Р
Е Ш Е Н И Е
№
735 / 2.10.2020г.
гр.
Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд –
Пазарджик, Х състав, в открито съдебно заседание на втори септември, две хиляди
и двадесета година в състав:
Председател: Мариана Шотева
Членове:
1. Георги Видев
2. Христина Юрукова
при
секретаря Димитрина Георгиева и с участието на прокурора Станка Димитрова, като
разгледа докладваното от съдия Видев касационно административнонаказателно дело
№ 585, по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.
Делото е образувано по касационна жалба
на А.Л.Г.,***, против Решение № 289 от 16.04.2020 г., постановено по нахд №
64/2020 г. по описа на Районен съд – Пазарджик. С обжалваното решение е
потвърдено наказателно постановление № 33-0000203 от 18.12.2019 г., издадено от
началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Пазарджик, с което за
нарушение на чл. 40, ал. 1, т. 5 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. на МТС, на
основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр на Г. е наложена глоба в размер на 2 000
лв.
Касаторът моли да се отмени атакувания
съдебен акт. Излага съображения за постановяването му в нарушение на
материалния закон. Поддържа жалбата чрез процесуалния си представител в
проведеното съдебно заседание и в представена писмена защита. Претендира
присъждане на направените разноски, както пред настоящата инстанция, така и
пред районния съд.
Ответникът по касационната жалба – Областен
отдел „Автомобилна администрация“ – Пазарджик –не изпраща представител в
проведеното съдебно заседание. Не взема становище по правния спор.
Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура гр. Пазарджик, дава заключение за неоснователност
на жалбата. Намира обжалваното решение за правилно, обосновано и законосъобразно
и моли да бъде оставено в сила.
Пазарджишкият административен съд, като
провери законосъобразността на първоинстанционното решение, във връзка с
наведените от касатора оплаквания, и с оглед обхвата на служебната проверка по
чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, намери за
установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в
законоустановения срок от страна в първоинстанционното производство, което е
приключило неблагоприятно за нея.
Разгледана по същество
жалбата е основателна.
Районният съд е потвърдил
наказателното постановление, като е приел, че по делото е установено
извършването от касатора на вмененото му административно нарушение и е
отхвърлил възраженията за неправилно прилагане на по-висока по размер санкция.
Тези изводи не се споделят от касационната инстанция.
Настоящият касационен състав
намира, че в АУАН и НП са допуснати съществени нарушения, обосноваващи отмяната
на последното. В тях като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 5 от Наредба № 2 от
15.03.2002 г. на МТС, а приложената санкционна разпоредба в НП е чл. 93, ал. 1,
т. 1 от ЗАвПр. Тези разпоредби предвиждат следното:
Чл. 40. (1) По време на
работа водачът е длъжен да представи при поискване на контролните органи
следните документи:
5. копие на маршрутно
разписание, заверено със свеж печат и подпис от общината възложител по образец
…
Чл. 93. Водач на моторно
превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена
сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно средство
удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на
лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други документи,
които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, се наказва със:
1. глоба 2000 лв. - при
първо нарушение;
Следователно, посочената
като нарушена разпоредба на чл. 40,
ал. 1, т. 5 от цитираната наредба въвежда задължението за водача да представи
по време на проверка различни документи, включително копие на маршрутно
разписание, т.е. задължението е за носене по време на превоза на тези
документи. От друга страна с приложената санкционна разпоредба на чл. 93, ал.
1, т. 1 от ЗАвПр се санкционира водач, който извършва превоз без за МПС да са
издадени различни задължителни документи. Т.е. с нарушената разпоредба и със
санкционната такава са посочени различни нарушения, в първия случай – неносене
на издаден документ по време на превоза, а във втория извършване на превоза без
изобщо да е издаван съответният документ.
В тази връзка неправилно съдът е посочил
в мотивите си, че повдигнатото обвинение е, че водачът е без издадено маршрутно
разписание. Напротив и в двата акта, изпълнителното
деяние на нарушението е описано по следния начин: „Водачът е без копие на
маршрутно разписание“. Тоест не е използвана думата „издадено“, а думата
„копие“, следователно е визирано нарушението неносене на документ (копие на
маршрутно разписание), а не липсата (неиздаването) на такъв.
След като словесно е описано
изпълнително деяние не носене на документ и е посочена правна квалификация
именно за такова нарушение, то действително както счита касаторът неправилно му
е наложена глоба по чл.
93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр, вместо по чл. 93, ал. 2 от същия закон, която
разпоредба предвижда следното:
Чл. 93. (2) (Изм. - ДВ,
бр. 17 от 2011 г., бр. 60 от 2020 г., в сила от 7.07.2020 г.) Водач на моторно
превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена
сметка на пътници и товари и не представи в момента на проверката издадения
лиценз, заверено копие на лиценз на Общността, разрешението, документа за
регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските
институции, от този закон или от подзаконовите нормативни актове по прилагането
му, се наказва с глоба 100 лв.
Следователно, в АУАН и НП
словесно и цифрово е описано извършването от касатора на един вид нарушение, а
му е приложена санкция за друг вид, която при това е многократно по-висока, от
санкцията, която е следвало да бъде наложена. Поради това, действително в
административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение,
неотчетено от райнния съд. Това налага отмяна на съдебното решение и на
наказателното постановление.
Частично основателна е
претенцията за разноски на касатора. Следва да му се присъдят разноските
направени в касационната инстанция, представляващи платено адвокатско
възнаграждение в размер на 370 лв. Не следва да му се присъжда платеното
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. за осъщественото процесуално
представителство пред районния съд, тъй като такава претенция не е заявена
своевременно до приключване на устните състезания пред него.
По изложените съображения
Административен съд – Пазарджик
Р Е
Ш И:
Отменя Решение № 289 от
16.04.2020 г., постановено по нахд № 64/2020 г. по описа на Районен съд –
Пазарджик, като вместо него постановява:
Отменя Наказателно постановление
№ 33-0000203 от 18.12.2019 г., издадено от началника на Областен отдел
„Автомобилна администрация“ – Пазарджик, с което за нарушение на чл. 40, ал. 1,
т. 5 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. на МТС, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1
от ЗАвПр на А.Л.Г.,***,
е наложена глоба в размер на 2 000 лв.
Осъжда Областен отдел
„Автомобилна администрация“ – Пазарджик да заплати на А.Л.Г.,***,
разноски по делото в размер на 370 лв. /триста и седемдесет лева/.
Решението е окончателно.
Председател:/П/
Членове: 1./П/
2./П/