Р Е Ш Е Н И Е
№6/10.1.2017г.
гр. Девня
ДЕВНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно
заседание на тринадесети декември през две хиляди и шестнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Д. П.
при секретаря С.Г., като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 164/2016 г. по описа на ДРС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са искове от С.И.М.
срещу Н.К.Й., с правно основание чл.127,
ал.2, вр. чл.143 от СК.
Ищецът твърди, че с ответницата
нямат сключен граждански брак, но са живяли на семейни начала, като от
съвместното съжителство имат родени две деца - И.С.И., родена на *** г. и М.С.И.,
родена на *** г. Твърди, че от 24.02.2016 г. ответницата заминала в Т. с друг
мъж и оттогава са разделени, ответницата не се е връщала при тях. Твърди, че не
се обажда да чуе децата, не се интересува от тях. Ищецът излага, че заедно с
децата живеят в жилището на неговите родители в гр. В.Д., като децата имат своя
стая, която е обзаведена за тях. Имат компютър, телевизор, шкаф за дрехи и
играчки, самостоятелни легла. Заявява, че той се грижи за децата, като в
грижата му помагат майка му и баща му. Купува им дрехи, учебници, обувки и
храна. Твърди, че работи в транспортна фирма и доходът му за една година е
5626.57 лв. Твърди още, че детето И. е ученичка във втори клас в СОУ „В.Л.”, а М.
е в къщи и за нея се грижи неговата майка, която не работи. Ищецът твърди, че
след раздялата с ответницата не поддържат връзка, и че майката няма контакти с
децата.
Моли, съдът да постанови решение,
с което да предостави упражняването на родителските права по отношение на
децата И.С.И., ЕГН **********, родена на *** г. и М.С.И., ЕГН **********,
родена на *** г. на бащата С.И.М., ЕГН **********. Местоживеенето на децата И.С.И.,
ЕГН **********, родена на *** г. и М.С.И., ЕГН **********, родена на *** г., да
бъде при бащата С.И.М., ЕГН **********, на адрес: ***, ПИ за който е отредено
УПИ ХІХ-1095 в кв.73, заедно с построените жилищна сграда и стопанска
постройка. Да бъде определен режим на контакти на децата с майката съобразно
практиката на съда: всяка първа и трета събота от месеца от 09.00 ч. в събота с
преспиване до 19.00 ч. в неделя и 15 дни в годината, когато децата са ваканция.
Да бъде осъдена майката да заплаща месечна издръжка за децата И.С.И. и М.С.И. в
размер на 120 лв. за всяко едно дете поотделно, считано от датата на завеждане
на ИМ-09.03.2016 г., платима до десето на число на месеца, ведно със законната
лихва за всяко закъсняло плащане. Претендира направените по делото разноски.
В едномесечния срок за отговор ответницата чрез
назначен от съда особен представител в лицето на адв. К. *** депозира писмен
отговор. Изразява становище за допустимост на предявените искови претенции.
Оспорва размера на исканите издръжки и режима на лични контакти на децата с
майката. Заявява, че минималната по закон издръжка е достатъчна за тази
възраст. Заявява още, че не е съгласна с режима на лични контакти на майката с
децата който предлага ищеца и то през летния период, а именно 15 дни в
годината, когато децата са ваканция. Моли за обичайния режим на лични контакти
на майката с децата, както и 30 дни през лятото, когато бащата не е в платен
годишен отпуск. Счита исковите претенции по отношение упражняването на
родителските права и местоживеенето на децата за справедливи и моли съда да ги
уважи, но след като бъдат събрани и гласни доказателства.
ДСП – В.Д., изразява становище,
че към настоящия момент бащата е поел изцяло издръжката и отглеждането на
децата.
Съобразно събраните по делото
доказателства, настоящият състав приема за установено следното:
Видно от представено по делото копие на
удостоверение за раждане изд. въз основа на акт № І-1516 от 01.08.2007 г. И.С.И.
е родена на *** г. от майка Н.К.Й. и баща С.И.М..
Видно от представено по делото копие на удостоверение
за раждане изд. въз основа на акт № 2037 от 05.10.2012 г. М.С.И. е родена на ***
г. от майка Н.К.Й. и баща С.И.М..
По делото е представена служебна бележка
изх. № АСД 04-1471 от 26.02.2016 г. изд. от СОУ „В.Л.” гр. В.Д., видно от която
И.С.И. за учебната 2015/2016 г. е ученичка във клас.
От представено по делото удостоверение
изх. № 61 от 29.02.2016 г. изд. от „М-Транс” ЕООД е видно, че за периода
01.03.2015 г. – 29.02.2016 г. вкл. С.И.М. е получил брутни трудови
възнаграждения в размер на 5 626.57 лв.
Видно от представено копие на нот. акт
за продажба на недвижим имот по чл. 20 ЗСГ № 179, том І, дело № 360/1989 г. е,
че Й.М.С. е закупил и придобил собствеността върху недвижим имот: право на
строеж върху дворно място с пространство от 760 кв. м. заедно с построената в
него жилищна сграда - къща, стопанска сграда, дворни подобрения и трайни
насаждения, съставляващо УПИ ХІХ-1095 в кв. 73 по плана на гр. В.Д..
От представено по делото копие на трудов
договор № 112 от 13.09.2011 г. е видно, че С.И.М. считано от 14.09.2011 г. е в
трудово правоотношение с „М-Транс” ЕООД с основно месечно трудово
възнаграждение 396.00 лв.
Представено е по делото копие на
допълнително споразумение № 171 от 30.12.2015 г. към трудов договор № 112 от
13.09.2011 г. видно от което С.И.М. считано от 01.01.2016 г. е с основно
месечно трудово възнаграждение 463.00 лв.
От представена по делото декларация за
семейно и имотно състояние и за годишния доход на член от семейството е видно,
че семейството на С. Иванов М. се състои от него и децата И. и М..
Представено е удостоверение изх. № 240
от 29.11.2016 г. изд. от „М-Транс” ЕООД видно от което С.И.М. е работещ по
безсрочен трудов договор № 112 от 13.09.2011 г. на длъжност „машинист ПСМ” и не
е в период на съкращение или предизвестие, като за периода 01.11.2015 г. до
31.10.2016 г. вкл. е получил трудови възнаграждения общо в размер на
5 150.70 лв.
В представения социален доклад по случая
ДСП – В.Д. излага становище, че бащата е поел изцяло издръжката и отглеждането
на децата. Между децата и бащата има изградена силна емоционална връзка. С него
те се чувстват сигурни, спокойни и защитени. Децата получават внимание,
обгрижване и любов от всички членове на семейството.
По искане на ищеца са разпитани
свидетелите З.С.И. и Е.А.Ю., като от показанията на свид. И., които съдът цени
с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК, се установява, че майката два пъти е
напускала дома и е изоставяла децата, като вторият път е през м. февруари 2016
г. Установява се, че откакто е напуснала децата през м. февруари 2016 г. въобще
не ги е търсила, не се е обаждала по телефона, не е давала нищо, не е изпращала
пари. Установява се още, че за децата се грижат бащата, бабата и дядото. Децата
си имат самостоятелна стая. От показанията на свид. Ю. се установява, че на
24.02.2016 г. сутринта Н. оставила детето М. при нея, като казала, че отива във
Варна и повече не се е връщала, не се е обаждала и нищо не е изпращала за
децата. За децата се грижат С. и родителите му.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
При разделеното
живеене на родителите, те нямат възможност ежедневно да вземат решения, относно
упражняването на конкретно право на детето, както и относно цялостното
упражняване на родителските права. Това неудобство, засягащо пряко интереса на
детето, се разрешава с иск по чл.127,
ал.2 от
СК. Това е и разрешението на въпроса,
възприето в множество решения на ВКС, постановени по приложението на чл.71,
ал.2 и чл.72 от СК от 1985 г. /отм./ - виж напр. решение № 1218 от
27.12.1999 г. на ВКС по гр. д. № 1129/99 г., II г. о. Така е и в разглеждания случай.
Между страните не се спори, че живеят
разделени, както и че децата живеят при баща си. Така на практика с предявения
иск по чл.127, ал.2 от СК бащата търси да закрепи юридически едно вече
съществуващо фактическо положение, доколкото по безспорен начин се установява,
че родителските права спрямо децата се упражняват и непосредствените грижи за
тях се полагат само от бащата. Предмет на настоящото производство е само
проверката дали това положение съответства на най–добрия интерес на децата. В
настоящия казус по безспорен начин са установени битовата осигуреност, добрата
и спокойна среда в която живеят И. и М., като тези факти не са оспорени от ответницата
и не са наведени отрицателни твърдения спрямо тях. Съдът се съобразява както с
изложеното от ДСП гр. В.Д., така и с императивата на чл.59, ал.4 от СК и
приема, че възпитателските качества на бащата, полагани до момента от него и неговите
родителски грижи, както и заявеното от него желание да се грижи за децата
налагат уважаването на иска и определяне местоживеенето на децата при бащата,
като последица от това е и упражняването родителските права спрямо И. и М. от баща
им.
В съответствие с
изложеното, на основание чл.127, ал.2 във вр. с чл.59, ал.4 от СК, съдът следва
да определи и режим на лични отношения на майката с децата, както следва: всяка
първа и трета събота на месеца от 9.00 часа събота с преспиване до 19.00 часа в
неделя и 30 дни през лятото, когато бащата не ползва платен годишен отпуск.
Съдът е сезиран с
искове с правно основание чл.143, ал.2
от СК за присъждане на издръжка в полза на малолетните деца И. и М.
и които дължи ответницата, като майка на децата и след като родителите не
живеят заедно. Посочената разпоредба предвижда, че родителите дължат издръжка
на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това, дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Правото да получи
издръжка е безусловно, като е достатъчно наличието на качеството
"непълнолетно лице" по отношение на претендиращия издръжката, а
размерът на издръжката, съгласно чл.142, ал.1
от СК, се определя в зависимост от две величини - нуждите на детето,
което има право на издръжка и възможностите на родителя, който я дължи, като е
определен в ал.2 на същата разпоредба само минималния размер на издръжката на
едно дете и която е равна на една четвърт от размера на минималната работна
заплата, която към настоящия момент е 460 лв. или минималната издръжка е от 115 лв. Нуждите на детето се преценяват с оглед на
правилното му отглеждане, здравословното състояние, възраст, нуждите от получаване
на образование на детето и задоволяване на неговите потребности.
Режимът на родителското
алиментно задължение е специален и характерен и се отличава с особената
взискателност спрямо родителите и с особената си благоприятност спрямо децата.
Родителите са длъжни да издържат своите ненавършили пълнолетие деца, независимо
дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Преценявайки материалните
възможности на родителите и потребностите на децата И. и М., детето И. навършило
9 години, с оглед неговата възраст, съдът намира, че общата негова издръжка
следва да е в размер на 170 лв., от които майката да заплаща 120 лв., а бащата
да осигурява 50 лв. и за детето М. навършило 4 години, с оглед неговата
възраст, съдът намира, че общата негова издръжка следва да е в размер на 150
лв., от които майката да заплаща 120 лв., а бащата да осигурява 30 лв. Преимущественото
парично участие на майката се обуславя от обстоятелството, че бащата полага
непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на децата. В разглежданата
хипотеза съдът преценява преди всичко нуждите и интересите на И. и М. с
определяне на издръжка в посочените размери за тях ще се осигурят такива
условия на живот каквито биха имали, ако родителите им живееха заедно.
Заплащането на месечна издръжка в размер на по 120 лв. за всяко от децата И. и М.,
не биха затруднили ответницата, тъй като тя е в трудоспособна възраст и би могла
да си намери работа и да реализира доход поне в рамките на средния за страната.
По делото не се установи майката да има задължения и към други низходящи, не се
установи да е нетрудоспособна, поради което осигуряването на издръжка в
определения от съда размер не би я затруднило.
По отношение на искането за присъждане на разноски в
постановеното по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК Определение № 385 от
25.08.2015 по дело №3423/2015 на ВКС, ГК, I гр.о., е посочено че правилото за
присъждане на разноски съобразно изхода на спора не може да намери приложение в
делата по чл. 127, ал.
2 СК пред първата инстанция. За разлика от исковото производство, в
него не се решава със сила на присъдено нещо спор за съществуването или
несъществуването на едно материално право, а само се оказва съдействие относно
начина на упражняване на родителските права, признати и гарантирани от закона,
така че липсва типичната за исковото производство квалификация на страните като
ищец и ответник. Съдебното решение, което следва да изхожда от правилото за
защита по най-добрия начин на интересите на малолетното или непълнолетното им
дете, ползва и двамата родители и затова в първоинстанционното производство
всяка страна следва да понесе разноските, които е направила независимо от
изхода на спора. Така също и постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение
от 03.07. 2014 г. по гр. дело № 953/2014 г. на ВКС, ІV гр.о., Определение № 9 от 16.12.2014 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 7223/2014 г., III гр. о., ГК и постановеното по реда на чл. 274,
ал. 3, т. 2 ГПК Определение № 456 от 2.10.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. №
422/2012 г., II гр. о., ГК.
С оглед на размера на
присъдените издръжки и на основание чл.78, ал.6 ГПК, ответницата следва да бъде
осъдена да заплати държавна такса по сметка на ДРС в размер общо на 340.80 за
исковете по чл.143 СК.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на
родителските права по отношение на децата И.С.И.,
ЕГН ********** и М.С.И., ЕГН ********** на бащата С.И.М., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на децата И.С.И., ЕГН ********** и М.С.И., ЕГН ********** при бащата С.И.М., ЕГН ********** ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на майката
Н.К.Й.,
ЕГН **********, с децата И.С.И., ЕГН ********** и М.С.И., ЕГН **********, както следва: всяка
първа и трета събота на месеца от 9.00 часа в събота с преспиване до 19.00 часа
в неделя, както и 30 дни през лятото, когато бащата не ползва платен годишен
отпуск.
ОСЪЖДА Н.К.Й., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАЩА
месечна издръжка в полза на детето И.С.И., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител С.И.М.,
ЕГН **********, в размер на 120.00
лв. (сто и двадесет лева), считано от датата
на завеждане на ИМ - 09.03.2016 г., ведно със законната лихва върху
всяка закъсняла вноска, платима до десето на
число на месеца, за който се дължи, до настъпване на условията за
изменение или прекратяване на издръжката.
ОСЪЖДА Н.К.Й., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАЩА
месечна издръжка в полза на детето М.С.И., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител С.И.М.,
ЕГН **********, в размер на 120.00
лв. (сто и двадесет лева), считано от датата
на завеждане на ИМ - 09.03.2016 г., ведно със законната лихва върху
всяка закъсняла вноска, платима до десето на
число на месеца, за който се дължи, до настъпване на условията за
изменение или прекратяване на издръжката.
ОСЪЖДА Н.К.Й.,
ЕГН **********, да заплати по сметка
на ДРС държавна такса иска по чл.143 от СК общо в размер на 340.80 лв. (триста и четиридесет лева и 80 стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: