Решение по дело №1663/2021 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 157
Дата: 27 октомври 2021 г.
Съдия: Калин Валентинов Иванов
Дело: 20211630101663
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 157
гр. гр.Монтана, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:КАЛИН ИВАНОВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА СТ. СТАНИШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИН ИВАНОВ Гражданско дело №
20211630101663 по описа за 2021 година
Разглеждат се обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 128, т.1 от КТ, чл. 224, ал.1 от КТ, чл. 40, ал.1 от КСО и чл.
86, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата Д. ИВ. Д., ЕГН ********** с постоянен адрес: ,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,
е предявила срещу ,,М.А. с‘‘ ЕООД, ЕИК: ,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,, със седалище и адрес
на управление: ,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,, обективно съединени осъдителни искове
със следния петитум: ответното дружество да бъде осъдено да заплати на
ищцата сумите, както следва: 610,00 лв. неизплатена сума по прекратено
трудово правоотношение между страните за м. май 2021 г., както и сумата от
5,59 лв. мораторна лихва върху сумата, считано от 01.06.2021 г. до 04.07.2021
г.; 162,80 лв. обезщетение поради временна неработоспособност за периода
от 19.03.2021 г. до 04.04.2021 г. както и сумата от 4,07 лв. мораторна лихва
върху сумата за периода от 04.04.2021 г. до 05.07.2021 г.; 216,67 лв.
обезщетение за неизплатен годишен отпуск от 10 дни.
В исковата молба се излагат следните твърдения:
С трудов договор № 4/18.12.2020 г. ищцата била назначена на работа
при ответника на длъжност ,,продавач-консултант‘‘ на осн. чл.67, ал.1, т.1 от
1
КТ-постоянен на пълно работно време-8 часа.
Със Заповед № 11/04.06.2021 г. трудовото правоотношение било
прекратено на осн. чл. 327, ал.1, т.1 от КТ. Заповедта била връчена на отв. Д.
на 04.06.2021 г./в сила от 01.06.2021 г./ след намесата на Инспекция по труда.
По неизвестни причини от страна на работодателя, чрез негови представители
се отправило предупреждение, че следва да освободи мястото си.
Поради създалата се обстановка и затруднение в нормално изпълнение
на задълженията си ищцата подала молба до работодателя си за изплащане на
дължимото й се трудово възнаграждение за действително положения труд по
определено такова в трудовия договор. Не била допусната до работното си
място и това наложило намеса на контролния орган Инспекция по труда.
Горепосочените суми останали дължими и неплатени от страна на
работодателя.
Към исковата молба са приложени относими писмени доказателства.
Изпълнена е процедурата по чл. 131, ал.1 от ГПК. В законния
едномесечен срок, от ответника ,,М.А.с‘‘ЕООД е постъпил писмен отговор на
исковата молба, в който исковете се оспорват. Твърди се, че дължимите на
ищцата суми са начислени и изплатени. Поради изложеното моли исковете да
бъдат отхвърлени от съда. Претендира деловодни разноски.
Съдът, въз основа на закона и на събраните по делото доказателства, на
основание чл.235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от ГПК, намира за установено
следното:
Предявените искове са процесуално допустими за съдебно разглеждане.
Разгледани по същество, съдът ги намира за изцяло неоснователни.
Съображенията на настоящия съдебен състав са следните:
По делото са приети писмени доказателства, разпитан в съдебно
заседание е свидетелят а и п, прието е и е изслушано заключението на вещото
лице Вавилонова по назначената от съда съдебно-икономическа експертиза.
Не е спорно по делото, че с трудов договор № 4/18.12.2020 г. ищцата
била назначена на работа при ответника на длъжност ,,продавач-консултант‘‘
на осн. чл.67, ал.1, т.1 от КТ-постоянен на пълно работно време-8 часа.Със
2
Заповед № 11/04.06.2021 г. трудовото правоотношение било прекратено на
осн. чл. 327, ал.1, т.1 от КТ. Заповедта била връчена на отв. Д. на 04.06.2021
г./в сила от 01.06.2021 г./ след намесата на Инспекция по труда.
Видно от заключението на вещото лице по назначената от съда СИЕ,
което съдът изцяло кредитира, като компетентно и безпристрастно изготвено
и като се вземе предвид, че вещото лице го е изготвило след проверка на
място в счетоводството на ответника:
1./ Начисленото трудово възнаграждение за м. май 2021 г. за 8 работни
дни е платено на ищцата на 05.07.2021 г. с пощенски запис, като платената
сума е 237,36 лв. Не се дължат неплатени трудови възнаграждения; Поради
изложеното, искът с правно основание чл. 128, т.1 от КТ, като неоснователен
и недоказан, подлежи на отхвърляне в цялост.
2./ Размерът на дължимото обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск начислено по ведомостта за заплати за м. май 2021 г. -7 дни е с брутно
начисление от 216,67 лв. и нетно плащане от 195,00 лв./ след изготвяне на
заключение в съдебно заседание пълномощникът на ответника приложи
пощенски запис от 13.10.2021 г., видно от който сумата от 195,00 лв.- нетното
вземане е изплатена в полза на ищцата/. Съдът, на осн. чл. 235, ал.3 от ГПК
следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска,
които са от значение за спорното право. Респективно, това вземане е изцяло
погасено в хода на делото и като такова недължимо; Така мотивиран, съдът
намира, че осъдителният иск с пр. основание чл. 224, ал.1 от КТ, като
неоснователен и недоказан, следва да се отхвърли в цялост.
3./ Размерът на плащането за 3 дни временна нетрудоспособност за
периода от 19.03.2021 г. до 04.04.2021 г. е 88,64 лв. Сумата е платена на
05.07.2021 г. заедно с трудовото възнаграждение-общо 366,83 лв. и не се
дължи на ищцата. Поради изложеното, искът с правно основание чл. 40, ал.1
от КСО, като неоснователен и недоказан, следва изцяло да се отхвърли.
4./ Размерите на мораторните лихви са, както следва: на сумата от
610,00 лв. за периода от 01.06.2021 г. до 04.07.2021 г.- 5,59 лв.; на сумата от
162,80 лв. за периода от 04.04.2021 г. до 05.07.2021 г.-4,07 лв.
Относно исковете за мораторни лихви: видно от показанията на св. а и
3
п, които съдът кредитира, като преки, логични и последователни, ищцата Д. е
била поканена от него да дойде и да си получи дължимите суми, на което
ищцата не се отзовала. В приложеният по делото трудов договор, не е
уговорено трудовото възнаграждение на ищцата да се превежда по някаква
банкова сметка или по някакъв друг специфичен и неприсъствен начин.
Респективно, до доказване на противното, съдът приема, че възнаграждението
си тя е следвало да получи лично и ,, на ръка‘‘, за получаването на което да се
разпише в съответната ведомост. Съответно вземанията по трудовото
правоотношение не са носими, а търсими. С отказът си да се яви, за да си
получи дължимото, ищцата като кредитор е създала пречки на работодателя
си-длъжник да й престира изцяло и в срок дължимите суми. Съгласно чл. 83,
ал.1 от ЗЗД, ако неизпълнението се дължи на обстоятелства, за които
кредиторът е отговорен, съдът може да намали обезщетението или да
освободи длъжника от отговорност. Съдът намира, че в процесния случай,
поради невиновно поведение от страна на работодателя, същият следва да се
освободи от отговорност за заплащане на обезщетения за забава по чл. 86,
ал.1 от ЗЗД в размер на сумите от 5,59 лв. и 4,07 лв., тъй като
неизпълнението се дължи на обстоятелства, за които ищцата отговаря. Така
мотивиран, съдът намира, че двата посочени иска за мораторна лихва по чл.
86, ал.1 от ЗЗД , като неоснователни и недоказани, следва да се
отхвърлят в цялост.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че
исковете, като неоснователни и недоказани, следва да бъдат отхвърлени
изцяло.
При този изход на делото, на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК ответникът има
право да му бъдат присъдени сторените от него деловодни разноски, съгласно
приложен списък по чл. 80 от ГПК-300,00 лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът, на осн. чл. 235, ал.2 ГПК
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от Д. ИВ. Д., ЕГН ********** с
постоянен адрес: ,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,, срещу ,,М.А. с‘‘ ЕООД, ЕИК: ,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,
със седалище и адрес на управление: ,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,, обективно съединени
осъдителни искове със следния петитум: дружеството ,,М.А. с‘‘ ЕООД, ЕИК:
4
,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,, да бъде осъдено да заплати на Д. ИВ. Д., ЕГН **********
сумите, както следва: 1./ 610,00 лв. неизплатена сума по прекратено със
Заповед №11/04.06.2021 г. трудово правоотношение между страните по
Трудов договор № 4/18.12.2020 г. за месец май 2021 г., както и сумата от 5,59
лв. мораторна лихва върху сумата, считано от 01.06.2021 г. до 04.07.2021 г.;
2./ 162,80 лв. обезщетение поради временна неработоспособност за периода
от 19.03.2021 г. до 04.04.2021 г. както и сумата от 4,07 лв. мораторна лихва
върху сумата за периода от 04.04.2021 г. до 05.07.2021 г.; 3./ 216,67 лв.
обезщетение за неизплатен годишен отпуск от 10 дни, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК Д. ИВ. Д., ЕГН ********** с
постоянен адрес: ,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,, ДА ЗАПЛАТИ на ,,М.А. с‘‘ ЕООД, ЕИК:
,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,, със седалище и адрес на управление: ,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,, сумата
от 300,00 лв.-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Монтана в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
5