Р
Е Ш Е Н И Е
№ /….12.2019г.; гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Варна, 10-и състав, на двадесет и първи ноември две хиляди и
деветнадесета година, в открито съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: ***
при секретаря ***, като разгледа
докладваното от съдията ***гражданско дело №
10861 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявена искова молба от П.Д.П., ЕГН **********, срещу „Ч.м.“ АД, ЕИК ***, с
искане да бъде постановено решение, по силата на което ответното дружество да
бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от общо 4817,91 лв., представляваща сбор от неизплатени трудови
възнаграждения за периода от м.02.2018г. до м.09.2018г., ведно със законната
лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба в съда, до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 491,90 лв.,
представляваща сбор от мораторни лихви върху
дължимите главници – трудови възнаграждения.
Твърди се в исковата молба
следното: Ищецът работил при ответника на позиция „шлосер – монтьор“ по
безсрочен трудов договор с основно месечно трудово възнаграждение в размер на
510,00 лв. Получавал и допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит. Трудовото възнаграждение следвало да се изплаща на всяко
25-то число на съответния месец. На 28.09.2018г. правоотношенията между
страните били прекратени. Работодателят не изплатил трудовите възнаграждения за
периода от 01.02.2018г. до 28.09.2018г. в размер за м.02. – 665,44 лв.; м.03 –
595,44 лв., м.04 – 607,85 лв., м.05 – 584,42 лв., м.06 – 573,37 лв., м.07 –
570,65 лв., м.08 – 660,13 лв. и м.09 – 560,61 лв. Върху главниците се дължи и
законна лихва за забава. На 17.05.2019г.
между страните била подписана спогодба, в която ответното дружество признало,
че дължи процесните суми, представляващи незаплатено
трудово възнаграждение. Дружеството се задължило да изплати задълженията на
месечни вноски от по 500,00 лв., като първите две вноски следвало да се
заплатят до 01.06.2019г. и до 25.06.2019г., но не е постъпило плащане.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран
писмен отговор на исковата молба от ответника. Сочи се, че предявеният иск е
неоснователен. Не се спори, че между страните е подписана спогодба. Не се
спори, че със спогодбата ответното дружество е признало, че ищецът има вземане
спрямо него за неизплатени трудови възнаграждения. Излага се, че исковете са
преждевременно предявени. Евентуално следва да бъде прихванато плащането на
сумата от 350,00 лв., извършено на 26.06.2019г. и 26.07.2019г.
С оглед събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Безспорно е между страните, а и от
представения по делото заверен препис на Заповед с номер 048 от 28.09.2018г. се
установява, че П.Д.П. e бил
в трудови правоотношения с ответника „Ч.м.“ АД, като изпълнявал длъжността „шлосер
– монтьор“, които трудови правоотношения били прекратени на осн.
чл. 326, ал. 1 КТ именно със Заповед от 28.09.2018г.
Безспорно е между страните, а и
от представената по делото Спогодба от 17.05.2019г. се установява, че ответното
дружество е признало, че към датата на сключване на спогодбата дължи на ищеца П.П. сумата от общо 4917,91 лв., представляваща неизплатени
трудови възнаграждения за периода от м.01.2018г. до м.09.2018г. Видно от Спогодбата
страните договорили погасителен план, т.е. разсрочили задължението на
ответника, обхващащ периода от 01.06.2019г. до 25.04.2020г.
По делото е представен заверен
препис на вносна бележка, от който се установява, че на 26.07.2019г. в полза на
ищеца П. е преведена сумата от 150,00 лв., дължима по Спогодба с „Ч.м.“ АД.
Установява се от вносна бележка от 26.06.2019г., че в полза на ищеца е
преведена и сумата от 200,00 лв., като основанието за превода е сключената
между страните Спогодба от 17.05.2019г.
От така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният главен иск е с правно
основание чл. 128 КТ. По иск с правно основание чл. 128 КТ в тежест
на ищеца е да установи наличието на трудово правоотношение с
ответника през процесния период, за който твърди, че
има право на трудово възнаграждение, наличието на отработване на претендираното трудово възнаграждение, както и неговия
размер, а в тежест на ответника е да докаже плащането му.
В конкретния казус се установи
безспорно, че страните се намирали в трудови правоотношения, като за процесния период м.02.2018г. до м.09.2019г. ищецът е
полагал труд при ответника на длъжност „шлосер – монтьор“. Установи се и че
трудовото възнаграждение, дължимо за периода от м.02.2018г. до м.09.2018г., е в
размер на 4817,91 лв. Тъй като
вземането на ищеца е станало изискуемо и ликвидно, между страните не е
съществувала пречка да сключат спогодбата от 17.05.2019г., която има характер
на погасителен план и разсрочва вземането на ищеца към ответника.
С подписването на спогодбата
ответникът е признал задължението си към ищеца в размер на 4817,91 лв. за
периода от м.02.2018г. до м.09.2018г. Т.е. в настоящия случай при постановяване
на своето решение, съдът следва да изхожда от сключената между страните Спогодба,
с която е определен падеж на всяка една вноска, представляваща част от
дължимото трудово възнаграждение в общ размер на 4817,91 лв. Към момента на
даване ход на устните състезания, който момент е релевантен при постановяване
на съдебното решение, е настъпил падежът на шест вноски с общ размер от 3000,00 лв. Падежите на останалите
вноски не са настъпили към момента на даване ход на устните състезания между
страните, в настоящото производство, поради което ищцовата
претенция за тези суми се явява неоснователна към момента.
Следва обаче да се вземе
предвид, че след подписване на спогодбата между страните ответникът е заплащал
на два пъти суми в полза на ищеца, чиито общ размер е 350,00 лв. Т.е. от
задължението в размер на 3000,00 лв. следва да се прихване заплатената сума в
размер на 350,00 лв. и искът да бъде уважен до сумата от 2650,00 лв. За разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 4817,91 лв. искът се явява
неоснователен към момента на постановяване на решението и следва да бъде
отхвърлен.
Предвид частичната
основателност на главната претенция, частично основателна е и акцесорната претенция за заплащане на мораторна
лихва. Лихвата за забава върху всяка закъсняла вноска се дължи от настъпване на
падежа до момента на предявяване на исковата молба в съда. В своята спогодба
страните се договорили, че всяка една вноска от разсроченото вземане ще бъде в
размер на 500,00 лв. Т.е. със заплащането на сумата от 350,00 лв. по сметка на
ищеца, ответникът е погасил част от първата дължима вноска и при изчисляване на
общия размер на лихвите следва да се приеме, че лихвата за забава е започнала
да тече след настъпване на падежа на първата дължима вноска по сключената
спогодба, а именно от 02.06.2019г. Следователно предявеният иск е частично
основателен до сумата от 3,89 лв.,
тъй като към момента на подаване на исковата молба в съда – 11.07.2019г. е
настъпил падежът единствено на първите две вноски по Спогодбата – с падеж до
01.06.2019г. и с падеж до 25.06.2017г. В останалата си част искът се явява
неоснователен, тъй като след като самият ищец се е съгласил вземането му да
бъде разсрочено, то няма как да бъде прието от съда, че лихвата за забава
следва да се начислява към момента, в който трудовото задължение е станало
изискуемо.
По разноските:
Предвид
изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца
следва да бъдат заплатени сторените в производството разноски за адвокатско
възнаграждение в размер, съобразно уважената част от исковете, а именно – 359,86 лв. Ответникът не е поискал
разноски в производството, поради което такива не му се дължат. Същият обаче
следва да бъде осъден да заплати в полза на Районен съд - Варна дължимата
държавна такса за разгледаните искове, съобразно уважената им част, в общ
размер на 106,40 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „Ч.м.“ АД, ЕИК ***, да заплати в
полза на П.Д.П., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от общо 2650,00 лв. (две хиляди шестстотин и
петдесет лева), представляваща сбор от неизплатени трудови възнаграждения
за периода от м.02.2018г. до
м.09.2018г., разсрочени във времето по силата на сключена между страните
Спогодба от 17.05.2019г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 11.07.2019г., до окончателното изплащане
на задължението, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата над 2650,00 лв. до пълния претендиран размер от 4817,91
лв., представляващ сбор от неизплатени трудови възнаграждения за периода от
м.02.2018г. до м.09.2018г., разсрочени във времето по силата на сключена между
страните Спогодба от 17.05.2019г., поради неоснователност.
ОСЪЖДА „Ч.м.“ АД, ЕИК ***, да заплати в
полза на П.Д.П., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от общо 3,89 лв. (три лева и осемдесет и девет
стотинки), представляваща сбор от законна лихва върху сумата от общо 650,00
лв., за периода от 02.06.2019г. до датата на подаване на исковата молба в съда
– 11.07.2019г., дължима по силата на сключена между страните Спогодба от
17.05.2019г. и представляваща неизплатено трудово възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата
над 3,89 лв. до пълния претендиран размер от 491,90
лв., поради неоснователност.
ОСЪЖДА „Ч.м.“ АД, ЕИК ***, да заплати в
полза на П.Д.П., ЕГН **********, сумата от общо 359,86 лв., представляваща сторени в
производството разноски за адвокатско възнаграждение, предвид частичната
основателност на исковите претенции, на осн. чл. 78,
ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Ч.м.“ АД, ЕИК ***, да заплати в
полза на Районен съд – Варна, по сметка на съда, сумата от общо 106,40 лв., представляваща дължима
държавна такса в производството, предвид частичната основателност на исковите
претенции.
Решението подлежи на обжалване
с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок, който
започва да тече за страните от получаването му, пред Окръжен съд – Варна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................