О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……………… 2020 г.
Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание
на 19.02.2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН
ШАКИРОВА
като
разгледа докладваното от съдия Пенева
въззивно частно гражданско
дело № 493 по описа за 2020 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена
от Н.В.Д., В.П.Д., Н.А.П., Е.В.П., И.В.С., В.И.Д., В. Андреевна
К. и Л.А.И., всички чрез адвокат Е.К., частна жалба против определение № 16856
от 18.12.2019 г., постановено по гр.д.№ 14894 по описа за 2019 г. на Районен
съд - Варна, четиридесет и първи състав, с което е прекратено производството по
делото на основание член 130 от ГПК и върната исковата молба.
Иска се атакуваното определение да
бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния
съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Доводите за незаконосъобразност на обжалваното определение са, че се иска
прогласяване нищожността на решения, взети от Общото събрание на етажна
собственост „Комплекс Катерина - 1“ с адрес в град Варна – КК „Св.св. Константин и Е.“***, поради което е допустимостта на
иска не е обвързана с преклузивния тридесетдневен
срок от момента на опевестяване на решението по реда
на член 16, алинея 7 от ЗУЕС или получаване на препис от решението.
Ответната страна чрез пълномощника си оспорва
жалбата с искане за потвърждаване на атакуваното определение като правилно и
законосъобразно.
Частната жалба е процесуално
допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Правото на конститутивен
иск за оспорване на решение на общото събрание на етажните собственици възниква
в момента на предоставената на етажния собственик възможност да се уведоми за
него чрез съобщение за изготвянето му в писмена форма, поставено на видно
общодостъпно място на входа на сградата.
Този момент съвпада с поставяне на
съобщението /член 16, алинея 7 от ЗУЕС/, когато то бъде получено от него по електронна поща или на
посочен адрес в случаите /член 16, алинея 2 от ЗУЕС/ или в момента, в който той се счита за
уведомен за решението в хипотезата, когато не е посочил електронна поща или
адрес в страната /член 16, алинея 7, изречение четвърто от ЗУЕС/. Съгласно член 40, алинея 2 от ЗУЕС упражняването
на правото на иск е ограничено с тридесетдневен срок, считано от уведомяването.
Под уведомяване следва да се разбира обективния факт на обявяване на решението
чрез който се предоставя възможността на всеки етажен собственик да узнае за
него, ако не е присъствал на събранието, да узнае съдържанието на протокола и
евентуално да го оспори. С изтичане на тридесетдневния преклузивен
срок се погасява както правото на конститутивен иск
за оспорване на решението на общото събрание на етажните собственици, така и
преобразуващото право на отмяната му. Затова всеки иск, фактически предявен след
изтичане на този срок, е процесуално недопустим, включително и при наведени
доводи за нищожност. ЗС и ЗУЕС не уреждат специални основания за нищожност на
решенията на общото събрание на етажната собственост, поради това и законосъобразността
на тези решения се определя от правилата за тях в ЗС и ЗУЕС, а не от ЗЗД. За
разлика от нищожността на сделките, на която може да се позове всяка страна и
заинтересовано лице безсрочно, контролът за законосъобразност на решенията на
етажната собственост е съдебен и е ограничен с преклузивен
срок за предявяване на иска. Неспазването на различни правила от предвидените
за свикване и провеждане на общото събрание и за вземане на решенията не е
равностойно, но законът не определя кои пороци водят до нищожност и кои - до
незаконосъобразност. Затова, освен че извън определения от закона срок не може
да се иска отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните решения,
различната степен на проявление на пороците при свикването и провеждането на
общото събрание не обуславя различен характер на исканията да бъдат подложени
на проверка взетите от общото събрание на етажните собственици решения – искът
е само този по член 40, алинея 1 от ЗУЕС, където е неприложим принципът, че
нищожност може да се установява без срок. В този смисъл е и практиката на ВКС -
определение № 99 от 29.05.2019 г., постановено по ч.гр.д.№ 20/2019 г., II ГО; решение
№ 39 от 19.02.2013 г., постановено по гр.д.№ 657/2012 г., I ГО.
В настоящия случай, както е приел и
районния съд, искът е предявен след изтичане на срока по член 40, алинея 2 от ЗУЕС. Правилността на този извод почива на
доказаните по делото факти, които въззивният съд не е
нужно да преповтаря в подробности, тъй като
споделя установяването им и препраща към него на основание член 272 от ГПК.
Изложеното води до извод, че атакуваното определение е
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед гореизложеното и на основание член 278 от ГПК,
настоящият състав на Варненски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И
:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 16856 от
18.12.2019 г., постановено по гр.д.№ 14894 по описа за 2019 г. на Районен съд -
Варна, четиридесет и първи състав.
Определението не подлежи на обжалване на основание член
274, алинея 4 във връзка с член 280, алинея 3, точка 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.