РЕШЕНИЕ
№ 306
гр. Сливен, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на
шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело №
20232230100057 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени при условията на обективно
кумулативно съединяване искове за признаване на уволнението за незаконно,
за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ и за заплащане на дължимо трудово
възнаграждение по чл. 128 КТ и за заплащане на обезщетение по чл. 213 КТ.
Ищецът твърди, че сключил трудов договор с ответника на 07.09.2022г.
№ 446/07.09.2022г., по силата на който бил назначен на основание чл.68, ал.1,
т.2 КТ на длъжност „общ работник, строителство“ с основно трудово
възнаграждение от 710 лв. Сочи, че започнал работа на 08.09.2022г. и му била
връчена длъжностната характеристика. Трябвало да започне работа на
височина, на часовниковата кула на Община Сливен, като тази работа не
съответствала на посочената в договора „общ работник, строителство“, която
включвала рутинни дейности при строителството, а се налагало да изпълнява
височинни дейности, което налагало по-висока квалификация и по-високо
заплащане. Твърди, че работодателят не му предоставил необходимото
оборудване и предпазни средства за извършване на дейността- въжета,
колани, анкери, каски, карабинери, подходящо работно облекло и обувки,
строителни инструменти за шпакловка и стъргане на боя и др. без извършване
1
на инструктаж. Самото място на работата не било обезопасено. Посочва, че
изискал от представител на работодателя обяснения и необходимите му
предпазни средства на 16.09.2022г., но работодателят не ги осигурил.
Твърди, че на 26.09.2022г. бил изгонен с колегата му от работа и му било
заявено, че няма да работи повече там, тъй като други работници започнали
работа на място. Посочва, че от 16.09.2022г. не бил допускан заедно със своя
колега до работното си място и не му било заплащано трудово
възнаграждение. На 19.12.2022г. му била връчена Заповед № 331/28.11.2022г.,
с която на основание чл. 188, т. 3 КТ, вр. чл. 330, ал.2, т.6 КТ му било
наложено наказание уволнение за нарушение, изразило се в неподаване на
писмени обяснения и неявяване за изслушване на служителя във връзка с
неявяване на работа в течение на повече от два последователни работни дни
през целия период от 16.09.2022г. до 13.10.2022г. Заповедта за уволнение
била незаконосъобразна, тъй като не отговаряла на изискванията на чл.190,
ал.1 КТ, тъй като посоченото нарушение не било сред изброените нарушения
в тази разпоредба. Нормата била императивна и в нея били изчерпателно
изброени нарушенията за налагане на дисциплинарно уволнение. На
основание чл. 195 КТ следвало да се посочи точно нарушението, като
наказанието се налагало с мотивирана писмена заповед, в която се посочвали
нарушителят и нарушението и кога е извършено, както и наказанието и
правната норма, на основание на която се налага. В процесната заповед не
била посочена датата на неявяването на ищеца, какво било това нарушение
съгласно чл.190, ал.1 КТ. Не била спазена и разпоредбата на чл. 193 КТ, тъй
като за това нарушение не му били поискани обяснения. С оглед на
изложеното твърди, че не били спазени изискванията на чл.195 КТ, чл.190,
ал.1 КТ, чл.193 КТ и чл.194 КТ и заповедта била незаконосъобразна. Твърди,
че не извършил посочените нарушения, тъй като работодателят не му
осигурил нормални условия за изпълнение на работата. Работодателят
отказал да му осигури необходимите предпазни средства и станал причина, да
не може да изпълнява трудовите си задължения и не му заплатил трудово
възнаграждение по трудовия договор до 16.09.2022г. и обезщетение за
недопускане до работа след 16.09.2022г.
Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени атакуваната
заповед издадена от управителя на ответника, с която му е наложено
дисциплинарно уволнение, като изцяло незаконосъобразна и да бъде
2
възстановен на работа в ответното дружество на длъжност „общ работник,
строителство“, както и да бъде осъдено ответното дружество да му заплати
трудово възнаграждение в размер на 258,18 лв. за периода от 08.09.2022г. до
16.09.2022г., и обезщетение в размер на три брутни трудови възнаграждения
общо от 2130 лв. за периода 16.09.2022г.-19.12.2022г. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозирал отговор на исковата молба.
Счита предявените искове за допустими, но неоснователни. Не оспорва, че е
сключен трудов договор между страните за периода от 07.09.2022г. до
19.12.2022г., който бил прекратен на основание чл.188, т.3 КТ, поради
дисциплинарно уволнение за нарушение на трудовата дисциплина по смисъла
на чл.187, ал.1, т.1 КТ. Ищецът постъпил на работа заедно с Любомир
Димитров, на който ищецът бил общ работник, а работата, която следвало да
извършва била наземна, да прави заготовки на мазилка и да помага при
качването на материалите на часовниковата кула на Община Сливен, която
трябвало да се ремонтира. Не били давани на ищеца указания да извършва
височинни дейности и такива не били извършвани от него.
Твърди, че на 16.09.2022г. ищецът и Л.Д. не се явили на работа и не дали
обяснения за отсъствието си, поради което била отправена покана до ищеца
да даде обяснения за отсъствието си. Поканата била изпратена на 18.10.2022г.
с обратна разписка, на която било посочено, че не била потърсена на
10.11.2022г. На ищеца била отправена и нотариална покана на същите
основания, която му била връчена на 21.11.2022г. Същият не се явил и не дал
обяснения в тридневен срок. Ищецът се запознал с длъжностната си
характеристика без да прави възражения и я подписал и бил напълно наясно с
вида на работата, за която бил ангажиран. На 08.09.2022г. му бил проведен
начален инструктаж по безопасност и здраве, който също подписал.
Впоследствие до 15.09.2022г. вкл., когато бил и последния му присъствен ден,
бил инструктиран по безопасност на работата. На 08.09.2022г. ищецът
получил специализирано работно облекло -каска, очила, полугащеризон,
обувки и жилетка. Издадената заповед за уволнение била мотивирана и
напълно законосъобразна. На ищеца на основание чл.193, ал.1 КТ му била
предоставена възможност да бъде изслушан или да даде писмени обяснения,
но същият нито се явил лично за да бъде изслушан, нито депозирал в писмен
вид обяснения след връчването на нотариалната покана. Ищецът не се явил на
работа в продължение на 20 последователни работни дни без уважителна
3
причина, което било нарушение на работната дисциплина по смисъла на
чл.187, ал.1, т.1 КТ и основание за налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“ по чл.188, т.3 КТ. В оспорваната заповед било изложено точно
какво е нарушението на трудовата дисциплина и причините за уволнението.
Същата била връчена на ищеца на 19.12.2022 г.
Иска се от съда отхвърляне на претенциите, като неоснователни.
Претендира деловодни разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и след анализ на събраните в
хода на производството писмени доказателства и писмени доказателствени
средства прие за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно, а и се установява, че на 08.09.2022г. ищецът сключил с
ответното дружество трудов договор, по силата на който бил назначен на
длъжност „ общ работник, строителство“ с основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 710 лв. Трудовият договор е сключен на
основание чл.68, ал.1, т.2 КТ до завършване на определена работа, а именно
обект „Текущ ремонт административни сгради Община Сливен часовникова
кула“. Ищецът подписал и длъжностна характеристика, като основните му
трудови задължения били да извършва подготвителни операции и монтаж на
различни ел.инсталации, товаро-разтоварни дейности и преносни работи,
събира и изнася на определени места отпадъци, извършва обща работа при
изпълнение на ремонтни работи, почиства складове и дворни площи,
изпълнява и други конкретно възложени задачи, свързани с длъжността.
Ищецът постъпил на работа на същия ден 08.09.2022г. Видно от служебна
бележка № 407/08.09.2022г., подписана и от ответника, на същия бил
проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа.
Ответникът се подписал и в списък на работниците, на които е извършен
инструктаж. Подписал се и на списък, от който е видно, че получил работно
облекло и лични предпазни средства, а именно каска, очила, работен
полугащеризон, обувки и сигнална жилетка.
На 13.10.2020г. до управителя на ответното дружество била депозирана
докладна записка от технически ръководител, относно извършено от ищеца
нарушение на трудовата дисциплина, а именно неявяването му на работа
повече от два последователни дни. Посочено, е че не се явявал на работа на
обекта в периода 16.09.2022г. до датата на докладната записка 13.10.2022г.
4
На 18.10.2022г. работодателят издал заповед № 00022-60, във връзка с
образувано дисциплинарно производство срещу ищеца за нарушения на
трудовата дисциплина – неявяване на работа в течение на два последователни
работни дни за периода 16.09.2022г.- 13.10.2022г. В заповедта се съдържа и
покана до работника в тридневен срок от получаване на заповедта да
представи писмени обяснения или да се яви лично за изслушване. Тази
заповед била изпратена по пощата с обратна разписка, но върната, като
непотърсена. Това наложило на 16.11.2022г. работодателят да връчи
горепосочената заповед, ведно с поканата за даване на обяснение, чрез
нотариална покана. Заповедта, ведно със съдържащата се в нея покана за
даване на обяснения била връчена от нотариус Николина Стойчева, рег.№ 123
НК и район на действие СлРС на 21.11.2022г. срещу лично положен от ищеца
подпис на разписка от същата дата.
На 28.11.2022г. управителят на ответното дружество издал Заповед за
налагане на дисциплинарно наказание № 331, с което на ищеца на основание
чл.193, ал., КТ му било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и
трудовия договор бил прекратен по реда на чл.330, ал.2, т.6 КТ, считано от
датата на връчване на заповедта. Последната била връчена на ищеца работник
на 19.12.2022г. В заповедта е посочено, че ищецът не подал писмени
обяснения и не се явил за изслушване във връзка с неявяването му на работа в
течение на повече от два последователни работни дни през целия период
16.09.2022г. – 13.10.2022г. Изпратено е и уведомление по чл.62, ал.5 КТ до
НАП, от което е видно, че трудовия договор е прекратен на 19.12.2022г.
В хода на процеса е прието заключение на вещо лице, изготвило
допусната и изслушана съдебно икономическа експертиза. От него се
установява, че брутното трудово възнаграждение на ищеца е в размер на 710
лв. Трудовото му възнаграждение за исковия период 08.09.2022г.-
16.09.2022г. /шест отработени дни/ е в размер на 213 лв. брутно /165,28 лв.
нетно възнаграждение. Размерът на обезщетението по чл.213 КТ за периода
16.09.2022г. – 19.12.2022г. е в размер на 2 260,81 лв. брутно/ 2034,73 лв.
нетно.
В хода на процеса са събрани гласни доказателствени средства, чрез
разпит на свидетели.
Показанията на свидетелите Л.Д. и М.А. установяват, че ищеца бил
5
назначен на работа при ответника за да работи по ремонта на часовниковата
кула на общината, заедно със свидетеля Д. Последният получил 5000 лв. от
работодателя за да закупи необходимото им оборудване за извършване на
работата. Двамата подписали трудови договори, длъжностни характеристики,
както и книга за инструктаж и протокол за получаване на работно облекло и
оборудване. Ищецът работил заедно със свидетеля Д. на обекта от
08.09.2022г. до 15.09.2022г. вкл. Двамата не са давали нито писмени, нито
устни обяснения на работодателя си за неявяването им на работа.
Показанията на свидетелите М.Д. и В.П. установяват, че ищеца бил
назначен като общ работник и следвало да помага на колегата си свидетеля Д.
На височина следвало да работи свидетеля Д., а негова общ работник бил
ищеца. На свидетеля Д. му била предоставена от работодателя сума в размер
на 5 000 лв. за да си закупи необходимото оборудване за работата. Двамата
работили на обекта една седмица, като следващата седмица в понеделник не
се явили на работа. Цяла седмица никой от двамата работници не се явил на
обекта. Работата по самия обект следвало да се извърши бързо в кратки
срокове, поради предстоящи празници на общината и това наложило да се
наемат други работници, които свършили работата.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена,
въз основа на събраните по делото писмени доказателства, които съдът
кредитира изцяло, като неоспорени от страните. Съдът кредитира
заключението на вещото лице по изслушаната съдебно икономическа
експертиза, като неоспорено от страните и изготвено от лице, разполагащо
със специални знания в съответната област. Съдът не кредитира показанията
на свидетелите Д.А. в частите, в които се сочи, че не били предоставени
необходимо оборудване и предпазни средства и за това не работили на
обекта. В тази им част показанията противоречат на приетите писмени
доказателства по делото, както и на показанията на свидетелите Д. и П. Съдът
кредитира изцяло показанията на свидетелите Д. и П., тъй като те са
последователни, логични, кореспондиращи с писмените доказателства по
делото и непререкаеми вътрешно и едни с други.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Предявените искове за признаване на уволнението за незаконно и за
6
неговата отмяна - чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ са допустими.
Разгледана по същество атакуваната заповед е законосъобразна.
Предмет на образуваното против ищеца дисциплинарно производство е
извършено от него дисциплинарно нарушение – неявяване на работа в
течение на два последователни работни дни в периода 16.09.2022г. –
13.10.2022г. За това конкретно нарушение на трудовата дисциплина са му
били изискани писмени обяснения и това е съставът на дисциплинарното
нарушение, описан в заповедта. Макар в заповедта да е посочено като
основание за наказанието чл.187, ал.1, т.1 КТ, вместо чл.190 ал.1 т.2 КТ, то
неправилната правна квалификация не води до незаконосъобразността й,
доколкото при несъответствие между правното основание /законовия текст/ и
описаните фактически обстоятелства, меродавни са последните /в този см.
Решение № 304/02.07.2010г. по гр.д. № 723/2009г. IV г.о. ВКС Решение №
395/01.06.2010 г. по гр.д. № 1629/2009 г. III г.о. ВКС, Решение №
464/26.05.2010 г. по гр.д. № 1310/2009 г. IV г.о. ВКС/. Тежко нарушение на
трудовата дисциплина може да бъда всяко от посочените в чл.187 КТ
нарушения, без да е изрично възпроизведено в чл. 190, ал. 1 КТ. За всяко от
тези нарушения може да се наложи дисциплинарно уволнение, ако то е тежко
нарушение на трудовата дисциплина съгласно критериите на чл.189, ал.1 КТ.
Освен това е възможно, някои дисциплинарни нарушения да са описани с
посочване на периода на извършването им, както е в конкретния случай.
Следователно процесната заповед съдържа всички предвидени от
законодателя реквизити, включително посочване време и място на
извършване на конкретното нарушение на трудовата дисциплина,
нарушителят, законовата норма и наложената дисциплинарна санкция.
Заповедта е надлежно връчена на работника на 19.12.2022г.
Законодателят предвидил, че за нарушение - неявяване на работа в
течение на два последователни работни дни може да се наложи най – тежката
дисциплинарна санкция - чл. 190 ал.1 т.2 КТ. Следователно конкретното
нарушение е в достатъчна степен тежко, за да предопредели именно налагане
на наказание „дисциплинарно уволнение“. Факт е, че такова наказание може
да бъде наложено и за други нарушения на трудовата дисциплина, които
работодателят е приел да са с по-висока от обичайната тежест, но в
конкретния случай работодателят е съобразил, както тежестта на
7
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, така и поведението
на работника, за което може да се съди от неподаване изобщо на писмени или
устни обясненият по реда на чл. 193 ал. 1 КТ.
Настоящият съдебен състав счита, че наложеното дисциплинарно
наказание отговаря на тежестта на извършеното нарушение.
По изложените съображения съдът намира предявеният главен иск за
признаване незаконността на прекратяване на трудовото правоотношение,
поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и за отмяна на
заповед № 331/28.11.2022г. за неоснователен, поради което бива отхвърлен.
Неоснователността на главния иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ обуславя
неоснователност и на акцесорната претенция по чл.344, ал.1, т.2 КТ, която
също бива отхвърлена, още повече, че определената работа ремонт на
часовниковата кула на Община Сливен вече е извършена.
Неоснователен е и иска по чл.213 КТ, тъй като се установи в хода на
процеса, че причина за налагането на дисциплинарното наказание е не
недопускането на работника до работа, а неговото неявяване на работа.
Установи се в процеса, че на работника ищец срещу положен от него подпис
са били осигурени предпазни средства и облекло. Нещо повече,
необходимото оборудване е било закупено от колегата на ищеца, чрез
предоставяне на парични средства от работодателя, обстоятелство, което не е
спорно между страните. Ето защо тази претенция също бива отхвърлена.
Основателен обаче се явява иска по чл.128 КТ за заплащане на трудово
възнаграждение на ищеца за времето, през което той е бил на работа и е
работил на обекта. За процесния период от време 08.09.2022г. до 15.09.2022г.
включително или шест работни дни се доказа, че дължимото му брутно
трудово възнаграждение, без приспадане на данък и осигуровки е в размер на
213 лв., за който размер претенцията е основателна и бива уважена. Върху
тази сума следва да се начисли и законна лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба 06.01.2023г. до окончателното плащане. Над
уважения размер до пълния предявен размер от 258,18 лв. искът е
неоснователен и недоказан, поради което бива отхвърлен.
По правилата на процеса и с оглед изхода му, ответното дружество
дължи разноски на ищеца в размер на 330 лв. лв., съобразно уважената част от
претенциите и обратно ищецът дължи разноски на ответното дружество,
8
съобразно отхвърлената част от исковете или разноски в размер на 1113,92
лв.
Разноските за дължима държавна такса и вещо лице, следва да се
заплатят от ответното дружество, съобразно уважената част от претенциите в
размер на 215 лв. / 50 лв. държавна такса и 165 лв. за вещо лице/
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ искът предявен от Н.
М. М., ЕГН:********** от гр.**, м.“**“, п.**против „РАЕВ СТРОЙ“ ЕООД,
ЕИК ********* с адрес на управление гр.Сливен, ул.“Сливница“ № 22,
представлявано от управителя С.П.Р., за признаване на уволнението за
незаконно и отмяна на Заповед № 331/28.11.2022г. на управителя на
дружеството ответник, с която е прекратено трудовото правоотношение на
основание чл.330, ал.2, т.6 КТ за незаконосъобразна, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ, на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ искът на Н. М. М.,
ЕГН:********** от гр.**, м.“**“, п.**против „РАЕВ СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК
********* с адрес на управление гр.Сливен, ул.“Сливница“ № 22,
представлявано от управителя С.П.Р., за възстановяване на заеманата от него
преди уволнението длъжност „общ работник, строителство“ като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ, на основание чл.213 КТ искът на Н. М. М.,
ЕГН:********** от гр.**, м.“**“, п.**против „РАЕВ СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК
********* с адрес на управление гр.Сливен, ул.“Сливница“ № 22,
представлявано от управителя С.П.Р., за заплащане на обезщетение в размер
на 2 130 лв. /две хиляди сто и тридесет лева/, представляващо три брутни
трудови възнаграждения за недопускане на работа в периода16.09.2022г. -
19.12.2022г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.128 КТ „РАЕВ СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК
********* с адрес на управление гр.Сливен, ул.“Сливница“ № 22,
представлявано от управителя С.П.Р. ДА ЗАПЛАТИ на Н. М. М.,
ЕГН:********** от гр.**, м.“**“, п.**, сума в размер на 213 лв. /двеста и
9
тринадесет лева/, представляваща дължимо брутно трудово възнаграждение
за периода 08.09.2022г.- 15.09.2022г., вкл., без приспаднат данък върху доход
на физическо лице и дължими осигуровки, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 06.01.2023г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК „РАЕВ СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК
********* с адрес на управление гр.Сливен, ул.“Сливница“ № 22,
представлявано от управителя С.П.Р. ДА ЗАПЛАТИ на Н. М. М.,
ЕГН:********** от гр.**, м.“**“, п.**, сума в размер на 330 лв. /триста и
тридесет лева/, деловодни разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК Н. М. М., ЕГН:********** от
гр.**, м.“**“, п.**ДА ЗАПЛАТИ на „РАЕВ СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК *********
с адрес на управление гр.Сливен, ул.“Сливница“ № 22, представлявано от
управителя С.П.Р., сума в размер на 1 113,92 лв. /хиляда сто и тринадесет
лева и 0,92 ст./, деловодни разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК„РАЕВ СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК
********* с адрес на управление гр.Сливен, ул.“Сливница“ № 22,
представлявано от управителя С.П.Р. ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на СлРС, сума в размер на 215 лв. /двеста и
петнадесет лева/, държавна такса и възнаграждение за вещо лице.
Решението може да бъде обжалвано от страните пред Сливенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез пълномощниците
им.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
10