№ 168
гр. Варна , 03.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на трети юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Радослав Кр. Славов
Петя Ив. Петрова
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20213000500118 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 118/2021 г. по описа на Варненския апелативен съд е
образувано, след обезсилване от Върховния касационен съд с решение № 208 от 12.03.2021
г., постановено по гр.д. № 983/2020 г., на въззивно решение № 9/27.01.2020 г. на
Варненския апелативен съд, постановено по гр.д. №536/2019 г. и след връщането на делото
за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд със задължителни указания за
предприемане на нужните действия по чл. 273, вр. чл.129, ал.2 ГПК.
Производството се развива по въззивната жалба на КПКОНПИ – София против
решение № 896/16.07.2019 г. по гр.д.№ 1270/16 г. на Окръжен съд – Варна, с което e
отхвърлено мотивираното искане от Комисията за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобито имущество срещу: КР. Ж. К., Т. Д. Д., С.Ж. К., „ВИП
БЪЛГАРИЯ ИНВЕСТ” ЕООД, ЕИК ********* , „ДЖЪНГЪЛ” ООД, ЕИК *********, чрез
управителите Т. Д. Д. и Димитър Иванов Д. и „ВАРНА ПАРАДАЙС” ООД, ЕИК *********,
чрез управителите КР. Ж. К. и Т. Д. Д., за отнемане в полза на държавата на имущество в
размер на 2 847 416,58 лв., като неоснователно и комисията е осъдена да заплати на КР. Ж.
К., СВ. Ж. К. и „ВИП БЪЛГАРИЯ ИНВЕСТ” ЕООД, сумата от 1350 лв. представляваща
сторените по делото разноски.
КПКОНПИ е настоявала, че решението на окръжния съд е неправилно, като
постановено в нарушение на процесуалния и на материалния закон и е необосновано.
Молила е за отмяната му и за уважаване на искането изцяло и съобразно допуснатото
изменение на иска, както и за присъждане на сторените по делото разноски. Навела е
следните оплаквания: - съдът неправилно приел като доходи на проверяваната
недекларираните от нея средства; необосновано приел, че тези доходи са доказани с
представени разписки, договори, банкови извлечения и пълномощни, както и със
1
свидетелски показания, при положение, че свидетелите не установявали никакви точни
данни за тези суми – на коя дата, от кого, за каква извършена услуга и каква е сумата;
кредитирал изцяло вариант 3 от допълнителната СИЕ, в който обаче били включени и други
суми като доходи извън приетите от съда „доходи от административните дейности –
поръчка за промяна статут на земя“, за които изобщо липсвали мотиви в решението; съдът
не изложил мотиви и защо приема сумите, получени от трети лица извън договорите за
поръчка като законни, както и за законни сумите от продажба на имущество без извършен
анализ с какви средства е било придобито то; съдът кредитирал заключението по вариант 3
от ДСИЕ без да съобрази, че задачите, по които работил експерта не били съобразени с
методиката по ЗПКОНПИ /така в приходната част били включени всички приходи, а не само
тези от законен източник и били отразени всички суми от продажба на имущество, а не само
доходи от движима и недвижима собственост, за придобиването на които е установен
законен източник, а в разходната част били отразени освен всички разходи, така и
придобитото имущество; направен бил извод за наличност/разполагаемост на парични
средства за извършените разходи, а не за произхода на тези средства; не бил определен
нетния доход, без който анализът бил невъзможен; липсвал раздел „имущество“ и не било
разграничено кое е имущество и кое е разход;
Въззиваемите КР. Ж. К., С.Ж. К. и „ВИП БЪЛГАРИЯ ИНВЕСТ” ЕООД, чрез адв. М.,
са подали писмен отговор на жалбата, с който са оспорили същата и по съображения за
неоснователността й и за правилността на обжалваното решение са молили за
потвърждаването му и за присъждане на разноски. Останалите ответници не са изразили
становище по делото.
В изпълнение на указанията на ВКС, с определение № 105/28.04.2021 г.
мотивираното искане е оставено без движение с указания за поправяне на нередовностите
му в едноседмичен срок. В срока, КПКОНПИ е депозирала молба с вх.№ 901/13.05.2021 г. с
изложени обстоятелства за уточняване на мотивираното искане. Депозиран е и писмен
отговор вх. № 1162/31.05.2021 г. от КР. Ж. К., СВ. Ж. К. и „ВИП БЪЛГАРИЯ ИНВЕСТ”
ЕООД, подаден чрез адв. М. със становище за неизпълнение на указанията. Останалите
ответници не са депозирали отговор в срока.
На настоящия състав е служебно известно, че с определение №8181/ 02.04.2019г. по
гр.д.№704/17г. Софийски градски съд е направил преюдициално запитване по следните
въпроси, отправени до Съда на Европейския съюз:
1. Наказателна по смисъла на Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на
Съвета от 3 април 2014 г. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна
дейност в Европейския съюз или гражданско-правна е мярката по отнемане на незаконно
придобито имущество, предвидена в ЗОПДНПИ (отм.); , ако:
A) обявената от националния закон цел на отнемане на имуществото е генералната
превенция - предотвратяване на възможностите за незаконно придобиване на имущество и
разпореждането с него, но без да се поставя като условие за конфискацията...
2
съществуването на пряка или косвена връзка между правонарушението и придобитото
имущество;
B) от отнемане е застрашен не отделен имуществен обект, а (1) цялото имущество на
проверяваното лице, (II) имуществени права на третите лица (физически и юридически),
придобити, възмездно или безвъзмездно от проверяваното лице...;
C) единствено условие за отнемане е въвеждането на необорима презумпция за
незаконност на цялото имущество, за което не е установен законен източник (без
предварителна регулация на значението на "законен/незаконен източник");
D) преурежда законността на придобитото имущество за всички засегнати лица
(проверявано, трети лица и техните съконтрахенти в миналото) с обратна сила за 10 години
назад като резултат на недоказване на източници на придобиване на имуществото на
проверяваното лице, за чието доказване не е съществувало законно задължение към момента
на придобиването на конкретното имуществено право?
3. По-специално, следва ли чл. 8 от Директива 2014/42/ЕС да се тълкува в смисъл, че
гаранциите, които тази разпоредба предоставя на правата на осъдено лице, чиито имущество
подлежи на конфискация, следва да се прилагат и в случай като настоящия в производство,
което протича паралелно и независимо от наказателното производство?
4. Следва ли презумпцията за невиновност, закрепена в член 48, параграф 1,
изискването за зачитане на правото на защита, установено в чл. 48, параграф 2 от Хартата на
основните права на ЕС и принципът на ефективност да се тълкуват в смисъл, че допускат
национална правна уредба като тази по главното производство, която:
· създава презумпция за престъпен характер на имущество с неустановен или
недоказан произход (чл. 1, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.);
· създава презумпция за наличие на основателно предположение за незаконно
придобито имущество (чл. 21, ал. 2 ЗОПДНПИ отм.);
· размества доказателствената тежест за доказване на произхода на имуществото и
средствата за неговото придобиване не само за проверяваното лице, а и за третите лица,
които трябва да доказват произход не на своето, а на имуществото на праводателя си, дори
когато придобиването е възмездно;
· въвежда "имущественото несъответствие" като единствено и решаващо
доказателство за наличие на незаконно придобито имущество;
· размества доказателствената тежест за всички засегнати лица, а не само за осъденото
лице, и то преди и независимо от неговото осъждане;
· допуска прилагането на методика за правно и икономическо проучване и анализ,
3
въз основа на която се установява предположението за незаконен характер на съответното
имущество, както и неговата стойност, което предположение е обвързващо за решаващия
съдебен орган, без той да може да осъществи пълен съдебен контрол върху съдържането и
прилагането на методиката?
5. Следва ли чл. 5 (1) от Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на
Съвета от 3 април 2014 година за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от
престъпна дейност в Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че допуска националният
закон да замени разумното предположение (въз основа на събраните по делото и преценени
от съда обстоятелства), че имуществото е придобито чрез престъпно поведение, с
предположението (презумпцията) за противоправност на източника на забогатяване, която
се основава единствено на установено обстоятелство, че забогатяването е над посочена в
националния закон стойност (например 75 000 евро в продължение на 10 години)?
6. Следва ли правото на собственост, в качеството му на общ принцип на правото на
Европейския съюз, установено в член 17 от Хартата на основните права на Европейския
съюз, да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като тази по главното
производство, която:
- въвежда необорима презумпция относно съдържанието и обхвата на незаконно
придобитото имущество (чл. 63, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.);
По преюдициалното запитване е образувано дело С-319/19 пред СЕС, което е висящо.
Чл.267, ал. 1 ДФЕС задължава всеки български съд да направи запитване до СЕС в случаите,
когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС е от значение за правилното решаване на
спора (така и чл.628 ГПК). С отправянето на запитването съдът спира производството по
делото (чл.631, ал. 1, изр. 1 ГПК), а след произнасянето на СЕС то се възобновява (чл.631,
ал. 2 ГПК). Решението на СЕС е задължително не само за съда, който е отправил
преюдициалното запитване, но и за всички съдилища и учреждения на Република България
(чл.633 ГПК). Това означава, че когато е отправено преюдициално запитване на национален
съд на държава членка на ЕС и пред друг съд на същата държава членка се поставят за
разрешаване същите въпроси, за решаването на които е необходимо тълкуването на
разпоредби от правото на ЕС, вторият съд трябва да спре производството по делото пред
себе си на основание чл. 633, вр. чл. 631, ал. 1 ГПК. Безпредметно е от него да се изисква
също да отправи преюдициално запитване, защото СЕС вече е ангажиран с произнасяне по
релевантните и за двете дела въпроси. Изложеното важи и за настоящото производство.
Повдигнатите по него въпроси предполагат тълкуването на Директива 2014/42/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014г. за обезпечаване и конфискация на
средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз от настоящия състав според
цитираните по-горе въпроси, които са поставени пред СЕС с определение
№8181/02.04.2019г. по гр.д. №704/2017г. на СГС. Доколкото образуваното дело С-319/19
продължава да е висящо пред СЕС, съдът приема, че настоящото производството следва да
4
бъде спряно до приключването му предвид, че предметът на въззивното производство
предполага тълкуването на Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от
3 април 2014 г. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в
Европейския съюз.
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА производството по в.гр.д. № 118/2021 г. по описа на Варненския апелативен
съд, до приключването на дело С-319/19 на Съда на Европейския съюз на осн. чл.633, вр.
чл.631, ал.1от ГПК.
Определението не може да се обжалва.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5