№ 5762
гр. София, 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20211110162403 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК от В. СТ. ЮР., с
ЕГН:**********, срещу „Фирма“ АД, с ЕИК:......., за признаване за установено, че В. СТ.
ЮР., с ЕГН:**********, не дължи на „Фирма“ АД, с ЕИК:......., сумата 865,75 лв. по
Констативен протокол №СВ-0014071/27.10.2021 г. за обект на доставка с административен
адрес: адрес, кл. №№. Твърди се, че ответното дружество претендира заплащане на
процесната сума за предоставени ВиК услуги, чиято дължимост ищецът оспорва с довод, че
сумата не съответства на действителното изразходвано количество вода, изчислена е
неправилно и в противоречие с ОУ, тъй като не е уредена процедура по съставяне на
констативен протокол, съответно удостовереното в него не обвързва ищеца. Пояснява, че
имотът е наследствен и притежава 1/2 ид.ч. При условията на евентуалност се навежда
възражение, че паричното вземане е погасено по давност.
Ответникът оспорва иска. Посочва, че на процесния адрес адрес е монтиран и отчита
общ водомер № ********** и два индивидуални водомера - №**********, с титуляр В.С.
Ю., и №********** с титуляр Д.Н. Ю.а. Сочи, че според чл. 62, ал. 1 от ОУ при смърт на
потребител - физическо лице, наследниците, в конкретния случай ищецът Ю., е бил длъжен
в 60- дневен срок да подаде заявление за промяна на партидата, като предостави за справка
и документите, от които черпи правата си - смъртен акт и удостоверение за наследници.
Ищецът не изпълнил нормативно установените задължения, достъп до контролния водомер
в имота не е осигуряван години, а доставка на услуги е осъществяване ежемесечно. На
13.05.2015г., две години по-късно от смъртта на потребителя-физическо лице Д.Ю., ищецът
е поискал писмено да бъде закрита партида с клиентски номер № и декларирал, че е
наследник на Д. Ю.а за процесния имот - с. Лозен. Видно от предоставено удостоверение за
наследници, ищецът е наследник на процесния имот заедно с двете си сестри - В.Г.П. и
А.Г.Д.. „Фирма“ АД на 27.05.2015г. е изпратила отговор и с писмо изх. № М-2239 от
27.05.2015г. на ищеца е разяснено, че е необходимо да се подаде заявление за промяна на
партидата от всички правоимащи или да се представи декларация със съгласието на
останалите съсобственици, в която да посочат кой да бъде титуляр на партидата на
1
процесния имот в с. Лозен, както и да изразят писмено съгласието си, че желаят разходът на
ВиК услуги да бъде таксуван само по показанията на приходния водомер.Такива документи
не били представени от ищеца. Поддържа, че задълженията за имота за доставена питейна
вода се формират на база брой живущи поради липса на монтирани годни измервателни
уреди в имота и неосигурен достъп. Процесният имот е къща, обитавана и стопанисвана от
ищеца, който не е изпълнил задължението да поддържа в изправност измервателните уреди,
да осигурява достъп, а при невъзможност да се свърже с ВиК оператора и да уговори друга
възможна дата за посещение или да предостави самоотчет. Счита, че с исковата претенция
ищецът се възползва от собственото си недобросъвестно поведение. Сочи, че видно от
карнети за периода 2015-2016г., подписани от ищеца, е информиран за начина на отчитане
на разхода - на база 1 живущ по партидата на праводателката му Д. Ю.а и на база 2-ма
живущи по неговата собствена партида в процесния имот.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое
убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
При предявен отрицателен установителен иск в доказателствена тежест на ответника е
да установи пълно и главно наличието на юридическите факти, правопораждащи
отреченото, спорно материално право. С оглед разпределената доказателствена тежест с
приетия и неоспорен доклад по делото наличието на договорно отношение за предоставяне
на ВиК услуги, по което ищецът има качеството потребител, извършването на доставка на
ВиК услуги от ответника на стойност претендираното парично вземане и спирането или
прекъсването на давностния срок за изискуемото парично вземане, подлежи на пълно и
главно доказване от ответника, на основание чл. 154 от ГПК.
По реда на чл. 146, ал.1, т.3 и т. 4 от ГПК, обявено е за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че ищецът е наследник на Д.Н. Ю.а, починала на 08.03.2013г. и притежава 1/2
ид.ч. от правото на собстветност върху имот адрес, кл. №№, което обстоятелство се
потвърждава и от представеното по делото Удостоверение за наследници изх.
№74/18.03.2013 на Столична Община. Ето защо, съдът намира, че ищецът има качеството
„потребител“ по смисъла на пар. 1, ал. 1, т. 2 б.“а“ от ДР на ЗРВКУ и и чл. 3 от Наредба №
4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи /Наредбата/, издадена във връзка с
приложението на ЗУТ, ЗВ и ЗРВКУ.
С молба вх. №М-2239/13.05.2015 г. ищецът е поискал закриване на партидата с кл.
№*********, водена на името на наследодателката му - Д.Н. Ю.а, на основание смъртта на
същата и на обстоятелството, че имотът е необитаем, което ответникът е отказал да стори с
писмо №М-2239/27.05.2015 г.
Видно от представените карнети, съставени от ответника, при посещения на 27.05.2015
г., 29.05.2015 г. и 26.08.2015 г. за процесния имот, заведен под кл. №№ по партида на
наследодателката на ищеца – Д.Н. Ю.а, е отбелязано, че същият е необитаем, като не са
отразени и показатели на средствата за техническо измерване.
За изясняване на делото е допусната комплексна съдебна техническа и счетоводна
експертиза, от чието заключение, неоспорено от страните и преценено по реда на чл. 202 от
ГПК, се установява, че процесният имот е водоснабден, като ответникът е извършвал
доставка само на вода с питейни услуги. В имота има 2 сгради, поради което е монтиран
общ приходен водомер през 2010 г., подменен през 2015 г. с водомер с фабричен
№**********. Изяснява се, че преди 2000 г. в сградата на ищеца е бил монтиран
индивидуален водомер с фабричен №98046729, за който е открита отделна партида с кл.
№№, а в сградата на Д. Ю.а – 2 индивидуални водомера, за които също е открита
индивидуална партида с кл. №**********. Годността на посочените водомери е изтекла
през 2005 г., от който момент и същите представляват нередовни СТИ. С оглед на това
начисляването на месечното количество изразходвана вода е извършвано съобразно
разпоредбите на чл. 39, ал.5 от Наредба №4/14.09.2014, съответно за 2 обитатели за сградата
на ищеца и за 1 обитател за сградата на Д. Ю.а.
2
Методът на определяне на потребени ВиК услуги „на база“ отразява възможно най-
точно обичайното максимално потребление от един ползвател на жилище. То е максимална
граница, до която следва да отговаря потребителя, с оглед установените социално-
икономически условия. Принципът, че клиентът на услугата дължи заплащане само за това,
което реално е потребил е приложим само в хипотезата на чл. 32, ал. 1 от Наредбата, когато
е взел мерки да ограничи своята отговорност и осигури индивидуална справка, като
обезпечи измерването с водомер с характеристики, отговарящи на техническите изисквания
на съответния водомерен възел. Ако това е така, съгласно чл. 42, ал.1, т. 10 от Наредбата,
операторът е длъжен да регистрира водомерите на потребителите, по които да извършва
отчитането и разпределението на изразходваното реално количество вода.
В случая вещото лице е установило, че прилагането на чл. 39, ал. 5 се дължи на
изтеклия срок на метрологична годност на измервателните средства през 2005 г., като по
делото не се доказа твърдението за отказан достъп от потребителя за извършване на отчет.
Дори и да е налице такава хипотеза, липсват доказателства за изпълнение на процедурата в
случай на отказ, а именно съставен констативен протокол, подписан от свидетел.
Съгласно чл. 11, ал.5 от Наредба №4/14.09.2014 г., доставката, монтажът, проверката,
поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери са задължение на потребителите. От
доказателствената съвкупност по делото обаче не се установява ищецът или неговата
наследодателка да са изпълнили задължението си да осигури последващ метрологичен
контрол на водомерите или да ги подмени изцяло. Ето защо съдът приема, че през
процесния период в имота не са били налице годни измервателни уреди, въз основа на които
да бъде осъществено отчитането на потребеното количество вода. От своя страна,
неизправността на измервателното средство не освобождава потребителя от задължението
да заплаща водата, която е била изразходвана в имота – така Решение № 191 от 6.10.2015 г.
на ВКС по гр. д. № 496/2015 г., III г. о. Въпреки това по делото не се установява,
действителното извършване на услуга по доставка на питейна вода до имота, за който е
открита партида с кл. №№. Нещо повече, видно от представените от ответника карнети, в
същите изрично е отразено от негов представител, че имотът е необитаем, което
противоречи на твърденията на ответната страна, че ищецът е бил уведомен за начина на
начисляване на суми за потребена вода, а именно по реда на чл. 39, ал.5 от Наредбата, на
база 1 обитател. Ето защо, съдът намира за недоказано потреблението на питейна вода в
процесния обем, както и нейния размер, поради което счита, че ищецът не дължи
претендираната от ответника сума.
По отношение на съставения констативен протокол №СВ0014071/27.10.2021, съдът
намира, че в същия е отразен единствено размер на задължение на ищеца, начислено по
партида с кл. № №, като не е посочено дали е извършван отчет, въз основа на какви
показатели, какви СТИ и за какъв период е определена посочената сума. Не са попълнени и
индивидуализиращите белези на присъствалия на съставянето потребител, а именно три
имена съгласно реквизитите на протокола, поради което и липвса възможност за
установяване авторството му. С оглед на това и доколкото процесният протокол
представлява частен документ, съдът намира, че същият не го обвързва с материална
доказателствена сила и не установява наличието на задължение за ищеца в посочения
размер. Предвид гореизложеното, съдът приема, че доколкото по делото не се установи
наличието на процесното вземане на ответника, предявеният иск следва да бъде уважен до
пълния предявен размер.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът трябва да заплати
на ищеца сторените съдебни разноски, съобразно уважената част от исковете. Ищецът има
право на разноски за сумата от 69,26 лв. разноски за исково производство за платена
държавна такса.
Представляващият ответника адвокат има право на възнаграждение за предоставена
безплатна правна помощ, на основание чл. 38, ал. 2, във вр. ал.1, т. 3 от ЗА. Предвид
защитавания материален интерес, фактическата и правна сложност на делото, очакваните
процесуални действия, които е било необходимо да бъдат извършени, то в полза на адв. И.В.
3
Ю. следва да се пресъди възнаграждение от 300 лв.- по арг. от чл. 7, ал. 2, т.1 от НМРАВ.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 124, ал.1 от ГПК, че В. СТ. ЮР., с
ЕГН: **********, не дължи на „Фирма“ АД, ЕИК: ......., сумата 865,75 лева по Констативен
протокол №СВ-0014071/27.10.2021 г. за обект на доставка с административен адрес: село
Лозен, ул. „Янко Панайотов“ № 30, кл. №№.
ОСЪЖДА „Фирма“ АД, ЕИК: ......., да заплати на В. СТ. ЮР., с ЕГН: **********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 69,26 лева – съдебни разноски.
ОСЪЖДА „Фирма“ АД, ЕИК: ......., да заплати на адвокат И.В. Ю., с адрес на
упражняване на дейността: адрес, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, във вр. чл. 38, ал. 2, във
вр. ал.1, т.3 от ЗА, сумата 300,00 лева – адвокатско възнаграждение за безплатна правна
помощ.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4