М
О Т И
В И :
Против подс. Б.Г.И. е повдигнато обвинение
за престъпление по чл.115,във вр.с чл.18,ал.1 от НК за това,че на 03.03.2019 г. в гр.Плевен умишлено опитал да умъртви А. Ф.Ш. *** като деянието е довършено, но не
са настъпили предвидените в закона и искани от дееца
общественоопасни последици по независещи от
дееца причини.
В с.з.представителят на ПОП
поддържа обвинението против подсъдимия. Предлага на последния да се наложи
наказание около средата към минимума на предвиденото от закона.
Пострадалият А.Ш., конституиран
като частен обвинител, лично и чрез повереника си, поддържа обвинението против
подсъдимия и моли на последния да се наложи наказание между средата и
максимума, предвиден в закона.
Защитникът на подсъдимия изразява
становище,че обвинението е доказано и моли съда да приложи разпоредбата на
чл.55 от НК и да намали наказанието с 1/3.
Подсъдимият
И. разбира в какво се състои
повдигнатото против него обвинение,признава се за виновен и се съгласява делото
да се разгледа по реда на гл.ХХVІІ от част V на НПК. Заявява, че признава
изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е
съгласен да не се събират доказателства за тези факти.
Съдът,като
прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност,намира за
установено следното от фактическа страна:
На 03.03.2019г., рано
сутринта, частният обвинител А. Ф.Ш. и св. Р.Д. тръгнали
от гр.Разград към гр.Плевен с лек автомобил „Тойота“. Автомобилът бил с десен волан, комби,
тъмен на цвят. Целта на
пътуването била да продават стоки
пред бившия стадион „Слави Алексиев” в гр.Плевен, където всяка неделя се
организирал пазар. Около 06:00ч., А.Ш. и Р.Д. паркирали
лекия автомобил в близост до оградата
на стадион „Слави Алексиев” в гр. Плевен.
На същата дата сутринта, Б.Г.И., баща му Г.С. И. и майка му М.Б.Й. се придвижили с конска каруца от
с. Буковлък към същия пазар. Когато
пристигнали на пазара, Б.И., баща му Г. и майка му
М. видели, че на мястото, където
преди това продавали всяка неделя, е спрян лекия автомобил
на А.Ш. и Р.Д..
Б.И. слязъл от каруцата и казал
на А.Ш. и Р.Д. да преместят автомобила, защото той и родителите
му продавали на това място
всяка неделя.
А.Ш. и Р.Д. отказали
да се преместят,
което предизвикало гнева на Б.. В резултат на това
между тях били разменени реплики на висок
тон.
Б.И. заедно с майка си и баща
си започнали да разтоварват стоките си от
каруцата в близост до автомобила на
А.Ш., за което отново се скарали.
В този момент Б.И. решил да убие
А.Ш.. Съблякъл якето си и го хвърлил
на земята. Взел метална лопата
от каруцата, с която приближил към А.Ш., който в същия момент бил
наведен и с гръб към И., тъй като
слизал от автомобила. И. замахнал с лопатата и с острата ѝ част нанесъл силен
удар в дясната теменна част на
главата на А.Ш.. От силата на
удара дръжката на лопатата се
счупила, а А.Ш. паднал по очи на
земята. Веднага след това Б.И., заедно с баща си
и майка си се качили в каруцата
и си тръгнали към с.Буковлък, като изоставили стоката си.
Р.Д. се обадил на тел.
112 и подал сигнал за инцидента, след
което на мястото бил изпратен
автопатрул в състав св.Х.Х. и св. К.М.. Полицаите на място
установили пострадалия Ш., чиято глава била
обляна в кръв, и лицето, подало сигнала – св.Р.Д.. На мястото установили
и якето на И., което им било
посочено от Д., че е на извършителя
на удара. В джоба на якето
полицаите намерили 2 бр. АУАН съставени на името на
Б.Г.И.. На мястото дошъл и екип на
ЦСМП, който откарал пострадалия в болница.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза е видно, че на пострадалия
А. Ф.Ш. е причинено линейна
разкъсно-контузна рана на дясната теменна
част на главата,
с разкъсване на меките тъкани там,
счупване на много фрагменти на черепа в този
участък и разкъсване на твърдата мозъчна
обвивка, с излив на кръв под
мозъчните обвивки. Последвала спешна оперативна намеса с почистване на участъка,
премахване на счупените костици и оформяне на костен
дефект с размери 5/4 см, изчистване на кръвоизливите. Уврежданията са травматични. Отговарят да са получени
по начин и време, както се
съобщава – удар с лопата от лице
зад пострадалия с последващо падане „по очи”.
Назначена и изготвена е комплексна психолого-психиатрична
експертиза на подс. Б.Г.И. от
заключението на която е видно, че лицето не
страда от психически заболявания, няма умствена
недоразвитост или психично разстройство, към момента на
деянието, не е бил в състояние на продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието, могъл е
да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките
си. По време
на инкриминираното деяние на 03.03.2019 г., не е бил в състояние
на физиологичен афект или състояние
на уплаха и смущение. Според вещите лица, обвиняемият
И. може да участва в наказателното производство.
Горната фактическа обстановка се
установява от самопризнанието на подсъдимия,направено в производството по
чл.370 и сл.от НПК,което се подкрепя от останалите събрани в хода на
досъдебното производство доказателства и се ползва от съда при постановяване на
присъдата без да се събират доказателства за фактите,изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт,в съответствие с разпоредбата на
чл.372 ал.4 от НПК.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема за установено от правна
страна,че с деянието си подсъдимия е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл.115,във вр.с чл.18,ал.1 от НК, като на 03.03.2019 г. в гр.Плевен умишлено опитал да умъртви А. Ф.Ш. ***, като деянието е довършено, но не
са настъпили предвидените в закона и искани от дееца
общественоопасни последици по независещи от
дееца причини.
От обективна страна се касае
за посегателство против личността, чиято изпълнителна деятелност се е свеждала до това,
че на инкриминираната
дата 03.03.2019г. в гр. Плевен на паркинга
на стадиона, Б.И. действайки със средство, годно да причини смърт
– метална лопата е направил опит умишлено
да умъртви пострадалия А. Ф.Ш. ***, като с острата част на
лопатата е нанесъл силен удар в дясната
теменна част на главата му,
при което дръжката на лопатата
се счупила, а общественоопасните последици не са настъпили
по независещи от дееца причини.
Обективно ударът е бил пряко
насочен към жизнено важен орган
– главата на частния
обвинител, черепната кухина, в която се намира главния
мозък. Оръдието на престъплението е било годно да
преодолее костната преграда на черепа
и да нанесе несъвместими с живота увреждания на мозъка. Целените от извършителя последици не са настъпили само
защото на пострадалия е била оказана навременна и адекватна медицинска помощ.
Обективната страна на възприетата квалификация на тази деятелност включва и елемента на „довършен опит”
по смисъла на чл. 18, ал.
1 от НК, тъй като по безспорен
начин е установено, че обвиняемия с действието си, забивайки със силен
удар металната лопата в областта на главата на
пострадалия, то той вече е бил
изпълнил намерението си по отношение
на него, като само спешната
намеса на медицинския екип му е спасила живота.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия виновно, с форма на вината
пряк умисъл по смисъла на
чл. 11 ал. 2 от НК. И. е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, предвиждал
е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им, а именно да умъртви А. Ф.Ш..
Причина за
извършване на същото е несъобразяването от страна на подсъдимия с установения в
страната обществен ред и правата на личността.
При
определяне на наказанието което следва да бъде наложено на подсъдимия за
извършеното от него деяние съдът съобрази разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК,която
изрично предвижда,че в случаите когато съдът постановява осъдителна
присъда,трябва да определи наказанието при условията на чл.58а от НК.Това
предполага да се съобразят отегчаващите и смекчаващите отговорността
доказателства, за да се прецени коя от хипотезите на цитираната разпоредба
следва да се приложи.
Като
отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се имат предвид на първо място
лошите характеристични данни на подсъдимия. От приложената по делото
характеристика се установява, че той е неграмотен, с ниско интелектуално и
културно ниво, криминално проявен. Изводи за личността и нагласите на дееца могат да се черпят и от заключението
на ВЛ по назначената комплексна психолого-психиатрична
експертиза според която в личностовата структура на подсъдимия се
отчита емоционална незрялост и поведенческа неуравновесеност, ниски волеви
задръжки и склонност към агресивни прояви с импулсивност н постъпките и
пренебрежение към последиците от действията си. Изразена е емоционалната
лабилност и занижен праг на раздраза, като в ситуацията фрустрация и
затруднение е склонен към импулсивни действия при снижен самоконтрол над афекта
и затруднения да прогнозира, отчита и съобразява възможните негативни
последици. Според ВЛ касае се за първичен манипулативен тип личност с изразен
консуматорски стил на поведение, неизградени устойчиви трудови навици и
нежелание за ангажиране с професионална активност. Липсва изградено чувство за
самоконтрол на собственото поведение и отчитане на лична вина, а ако все пак
заяви такава е склонен да я приписва на околните или на външни обстоятелства. В заключение ВЛ посочват,
че примитивната личностова структура, липсата на морални ценности и усвояването
по конформен път на агресивни модели на поведение, като обичаен способ за
разрешаване на конфликтите в обичайната среда, предразполагат и улесняват
извършителя към проява на агресия и деструктивно поведение, които са
катализирани и от ниските волеви задръжки, самоконтрол и регулация на
поведението. Заключението на ВЛ не е оспорено от страните по делото, поради
което се приема от съда, като обективно, компетентно и пълно още повече, че
съответства не само с характеристичната справка, но и с факта, че по делото е
приложен препис от обвинителен акт, с който против подсъдимия е повдигнато
обвинение за хулиганство и унищожаване и повреждане консумирани при сходна
обстановка-на публично място, чрез поставяне на своите права и интереси над
тези на останалите с употреба на насилие за отстояване на собствената позиция.
Очевидно това при подсъдимия е маниер на поведение, което налага спрямо него да
се вземат по-интензивни мерки ангажиращи наказателната му отговорност, за да
бъдат постигнати целите на наказанието. Следва да се отбележи, че паркинга пред
Общински стадион-Плевен /бивш стадион „Слави Алексиев“/ е публична общинска
собственост и подсъдимият няма основателна причина да претендира каквито и да е
права над тази вещ. Факт е, че заради претендирано несъществуващо право, без да
е ощетен /същият е можел да разположи стоките си на друго място на паркинга/
извършителят е решил да извърши най-тежкото престъпление.
Налице е само едно смекчаващо
отговорността на извършителя обстоятелство-чистото му съдебно минало.Това обстоятелство обаче не
може да се цени като изключително и да мотивира прилагането на разпоредбата на
чл.55 от НК, защото контрастира с изброените по-горе отегчаващи отговорността
обстоятелства, които описват дееца като примитивен, антисоциален тип,
несъобразяващ поведението си с обществените правила и норми. Фактът, че в хода
на наказателното производство подсъдимия е припознал три деца не може да се
цени като смекчаващо отговорността обстоятелство, защото по този начин той е
изпълнил свое морално задължение. Според настоящата инстанция това действие е
продиктувано именно от желанието на подсъдимия да си осигури по-благосклонно
отношение от съда. Поведението и деятелността на извършителя не го
характеризират като загрижен родител. По същия начин настоящата инстанция
тълкува и изразеното в хода на пренията съжаление. След приключване на речта на
защитника подсъдимият заяви, че няма какво да добави и след като защитника
настоятелно го попита: „Съжаляваш ли? Извиняваш ли се?“ каза: „Съжалявам много.
Извинявам се.“. Изводът, че изразеното съжаление не е искрено, а е израз на
желанието да се осигури по-малко наказание има опора не само от личните
възприятия на членовете на съдебния състав, но се подкрепя и от заключението на
ВЛ по назначената комплексна психолого-психиатрична
експертиза. Според тях подсъдимият, който е егоцентрична личност,
обърната към своите нужди, не е склонен да отчита лична вина, а ако все пак
заяви такава, е склонен да я приписва на околните или на външни обстоятелства с
оглед получаване на снизхождение и избягване на отговорност.
В този смисъл съдът счита,че не
са налице условия за приложение на разпоредбата на чл.55 от НК. Цитираният
текст на първо място предполага наличие на изключителни или многобройни
смекчаващи обстоятелства. Както бе посочено по-горе в конкретния случай е
налице само едно смекчаващо обстоятелство, което не може да се цени като
изключително. Още по-малко е възможно едновременното приложение на разпоредбите
на чл.58а, ал.4 и чл.58а, ал.1 от НК, каквото искане отправи в защитната си реч
защитника-първоначално при условията на чл.55, ал.1, т.1. да се определи
наказание под най-ниския предел, което впоследствие да бъде редуцирано с 1/3.
Както буквалното, така и логическото тълкуване на цитираните текстове налагат
точно обратния извод.
Преценявайки отегчаващите и
смекчаващите отговорността на дееца обстоятелства съдът намира, че наказанието,
което трябва да се наложи на подсъдимия за извършеното от него престъпление,
следва да бъде определено към минимума на предвиденото от закона единствено
заради чистото съдебно минало на дееца и факта, че целеният общественоопасен
резултат не е настъпил, макар и причините за това да са извън волята и
поведението на извършителя. То обаче не трябва да е самият минимум, предвид
изложеното по-горе за личността и нагласите на подсъдимия. Според настоящата
инстанция наказание от дванадесет години лишаване от свобода е съответно на
обществената опасност на деянието и дееца и ще е достатъчно да реализира поставените
от закона цели. При условията на чл.58а,ал.1 от НК то трябва да бъде намалено с
1/3, т.е.на осем години.
То следва да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим в затвор.
В съответствие с разпоредбата на
чл.59,ал.1 от НК при изпълнение на наказанието следва да се приспадне времето, през
което подсъдимият е бил задържан, считано от 23.04.19г.
На основание чл.53, ал.1, б“а“ от НК следва
да се отнеме в полза на държавата 1 (един) брой права
лопата със счупена дръжка, която след влизане
на присъдата в сила да се
унищожи.
След влизане на присъдата
в сила вещественото доказателство 1 (един) брой сиво-зелена
памучна блуза с дълъг ръкав да
се върне на подсъдимия.
При този изход на процеса и на
основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият следва да бъде осъден да заплати по
сметка на ОД на МВР-Плевен деловодни разноски в размер 420 лв.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: