ПРОТОКОЛ
№ 169
гр. Пловдив, 21.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
и прокурора Стефани К. Черешарова
Сложи за разглеждане докладваното от Веселин Г. Ганев Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20225000600123 по описа за 2022
година.
На именното повикване в 10:02 часа се явиха:
Заседанието се откри по-късно, поради изчакване явяването на
преводача П.П., която е уведомила съда в последния момент, че поради
проблеми с автомобила й не може да пътува.
С оглед разглеждане на делото и решаването му в разумен срок съдът
успя да осигури преводача Г. М. Р., който се явява в момента.
Подсъдимият - жалбоподател С. Й. се явява лично и с адв. Н. Д. и адв. Л.
Л., резервен защитник.
Сне се самоличността на преводача:
Г. М. Р. – 76 години, българин, български гражданин, висше
образование, женен, неосъждан, без родство със страните.
Предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 ал. 2 НК.
Обещава да направи верен превод.
Подсъдимият С. Й. – не възразявам да превежда в днешното съдебно
заседание преводачът Г.Р..
1
РАЗЯСНИХА СЕ на подсъдимия правата по чл. 395а НПК.
ПОДСЪДИМИЯТ - Искам да получа в писмен вид и в превод на турски
език съдебния акт, който ще бъде постановен.
С оглед необходимостта от назначаване на преводач предвид на това че
подсъдимият не владее български език, съдът счита че следва да се назначи
такъв, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА на подс. С. Й. преводач от български на турски език и
обратно Г. М. Р..
ПРОКУРОРЪТ – да се даде ход на делото.
Адв. Д. – да се даде ход на делото.
Съдът намира, че са налице основанията за даване ход на делото в
днешното съдебно заседание, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 НПК.
Отводи по делото не постъпиха.
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
ПРОКУРОРЪТ – нямам искания към състава на съда.
Адв. Д. – също нямаме искания.
ПОДСЪДИМИЯТ – нямам искания към съда.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми апелативни съдии, считам, че жалбата на
защитата на подсъдимия срещу присъдата на Окръжен съд Х. е неоснователна
и моля да я оставите без уважение като такава.
Във въззивната жалба първоинстанционният съд е упрекнат за всички
пороци, от които може да страда един първоинстанционен съдебен акт.
В жалбата се твърди, че има процесуално нарушение и въпреки че няма
2
изрично искане в тази насока, в случай че такова процесуално нарушение е
налице, то съгласно НПК ще следва присъдата да бъде отменена и върнато на
друг състав в ОС Х..
Аз считам, че съдът не е допуснал съществено процесуално нарушение.
Не е основателно твърдението в жалбата, че съдът не е мотивирал
своята присъда. В мотивите са посочени всички доказателства, съдът
подробно и ясно се е спрял на всяко едно от тях, ОС е посочил в мотивите си,
че основният спор по това дело е това дали извършеното от подсъдимия Й.
деяние е съставомерно от субективна страна по смисъла на чл. 242 НК, т. е.
дали е налице изискуемия от законодателя пряк умисъл. В тази насока
напълно споделям мотивите на ОС в Х.. Изключително подробно са
анализИ.и всички доказателства, въз основа на които прави извод, че е
доказан прекият умисъл. Посочил е подробно и защо обясненията на
подсъдимия следва да бъдат възприети като защитна позиция. Изцяло
споделям тези изводи и с оглед процесуална икономия считам, че не следва да
ги преповтарям.
Другият упрек в жалбата на защитата е, че не са анализИ.и всички
доказателства или че техният анализ е превратен, това също не е налице.
Окръжният съд е анализирал всички съществени доказателства в тяхната
съвкупност. В жалбата защитникът на подсъдимия анализира доказателствата
не в съвкупност, а поотделно и неговият анализ не се подкрепя от другите
събрани доказателства. Поради това считам, че не е налице съществено
процесуално нарушение, което да налага отмяна на присъдата на Окръжния
съд.
На следващо място в жалбата се твърди, че обвинението срещу Й. не е
доказано по несъмнен и категоричен начин съгласно закона и се прави искане
за отмяна на присъдата и постановяване на нова, оправдателна от вашия
състав. Считам, че и това искане не е основателно. Както посочих ОС
обстойно е посочил доказателствата, въз основа на които възприема и прави
извод както за обективната, така и за субективната страна на престъплението
по чл. 242, както и за факта, че е извършено в съучастие от подсъдимия и при
посредствено извършителство чрез св. Р..
Неоснователно е твърдението, че деянието не е довършено, че сме пред
хипотезата на опит. От доказателствата безспорно се установява, че
3
товарният камион е управляван от св. Р. и е преминал през границата на РБ и
с това престъплението по чл. 242 НК е довършено.
Като последна алтернатива в жалбата се иска преквалификация на
деянието от такова по ал. 4 в такова по ал. 2 на чл. 242 НК, което е по-леко
наказуемо. Няма изложени подробни мотиви в жалбата защо това се иска,
предполагам, защото извършеното деяние не е особено тежък случай, според
защитата.
Правилно ОС е приел, че деянието е в особено големи размери и е
особено тежък случай. Безспорно е, че стойността на предмета надхвърля над
300 пъти размера на 140 мин. работни заплати, което е определено от ВС като
критерии за този вид престъпления. Практиката на ВС е константна и когато
стойността на предмета надхвърля многократно определения, като особено
голям размер, следва да се приеме случаят като особено тежък, настоящият
случая е точно такъв. Освен това обаче са налице и други обстоятелства,
които съдът е посочил – а именно, конспиративността, механизмът на
извършване, изключително прецизната подготовка за извършването му,
разпределяне на ролите между участниците, които безспорно наред с чистото
съдебно минало на подсъдимия, квалифицират деянието като особено тежък
случай. Затова считам, че искането за преквалификация на деянието и
налагане на по-леко наказание е неоснователно.
В жалбата са цитИ.и няколко решения на различни по степен съдебни
състави едно само е решение на ВС, но това решение не кореспондира с
казуса и няма нищо общо с казуса, предмет на настоящото наказателно
производство. Считам, че решения на други съдилища нямат връзка, не
следва да се обсъждат и по никакъв начин не обвързват вашето решение.
Искането в протеста за увеличаване размера на наказанието на 18
години и половина. Считам, че Окръжният съд в Х. е наложил и справедливо
наказание. Предвидено от законодателя е такова от 15 до 20 години лишаване
от свобода и глоба от 100 до 200 000 лв. Наложеното наказание от 16 години
е при превес на смекчаващи обстоятелства и това наказание е справедливо и
не следва да бъде увеличавано, но не съм съгласна за смекчаващото
обстоятелство, посочено от ОС - вече зрялата възраст на подсъдимия. Тогава
подсъдимият е бил на 40 години, а към постановяването на присъдата е бил
на 43 години. Наложило се е в практиката на съдилищата, вкл. и на ВС,
4
младата възраст е смекчаващо обстоятелство, пределната възраст над 65
години също да се възприема като смекчаващо, но зрялата възраст - 40
години, не съм срещала да се приема като такава. Както е посочено в протеста
тази възраст е когато човек вече има достатъчно житейски опит и може да
прави една разумна преценка за своите деяния и последиците, така че
неправилно съдът в Х. го е посочил това като смекчаващо отговорността
обстоятелство.
Налице е едно отегчаващо обстоятелство, което ОС е изпуснал, а
именно че предметът на престъплението е наркотично вещество с тегло 286 кг
хероин, което е преминало през хиляди километри и няколко държавни
граници. Считам, че това е благодарение на изключително добрата
организация и механизма на укриването му и предварителната подготовка.
Предвид на изложеното считам, че правилно ОС не е наложил наказание в
размер на 15 години, т. е. в минимума, а е наложено 1 година над този
минимум, като е взел предвид наличните отегчаващи обстоятелства, които аз
възприемам за налични и моля и вие да приемете.
Моля да оставите без уважение жалбата на подсъдимия и защитата му и
неговите алтернативни три искания, като неоснователни.
Адв. Д. – Уважаеми апелативни съдии, поддържам въззивната жалба,
както и допълнението към нея.
Първо ще се спра върху протеста с две изречения, като представителят
на Окръжна прокуратура Х. приема, въпреки че подсъдимият е семеен и баща
на малолетно дете, това не е необичайно обстоятелство. Това ме впечатли,
като твърдение в противоречие с трайно установената съдебна практика в
страната, както и трудовата ангажИ.ост и възрастта на подсъдимия. Считам,
че са налице добри характеристични данни, които се събират не само от
свидетелските показания на свидетелите. Видно по делото е, че Й. не е
осъждан, както и че няма криминални регистрации. По делото в ДП, в том 7
постъпи противоречива информация от две служебни бележки, в едната – че
С. Й. има криминална регистрации, а в другата - че няма такава, като тези две
служебни бележки бяха с разлика в датите от няколко дни. Поискахме да
постъпи информация от Т. в тази връзка, като вместо документ от Т.
пристигна писмо от полицията, че С. Й. има криминална регистрация без да
бъде подкрепено с какъвто и да е официален документ от Р Т.. Като направих
5
в тази връзка доказателствени искания за правна помощ до РД Митници и
Външна търговия в И. относно това дали той има криминални регистрации за
контрабанда, защото това е органът в Р Т., който издава такъв документ. Това
доказателствено искане ни беше отказано, поради което направихме
запитване до Р Т., чрез Генерално консулство на Р Т. в РБ от където
получихме официално удостоверение, че С. Й. няма криминално досие.
Въпреки това обаче, представителят на ОП Х. приема, че Й. има криминални
регистрации.
Акцентира се, че има организИ.ост и конспиративност, като в случая
фактите доказаха, че няма нито организИ.ост, нито конспиративност.
Организацията е липсвала до степен, че Н. А. дори е нямало осигурен склад.
Поискал е от св. Г. Б. А. да му осигури склад и то при разговор по телефона,
като разговорите, които са водили А. и Й. са били във връзка с обикновена
доставка на стока и обикновен транспорт на товар, и обикновена стока, който
дори е зле организИ..
Считам, че съображенията, изложени в допълнителното изложение към
протеста не са подкрепени с доказателства, нито се придържат към трайно
установената съдебна практика, а са лично разсъждение с цел отегчаване
присъдата на С. Й.. Тук искам да кажа, че преди година и половина случаят на
Й. стана медиен, тъй като наказателното производство спрямо Р. беше
прекратено по един малко странен и необичаен начин и на практика Й. остана
единственият обвиняем, Н. А. се издирва, като акцията е свързана с
наблюдението и задържането след това на Й. е под ръководството на ГД БОП.
Предвид тези обстоятелства сме наясно, че все пак трябва да има някой
осъден, но Окръжна прокуратура в Х. подходи действително тенденциозно
към Й. във връзка с това, че ние направихме случая медиен и обществото
беше запознато с него, но тъй като ме впечатлиха тези разсъждения, реших да
ги коментирам пред Вас.
Относно мотивите поддържам становището си, че присъдата почива
единствено и само на предположения, което е в противоречие на чл. 303 ал. 1
НПК. Съвсем накратко ще изложа съображенията си.
Считам, че същинските мотиви се съдържат на по-малко от 1 страница.
Прави впечатление следното изречение относно субективната страна „съдът
приема знанието от свидетелските показания, ВДС по ЗСРС, протоколи за
6
оглед и претърсване, експертизи, факти“, като не е уточнено от кои
свидетелски показания какви изводи са направени от тях. Не е ясно какви са
тези факти. Съдът акцентира на логика и на предположения. Прави
впечатление, че съдът се придържа изцяло към обвинителния акт. За по-лесно
на места дори е преписан. Не става ясно кои точно доказателства са
подкрепящи обвинителната теза и какви са аргументите на съда, като едно
обстоятелство може да е логично, но да не е вярно. Реално не става ясно от
къде съдът прави правните изводи. Посочила съм съдебна практика не за да
бъде съдът обвързан с нея, а за да подкрепя тезата си във връзка с това, че
присъдата не е мотивИ.а по смисъла на закона. В тази връзка съм приложила
ТР 7/30. 06. 2020 г. на Конституционния съд. На страница 2 от мотивите е
прието, че Й. и Н. А. са се познавали преди 12. 04. 2019 г., по делото няма
нито едно доказателство в тази насока. Освен това съдът приема, че Й. и А.
решили да осъществят трафик на наркотици през границата на Т. и Б.. Този
извод отново не почива на нито едно събрано по делото доказателство.
Следващото съждение, което звучи като приказка е, че те се свързали с лица
от И., занимаващи се с трафик на наркотични вещества. По делото няма нито
едно доказателство, от което да е видно, че С. Й. се е свързвал с лица от И.
или че е контактувал с И.ски граждани, като са използвани СРС, техническа
експертиза има на телефоните на Й., които показват, че единственото лице,
което е И.ски гражданин и е контактувал Й. е шофьорът Р.. Никъде в
телефоните на Й. няма записани контакти с И.ски граждани. Няма и
комуникация в използваното от него приложение с И.ски граждани.
На стр. 6 от мотивите е прието, че изключеният телефон на Р.
притеснил Й. и А. на дата 14. 04. 2019 г. Този извод също е недоказан,
изводът е удобен за обвинението, но неверен. Имало е гласово съобщение от
И.ски номер към шофьора Р. обаче не става ясно как информацията от И.ския
номер, на когото Р. е изпратил гласно съобщение е достигнала до С. Й..
Предполага се, че Й. е получил обаждане от И., но няма и следа за това
обаждане в телефона му. Въпреки това е прието категорично, че това се е
случило. Прието е, че двамата Н. А. и С. Й. са действали на равнопоставени
начала. Беше категорично изяснено, че С. Й. е обикновен шофьор нает на
трудов договор в транспортна фирма, а Н. А. е собственик на транспортна и
спедиторска фирма в РТ. Въпреки кореспонденцията на двамата по телефона,
разпечатката от разговорите им е видно, че А. дава указания на Й. и
7
последният изпълнява. Отново е прието, че двамата са взимали решение
съвместно.
Свидетелят Х. Д., служител при ГДБОП при МВР, обясни - той даваше
указания къде да отиде камионът, кой от къде да го вземе, къде да отиде,
става въпрос, че Н. А. е давал указания. „Това, което му казваше, Н. на С., Й.
буквално го преформулираше като указание към шофьора“. В тази връзка
свидетелските показания на св. Х. Д. не са кредитИ.и. Впечатление прави в
мотивите на стр. 8 - подс. Й. наредил на А. да спре колата. Й. не е човек,
който може да нарежда каквото и да е на който и да е. Още повече, че А.,
свидетелят, е този, който осигурява СИМ картите, видно от писмено
доказателство прието по делото, а именно нотариално заверени обяснения на
Н. А. пред нотариус в Р Т., Н. А. е имал уговорки със свид. А.. На стр. 8 от
мотивите прави впечатление и друго изречение „подсъдимият и Н. взели
решение камионът да пренощува на паркинг“. Видно от писмените
разпечатки от телефоните и на двамата Й. категорично не е участвал във
взимането на каквито и да е решения. Същият е изпълнявал каквото му се
каже и то, както беше изяснено, неговият шеф, на фирмата, в която е работил
М. А. го е помолил да направи услуга на колегата му Н. А.. Й. е извършил
услуга от уважение към работодателя му. Не става ясно защо другата СИМ
карта, която е ползвал св. И. А. не е контролИ.а. При странни обстоятелства
на 15. 04. 2019 г. И. А. се освобождава от СИМ картите и телефона, което е
ден преди задържането. Това говори не само за предпазливостта на св. И. А.,
но и за явна запознатост с естеството на извършваното.
Не става ясно защо не е предупреден Й., а предупреден е И. А., не става
ясно кой предупреждава св. А., не става ясно защо А. първо се обажда на
адвокат, след като е извикан на разпит в полицията, а не отива веднага.
Свидетелят А. твърди, че е обикновен търговец на малка сергия в П. и когато
ходи до Т., ходи за един ден и се връща. От справката за задграничните
пътувания от 01. 09. 2018 г. до 30. 04. 2019 г. прави впечатление, че св. А. е
бил в Т. няколко дни преди конкретните събития, като излиза от РБ в 23:22
часа, а влиза на 09. 04. в 05:19 часа, сутринта, които са необикновени,
необичайни часове, за човек който се занимава легално с търговия. Две
седмици след събитията процесни също е пътувал до Р Т.. Влиза в Б. в 03:45
ч., също считам необичаен час. Повече няма да се спирам върху И. А.,
8
подробно съм описала всичко.
Друг интересен факт е, че на шофьора е дадена линия на поведение,
която е трябвало да спазва относно пътуването си до Т., като умишлено
акцията е била прекъсната в един неподходящ момент. Реално не са стигнали
до тези, които е трябвало да посрещнат въпросния товар в гр. Т.. Никъде не е
обсъдено защо акцията спира по средата на изпълнението й и защо не са
установени реалните получатели в гр. Т.. И М. А., и Н. А. в обясненията си
потвърждават, че на Й. не е предлагано възнаграждение за тази услуга. Като
не е логично С. Й. да бъде запознаван с вида на товара, след като така или
иначе ще помогне. Едва ли на обикновен шофьор на транспортна фирма
някой ще седне да обяснява какъв точно е товарът, като едва ли същият ще
остане в Б. и ще рискува живота си, свободата си, семейството му да остане
без подкрепа, същият е неосъждан и е имал един нормален и скромен живот.
Брат му е служител в службата по Кадастър в Б., разказва, че дълго време са
крили от техните родители, понеже са скромни и обикновени хора.
Обвинението всъщност се гради, както и мотивите на съда, не върху
концепцията за доказаност на вината, а на тезата, че подсъдимият не е
доказал, че не е знаел за превозвания наркотик. В случая всички събрани
доказателства са единствено в подкрепа на извода, че подсъдимият не е имал
съзнанието за съдействието за получаването на наркотично вещество. Видно
от свидетелските показания на Е. Я. и св. Х., служител към ГДБОП, при
задържането на Й. е било приложено насилие от страна на полицейските
служители и въпреки тези издевателства и мъченията, на които е бил
подложен, Й. не е разказал нищо различно от това, което е в материалите по
делото. Ако Й. знаеше нещо различно със сигурност щеше да го каже, за да
спре тормозът върху него, като дълго време след приложеното му насилие,
може би година – година и половина той ми казваше, че не чува с едното ухо,
болки в ръцете, капачките на колената, все пак, за да има толкова време
болки, значи е било сериозно.
Считам, че липсват данни по делото за съставомерността на деянието и
от субективна, и от обективна страна. Наясно сме, че някой трябва да плати
за това деяние, в случая единственият, който е наличен е Й.. В тази връзка
предвид горното моля да постановите нова присъда по същество, с която да
отмените така постановената, като го признаете за НЕВИНОВЕН в
9
извършване на престъплението по чл. 242 ал. 4 пр. 1 вр. ал. 2 пр. 1 вр. чл. 20
ал. 2 НК и го ОПРАВДАЕТЕ.
В случай, че счетете, че има достатъчно доказателства, събрани по
делото, или че някой все пак трябва да понесе вината, че това е акция на
ГДБОП и че те държат да бъде осъден някой, правя алтернативно искане, ако
приемете, че деянието е по чл. 242 НК, то моля да се приложи ал. 2 вместо ал.
4, като в тази връзка съм приложила към писмената пледоария присъда по
ВНОХД 372/2019 г. на ПАС. Аз приключих. Сега той, ако има да каже нещо с
няколко думи.
В случай, че решите да бъде осъден моля да му намалите присъдата,
защото 16 години е прекомерно, за да може да се грижи за детето и съпругата
си, тъй като в момента изцяло брат му се грижи за тях. Брат му изпраща пари
по банков път на съпругата му и за брат му е тежест това нещо, но при тях
това е обичаят.
ПОДСЪДИМИЯТ ЗА ЗАЩИТА: Приемам това, което каза моята
адвокатка и съм съгласен с казаното от нея.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ:
С. Й. – Задържан съм приблизително от 3 години. Смятайки, че правя
някаква услуга, добро, станах собственик един вид на 286 кг хероин. Аз съм
един обикновен шофьор в транспортна фирма. В документацията се намира
паспортът ми с 10-годишен срок валидност и там е видно, че нито съм ходил
в И., нито съм идвал от И., аз нямам и пари да купя такъв хероин. Моята
фамилия е Й., ако трябва да се направи проучване 100 години назад в
имуществото на семейния ми род, аз съм на 40 години, до сега не съм
пресякъл пътя на една мравка. Не съм се явявал пред съдии, пред прокурори,
не съм имал работа с тях.
Собственик на фирмата, в която работя поиска да извърша услуга на
негов познат, нито съм виждал хероин, нито съм планирал нещо. Искам от
съда да бъда оправдан. Аз пожелах да бъде направена очна ставка с И.ския
шофьор Р., но не беше осъществена. 15 месеца шофьорът Р. даде показания 4
пъти и беше пуснат под гаранция 5000 лева и замина. По това дело
единствено аз останах. Не мога по никакъв начин да удостоверя, че съм
невинен. Собственикът на фирмата, в която работя даде показания пред
10
български съд, дойдоха показания на Н. А. и показания са дали и 27 човека
други.
Искам да бъда оправдан. Имам семейство. Съпругата ми в момента е в
У., в Б..
Господа съдии, всички документи са там в делото, аз вярвам на
българското правосъдие и на съдебния състав. Вие вземете необходимото
решение. Моля, тъй като са празници, тук нямам нищо, ако може днес да ме
върнат.
Съдът, след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви, че ще
се произнесе със съдебен акт в срок.
На преводача Г.Р. СЕ ИЗДАДЕ РКО от бюджета на съда за сумата от
120.00 лева.
Заседанието се закри в 11:11 часа.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
11