Р Е Ш
Е Н И Е
№………………/07.07.2021 г., гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на седми април през 2021 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА Д.
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия ИВАН
КИРИМОВ
секретар Цветелина
Добрева , като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА в. гражданско дело
номер 4556 по
описа за 2020
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 5416 от 08.01.2020 г. по гр.д. № 35832/2019 г. на СРС, 41 състав, е осъдена С.О.да заплати на Н.Д.А. на основание
чл.49 във вр. с чл.45 във вр.чл.52 ЗЗД, сумата от 4 000 лева, частична претенция от такава в пълнен размер от 30
000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки, негативни психически
изживявания, нарушения в съня, неудобство
от невъзможността да се обслужва сама, поради ограниченото движение на горния крайник, търпени в период от три месеца,
в резултат от фрактура на олекранона на
улната и раскъсно - контузна рана на дланта на десен крайник, вследствие на подхлъзване, поради заледяване на
настилката и падане върху заледен, натрупан и непочистен сняг, настъпило на десен тротоар на ул. „Мила
Родина“ с посока на движение към ул. „Петко
Ю. Тодоров“ в столичния квартал „Стрелбище“ преди спирка на масовия градски транспорт „Иван Вазов“
на автобусни линии № 74 и № 102, от отсрещната
страна на сграда под № 18, ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба - 21.06.2019
г. до окончателното плащане, като е отхвърлен иска за разликата над сумата от 4 000 лева до пълния
предявен размер на частичната претенция от
15 000 лева, и е
осъден ответника да плати на ищеца 534,93 лева разноски, и съответно ищеца да плати на
ответника на основание чл.78, ал.З ГПК 73,33 лева разноски.
Решението
се обжалва и от двете страни по спора.
Ищцата
чрез пълномощник адв.Г.Х. обжалва решението в частта, в която искът е отхвърлен
по размер над 4000лв. до предявения частичен размер от 15 000лв. с искане
за отмяна на решението в отхвърлителната му част, и уважаване на иска в пълния
предявен частичен размер. Излагат се
оплаквания с жалбата, че съдът не е взел
под внимание всички събрани доказателства и е определил размер на обезщетението
в несъответствие с принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД, и без да вземе
под внимание, че получените травми не са маловажни, наложили са се две операции
-втората за изваждане на поставения при първата имплант и необходимосттта да се
възстанови и след втората операция за още 1 месец, , оперативния белег,
претърпените болки страдания и неудобства, вкл. и продължаващо такова при
промяна на времето и претоварване, и поради несъобразяване с икономическата
обстановка в страната и практиката на съдилищата по сходни случаи.
Ответникът С.О./СО/ оспорва въззивната жалба като неоснователна,
като възразява белегът да е въведен в предмета на спора. С насрещна въззивна
жалба СО обжалва решението на първоинстанционния съд в частта, в която искът е
уважен за сумата 4000 лв. с
възражението, че ищцата е допринесла за увреждането като не е съобразила
движението си със заледената настилка на тротоара от предния ден, установено
заледяването от свидетеля Русева, липсата на противоправно поведение на
ответеника в случая, от което да е причинена вредата в пряка причинна връзка,
липса на причинна връзка на падането в голяма част от вредите_/
неконкретизирано/ , оспорва основанието на иска да е чл.49 от ЗЗД, счита да е
по чл.50 от ЗЗД-вреди от състоянието на вещта.
Ищцата
оспорва насрещната въззивната жалба и наведените с нея оплаквания като
неоснователни.
Софийски
градски съд, действащ като въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в
жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното
производство:
Първоинстанционното решение е валидно, и допустимо, тъй
като има съдържанието по чл.236 от ГПК и съдът се е произнесъл съобразно
предявената с исковата молба претенция. Дадена е правилна квалификация на иска
като такъв по чл.49 от ЗЗД, а не по чл.50 от ЗЗД, доколкото се търси
обезщетение за вреди, причинени от неизпълнение на законово задължение на ответника да поддържа общинските пътища според чл.31 от Закона за пътищата.
Ищцата твърди, че на 30.11.2018 г. около 19:00 часа се
придвижвала по десен тротоар на ул. „Мила Родина“ с посока на движение към ул.
„Петко Ю. Тодоров“ в столичния квартал „Стрелбище“ като на около 500 м. - 700
м. от спирка на масовия градски транспорт „Иван Вазов“ на автобусни линии № 74
и № 102, непосредствено срещу сграда под № 18 на същата улица се подхлъзнала,
поради заледяване на настилката и наличие на непочистен сняг, паднала на
земята, и получила травма на десен горен крайник - счупване на горен край на
лакътна кост - закрито и охлузна рана на дясна длан. След посещение в спешен
кабинет по ортопедия и травматология на УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ й е поставена
гипсова шина. На 03.12.2018 г. сочи, че отново постъпила за преглед в същото
лечебно заведение с болкова симптоматика, след което е проведена медицинска
интервенция за възстановяване на увредената лакътна става, осъществена е кръвна
репозиция за предотвратяване разместване на костни фрагменти.Твърди, че
травмата препятствала възможността в пълна степен да полага грижи за себе си,
което налагало ежедневни грижи на близките й за задоволяване на битови и
хигиенни нужди. Твърди да изпитвала болки, които не са отшумели към датата на
депозиране на исковата молба. Падането предизвикало силен стрес у нея, отразило
се негативно на психиката й, страдала от понижено настроение, тревожност и
нарушения на съня, изпитвала притеснения за възстановяването си. Твърди, че
мястото на настъпване на инцидента представлява път публична общинска
собственост, за чиято поддръжка отговаря ответника. С молба от 16.08.2019 г.
ищцата е включила в предмета на спора и новонастъпили факти след подаване на
исковата молба- а именно претърпяна от нея втора операция за изваждане на
поставения медицински материал в ръката от което търпи допълнителни имуществени
вреди-болка, битови неудобства и възстановяване
за около 1 месец при липса на усложнение. За репариране на претърпените неимуществени
вреди счита, че ответникът дължи сумата от 30 000 лева, като в настоящото
производство претендира частично заплащане на сумата от 15 000 лева. Претендира
законна лихва върху сумата от 15 000 лева от датата на депозиране на исковата
молба (21.06.2019 г.) до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът СО оспорва иска по основание и размер. Оспорва
да отговоря за поддръжката на тротоара в този участък. Сочи, че задължение на
етажните собственици от етажна собственост, находяща
се в гр.София, ж.к. „Стрелжище“, ул. „***** е почистването на тротоара от сняг
и лед, съобразно чл.67, ал.2 вр.ал.1, т.2 от Наредба за управление на
отпадъците и поддържане и опазване на чистотата на територията на С.О., които
са легитимирани да отговарят по иска. Твърди да не е налице противоправно
бездействие на негови служители и наети от него лица, оспорва наличието на причинно
- следствена връзка между поведение на същите и претърпените от ищеца вреди.
Твърди съпричиняване, доколкото ищецът не е проявила необходимото внимание,
съобразителност и предпазливост при преминаване по тротоара. Твърди вредите да
са резултат от състоянието на участъка, а не на негово поведение. Намира претенцията
за завишена по размер, претендира разноски.
При произнасянето си по правилността на решението в обжалваната отхвърлителна част, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени
с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен
до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила при
приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните
норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни
норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
В случая предвид подадените две въззивни жалби, предмет
на въззивна проверка са всички факти от състава на чл.49 от ЗЗД.
За да уважи иска за сумата от 4000 лв.,
първоинстанционният съд е изложил фактически и правни изводи, които въззиният
съд споделя и на сонование чл.272 от ГПК препраща към тях, без да е нужно да ги
повтаря подборно, с изключение на приетия за справедлив размер на
обезщетението.
По направените оплаквания с въззивните жалби следва да се
добави следното:
По оплакването на ищеца размера на обезщетението по
критериите по чл.52 от ЗЗД, намира същото за основателно. Съвкупната преценка
на събраните по делото писмени доказателства, гласни такива, и заключението на
приетата СМЕ сочат, че определената от първоинстанционния съд сума от 4000лв.
не се явява адекватна на установеното травматично увреждане, претърпените от
ищцата две операции, периода на възстановяване от всяка от тях- 2,5 месеца след първата и 1 месец след
втората/свидетеля А./, интензитета на болките и страданията и битовия
дискомфорт, установени от приетата съдебно-медицинска експертиза, болнични
листове и показанията на свидетеля А.,
търпения дискомфорт в резултат на фактурата при промяна на атмосферното
налягане като типично проявление на травмата според вещото лице, които водят до извода, че заместващото
обезщетение за преживените от ищеца болки и страдания и увреждане, с оглед и
неговата трайност, е в размер на сумата от 11000 лв. За определяне на този
размер въззивният съд съобрази освен гореизложеното, така и практиката на
съдилищата по сходни случаи, като намира и че наред с указаните в ППВС № 4/68
год. критерии следва да бъде взета предвид и икономическа конюнктура в страната
към релевантния за спора момент- увреждането на дата 30.11.2018 г. Не са налице
основания въззивният съд да приеме за справедлив по-голям размер от 11 000
до 15 000 лв, като съобрази липсата на усложнения при възстановителния
процес, възстановената функция на ръката, също и факта, че наличието на траен
оперативен белег не е въведен в предмета на спора от ищцата преди въззивната
жалба и се явява преклудирано обстоятелство и не може да се обсъжда.
По оплакването на ответника за липсата на основание да се
ангажира отговорността му, въззивнитя съд намира същото за неоснователно и
неподкрепено от събраните по делото доказателства и от закона. На ответника е възложено от чл.31 от Закона
за пътищата да поддържа общинските пътища, вкл. и тротоарите, като се
установява по делото мястото от тротоара, където ищцата е паднала, да е
публична общинска собственост, при което задължението за поддържане тежи на СО,
а не на етажни собственици на сграда по този тротоар. Съгласно дефинициите по §
1 т. 1 от ДР за ЗП "път " -ивицата от земната повърхност, която е
специално пригодена за движение на превозни средства и пешеходци и отговаря на
определени технически изисквания, по § 1 т. 2 от ДР за ЗП "земно платно
" - част от повърхността в обхвата на пътя, върху която са разположени:
платното (платната) за движение; разделителните ивици; банкетите; тротоарите;
разделителните и направляващите острови; зелените площи; крайпътните
отводнителни и предпазни окопи; откосите; бермите и другите конструктивни
елементи на пътя, и по § 1, т. 14 от ДР на ЗП. поддържането на тротоарите, като
част от пътищата, е дейност по осигуряване на необходимите условия за
непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на
тротоарите, като част от пътищата пътищата от преждевременно износване, охрана
и защита на тротоарите, като част от пътищата, водене на техническата отчетност
на пътищата, и по § 6, т. 6 от ДР на ЗДвижение
по пътищата –тротоар представлява изградена, оградена или очертана с пътна
маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и
предназначена само за движение на пешеходци, задължение именно на ответника С.О.е
да осигури безопасно придвижване на пешеходците по тротоарите на общинските
пътища за които отговаря общината. Общоприетото разбиране за зимно поддържане
на тротоар изисква настилката да е почистена и свободна от сняг и лед, като и
на двете може да се получи подхлъзване при движение. По делото е безспорно
установено, че по тротоара, където ищцата се е подхлъзнала и паднала, е имало
заледяване, поради което е налице неизпълнение на задължението за почистването
му от служителите на СО.
Намаляването на обезщетението за вреди от деликт на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. От значение за съпричиняването
и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на
пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на
деликвента, до увреждането като неблагоприятен резултат. Не всяко поведение на
пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано в закона, може да
бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Само това поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина
за произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредба на
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД ще е налице
винаги, когато с поведението си пострадалия е създал предпоставки за възникване
на вредите. Съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с
позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на
отговорността си към увреденото лице, а такова доказване по делото няма. В настоящия
случай събраните по делото доказателства не се установява ищцата да не е внимавала достатъчно при движението по
заледения тротоар, а падането е причинено от подхлъзване на заледената настилка.
Ето защо само поради наличие на заледяване на мястото на падането е причинено
падането, но не и от невнимателно поведение на самата ищца.
Причиненото счупване в дясната лакътна става е в причинна
връзка с падането, , като операцията за наместването на счупването, поставяне
на медицинско изделие за стабилизиране на ставата и и последващата операция за отстраняване на
това медицинско изделие, също са в причинна връзка с травмата от падането,
установено от приетото заключение на
съдебно-медицинската експертиза, която и въззивният съд, при преценката по
чл.202 от ГПК, кредитира.
Поради частично разминаване в изводите на двете съдебни
инстанции, решението в частта, в която искът е отхвърлен за сума над 4000лв. до
11 000 лв., подлежи на отмяна и уважаване на иска и за разликата от
7000лв.. В останалата обжалвана част, в която искът е уважен за сумата 4000лв.
и отхвърлен за разликата над 11 000 до 15 000лв. частично предявен
размер, решението като правилно подлежи на потвърждаване.
По разноските: Съобразно изхода на спора, следва да се определят от
въззиния съд и разноските по делото и за двете инстанции. На ищеца ответникът
дължи още 936,17 лв. разноски за първата
инстанция / до общ размер 1471,06 лв., определени според изхода на спора и
сторените разноски 2006 лв., от които 1176 лв. за адв. възнаграждение намалено
по чл.78, ал.5 от ГПК от първоинстанционния съд и при липса на процедура по
чл.248 от ГПК/. Съответно размерът на дължимите на ответника за първата
инстанция от ищеца разноски се намаляват на 26,67 лв.
За въззивната инстанция:
На ищцата ответникът дължи от сторените
разноски общо 1590 лв., по съразмерност сумата 1197,27 лв./ от които изцяло
сумата 510 лв. за адв. възнагарждение по защита срещу въззивната жалба на
ответника, а от останалата сума 1080 лв. с вкл. адв.възнаграждение 860 лв.,
дължи по съразмерност сумата 1080 лв. според уважения размер на жалбата и
обжалваемия интерес/, при липсата на възражение по чл.78, ал.6 от ГПК.
На ответника ищецът дължи разноски за
защита от юристконсулт по въззивната жалба на ищеца съразмерно сумата 36,36
лв., според 100 лв. и отхвърления размер на жалбата на ищцата.
Воден
от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№ 5416
от 08.01.2020 г. по гр.д. № 35832/2019 г. на СРС, 41 състав, В ЧАСТИТЕ, В КОИТО
е отхвърлен предявенията от Н.Д.А. *** на основание чл.49 във вр. с чл.45 във
вр.чл.52 ЗЗД за разликата над сумата от
4 000 лева до 11 000 лв. частичната
претенция, и е осъдена ищцата да плати
на ответника на основание чл.78, ал.З ГПК разноски над 26,67 лв. до 73,33 лева, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА С.О., седалище гр. София, ул. „*****,
да заплати на Н.Д.А., ЕГН:**********, с адрес *** и съдебен адрес ***, на основание
чл.49 във вр. с чл.45 във вр.чл.52 ЗЗД, още 7000 лв./ разликата над 4000лв. до
11 000 лв./ по частична претенция 15 000
лв. от такава в пълнен размер от 30 000 лева, за обезщетение за неимуществени
вреди от травма, ведно със законна лихва
от датата на исковата молба - 21.06.2019 г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
5416 от 08.01.2020 г. по гр.д. № 35832/2019 г. на СРС, 41 състав, в останалите
части.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, С.О.,
седалище гр. София, ул. „*****, да заплати на Н.Д.А., ЕГН:**********, с адрес ***
още 936,17 лв. разноски за първата
инстанция, както и 1197,27 лв. разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Н.Д.А.,
ЕГН:**********, с адрес *** да заплати на С.О., седалище гр. София, ул. „*****,
сумата 36,36 лв. разноски за въззивната
инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
1-месечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.