Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, І-ви въззивен състав, в публично заседание на петнадесети ноември
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КРЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ
МАРИЯ ИЛИЕВА
при секретаря Ваня Гаджева и в присъствието на прокурора
Нина Кирилова, като разгледа докладваното от съдия Крънчева ВНОХД № 3500 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
С
присъда от 08.02.2017 г., постановена по НОХД № 1389/2016 г., Софийският
районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 14-ти състав е признал
подсъдимия Г.Д.Г. за виновен в това,
че за времето от 08.08.2012 г. до 11.10.2012 г., в гр. София, противозаконно
присвоил чужда движима вещ – двигател, сериен номер 60354158, за лек автомобил
марка „БМВ“, модел „М6“, с рег. № ******, на стойност 52 800 лева, собственост
на „Х.А.А.А.Л.“ ООД, която владеел по силата на договор за финансов лизинг №
*********, сключен между „Х.А.А.А.Л.“ ООД, като лизингодател, и Г.Д.Г., като
лизингополучател, като обсебването е в големи размери и до приключване на
съдебното следствие пред първоинстанционния съд, присвоеното имущество е било
възстановено, поради което и на основание чл. 54, вр. чл. 206, ал. 6, вр. ал.
3, вр. ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, го е осъдил на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца.
С
присъдата и на основание чл. 66, ал. 1 от НК, изтърпяването на наложеното
наказание „лишаване от свобода“ е отложено
за изпитателен срок от три години.
С
присъдата, подс. Г. е осъден да
заплати по сметка на СДВР сумата от 524,28 лева направени разноски.
Срещу
така постановения съдебен акт е постъпил протест от М. Г.– прокурор при СРП. С
така подадения протест се изтъква, че присъдата е незаконосъобразна и
неправилна в частта й относно размера на определеното на подс. Г. наказание.
Излагат се доводи, че не само е прекалено занижено наложеното на подсъдимия
наказание, но и изпълнението на същото е отложено със срок на изпитание.
Изтъкват се аргументи, че високият размер на причинената имотна вреда сочи на
трайно създадени престъпни навици у подсъдимия, които не могат да се коригират
с ниски и условни наказания. Предлага се изменение на присъдата в насока
увеличаване размера на определеното на подс. Г. наказание, както и за
постановяване на ефективното му изтърпяване.
Срещу
така постановената присъда е депозирана и въззивна жалба с допълнение от адв. К.А.
***, упълномощен защитник на подс. Г.Д.Г.. В така подадената жалба се твърди,
че подсъдимият не е останал доволен от тази присъда, която се приема за
неправилна, поради което се отправя искане за нейната отмяна и постановяване на
нова присъда, с която Г. да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.
В
допълнението към въззивната жалба се релевират доводи, че присъдата на първия
съд е незаконосъобразна, необоснована и постановена при съществени нарушения на
процесуалните правила. Развиват се аргументи, че съдът не е приел с нарочно
определение направеното в о.с.з. на 08.02.2017 г. изменение на обвинението от
страна на представителя на СРП, нито е попитал подсъдимия, дали е разбрал в
какво е обвинен, с което е допуснал съществено нарушение на процесуалните
правила, задълбочено от това, че в мотивите на присъдата съдът е пресъздал
обвинението, съобразно внесения за разглеждане обвинителен акт в частта относно
инкриминирания период от време, а не измененото такова. Изтъква се, че по този
начин е допуснато и друго процесуално нарушение, изразяващо се в противоречие
между диспозитива и мотивите на присъдата относно времето на извършване на
деянието и приложението на института на продължаваното престъпление. Релевират
се доводи, че вмененото на подсъдимия престъпление е извършено в гр. Бургас,
където по твърдения на подсъдимия двигателят е бил свален за ремонт, въз основа
на което се прави извод, че СРП не е била компетентна да образува и ръководи
досъдебното производство за престъплението. Навеждат се аргументи, че
подсъдимият не е осъществил изпълнителното деяние на престъплението обсебване,
тъй като не се е разпоредил противозаконно с нея, нито е отказал да я върне на
дружеството – лизингодател. Сочи се, че между страните по договора за лизинг са
налице единствено неуредени гражданскоправни отношения, и дружеството –
лизингодател, няма претенции към подсъдимия, което е заявил изрично.
В
съдебно заседание, представителят на СГП намира, че по делото са събрани
безспорни доказателства за това, че подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Пледира
протестът на прокурора при СРП да бъде уважен, като сочи, че наложеното на
подсъдимия наказание е занижено.
Защитата на подс. Г.
– адв. А. ***, поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея. Релевира
доводи за допуснати от първия съд съществени нарушения на процесуалните
правила, изразяващи се в непроизнасяне по допуснатото изменение на обвинението,
противоречие между диспозитива и мотивите на присъдата и липса на оправдателен
диспозитив по първоначално повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 206,
ал. 3 от НК. Излага, че присъдата на първия съд се явява необоснована по
съображения, че по делото има данни, че двигателят е свален за ремонт в сервиз
на „Бовакар“ в гр. Бургас и няма никакви данни да е носен и държан на склад в
гр. София, при което, в случай, че се приеме, че е осъществено престъпление,
компетентна да повдигне обвинение е РП – Бургас, а не СРП. Изтъква, че
присъдата е незаконосъобразна по съображения, че не е осъществен състав на
присвояване и в мотивите не са изложени съображения относно формата, в която е
осъществено изпълнителното деяние. Моли присъдата на СРС да бъде отменена и
делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съответния
първоистанционен съд, а алтернативно – да бъде постановена друга присъда, с
която подсъдимият да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение.
Подсъдимият
Г. моли жалбата на защитника му да бъде уважена.
Съдът,
като прецени изложените в жалбата доводи и след като провери изцяло
правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл.
313 от НПК, намира за установено следното:
Съдебното
производство по НОХД № 1389/2016 г. по описа на СРС, НК, 14-ти състав е
образувано по реда на чл. 247, ал. 1, т. 1, вр. чл. 246, ал. 1 от НПК, въз
основа на внесен за разглеждане в СРС обвинителен акт срещу Г.Д.Г., за
осъществен състав на престъпление по чл. 206, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 1 от НК. С обвинителния акт срещу Г. е повдигнато обвинение за това, че на
неустановена дата през 2010 г., в гр. София, противозаконно присвоил чужда
движима вещ – двигател, сериен номер 60354158, за лек автомобил марка „БМВ“,
модел „М6“, с рег. № ******, на стойност 52 800 лева, собственост на „Х.А.А.А.Л.“
ООД, която владеел по силата на договор за финансов лизинг № *********, сключен
между „Х.А.А.А.Л.“ ООД, като лизингодател, и Г.Д.Г., като лизингополучател,
като обсебването е в големи размери – престъпление по чл. 206, ал. 3, пр. 1,
вр. ал. 1, пр. 1 от НК.
В
съдебно заседание, проведено на 07.12.2016 г., подсъдимият Г. и неговият
защитник са изразили съгласие да не се провежда разпит на всички свидетели и
вещи лица. Поради това делото е разгледано по реда на чл. 370 и сл. от НПК,
като съдът с определение е прочел показанията на св. Р.Н.Д.(депозирани на л. 75
от досъдебното производство), К.Я.С.(депозирани на л. 77 от досъдебното
производство), Е.Т.П.(депозирани на л. 79 от досъдебното производство), С.Т.К.(депозирани
на л. 81 от досъдебното производство), В.Ю.Г.(депозирани на л. 212 от
досъдебното производство), както и заключенията на съдебно – оценителна експертиза
(л. 125 – 128 от досъдебното производство), съдебно – автотехническа експертиза
(л. 157 – 162 от досъдебното производство), допълнителна съдебно –
автотехническа експертиза (л. 190 – 194 от досъдебното производство) и
допълнителна съдебно – автотехническа експертиза (т. 2 от досъдебното
производство). В същото съдебно заседание подс. Г. е дал обяснения.
В
следващото съдебно заседание по делото – проведено на 08.02.2017 г., прокурорът
при СРП (неясно кой, предвид обстоятелството, че в протокола не е посочено
името на прокурора, представляващ СРП), е направил изменение на обвинението, на
основание чл. 287, ал. 1 от НПК, като е повдигнал обвинение срещу Г. за това,
че за времето от 08.08.2012 г. до 11.10.2012 г., в гр. София противозаконно е
присвоил чужда движима вещ – двигател, сериен номер 60354158, за лек автомобил
марка „БМВ“, модел „М6“, с рег. № ******, на стойност 52 800 лева, собственост
на „Х.А.А.А.Л.“ ООД, която владеел по силата на договор за финансов лизинг №
*********, сключен между „Х.А.А.А.Л.“ ООД, като лизингодател, и Г.Д.Г., като
лизингополучател – престъпление по чл. 206, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 1 от НК.
В
същото съдебно заседание защитникът е направил изявление, че не желае отлагане
на делото, предвид направеното изменение на обвинението, и след приключване на
съдебните прения съдът е постановил присъда в посочения по-горе смисъл.
За
да постанови присъдата си, първоинстанционният съдебен състав, изхождайки от
наличната по делото доказателствена съвкупност, е приел, от фактическа страна,
че на 23.05.2008 г., подс. Г.Г. сключил договор за финансов лизинг № *********
с „Х.А.А.А.Л.“ ООД на лек автомобил марка „БМВ“, модел „М6“, с рег. № ******,
шаси № WBSEK91090CS0811, двигател сер. № 60354158 и
предавателна кутия № 0031499BAR.
Съгласно договора, Г. следвало да заплати цената на автомобила на 60 равни
месечни вноски, след първоначална вноска в размер на 20 % от стойността на
лизинговата вещ. Съгласно договора, вещта оставала собственост на дружеството
до заплащането на окончателната й цена от лизингополучателя, като разходите за
текущ ремонт и поддръжка били за сметка на лизингополучателя. В договора било
определено, че в срока на ползване от лизингополучателя, в случай на
необходимост той за собствена сметка извършва ремонт в оторизиран сервиз, а
когато необходимостта е възникнала вследствие застрахователно събитие, покрито
от застраховката, своевременно представя на лизингодателя документите, удостоверяващи
събитието, ремонта и стойността му. Договорът бил сключен в гр. София. В деня
на сключване на договора, подс. Г. получил владението върху автомобила, за
което бил издаден и подписан от страните приемо – предавателен протокол. От
2010 г. към 08.12., подсъдимият преустановил изплащането на лизинговите вноски
и натрупал задължения в размер на 94 498,10 лева към лизингодателя, като
бил поканен да се издължи или да върне вещта. Подсъдимият Г. продължил
нередовното си изпълнение по договора и на 11.10.2012 г., след покана от
27.06.2012 г., предал лизинговата вещ без двигател и предавателна кутия на
представител на дружеството – лизингодател, в гр. Девня, база на БКС, на
основание т. 4 от Общите условия към договор за финансов лизинг № *********/23.05.2008
г. – невъзможност за плащане на лизинговите вноски. За предаване на вещта и
липсващите части от нея, бил издаден приемо – предавателен протокол, подписан
от Г., в който били вписани и липсващите части. В протокола Г. не посочил
местонахождението и причината за липсата им. Лизингодателят, от своя страна,
поради несвоевременно погасяване на дължимите лизингови вноски, с уведомление
от 12.10.2012 г. прекратил едностранно договора, считано от 12.10.1012 г.
Уведомлението било получено от подс. Г. на 18.10.2012 г. На 14.12.2012 г. св. С.–
ръководител отдел „Логистика“ в „Х.А.А.А.“ ЕООД подал сигнал, че на 13.12.2012
г. е констатирал липсата на двигателя и предавателната кутия на върнатата
лизингова вещ. На 22.11.2013 г. подс. Г. бил привлечен към наказателна
отговорност за обсебване на двигател сер. № 60354158. На 13.12.2013 г. подс. Г.
уведомил лизингодателя, че има готовност да върне двигателя на предадения
автомобил. Сторил това на 20.12.2013 г. в сервиз на БМВ – Люлин, за което бил
изготвен приемо – предавателен протокол.
Въз
основа на заключението на изготвената по делото съдебно-оценителна експертиза
съдът е приел за установено, че стойността на инкриминирания двигател се
равнява на 52 800,00 лева, поради което обсебването е в големи размери.
При
така приетата фактическа обстановка по делото, СРС, НО, 14-ти състав е приел от
правна страна, че с деянието си, подс. Г. е осъществил от обективна и
субективна страна състав на престъпление по чл. 206, ал. 6, вр. ал. 3, пр. 1,
вр. ал. 1, пр. 1 от НК, като на неустановена дата през 2010 г., в гр.
София, противозаконно присвоил чужда движима вещ – двигател, сериен номер
60354158, за лек автомобил марка „БМВ“, модел „М6“, с рег. № ******, на
стойност 52 800 лева, собственост на „Х.А.А.А.Л.“ ООД, която владеел по силата
на договор за финансов лизинг № *********, сключен между „Х.А.А.А.Л.“ ООД, като
лизингодател, и Г.Д.Г., като лизингополучател, като обсебването е в големи
размери, като до приключване на съдебното следствие е върнал вещта на
собственика. Приел е, че с преустановяване на редовното изпълнение на договора,
считано от 2010 г., подс. Г. е обективирал умисъл да свои вещта.
Ето
защо е признал подс. Г. за виновен в това, че това, че за времето от 08.08.2012
г. до 11.10.2012 г. в гр. София, противозаконно присвоил чужда движима вещ –
двигател, сериен номер 60354158, за лек автомобил марка „БМВ“, модел „М6“, с
рег. № ******, на стойност 52 800 лева, собственост на „Х.А.А.А.Л.“ ООД, която
владеел по силата на договор за финансов лизинг № *********, сключен между „Х.А.А.А.Л.“
ООД, като лизингодател, и Г.Д.Г., като лизингополучател, като обсебването е в
големи размери и до приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния
съд присвоеното имущество е било възстановено, поради което и на основание чл.
54, вр. чл. 206, ал. 6, вр. ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, е
осъдил подс. Г. на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца,
изтърпяването на което е отложил, с изпитателен срок от три години, на
основание чл. 66, ал. 1 от НК. Възложил е на подсъдимия и сторените по делото
разноски.
Настоящият
въззивен състав, след като направи служебна проверка на атакувания съдебен акт
констатира, че при постановяване на присъдата първоинстанционният съдебен
състав е допуснал множество, отстраними съществени процесуални нарушения, които
налагат по същество отмяна на първоинстанционния съдебен акт и връщане на
делото за ново разглеждане от друг състав при съответния първоинстанционен съд
– СРС.
Съображенията
в тази връзка са следните.
На
първо място, в нарушение на
императивната законова разпоредба на чл. 372, ал. 3 НПК, след изявлението
на подсъдимия и неговия защитник, с което са дали съгласие да не се провежда
разпит на всички свидетели и вещи лица, а при постановяване на присъдата
непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни
заключения от досъдебното производство, съдът е пропуснал да се произнесе с определение, с което да одобри изразеното
съгласие, ако съответните действия са извършени при условията и по реда,
предвиден в НПК. Липсва, следователно, произнасяне на съда относно
направеното съгласие и съответствието на реда, по който са събрани
доказателствените източници, за които се отнася даденото съгласие, с
изискванията на НПК. С това е била нарушена грубо процедурата по чл. 371, т. 1
от НПК, респ. – налице е основанието за отмяна на първоинстанционната присъда,
визирано в разпоредбата на чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК.
На
второ място, както правилно сочи и защитата в допълнението към депозираната
въззивна жалба, след като в съдебно заседание представителят на СРП е изменил
обвинението срещу подс. Г., по реда на чл. 287, ал. 1 от НПК, съдът е пропуснал да се произнесе с нарочен
съдебен акт – определение, по въпроса, дали допуска или не, (респ.приема
или не приема) така измененото
обвинение. Следва да се отбележи, че съдът дължи произнасяне по измененото обвинение, независимо от
изявлението на защитата, дали желае или не отлагане на делото, за да се
подготви по новото обвинение. В резултат на пропуска на съда да се произнесе по
обвинението, съдебното производство по делото е продължило, без съдът да
констатира съществен порок в
повдигнатото ново обвинение срещу подсъдимия, изразяващ се в противоречие между текстовото и цифрово
обвинение по отношение на първоначално вменения на подсъдимия квалифициран признак обсебването да е в
големи размери – при текстовото формулиране на обвинението, обективирано в
протокола от съдебно заседание, прокурорът не е поддържал наличието на този
квалифициран признак, но цифрово е квалифицирал деянието отново по чл. 206, ал.
3, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 1 от НК.
На
трето място, внимателният прочит на постановения първоинстанционен съдебен акт
сочи на явно противоречие между
диспозитива и мотивите на същия, касателно инкриминирания период от време. Така, с диспозитива на присъдата,
СРС, НО, 14-ти състав, е осъдил подсъдимия съобразно направеното в о.с.з. на
08.02.2017 г. изменение на обвинението от представителя на СРП, за обсебване на
процесната вещ – двигател, сериен номер 60354158, за лек автомобил марка „БМВ“,
модел „М6“, с рег. № ******, на стойност 52 800 лева, собственост на „Х.А.А.А.Л.“
ООД, извършено в периода от 08.08.2012
г. до 11.10.2012 г. В мотивната част на постановения съдебен акт, обаче,
при обективиране на изводите си от правна страна (л. 40 от съдебното
производство), съдът е посочил, че деянието е осъществено на неустановена по делото дата през 2010 г., като се е
аргументирал, че с преустановяване на редовното изпълнение на договора, считано
от 2010 г., подс. Г. е обективирал субективното си намерение да свои вещта. По
този начин контролиращата съдебна инстанция и страните по делото са поставени в
обективна невъзможност да разберат действителната воля на решаващия
първоинстанционен съд касателно периода на извършване на деянието – съществен
признак от обективна страна на престъплението.
В
тази връзка настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи, че в
случай, че първият съд е преценил, че деянието е осъществено на различна от
инкриминираната с обвинението (след направеното по реда на чл. 287, ал. 1 от НПК изменение) дата, то е следвало да оправдае подсъдимия по така повдигнатото
му обвинение; но в случай, че е преценил, че деянието е извършено на
инкриминираната от представителя на СРП дата, то е следвало да изложи мотиви в
тази връзка и то по начин, който да гарантира възможността на страните и
контролиращата съдебна инстанция да разберат действителната му воля относно
тези факти и обстоятелства.
Нещо
повече – от мотивната част на атакувания съдебен акт не става ясно по какви
съображения първият съд е приел, че деянието
е осъществено именно на територията на гр. София, както и с какви конкретни
действия или с бездействие подсъдимият е осъществил от обективна страна основния признак на престъплението по този
законов текст, а именно неговото изпълнително деяние. Единствените
разсъждения на първия съд в тази връзка, обективирани в мотивите му, които
надграждат съдържанието на диспозитива, се свеждат до това, че с преустановяване
на редовното изпълнение на договора, считано от 2010 г., подс. Г. е обективирал
субективното си намерение да свои вещта, но доколкото обвинението инкриминира
различен период от време на осъществяване на инкриминираното деяние – 08.08. –
11.10.2012 г., а и в мотивите си съдът приема, че подс. Г. е бил уведомен за
прекратяване на лизинговия договор на 18.10.2012 г. и е упражнявал фактическа
власт върху автомобила до 11.10.2012 г., а върху двигателя – до 20.12.2013 г.,
то тези съждения не позволяват на страните и контролиращата съдебна инстанция
еднозначен извод, на коя дата (в
какъв период от време) и с кое свое
поведение (действие или бездействие) подсъдимият е осъществил присвояване на
процесната вещ.
Неясна
е и волята на решаващия първоинстанционен съд касателно индивидуализацията на наказанието, наложено на подс. Г.. Неяснотата
произтича, от една страна от това, че в диспозитива на присъдата СРС
едновременно е посочил като приложими наказателноправни норми относно
наказанието тази по чл. 54 от НК, съгласно която съдът определя наказанието в пределите, предвидени от закона за
извършеното престъпление, като се ръководи от общата част на кодекса и взема
предвид степента на обществена опасност на деянието и на дееца, подбудите за
извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства,
и тази по чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, съгласно която при изключителни или
многобройни смекчаващи обстоятелства, когато и най-лекото, предвидено в закона
наказание, се окаже несъразмерно тежко, съдът определя наказанието под най-ниския предел, а от друга – от
това, че макар в мотивната част на присъдата си съдът да е приел наличието на
изключителност на смекчаващите отговорността обстоятелства, не е посочил кое от
тях или всички заедно намира за изключително/и по смисъла на чл. 55, ал. 1, т.
1 от НК.
Изложеното
не дава възможност на контролиращата съдебна инстанция и на страните по делото
да установят действителната воля на първостепенния съдебен състав досежно
горепосочените обстоятелства, а на подсъдимия – да упражни правото си на защита
в пълен обем (в тази насока вж. Р 12-85-ОСНК, Р 35-89-ВК, Р 145-92-І, Р
39-98-ІІ, Р 632-01-ІІІ и др.). Липсва, следователно, годен съдебен акт и това е
абсолютно основание за отмяна на постановената първоинстанционна присъда по
смисъла на чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК. Нарушението е
неотстранимо в хода на производството пред настоящата инстанция, тъй като
произнасянето по тези въпроси едва от въззивния съд, ще препятства възможността
подсъдимия да упражни правото си на двуинстанционен съдебен контрол върху
волята на съда.
Посочените
по-горе нарушения на съдопроизводствените правила са, от една страна особено
съществени, тъй като ограничават правото на защита на подсъдимия в
производството по един недопустим начин, а от друга – се явяват неотстраними от
въззивната инстанция, тъй като изправянето им на настоящия стадии от
производството, би лишило страните от възможността да инициират съответния
инстанционен съдебен контрол върху решението на съдилищата по същество.
Предвид
наличието на отменителното основание по чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т.
1 и 2 НПК, настоящата инстанция не намира за необходимо да ангажира становище
по материалната законосъобразност на така постановения първоинстанционен
съдебен акт, в т.ч. и по съображенията на защитата на подсъдимия в тази връзка,
релевирани във въззивната жалба и в хода на съдебните прения пред настоящата
инстанция.
Подобно
становище би ограничило и възможността на съдебния състав при СРС, който
предстои да разгледа повторно делото като първа инстанция, да формира изводите
си относно виновността и отговорността на подсъдимия свободно, въз основа на
вътрешното си убеждение и закона.
Така
мотивиран и на основание чл. 334, т. 1, вр. чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3,
т. 1 и 2 НПК, Съдът:
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло
присъда от 08.02.2017 г.,
постановена по НОХД № 1389/2016 г. по описа на Софийския районен съд,
Наказателно отделение, 14-ти състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав при съответния
първоинстанционен съд – СРС.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и/или на протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/