№ 31208
гр. София, 06.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. И.А
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И.А Гражданско дело №
20231110107944 по описа за 2023 година
на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, съдът докладва делото, както следва:
Предявени са от „..............“ ЕООД против М. В. Д. кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9
ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 2, вр. чл. 99 ЗЗД и по чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 3 307,75 лева, представляваща
непогасена главница по вноски с настъпил падеж от 07.11.2021 г. до 07.10.2022 г. по
договор за потребителски паричен кредит № 4759587/21.09.2021 г. сключен с „....................“
ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 10.10.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 1 941,26 лева,
представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода от 07.11.2021 г. до 07.10.2022
г. и сумата от 155,29 лева, представляваща лихва за забава за периода от 07.11.2021 г. до
09.10.2022 г., за които суми по ч. гр. дело № 54943/2022 г. по описа на Софийски районен
съд, I ГО, 51-ви състав е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 20.10.2022 г.
Ищецът твърди, че на 21.09.2021 г. между „....................“ ЕАД (с предишно търговско
наименование „...............“ АД), в качеството й му на кредитор и ответницата М. В. Д., в
качеството й на кредитополучател, е сключен договор за предоставяне на потребителски
паричен кредит № 4759587, по силата на който кредиторът предоставил на
кредитополучателя паричен кредит в размер на сумата от 38 300 лева. Посочва се, че
договорът е сключен при следните условия: годишен лихвен процент (ГЛП) в размер от 4,84
% и годишен процент на разходите (ГПР) в размер от 5,89 %. Кредитът следвало да бъде
върнат чрез 120 месечни вноски с падеж на последната на 07.09.2031 г. Поддържа се, че
ответницата не изпълнила в срок задълженията си по договора, като не заплатила
стойността на падежирали месечни вноски за периода от 07.11.2021 г. до 07.10.2022 г.,
включващи съответната част от главницата – в общ размер от 3 307,75 лева и договорна
(възнаградителна) лихва в общ размер от 1 941,26 лева. „..............“ ЕООД излага твърдения,
че по силата на сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
16.06.2022 г. с кредитора „....................“ ЕАД, е придобил вземанията срещу ответницата,
произтичащи от договора за потребителски паричен кредит № 4759587/21.09.2021 г. Заявява,
че М. Д. е уведомена за цесията чрез уведомление от „..............“ ЕООД, в качеството му
цесионер, изрично упълномощен за това от цедента, като съобщението до нея, изпратено на
адреса по договора за кредит, се е върнало в цялост с отбелязване, че е „непотърсено“.
Намира, че евентуално характер на уведомяване има и връчването на уведомлението на
1
ответницата в хода на настоящото производство като приложение към исковата молба.
Ищецът посочва, че поради допуснатото от ответната страна и продължаващо неизпълнение,
по искане на „..............“ ЕООД в хода на производството по ч. гр. дело № 54943/2022 г. по
описа на съда за процесните суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение.
Предвид постъпилото възражение от длъжника и с оглед дадени от съда указания по реда на
чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, дружеството предявява процесните установителни искови
претенции. С тези съображения ищецът обосновава правния си интерес от търсената защита,
отправяйки искане за уважаване на исковете. Претендира присъждане на сторените по
делото разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор, уточнен с молба от
28.07.2023 г. ответницата М. В. Д., чрез пълномощника си адв. С. И., оспорва предявените
искове като неоснователни. Не оспорва сключването на процесния договор за кредит, както
и реалното получаване на паричната сума. Поддържа обаче, че при сключване на договора
била въведена в заблуждение от трето за процеса лице Е.С., че след отпускането му кредитът
ще бъде редовно издължаван именно от него, а не от ответницата. М. Д. действала с
представата, че след сключване на договора и предоставяне на кредита същата ще получи
комисионна за това, че е изтеглила сумата, посредникът – възнаграждение, че е намерил
клиент на финансовата институция или търговка банка, а съответния служител от
последната процент възнаграждение. Намира, че кредиторът е бил наясно с така изградената
схема и относно действителните обстоятелства при сключване на договора, за което
свидетелства бързото отпускане на заемната сума, липсата на предварително подадено
искане за това. Посочва се, че ответницата е била с невярна представа, че следва да връща
заемната сума. Поддържа, че с оглед заявени към нея претенции от кредитора за връщането
на парични суми по договори за кредит и за разкриване на измамливите действия по нейна
жалба било образувано ДП № 15104/2021 г. по описа на 03 РУ при СДВР. Отправя се искане
за спиране на настоящото дело на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, до приключване на
наказателното производство, тъй като последното е от съществено значение за разрешаване
на процесния правен спор.
Съгласно посочената разпоредба съдът спира производството, когато в същия или в
друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на
спора, а съгласно чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК основание за спиране е и разкриването на
престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор.
В настоящия случай, от постъпилата по делото служебно изискана информация от
Софийска районна прокуратура, обективирана в писмо от 25.08.2023 г., се установява, че на
04.05.2022 г. пред 03 РУ при СДВР е образувано досъдебно производство № 15104/2022 г. с
постановление на прокурор при СРП за разследване на престъпно деяние, осъществено в
периода от 20.09.2021 г. до 23.09.2021 г. в град София, при условията на продължавано
престъпление, с цел набавяне на имотна облага чрез въвеждане в заблуждение у лицето М.
В. Д., че ще й бъдат заплатени 1 500 лева и, че ще бъдат обслужвани изтеглени от нея
кредити, ако М. В. Д. предостави на лицето пари в брой с произход изтеглени от нея
кредити, с което я мотивирал да се разпореди със сумата от 73 300 лева и й причинил имотна
вреда в този размер. В писмото е посочено, че М. Д. – ответницата по настоящото дело
участва в ДП като пострадало лице, както и, че към този момент не е привлечено лице в
качеството на обвиняем. Досъдебното производство е висящо, като в хода на същото се
извършват действия по разследването.
С оглед изложеното, съобразявайки предмета и етапа на образуваното досъдебно
производство и предмета на настоящото дело, очертан от предявените искови претенции,
определящи и предмета на доказване, съдът намира, че към настоящия момент наличието на
образувано досъдебно производство с предмет разследване на престъпно деяние, касаещо
разпореждането от ответницата със средства от отпуснатите заеми, но не и пряко процеса на
2
сключване на процесния договор за кредит, същевременно липсата на образувано и висящо
съдебно производство, имащо за предмет такова деяние, намира, че към настоящия момент
не са налице сочените основания за спиране на настоящото дело, поради което искането на
ответницата в тази насока следва да бъде оставено без уважение.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените
установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99
ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 2, вр. чл. 99 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД, както следва:
В тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване:1).
наличието на твърдяното валидно облигационно правоотношение между дружеството-
кредитор и ответницата, предаването на заемната сума на кредитополучателя, уговорения
падеж на погасителните вноски; 2). наличието на валидно постигната договореност между
страните за връщане на кредита с възнаградителна лихва; 3). установяване на вземанията си
по размер; 4). установяване, че е станал титуляр на сочените вземания на твърдяното
основание – договор за цесия, сключен с дружество, придобило вземанията, включването на
процесните вземания в неговия предмет и уведомяването на длъжника за настъпилата
промяна в кредиторите; 5). изпадане на ответницата в забава и размера на следващото се за
това обезщетение.
При доказване на горните факти в тежест на ответницата е да установи възраженията
си, в частност, че при сключване на договора за кредит волята й е била опорочена, като
същата е била въведена в заблуждение от трето за процеса, че тя ще получи заемната сума,
но няма да връща отпуснатия кредит със съответните вноски, която невярна представа да е
била създадена със знанието на насрещната договаряща страна – кредитора или последният
да не е могъл да не знае за нея. УКАЗВА на ответницата, че не сочи доказателства за
посочените обстоятелства.
С оглед съвпадащите твърдения на страните и конкретните оспорвания, направени с
отговора на исковата молба на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК съдът отделя като
безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между „....................“ ЕАД
(с предишно търговско наименование „...............“ АД), в качеството й му на кредитор и
ответницата М. В. Д., в качеството й на кредитополучател, е сключен договор за
предоставяне на потребителски паричен кредит № 4759587, по силата на който кредиторът е
предоставил на кредитополучателя паричен кредит в размер на сумата от 38 300 лева, който
реално е усвоен от ответницата.
По доказателствените искания:
Приложените от страните писмени материали са относими и необходими за
правилното решаване на правния спор, предмет на делото, поради което следва да бъдат
приети като писмени доказателства.
На ищеца следва да бъде указано да уточни дали поддържа искането си за допускане
изслушването на съдебносчетоводна експертиза по въпросите, формулирани в исковата
молба.
Следва да бъде приложено ч. гр. дело № 54943/2022 г. по описа на Софийски районен
съд, I ГО, 51-ви състав, в хода на което за процесните вземания е издадена заповедта за
изпълнение на парични задължения, до приключване на настоящото с окончателен съдебен
акт.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответницата М. Д. В., обективирано в
писмения отговор, за спиране на производството по делото.
ДОКЛАДВА делото съгласно мотивите на настоящото определение.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.11.2023 г. от
10:45 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, а на ищеца и препис
от депозирания писмен отговор.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените от
страните писмени материали.
УКАЗВА на ищеца най-късно в първото по делото съдебно заседание да уточни
дали поддържа искането си за допускане изслушването на съдебносчетоводна експертиза по
въпросите, формулирани в исковата молба, в противен случай съдът ще приеме, че не
поддържа същото.
ПРИЛАГА към делото ч. гр. дело № 54943/2022 г. по описа на Софийски районен съд,
I ГО, 51-ви състав, до приключване на настоящото с окончателен съдебен акт.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и
проекто – доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер. КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“,
която предлага безплатно провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в
чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията
– съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда
за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4