№ 289
гр. С., 08.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20242200500342 по описа за 2024 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е Решение № 283 от 04.04.2024 г. по гражданско дело №
20232230101060/2023 г. по описа на Районен съд С., с което е осъдена
Прокуратурата на Република България, със седалище в гр.София, бул.
„Витоша“ № 2, да заплати на К. А. К. с ЕГН ***, с адрес: гр. С., ул. „П.Е. **,
чрез адвокат М. Й. от АК С., гр. С., ул. „Н.К. **, сумата от 14000,00
(четиринадесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за
неимуществените вреди, претърпени в резултат на воденото срещу нея
незаконно обвинение за извършено престъпление по чл.391 ал.1 НК по НОХД
№ 1008/2020 г., по което е постановена Присъда № 26003/15.03.2022 г. на
Районен съд С., потвърдена с Решение № 60/20.07.2022 г. по ВНОХД №
231/2022 г. на Окръжен съд С., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 20,07.2022 г. до окончателното изплащане, като до пълния
претендирай размер искът е бил отхвърлен като неоснователен и
недоказан.Със същото решение Прокуратурата е осъдена да заплати на К. А.
К. с ЕГН ***, с адрес: гр. С., ул. „П.Е. **, чрез адвокат М. Й. от АК С., гр. С.,
ул. „Н.К. **, сумата от 1800,00 (хиляда и осемстотин) лева, представляваща
1
обезщетение за имуществени вреди - платени адвокатски хонорари по
досъдебно производство, ведно със законната лихва върху присъдената
главница, считано от 20.07.2022 г. до окончателното изплащане. Осъдена е
Прокуратурата да заплати разноски.
Подадена е въззивна жалба от ответната Прокуратура, в която се твърди, че
решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, поради което
следва да се отмени. На първо място, следва да се отбележи, че относно
„незаконното обвинение за извършено престъпление“ по смисъла на чл.2 ал.1
т.З ЗОДОВ, за което е осъдена Прокуратурата, е налице противоречие между
диспозитива на решението и между мотивите, тъй като в мотивите съдът е
посочил, че е повдигнато, предявено и поддържано обвинение за извършено
престъпление по чл.270 ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК, след оправдаването за което за
К. са настъпили последиците, обуславящи предявяване на исковата претенция.
След това обаче в решаващата част (диспозитива на решението) съдът е
посочил, че „незаконното обвинение за извършено престъпление“ е по чл.391
ал.1 НК. Налице е противоречие, което води до незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното решение, обуславящи неговата отмяна. В
хода на проведените по делото съдебни заседания не били ангажирани в
съответния обем необходимите ясни и категорични доказателства от страна на
ищцата за заявените в исковата молба и неправилно приети за установени от
съда негативни последици от процесното обвинение, като последица и в
резултат на воденото срещу нея наказателно производство. Не е доказана и
причинно- следствената връзка между повдигнатото обвинение по въпросното
досъдебно производство и присъдения несъразмерно висок размер на
неимуществени вреди. Не са налице доказателства, че причинените вреди
имат непосредствена връзка с обвинение за престъпление от общ характер,
както и техният размер. От приложените по делото медицински документи, в
частност амбулаторните листи, представени с исковата молба, издадени от
общопрактикуващи лекари, се изяснявало, че при ищцата не се касае за
проблеми, които са констатирани като обективно състояние (при обективен
преглед) от лекаря, а са снети от нея данни (анамнеза). Същевременно въз
основа на тях ищцата не се насочва към конкретен специалист. Амбулаторните
листи, издадени от лекарите по дентална медицина, и приетото в тази връзка
заключение счита за неотносими към исковата молба. Намира за необосновано
привързването на водено производство и влошено дентално здраве, същото се
2
явява в противоречие на житейската логика. Следвало да се отбележи, че от
приетите експертизи по делото не може с категоричност да се обоснове, че
именно воденото наказателно производство е причината за настъпване
влошаване здравословното състояние на ищцата. Съгласно заключението на
изготвената комплексна съдебно психолого- психиатрична експертиза, при
Лефтерова не се наблюдават нарушения в смисъла на психична болест, отчита
се леко повишено ниво на тревожност (в границите на полезната тревожност),
но без избягване на ситуации, близки до преживяната. Настъпилите промени в
здравословното състояние на Лефтерова не са в пряка причинно-следствена
връзка с воденото срещу нея наказателно производство. Дори и да се приеме
обаче, че са налице доказателства за претърпени неимуществени вреди и
причинно-следствена връзка между вредите и воденото наказателно
производство, счита, че присъденото обезщетение за претърпени от ищцата
неимуществени вреди е несъразмерно високо, не съответства на съдебната
практика и не се основава на доказателствата по делото. Размерът на
обезщетението за неимуществени вреди, присъден на ищцата, предвид
ниската степен на евентуално увреждане, счита за завишен и несъответстващ
на принципа за справедливост, визиран в чл.52 ЗЗД. Следва да се има предвид,
че наказателното преследване спрямо Лефтерова е продължило в разумен срок
по смисъла на чл.6 ЕКЗПЧОС, като началото му е от датата на
постановлението за привличане на ищцата като обвиняема, т.е. 22.01.2020 г.
до влизане в сила на оправдателната присъда - 20.07.2022 г. През част от този
период делото е било в съда, като са били проведени няколко съдебни
заседания, както пред Районен съд С., така и пред Окръжен съд С., а също така
делото е било отлагано няколко пъти и отлаганията не са били по вина на
прокуратурата и не следва да бъдат отчитани във вреда на ответника. Била
взета най-леката мярка за неотклонение „Подписка“, която не е ограничила по
съществен начин съвкупността й от лични права. Спрямо ищцата не са били
вземани други мерки за принуда. Тежестта на обвинението (в случая липсата
на тежест) също е следвала да бъде отчетена от първоинстационния съд, който
не го е направил, поради което е постановил необосновано решение. Относно
иска за имуществени вреди - при същия е налице прекомерност. Делото не е
било с фактическа или правна сложност. Поради това счита, че уважаването
на иска за имуществени вреди в пълен размер също е незаконосъобразно и
неправилно. Съдът е следвало да приложи чл.78 ал.5 ГПК и да намали
3
присъденото по настоящото производство адвокатско възнаграждение, тъй
като делото не се отличава с каквато и да било фактическа и правна сложност,
а същото е прекомерно високо. Такова възражение е било направено и с
отговора на исковата молба. В обобщение се иска да се отмени решението и да
се постанови ново, скоето да се отхвърлят претенциите, евентуално да се
намали обезщетението за неимуществени вреди до 1000 лева, а за иска за
имуществени вреди - до 600,00 лева, като бъдат отхвърлени в останалата им
част като неоснователни и недоказани.
В законовия срок е подаден писмен отговор от представител по пълномощие, в
който се поддържа, че жалбата е неоснователна. В мотивите на решението,
след задълбочено обсъждане на доказателствата по делото, съдът правилно и
обосновано е стигнал до извода, че са налице всички елементи на сложния
фактически състав на на чл. 2, ал. 1, т. 3, предложение 1 от ЗОДОВ, а именно:
повдигнато обвинение на ищеца, по което образуваното наказателно
производство е приключило с оправдаване на ищеца, причинени имуществени
и неимуществени вреди на ищеца, и причинна връзка между неоснователно
повдигнатото обвинение и причинените вреди. Неоснователни са доводите на
ответника по отношение на размера на определения размер на обезщетението
за неимуществени вреди. Счита, че същия не е несъразмерно висок, както е
посочено във въззивната жалба, а е определен от съда по справедливост, като
са съобразени и отчетени всички установени по делото обстоятелства с
релевираните в хода на производството гласни и писмени доказателства
доказателства, както и от приетите по делото заключения по назначените
съдебно-медицински експертизи, от които по безспорен начин се установи че
повдигнатото на ищцата обвинение се е отразило негативно върху
психическото и физическото и здраве, за което сочи промяната в начина и на
живот: затворила се в себе си; била огорчена; отдръпнала се и ограничила
контактите с близки и колеги. Споделяла и за здравословни проблеми,
свързани със стомаха, болки в устната кухина и зъбите. Станала затворена,
избухлива, раздразнителна и спрямо децата и съпругата си. Вълнувала се от
въпроса при евентуални негативно развитие на събитията, как това ще се
отрази на семейството и и всичко това оставило следа от преживяното и към
настоящия момент. Отчитайки именно тези обстоятелства: характера и
степента на увреждането - физическо и психическо, начина и обстоятелствата,
при които е получено и неговите последици, тежестта на обвинението,
4
неговата продължителност, каква мярка за неотклонение е била взета по
отношение на неоснователно обвиненото лице и с каква продължителност,
какви други мерки за процесуална принуда са били упражнени, колко, с каква
продължителност и с какъв интензитет действия по разследването с участието
на обвиняемата са били извършени, ефектът на всички тези действия върху
ищецата, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения,
обществено и социално положение, съдът е определил справедлив размер на
обезщетението за неимуществени вреди. В НПК не е уредена отговорността за
разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение от лицето,
признато за невиновно или по отношение на което наказателното
производство е прекратено и поради това тези разноски могат да се
претендират като имуществена вреда в производството за обезщетение на
вреди от незаконосъобразно обвинение на основание чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ.
Съгласно дадените разяснения, тъй като в НПК не е уредена отговорността за
разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение от лицето,
признато за невиновно или по отношение на което наказателното
производство е прекратено, то тези разноски могат да се претендират като
имуществена вреда в производството за обезщетение на вреди от
незаконосъобразно обвинение на основание чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ. Тази
отговорност е гражданска и се урежда от правилата на ЗЗД за отговорността от
неизпълнение на общото задължение да не се вреди другиму, доколкото за
отговорността на държавата за причинени вреди не са уредени особени
правила в ЗОДОВ. Изразходваните средства за адвокатско възнаграждение в
наказателното производство, приключило с оправдателна присъда или
прекратено на основанията, посочени в чл. 2, ал.1 ЗОДОВ, са имуществена
вреда за лицето, подложено на неоснователна наказателна репресия, тъй като
то има право на адвокатска защита във всеки стадий на това производство.
Договорените и платени от ищцата адвокатски възнаграждения в
наказателното производство са съобразени с размерите по Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения и са в минималния определен с
наредбата размер. Счита за неоснователно и възражението за прекомерност на
присъденото адвокатско възнаграждение в първоинстанционното
производство. Изложеното твърдение във въззивната жалба, че делото не се
отличава с каквато и да е било фактическа и правна сложност се опровергава
от обстоятелствата, че по делото са преведени пет открити съдебни заседания,
5
изслушани са свидетели и вещи лица по назначените съдебномедицински
експертизи. Действително в диспозитива на решението е посочено че
повдигнато обвинение е за престъпление по чл. 391, ал. 1 от НК, докато в
мотивите на решението е обсъждано незаконното повдигнато обвинение за
престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК, за което престъпление е водено и
наказателното производство срещу ищцата, но в случая счита, че се касае за
очевидна фактическа грешка, която подлежи на поправка по реда на чл. 247 от
ГПК. В обобщение иска да се потвърди решението. Претендира разноски.
В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени или процесуални
искания.
В с.з. за въззивника се явява представител, който поддържа подадената жалба.
Въззиваемата не се явява. Постъпило е писмено становище от представител по
пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба.
Претендира разноски.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед
обхвата на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност
върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната
жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС
доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното
решение е частично неправилно, поради което следва да бъде частично
отменено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е пълна,
правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед
разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
С постановление за привличане на обвиняем на 22.01.2020 г. по ДП №
1432/2019 г. по описа на РУ на МВР - С., пр. пр. № 3801/2019 г. по описа на РП
6
- гр. С., ищцата е привлечена като обвиняема за престъпление по чл.270, ал.1,
вр. чл.26, ал.1 от НК, за което се предвижда наказание „Лишаване от свобода"
до шест месеца.
След приключване на разследването по досъдебното производство с
Постановление по чл. 375 от НПК от 30.03.2020 г. в Районен съд - С. е
образувано АНД №470/2020г., което е прекратено, съгласно Протоколно
определение от 15.06.2020 г. и е върнато на РП - С..
Срещу прекратителното определение от представителя на държавното
обвинение е постъпил протест, като с Определение № 245/13.07.2020 г. по
ВЧНД № 304/2020 г. по описа на Окръжен съд - С. въззивната инстанция е
оставила протеста без уважение и е потвърдено определението за
прекратяване на делото.
Образувано е НОХД №1008/2020 г. по описа на СлРС, на 06.08.2020 г. по
внесен обвинителен акт, съставен на 05.08.2020 г. срещу ищцата. В
продължение на 10 открити съдебни заседания, представителят на
прокуратурата поддържа обвинението, като едва на 15.03.2022г. е постановена
Присъда №260003, с която ищцата е призната за невиновна и е оправдана за
повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл.270, ал.1, вр.
чл.26, ал.1 от НК.
По подаден протест на 18.05.2022 г. е образувано ВНОХД №231/2022 г. по
описа на СлОС, по което е постановено Определение № 188/23.05.2022 г., с
което състав на Окръжен съд - С. е приел протеста на прокуратурата и е
насрочено делото на 27.06.2022 г.. По делото е постановено Решение №
60/20.07.2022 г., с което на осн. чл. 334, т. 6 и чл. 338 от НПК е потвърдена
присъда № 260003/15.03.2022 г. по НОХД №1008/2020 г. по описа на СлРС.
По делото са разпитани двама свидетели по почин на ищцата - съпругът и и
нейна бивша колежка. Те разясняват, че през 2020 г. е започнало
разследването, което променило живота на въззиваемата.
Предявеният иск е с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3, пр.1 от ЗОДОВ.
При този иск в тежест на ищеца е да ангажира доказателства, че спрямо него е
повдигнато обвинение за извършване на престъпление, но е постановена
влязла в сила оправдателна присъда, както и действителното настъпване на
вредите, вкл. и техния размер, да докаже обстоятелства, които да обосноват
7
извод, че справедлив размер на обезщетение за неимуществени вреди е в
размер на процесната сума, че актива на имущественото му е намаляло със
сумата, за която е предявил иска за имуществени вреди, че уговореното
възнаграждение за адвокат в наказателното дело съответства на сложността на
делото и на тежестта на престъплението, и че същите са в пряка и причинна
връзка с така повдигнато обвинение.
При преценка на претенцията за неимуществени вреди, следва да се има
предвид следното:
Тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинение – не е тежко
по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, доколкото санкционната част на наказателно-
правната норма по чл.270, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК предвижда наказание
„Лишаване от свобода" до шест месеца.
Продължителността на наказателното преследване. Наказателното
преследване спрямо въззиваемата е продължило в разумен срок по смисъла на
чл.6 ЕКЗПЧОС, като началото му е от датата на постановлението за
привличане на ищцата като обвиняема, т.е. 22.01.2020 г. до влизане в сила на
оправдателната присъда - 20.07.2022 г. През част от този период делото е било
в съда, като са били проведени няколко съдебни заседания, както пред
Районен съд С., така и пред Окръжен съд С., а също така делото е било
отлагано няколко пъти и отлаганията не са били по вина на прокуратурата и не
следва да бъдат отчитани във вреда на ответника.
Интензитетът на наказателното производство – във фазата на досъдебното
производство след привличане на ищеца в качеството му на обвиняем по
повдигнатото му обвинение са осъществени процесуално – следствени
действия, някой и по искане на защитата. Наред с това, й е наложена най-
леката мярка за неотклонение – „подписка“, която не води до съществено
ограничаване на конституционните права и свободи на ищеца. Други мерки за
процесуална принуда не са реализирани.
Данните за личността на ищеца, с оглед преценката за интензитета на
негативното отражение на повдигнатото му обвинение върху неговото
физическо и психично здраве, контактите, професията, социалния живот и
положението му в обществото. Тук следва да се отбележи, че от справката за
съдимост се установява, че въззиваемата не е осъжда и се ползва с добро име
сред общността.
8
Интензитетът на претърпените вреди. Липсват доказателства за
трайни вреди в резултат на наказателното производство. От приложените по
делото медицински документи, в частност амбулаторните листи, представени
с исковата молба, издадени от общопрактикуващи лекари, се изяснява, че при
ищцата не се касае за проблеми, които са констатирани като обективно
състояние (при обективен преглед) от лекаря, а са снети от нея данни
(анамнеза). Същевременно въз основа на тях ищцата не се насочва към
конкретен специалист. Съгласно заключението на изготвената комплексна
съдебно психолого- психиатрична експертиза, при Лефтерова не се
наблюдават нарушения в смисъла на психична болест, отчита се леко
повишено ниво на тревожност (в границите на полезната тревожност), но без
избягване на ситуации, близки до преживяната. Няма данни за ПТСР.
При съобразяване с посочените критерии, от една страна, и от друга – със
съществуващите обществено-икономически условия в страната, въззивният
съд намира, че пълният размер на обезщетението за претърпени
неимуществени вреди е 2000 лева, като искът до този размер е основателен. За
горницата над 2000 до 14000.00 лева следва да се отхвърли като
неоснователен, поради което и решението в тази част следва да бъде
отменено.
Правилно и обосновано е приетото от районния съд, че предявеният иск за
имуществени вреди е основателен да размера на сумата 1800 лева за
адвокатска защита, тъй като са приложени доказателства за извършено от
ищеца плащане на адвокатско възнаграждение по воденото срещу ищеца
производство в посочения размер. Видно от трите представени договора за
правна защита и съдействие тези хонорари са договорени и платени.
Решението следва да бъде ревизирано и в частта за разноските, като бъде
отменено в частта, с която е осъдена Прокуратурата на Република България да
заплати на ищеца разноски над размера на сумата от 247 лева.
Въззиваемата страна е претендирала разноски и такива следва да бъдат
присъдени в размер на сумата от 273 лева представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение за тази инстанция и съобразена с потвърдената
част от първоинстанционното решение.
Ръководен от гореизложеното съдът
9
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 283 от 04.04.2024 г. по гражданско дело №
20232230101060/2023 г. по описа на Районен съд С. В ЧАСТТА , с която е
осъдена Прокуратурата на Република България със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Витоша” № 2 да заплати на К. А. К. с ЕГН ***, с
адрес: гр. С., ул. „П.Е. **, чрез адвокат М. Й. от АК С., гр. С., ул. „Н.К. **,
сумата от 14000,00 (четиринадесет хиляди) лева, представляваща обезщетение
за неимуществените вреди, претърпени в резултат на воденото срещу нея
незаконно обвинение за извършено престъпление по чл.391 ал.1 НК ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 20,07.2022 г. до окончателното
изплащане, по което обвинение е оправдана с влязло в сила решение, над
размера от сумата от 2000 /две хиляди/ лева, както и в частта, с която е
осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на К. А. К.
разноски над размера на сумата от 247/двеста четиридесет и седем/ лева
като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от К. А. К. с ЕГН ***, с адрес: гр. С., ул. „П.Е. **,
против Прокуратурата на Република България със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Витоша” № 2 за заплащане на сумата над 2000
/две хиляди/ лева до присъдените 14 000 лева, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди от незаконно обвинение и извършване на престъпление
по чл. 270, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, по което обвинение е оправдана като
неоснователен и недоказан.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 283 от 04.04.2024 г. по гражданско дело №
20232230101060/2023 г. по описа на Районен съд С. в останалата част.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша” № 2 да заплати на К. А. К. с
ЕГН ***, с адрес: гр. С., ул. „П.Е. ** сумата от 273 лева представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11