Решение по дело №8853/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260363
Дата: 7 октомври 2020 г. (в сила от 29 октомври 2020 г.)
Съдия: Силвия Владимирова Петрова
Дело: 20192120108853
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 260363                                       07.10.2020 година                                        град Бургас

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,                                      ХVІ граждански състав

На седемнадесети септември                                      две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в състав

                                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Силвия Петрова

 

при секретар Марина Димова

като разгледа докладваното от съдията Петрова

гражданско дело № 8853 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

  Производството е образувано по искова молба на ”ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Христо Данов” 37 против Р.Я.К.,  с която се иска от съда да приеме за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 111.86 лева – неплатена стойност на доставена ел. енергия за периода от 16.01.2019 год. до 15.04.2019 год., ведно с мораторна лихва в размер на 1.86 лева, начислена върху главницата за периода от 13.03.2019 год. до 10.06.2019 год. и законната лихва върху главницата, начиная от 11.06.2019 год. до окончателното плащане, за които вземания по ч.гр.д. № 4651/2019 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Претендира направените разноски по делото и по ч.гр.д. № 4651/2019г. на БРС.

  Ищецът твърди, че между страните съществува облигационно правоотношение по договор за продажба на ел. енергия, по силата на което е снабдявал имота на ответницата с електроенергия, а последната е дължала заплащането на стойността й. Посочва, че стойността на доставената ел.енергия за процесния период, възлизаща на исковата сума, е останала неплатена, поради което претендира същата, ведно с лихви за забава.

   Препис от исковата молба е редовно връчен на особения представител на ответника, който с депозирания по реда и в срока по чл.131 отговор оспорва предявените искове по основание и размер, като счита, че не е налице валиден договор за продажба на електроенергия. Не се сочи по чия инициатива, кога и как е открит за ответницата посочения в исковата молба клиентски номер. Не се сочи по какъв начин магазинът, за който е фактурирана ел.енергия е свързан с ответницата. Липсват доказателства фактурираната ел.енергия да е доставяна в обект на потребление на ответницата. Моли за отхвърлянето им.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:

Предявените обективно кумулативно съединени искове са с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.98а ЗЕ вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Представена е декларация по чл. 14 от ЗМДТ, видно от която ответницата е декларирала собствеността върху електроснабдения имот.

По делото са представени три бр. фактури, издадени от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД - гр. Пловдив на Р.Я.К.: № **********/28.02.2019г. на стойност 38,99 лева, № **********/31.03.2019г. на стойност 34,85 лева и № **********/30.04.2019г. на стойност 38,02 лева.

Съгласно заключението на вещото лице по назначената съдебно – техническа експертиза, за процесния период от 16.01.2019г. до 15.04.2019г. са доставени количества ел. енергия, които са отразени с описаните фактури, както следва: фактура № **********/28.02.2019г. – 124 кВтч – 38.99 лева, фактура № **********/31.03.2019г. – 110 кВтч – 34,85 лева и фактура № **********/30.04.2019г. – 119 кВтч – 31,68 лева. Електромерът е бил отчитан дистанционно от ЕВН, като се изключва субективния фактор. Отчетените данни от системата няма как да бъдат проверени на място, тъй като е изминал дълъг период от време, през което е консумирана допълнителна ел. енергия. Издаването на фактурите се извършва автоматично от софтуера на ЕВН, като по този начин се изключва човешка грешка. Електромерът с № ********* е бил монтиран на клиентски номер **********. Монтиран е 2017г. монофазен, производство на ADD, като последващата проверка е през 6 години.

За изясняване на делото от фактическа страна е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза. Вещото лице е посочило, че представените по делото фактури са осчетоводени в счетоводството на ищеца по сметка 411 /Клиенти/ партидата на Р.Я.К.. Фактурираната ел. енергия и по трите фактури, предмет на делото, е извършено правилно с единични цени по Решение № Ц-11/01.07.2018 г. на КЕВР. След завеждане на делото, стойностите по фактурите са изцяло изплатени. Законната лихва за забава върху сумата от 38,99 лева, представляваща неизплатената стойност по фактура № **********/28.02.2019г., изчислена за периода 13.03.2019г. - 10.06.2019г., възлиза на 0,97 лева, законната лихва за забава върху сумата от 34,85 лева, представляваща неизплатената стойност по фактура № **********/31.03.2019г., изчислена за периода 11.04.2019г. - 10.06.2019г., възлиза на 0,59 лева, а законната лихва за забава върху сумата от 38,02 лева, представляваща неизплатената стойност по фактура № **********/30.04.2019г., изчислена за периода 14.05.2019г. - 10.06.2019г., възлиза на 0,30 лева, т.е. общо лихви - 1,86 лева. В съдебно заседание вещото лице потвърждава, че плащане има по отношение на главниците, а по отношение на лихвите за забава в размер на 1.86 лева няма плащане.

Съгласно чл.235, ал.3 от ГПК, съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Тъй като по делото се установи, че след завеждането на исковата молба ответницата е изплатила дължимите на ищеца суми за доставената електрическа енергия, то съдът намира, че предявеният иск за главница по чл.422, ал.1 ГПК следва да бъде отхвърлен, като погасен чрез плащане в хода на делото.

Предвид констатациите на вещото лице, претенцията по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД е основателна и следва да бъде уважена.

При този изход на делото, съдът намира искането на ищеца по чл.78 от ГПК за основателно. По делото е установено, че задължението, за което в полза на ищеца е издадена заповедта за изпълнение, е изплатено от ответника след предявяване на иска по чл.422 от ГПК, поради което същият е станал причина за завеждане на делото и следва да понесе отговорността за разноските. Съгласно задължителните разяснения, дадени от ВКС в т.12 на Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, разглеждащ иска по чл.422 ГПК следва да разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. В полза на ищеца да бъдат присъдени направените в настоящия процес деловодни разноски в общ размер от 515 лева (сбор от 75 лева – платена държавна такса, 150 лева –  възнаграждение за особен представител и 290 лева – депозит за експертизи). Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и деловодни разноски от 75 лева, направени в заповедното производство.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, представлявано от М.М.Д, Ж.П.С. и Р.Д., против Р.Я.К., ЕГН ********** ***, с правно основание чл.422 ГПК, за приемане за установено между страните, че Р.Я.К., ЕГН ********** дължи на “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********,  сумата от 111,86 лева (сто и единадесет лева и осемдесет и шест стотинки), представляваща дължима главница за доставена и консумирана електрическа енергия за периода 16.01.2019г. – 15.04.2019г. за обект, находящ се в гр. Бургас, ул. Любен Каравелов № 8, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 11.06.2019г. до окончателното плащане на вземането, за което в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с № 2290/12.06.2019г. по ч.гр.д. № 4651/2019г. по описа на БРС, поради погасяването му чрез плащане от ответника след образуване на настоящото производство.

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.Я.К., ЕГН ********** ***, че дължи на “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, представлявано от М.М.Д, Ж.П.С. и Р.Д., сумата от 1,86 лева (един лев и осемдесет и шест стотинки), представляваща мораторна лихва в размер на законната върху главницата от 111,86 лева за периода от 13.03.2019г. до 10.06.2019г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 2290/12.06.2019г. по ч. гр. д. № 4651/2019г. на БсРС.

ОСЪЖДА Р.Я.К., ЕГН ********** ***, да заплати на “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, представлявано от М.М.Д, Ж.П.С. и Р.Д., сумата от 515 лева (петстотин и петнадесет лева) деловодни разноски, направени по гр. д. № 8853/2019 год. на БсРС, както и сумата от 75 лева (седемдесет и пет лева) разноски, направени по ч.гр.д. № 4651/2019 год. на БсРС.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: п/ не се чете/

 

Вярно с оригинала! МД