бъде отложено
за изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ, достатъчен за преосмисляне на извършеното и да приведе поведението си съобразно
изискванията на закона, а ще бъде и
проверка за бъдещото й такова.
Налице
са условията на чл.59 НК, поради което следва да бъде ПРИСПАДНАТ периода на предварително задържане
по настоящото дело, считано от 04.06.20год. до 15.06.290год.
Съдът намира така определеното наказание за справедливо и отговарящо на
целите на чл.36 НК.
Причини
за извършване на престъплението: желание за облагодетелстване по неправомерен начин;
зависимост от наркотици.
ПО
ГРАЖДАНСКИЯ
ИСК:
От
събраните по делото доказателства се установява, че подс.М. по непозволен начин е увредила имуществаото на св. В.В.К., като в резултат на действията си , обективиращи състава на чл.194 ал.1 от НК, го накарала да претърпи вреди в общ
размер на 590 лв. Това увреждане е пряка
и непосредствена последица от виновното поведение на подсъдимата, което е породило и деликтната й отговорност. Искането за присъждане на
лихва следва
да се уважи, считано от датата на увреждането - считано
от на 28.07.2018г.
Гражданският иск в частта му за предявените разноски – възнаграждение за
адвокатски хонорар от 1000лв., следва да бъде отхвърлен като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН – липсват
доказателства такива да са били направени.
Подсъдимата дължи и д.т. от 50лв. за уважения
граждански иск, както и разноски, по сметка на ОДМВР-Русе в размер на
58,80лв.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:..............................