Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1125 27.08.2020
година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на двадесет и
втори юли две хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния състав:
Председател: Атанаска Атанасова
при секретаря Галина Драганова, като разгледа
докладваното от съдията Атанасова административно дело № 774 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК и е
образувано по повод постъпила жалба от „Атан“ ООД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Янко Комитов“ № 16М, представлявано от
управителя В.А. Желев, против Ревизионен акт № Р-02000219006843-091-001/06.01.2020
г., издаден от Н. К. Желева
на длъжност началник сектор, възложил ревизията и Й. Русинов В. на длъжност главен инспектор по приходите-
ръководител на ревизията, в частта потвърдена с Решение № 48/18.03.2020 г. на
директора на дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“- Бургас при
ЦУ на НАП.
С жалбата е заявено несъгласие с установените в тежест
на жалбоподателя задължения за лихви, като се сочи, че дължимият данък върху дивидентите
е заплатен в срок, макар и по партидата на съдружника. Изложено е, че внесената
парична сума е била на разположение на приходните органи през процесния период,
поради което и не е налице щета за бюджета. Наведени са също доводи за
допуснато съществено нарушение на административнопроизводствени правила, изразено
в липса на мотиви. Наред с това се сочи, че задълженията са определени и
принудително събрани преди издаване на РА, с акт на административния орган, обявен
за нищожен с влязло в сила съдебно решение. Отбелязано е, че погрешно внесените
суми са възстановени на съдружниците без дължимата законна лихва. По същество
се иска отмяна на ревизионния акт.
В съдебното заседание процесуалният представител на жалбоподателя
поддържа жалбата. Не сочи нови доказателства. Моли за отмяна на ревизионния акт
в оспорената част. Претендира разноски.
Пълномощникът на ответната страна излага становище за
неоснователност на жалбата. Представя доказателства. Моли за отхвърляне на
жалбата и присъждане на разноските по делото.
Жалбата е подадена от надлежна
страна, в срока по чл. 156, ал.1 от ДОПК и е процесуално допустима. При
разглеждането и́ по същество, съдът намира за установено следното:
С оспорения ревизионен акт са установени задължения на
ревизираното лице „Атан“ ООД, произтичащи от невнасяне в срока по чл. 65, ал. 2
от ЗДДФЛ на дължимия данък върху изплатените през 2013 г., 2014 г., 2015 г.,
2016 г. и 2017 г. дивиденти на съдружници, както следва: за първото тримесечие
на 2013 г. лихви в размер на 8 054.70 лева; за първото тримесечие на 2014
г. лихви в размер на 8 452.65 лева; за първото тримесечие на 2015 г. лихви
в размер на 2 767.77 лева; за първото тримесечие на 2016 г. лихви в размер
на 3 141.40 лева; и за първото тримесечие на 2017 г. лихви в размер на
1 525.40 лева, или общо 23 941.92 лева.
В хода на ревизията е установено, че през ревизирания
период е разпределен от „Атан“ ООД дивидент между съдружниците Атанас Желев,
Венелин Желев и Щерю Желев, както следва: през 2013 г. дивидент в общ размер на
305 380.00 лева; през 2014 г. дивидент в общ размер на 395 000.00
лева; през 2015 г. дивидент в общ размер на 169 356.06 лева; през 2016 г.
дивидент в общ размер на 280 229.86 лева; през 2017 г. дивидент в общ
размер на 247 900.95 лева; и през 2018 г. дивидент в общ размер на
231 917.46 лева. Установено е, че решенията на общото събрание на
съдружниците за разпределяне на дивиденти са взети в рамките на първите
тримесечия на всеки от отчетните периоди и дивидентите са изплатени на
съдружниците. Констатирано е от приходните органи, че през съответните периоди
„Атан“ ООД не е подавало декларации по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ за дължимия данък
дивидент през периода 2013 г. - 2017 г. За периодите 2015 г., 2016 г., 2017 г.
и 2018 г. дружеството е подавало справки по чл. 57 от ЗОДФЛ и чл. 73 от ЗДДФЛ
за изплатени суми, в т.ч. изплатени дивиденти на съдружниците и удържан данък,
като същите са подавани съответно на 16.03.2015 г., 16.02.2016 г., 31.01.2017
г. и 22.01.2018 г.
От данните, съдържащи се в банкови извлечения от
сметката на „Атан“ ООД в „Уникредит Булбанк“ и платежните нареждания, както и
от записванията по сметка 503 „Разплащателна сметка в лева“, е установено, че
дължимият данък за разпределения дивидент е внесен, както следва: на 29.01.2014
г. данък за разпределен дивидент през 2014 г. в общ размер на 19 750.00
лева; на 23.03.2015 г. данък за разпределен дивидент през 2015 г. в общ размер
на 8 467.80 лева; на 17.02.2016 г. данък за разпределен дивидент през 2016
г. в общ размер на 14 011.49 лева; на 13.02.2017 г. данък за разпределен дивидент през 2017 г. в
общ размер на 12 395.03 лева; и на 23.01.2018 г. данък за разпределен
дивидент през 2018 г. в общ размер на 11 595.87 лева. В платежните
нареждания като задължени лица са посочени съответните съдружници, поради което
заплатеният данък е отчетен в ТД на НАП по личните им данъчно-осигурителните
сметки (по ЕГН), в съответния дължим размер, съобразно получения дивидент.
През м. юни 2018 г. е инициирано от дружеството производство
по чл. 129 от ДОПК. Извършена е проверка, приключила с издаване на три акта за
прихващане или възстановяване, с които са възстановени недължимо платените суми
на всеки от съдружниците. Актовете са влезли в сила и сумите по тях са
възстановени.
След покана от приходните органи по реда на чл. 103,
ал. 1 от ДОПК, са подадени от дружеството декларации по чл. 55 от ЗДДФЛ за
разпределените дивиденти, както следва: на 25.06.2018 г. за разпределен през
2013 г. дивидент и деклариран данък в размер на 15 265.00 лева; на
25.06.2018 г. за разпределен през 2014 г. дивидент и деклариран данък в размер
на 19 750.00 лева; на 26.06.2018 г. за разпределен през 2015 г. дивидент и
деклариран данък в размер на 8 467.80 лева; на 26.06.2018 г. за
разпределен през 2016 г. дивидент и деклариран данък в размер на 14 011.49
лева; и на 26.06.2018 г. за разпределен през 2017 г. дивидент и деклариран
данък в размер на 12 395.03 лева. За ревизираните периоди дължимият данък
е внесен по данъчно-осигурителната сметка на дружеството на 19.07.2018 г.
За направените констатации на приходните органи е
съставен ревизионен доклад № Р-02000219006843-092-001/09.12.2019 г. и е издаден
ревизионен акт № Р-02000219006843-091-001/06.01.2020 г. С тях са определени
процесните задължения за лихви, произтичащи от невнасяне в срок на дължимия
данък дивидент. Прието е от приходните органи, че дължимият данък не е внесен в
срок, тъй като същият съгласно чл. 65, ал. 2 от ЗДДФЛ следва да се внесе в срок
до края на месеца, следващ тримесечието, в което е извършено разпределението на
дивидента, а в случая това е сторено едва след подаване на коригиращи
декларации по чл. 55 от ЗДДФЛ през 2018 г. Отбелязано е, че внасянето от страна
на дружество на дължимия данък по данъчно-осигурителните сметки на съдружниците,
не може да се приеме за изпълнение на задължението в срок, тъй като погрешно
внесените суми са възстановени на последните, като недължимо платени.
Ревизионният акт е потвърден в оспорената част с
решение № 48/18.03.2020 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно
осигурителна практика“- Бургас при ЦУ на НАП.
При тези фактически данни съдът
намира от правна страна следното:
Оспореният ревизионен акт е
издаден от компетентни органи, овластени с нормата на чл.119, ал.2 от ДОПК, в
предвидената от закона писмена форма. Издаден е в резултат на ревизия,
проведена от органи по приходите, определени със Заповед за възлагане на
ревизия (ЗВР) № Р-02000219006843-020-001/25.10.2019г. (л. 151) на началник на
сектор „Ревизии” при ТД на НАП- Бургас. Последният от своя страна е оправомощен
със Заповед № РД-3/02.01.2020 г. (28) и Заповед № РД-3/02.01.2019 г. на
директора на ТД на НАП- Бургас да издава заповеди за възлагане на ревизии.
При извършената служебна проверка съдът не констатира
съществени процесуални нарушения в ревизионното производство. Ревизионното
производство е започнало въз основа на ЗВР № Р-02000219006843-020-001/25.10.2019
г., връчена на ревизираното лице на 31.10.2019 г. Дружеството е надлежно
уведомено за провеждане на ревизията и е предоставена на същото възможност да
представи писмени обяснения и документи, отнасящи се до обстоятелствата,
подлежащи на установяване в ревизионното производство. При провеждане на
ревизията са събрани допустимите и относими писмени доказателства, като от
анализа на същите са направени обосновани изводи относно размера на
установените задължения.
Страните не спорят по фактите, установени в
ревизионното производство. Не е спорен и размерът на лихвите за просрочие.
Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 9 от ДОПК лихвите за
просрочени данъчни задължения представляват публични държавни вземания, а в чл.
108, ал. 1 от ДОПК е предвидено, че данъчни задължения се установяват с
ревизионен акт. Обстоятелството, че установените с оспорения РА задължения са
събрани принудително преди неговото издаване, не е от естество да се отрази на
законосъобразността му. Актът на орган по приходите, въз основа на който сумите
са принудително събрани- протокол № ПО-02000218071823-073-001/08.08.2018 г., е
обявен за нищожен с влязло в сила съдебно решение постановено по адм.д. №
3373/2018 г. по описа на Административен съд- Бургас. Към момента на издаване
на оспорения РА сумите са неоснователно събрани и на основание чл. 128 от ДОПК подлежат
на възстановяване, като е ирелевантно дали то ще се осъществи чрез връщане на
сумите на задълженото лице или чрез прихващане с изискуеми задължения.
Според нормата на чл.38, ал.1 от ЗДДФЛ с окончателен
данък се облагат облагаемите доходи от дивиденти и ликвидационни дялове в полза
на местни физически лица от източник в България и от чужбина, като данъкът се
определя върху брутната сума, определена с решението за разпределяне на
дивидент (ал.2). Съгласно чл. 46, ал. 3 от ЗДДФЛ доходите от дивидент се
облагат с 5% данъчна ставка. На основание чл.65, ал.2 от ЗДДФЛ този данък се
удържа и внася от предприятието-платец на дохода, в срок до края на месеца,
следващ тримесечието, през което е взето решението за разпределяне на дивидент.
В нормата на чл. 55, ал.1 от ЗДДФЛ е установено задължение за предприятията и
самоосигуряващите се лица, платци на доходи, да удържат и внасят данъци, в т.ч.
данъка по чл. 38, ал. 1 от ЗДДФЛ, като подават декларация по образец (декларация
по чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал.1 от ЗКПО). Съгласно чл. 175, ал. 1 от ДОПК за неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи
лихва в размер, определен в съответния закон.
От анализа на цитираните разпоредби следва, че
задължено лице за начисляване, удържане и внасяне на окончателния данък за
доходи от дивиденти, изплатени на физически лица, е предприятието-платец на
дохода. Размерът на получения дивидент се удостоверява със справката по чл.73
от ЗДДФЛ, поради което и не би могло да се приеме, че съдружниците са задължени
лица за данъка по чл. 38 от ЗДДФЛ. Задължението се счита изпълнено от дружеството
тогава, когато е извършено в предвидения от закона срок и по установения ред- дължимата
сума следва да постъпи по данъчно-осигурителната сметка на дружеството, а
данъкът да се декларира от същото с декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ и чл. 201 от ЗКПО. В случая данъкът е внесен в срок, но не по данъчно-осигурителната сметка
на задълженото лице, а по сметка на съдружниците, получили дивиденти, и не е
деклариран своевременно по установения в закона ред. Допуснатата грешка при
деклариране и заплащане на данъка е довела до внасяне в държавния бюджет на
суми по осигурителните сметки на лица, които не са данъчно задължени, т.е. без
основание, поради което внесеният данък е недължимо платен и на основание чл.
128 от ДОПК подлежи на възстановяване. С оглед на това, не може да бъде
споделено становището, че тези суми са на разположение на държавния бюджет и не
е настъпила вреда от закъсняло плащане на дължимия данък. Поради това съдът
приема, че законосъобразно са начислени лихви за невнесените в срок данъчни задължения-
сумите са постъпили по данъчно-осигурителната сметка на дружеството едва на
19.07.2018 г. и са били декларирани законосъобразно едва с подаване на
декларациите по чл. 55 от ЗДФФЛ през м. юни 2018 г. Ето защо жалбата се явява
неоснователна и следва да се отхвърли.
С оглед формирания извод за
неоснователност на жалбата и своевременно направеното искане, на основание чл.
161, ал.1 от ДОПК следва да се присъдят на ответника разноски по делото в
размер на 1 248.00 лева- възнаграждение за юрисконсулт, определено на
основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Атан“ ООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Янко Комитов“ № 16М,
представлявано от управителя В.А. Желев, против Ревизионен акт №
Р-02000219006843-091-001/06.01.2020 г., издаден от Н. К. Желева на длъжност
началник сектор, възложил ревизията и Й. Р. В. на длъжност главен инспектор по приходите-
ръководител на ревизията, в частта потвърдена с Решение № 48/18.03.2020 г. на
директора на дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“- Бургас при
ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „Атан“ ООД с ЕИК *********
да заплати на дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“- Бургас при
ЦУ на НАП, сумата от 1 248.00 лева (хиляда двеста четиридесет и осем лева),
представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва
пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
връчване на съобщението.
Съдия: