О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……..………./……..……….2020г.
гр. Варна
ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен
съдебен състав, в закрито съдебно заседание, проведено на осми юли през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ
НЕДЕЛЧЕВА
мл. с. НАСУФ ИСМАЛ
като разгледа докладваното от младши съдия Н. Исмал
въззивно
гражданско дело № 1330 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 437, ал. 1 вр. чл. 435, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по жалба
с вх. № 5928/20.02.2020 г., депозирана
от С. Андреева С., ЛНЧ **********,
с настоящ адрес *** – взискател по изп. дело № 6191 по описа за
2019 г. на СИС при РС-Варна, с която се обжалват общо
действията на съдебния изпълнител, изразяващи се в неуказване на съдействие на взискателя. В жалбата се навеждат
доводи за това, че взискателят е възпрепятстван да осъществи режима
на лични отношения с неговото малолетно дете, определен с влязло в сила Решение № 4580/14.11.2018
г., постановено по гр. д. № 10062/2018 г. по описа на РС-Варна, ГО, за което
има издаден изпълнителен лист № 1028 от 07.02.2019 г, въз основа на който е заведено
индивидуалното производство по принудително изпълнение. Поддържа,
че повече от шест месеца
не е виждал детето си, като съдебният изпълнител не изпълнява вменените
му законови задължения да приведе
в изпълнение, обективирания
в процесния изпълнителен титул режим на
лични отношения на майката с детето, като въпреки посочените от жалбоподателя адреси за връчване, включително
и посочен телефон за връзка и посочено конкретно работно място не е връчил
поканата за доброволно изпълнение на длъжника. Моли
да бъде извършена цялостна
проверка по процесното изп. дело досежно предприетите
от съдебния изпълнител мерки в хода на
производството, като при констатирано нарушение да бъде потърсена юридическа отговорност от същия.
В изпълнение на указанията, дадени от съда с определение
№ 1910/25.06.2020 г., взискателят с молба с вх. №
260654/07.07.2020 г. е доуточнил своята жалба, като
същия сочи, че бездействието на съдебният изпълнител се изразява в невръчване
на поканата за доброволно изпълнение на длъжника, поради което последният не
изпълнявал съдебното решение и умишлено осуетявал всички опити на взискателя да осъществи личен контакт с дете му.
В законоустановения
тридневен срок, длъжникът не взема становище по наведените в жалбата
оплаквания.
На основание чл. 436, ал. 3, изр. 2 от ГПК, държавният съдебен изпълнител е администрирал делото, ведно с мотиви за недопустимост на подадената жалба.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата и като взе предвид,
събрания и приобщен по дело доказателствен
материал – в съвкупност и поотделно, както и приложимия
закон, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 1 от ГПК, взискателят
е активно материално правно легитимиран да обжалва 1.)
отказа на съдебния изпълнител да извърши
исканото изпълнително действие; 2.) отказа на съдебния изпълнител
да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485, както
и 3.) спирането, 4.) прекратяването и 5.) приключването на
принудителното изпълнение. В настоящия случай взискателят
сочи, че съдебният изпълнител в противоречие със закона не му указва съдействие
в хода на изпълнителното производство като не връчва поканата за доброволно
изпълнение на длъжника, което е в разрез с неговите интереси да види своето
дете. Навежда доводи за това, че никоя институция, включително СИС при РС-Варна,
не му съдейства да осъществи личен контакт с детето, като се иска проверка на
цялостната дейност на ДСИ по повод образуването и движението на изп. дело, като при констатирано нарушение да бъде
реализирана отговорността на същия.
В настоящото производство,
съдът е компетентен да осъществи контрол досежно
законосъобразността на действията на ръководно-решаващия орган в производството
по индивидуално принудително изпълнение, като неправилността на обжалваното
действие обуславя отмяната му, но не и реализирането на някаква отговорност
спрямо ДСИ. Не е в правомощията на съда да упражни дисциплинарен контрол касателно изпълнението на служебните задължения на съдебния
изпълнител, както и да търси юридическа отговорност от последния за неговите
действия или бездействия при или по повод на осъществяваната функция по закон. Последният
е на трудово правоотношение с Министерството на правосъдието, учредено в
резултат на проведен конкурс – арг. от чл. 265 и следв. от ЗСВ, като съгласно чл. 372 от ЗСВ, към министъра
на правосъдието има инспекторат, който е овластен да
проверява дейността на ДСИ по образуването, движението и приключването на изпълнителните дела.
Невръчването на покана за доброволно изпълнение на
длъжника не е изпълнително действие по смисъла на закона, подлежащ на съдебен
контрол. Изпълнителният способ,
чрез който се провежда принудителното изпълнение
на определения от съда режим
на лични отношения между родител и дете, е този по чл.
528, ал. 5 ГПК – арг.
от ТР № 3/2015 г., постановено на 10.07.2017 г. по т. д. № 3 по описа за 2015
г. на ОСГТК на ВКС.
В този случай глобата по чл. 527, ал. 3 ГПК представлява санкция за неизпълнението на задължението по чл. 528, ал. 2 ГПК
от страна на длъжника. В конкретния случай липсват данни за отказ на съдебния изпълнител да
наложи глоба на длъжника или да потърси съдействие от страна на полицейските
органи и кмета на общината за принудителното предаване на детето.
За пълнота следва да се отбележи, че по изп. дело са налице данни за изпълнение на задължението на
длъжника Ц.С. по чл. 528, ал. 2, т. 2 от ГПК, доколкото видно от сведение с вх.
№ 3777 от 24.02.2020 г., същият подробно е изложил пречките, които съществуват
за своевременното изпълнение на задължението му да предаде детето, ведно с
писмените доказателства в подкрепа на твърденията му, което обуславя и извода,
че поканата за доброволно изпълнение му е връчена, което е в унисон и със
съобщението до началника на ОЗ „Охрана“ от 30.01.2020 г. за оказване на
съдействие относно връчване на призовката на Ц.С..
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав счита, че
жалбата сезирала ОС-Варна следва да
се остави без разглеждане,
а настоящото производство да бъде прекратено, тъй като се атакува действие на ДСИ, което не подлежи на самостоятелен
съдебен контрол за законосъобразност.
Водим от изложените мотиви,
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. № 5928/20.02.2020 г., депозирана от С. Андреева С.,
ЛНЧ **********, с адрес ***.
ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. № 1330 по описа
за 2020 г. на ОС-Варна, ГО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Апелативен съд – Варна в едноседмичен
срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.