№ 20087
гр. София, 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА
при участието на секретаря ВЕРА Г. СЛАВЕЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело №
20231110119234 по описа за 2023 година
Предмет на делото са предявени от А. А. М. с ЕГН ********** и Т. Т. М. с ЕГН **********,
искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 137, ал. 2 от ЗЕ срещу *** с ЕИК *** за
установяване дължимостта на сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д.
69364/2022г. на СРС, 70 състав: за всеки от ищците по 156,00 лева обезщетение за ползване
на изградени от ищците за присъединяване към топлопреносната мрежа на жилищна сграда,
находяща се в гр. ***, присъединителен топлопровод и абонатна станция, за периода
01.01.2019г. – 31.12.2019г. Претендира законната лихва върху главницата считано от
подаването на заявлението по чл. 410 ГПК и разноски в настоящото и в заповедното
производство.
Ответната страна в законния срок представя отговор, с който оспорва иска като
навежда конкретни аргументи, включително че съоръжението е валидно изкупено от друго
дружество – *** с ЕИК ***, което е валиден собственик, а ищците не са. Прави възражение
за изтекла погасителна давност.
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното.
От представения по делото нотариален акт за покупко-продажба № ***, дело №
341/2008 г., се установява, че на 19.08.2008г., *** е прехвърлило правото на собственост
върху следните обекти, изградени в груб строеж - ***, с адрес гр. *** в полза на Т. Т. М. и А.
А. М..
Като доказателства са приети предварителен договор от 16.10.2007г. за покупко-продажба на
недвижим имот и за строителство, както и приложение 1 към същия, между *** и А. А. М.
1
относно изграждането на следните обекти - ***, в гр. ***.
Приложено е разрешение за строеж № ***., издадено в полза на *** и на З. И. Б. – ***, с
което се разрешава извършването на предвидените в одобрените проекти строително-
монтажни работи в урегулиран поземлен имот, по плана на гр. ***.
Представен е договор № 33/12.2008 г., сключен между възложителя *** и изпълнителя ***“
ООД относно изграждането на топлопровод и абонатна станция за сграда на адрес гр. ***.
Представен е договор от 28.08.2008 г., по силата на който А. А. М. възложил на ***
довършването на строителството на горепосочените обекти ***. Приложен е
предварителен договор от 08.10.2008 г. за присъединяване на потребители, ползващи
топлинна енергия за битови нужди № 871, сключен между *** и *** за уреждане на
отношенията във връзка с ползването на топлинна енергия за битови нужди, както и
относно присъединяването на сградата-етажна собственост с адрес гр. ***, към
топлопреносната мрежа до сключване на договора за присъединяване. В чл. 2, ал. 1 от
посочения договор, е уговорено, че присъединяването на обекта се извършва чрез
изграждането на присъединителен топлопровод, съоръженията към него и абонатна станция.
Издадено е разрешение за ползване № ***, с което е разрешено ползването на
строеж: жилищна сграда в гр. *** с дентален център с операционна за лабораторни
интервенции и леглови краткосрочен престой, подземни гаражи с 16 броя паркоместа, два
броя магазини за промишлени стоки, три жилищни етажа с по 4 броя апартаменти, 2 броя
апартаменти мезонетен тип, сградни ВиК отклонения, вертикална планировка, настилки и
озеленяване, уличен топлопровод, топлопроводно отклонение и абонатна станция за
топлозахранване на жилищната сграда с посочени възложители – ***, З. И. Б. – ***, А. П.
К., В. Т. П., Г. В. И., Г. С. С., К. П. Ж.., Л. М. Д., Р. Й.Г.С., Т. Т. М. и А. А. М..
Представен е препис от протокол образец 16 на Държавна приемателна комисия за строеж
„топлозахранване и абонатна станция“, видно от който, възложители на строежа,
включително на уличен топлопровод, топлопроводно отклонение и абонатна станция за
топлозахранване на жилищна сграда в гр. ***, са ***, З. И. Б. – ***, А. П. К., В. Т. П., Г. В.
И., Г. С. С., К. П. Ж.., Л. М. Д., Р. Й.Г.С., Т. Т. М. и А. А. М.. Същите лица са посочени и
конкретно относно изграждането на външен топлопровод и абонатна станция /л. 158/.
Представен е протокол от проведено общо събрание на етажните собственици в
сграда, находяща се в гр. ***, на което са взети решения, включително относно
упълномощаването на лице, което да подписва документи във връзка с откриване на партиди
на етажните собственици.
Приложен е протокол № 2964/11.10.2010 г., видно от който, *** е било избрано за
извършване на услугата „дялово разпределение“ в сградата с адрес гр. ***.
Представена е декларация, нотариално заверена на 28.03.2012 г., в която *** е посочило, че
не е прехвърлило изградените и въведени в експлоатация енергийни обекти (топлопровод и
абонатна станция за жилищната сграда) на собствениците на имотите.
Представен е договор за изкупуване на енергиен обект от 18.11.2013 г., сключен между ***
2
/продавач/ и *** /купувач/ с предмет енергийни обекти, находящи се в гр. ***. В чл. 3 е
уговорено, че цената на обектите е 75 619,30 лв. без ДДС, като същата ще бъде
трансформирана в левовата равностойност на потребено количество топлинна енергия, на
която база ще се извършва прихващане на ползвана топлинна енергия до достигане цената
на обектите, като в чл. 4, ал. 2 от договора е посочено, че прихващането ще се извършва за
сметка на следните обекти – дентален център в партерния етаж и апартамент № 14 –
мезонет.
Представен е протокол № ***, видно от който Съветът на директорите на *** е взел решение
да се възложи на изпълнителния директор на последното, да сключи договори с нотариална
заверка на подписите за изкупуване на енергийни обекти – присъединителен топлопровод и
абонатна станция за жилищна сграда, находяща се в гр. ***, като сумата от 75 619,30 лв. без
ДДС, да бъде изплатена чрез еквивалентно количество топлинна енергия.
Приложени са молби, изходящи от А. А. М. и Т. Т. М., адресирани до ***, с които е
отправено предложение за цена във връзка с договор за изкупуване на енергиен обект, като
изрично е заявено, че лицата не са прехвърлили на *** права във връзка с този договор.
Приложени са справки за потребление на топлинна енергия, адресирани до А. М., за периода
05.2019 г. – 04.2020 г.
По делото е изслушано и прието заключение по съдебно-счетоводна експертиза, видно от
което, размерът на цената за ползване на съоръжението /абонатната станция/за периода
01.01.2019 г. – 31.12.2019 г., по определените цени на ДКЕВР съгласно Методика на ДКЕВР,
приета с Протокол 24 от 04.02.2008 г., е в размер на 12 664,32 лв.
Други относими и допустими доказателства, не са събрани.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът достигна до следните
правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 137, ал. 2 ЗЕ.
За основателността на исковете следва да се установи от ищците по делото кумулативното
наличие на следните предпоставки – че ищците са собственици на съоръженията за
присъединяване; че през процесния период съоръженията фактически са се ползвали от
ответника при липсата на валидно основание за това имуществено разместване в
отношенията между тях, довело до обогатяване на ответника за сметка на ищците, които са
обедняли, както и размера на обезщетението за ползването.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е основателен.
Съображенията за това са следните:
С оглед изложените в исковата молба фактически твърдения съдът приема, че се касае за
частен случай на общия фактически състав на неоснователното обогатяване, регламентиран
в разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Производството, преносът доставката и разпределението на топлинна енергия е дейност,
3
която понастоящем е регламентирана в Закон за енергетиката и Наредба № Е-РД04-1 от
12.03.2020 г. за топлоснабдяването /обн., ДВ, бр. 25 от 20.03.2020 г. /, както и в действащата
преди това Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.). Съгласно чл. 133
от ЗЕ, топлопреносното предприятие е длъжно да присъединява към топлопреносната мрежа
производители и клиенти, разположени на съответната територия, определена с лицензията
за пренос на топлинна енергия. Обектите на потребителите и производителите се
присъединяват към топлопреносната мрежа след: 1. подаване на заявление за проучване на
условията за присъединяване от лица, които искат присъединяване към топлопреносната
мрежа на новоизграждащи се и/или съществуващи обекти или от производител до
топлопреносното предприятие; 2. извършване на предварително проучване за
присъединяване на обекта, с което топлопреносното предприятие определя техническите
условия, начина, точката или мястото и срока; 3. изработване на инвестиционен проект на
присъединявания обект и предаването му на топлопреносното предприятие за проверка на
изпълнението на техническите условия за присъединяване преди неговото представяне за
одобряване; 4. сключване на предварителен писмен договор за присъединяване между
топлопреносното предприятие и съответния производител и/или съответните собственици
или титуляри на вещното право на ползване върху обектите, за които се иска
присъединяване след установяване, че инвестиционният проект е изготвен в съответствие с
условията за присъединяване - чл. 17, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (отм.), вр. с чл. 138 ЗЕ. Според нормата на чл. 17, ал. 3 от Наредбата,
след завършване на строежа на обекта и съставяне на констативен акт, че строежът е
изпълнен съобразно одобрените инвестиционни проекти, възложителят подава заявление до
топлопреносното предприятие за сключване на договор за присъединяване при условията на
предварителния договор. Договорът за присъединяване следва да има задължителното
съдържание, посочено в чл. 17, ал. 4 от Наредбата, което включва и срокове, цени и условия
за учредяване на сервитутни права и за прехвърляне на собственост или учредяване право на
строеж в полза на топлопреносното предприятие; финансови взаимоотношения между
страните и особени условия, свързани с изграждане на съоръженията за присъединяване по
реда на чл. 137, ал. 2 от ЗЕ.
Съгласно разпоредбата на чл. 137, ал. 1 ЗЕ "при присъединяване на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди присъединителният топлопровод, съоръженията към него и
абонатната станция се изграждат от топлопреносното предприятие и са негова собственост",
като в случай че изграждането на съоръженията по ал. 1 е извършено от клиентите след
съгласуване с топлопреносното предприятие, топлопреносното предприятие заплаща цена за
ползване на съоръженията по ал. 1, изградени от клиентите /чл. 137, ал. 2 от ЗЕ/.
Горепосочената нормативна уредба предвижда всички отношения между потребителите и
топлопреносното предприятие да се уредят с договора за присъединяване. Според изричната
разпоредба на чл. 33, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.),
в случаите по чл. 137, ал. 2 ЗЕ собствеността върху изградените от собствениците или
титулярите на вещно право на ползване съоръжения се прехвърля на топлопреносното
4
предприятие в срок до три години, като отношенията се уреждат в договора за
присъединяване.
От събраните по делото доказателства /договор № 33/12.2008 г., разрешение за строеж №
***., разрешение за ползване № ***, протокол образец 16 /се установява, че в УПИ ***, по
възлагане на ***, З. И. Б. – ***, А. П. К., В. Т. П., Г. В. И., Г. С. С., К. П. Ж.., Л. М. Д., Р.
Й.Г.С., Т. Т. М. и А. А. М., са изградени "Уличен топлопровод, топлопроводно отклонение и
абонатна станция", както и че то се ползва от ответника *** за снабдяване на сградите с
топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване. Установи се също от
протокол № ***, че Съветът на директорите на *** е взел решение да се възложи на
изпълнителния директор на последното, да сключи договори с нотариална заверка на
подписите за изкупуване на енергийни обекти – присъединителен топлопровод и абонатна
станция за жилищна сграда, находяща се в гр. ***, като сумата от 75 619,30 лв. без ДДС, да
бъде изплатена чрез еквивалентно количество топлинна енергия.
Между страните не е спорно, а и на съда е служебно известно, че с влезли в сила решение по
гр.д. № 2143/2014г. по описа на СРС, 42 състав, както и с решение по гр.д. 17999/2018г. по
описа на СРС, 46 състав, потвърдено с решение по в.гр.д. № 7219/2021г. по описа на СГС,
*** е осъдено да заплати на ищците на основание чл. 137, ал.2 от ЗЕ обезщетение за
ползване на процесните съоръжения за периода 01.11.2010г.- 19.12.2013г. и за периода
01.01.2014-31.12.2017г. , поради което и доколкото не се установяват обстоятелства, които са
настъпили след влизането му в сила, то и основанието за възникване на процесното
задължение не може да бъде оспорвано на същите основания /а именно, че ищците не са
собственици към момента на въвеждането му в експлоатация/. Както е прието в Решение №
31415.01.2018 г. по гр. д. № 4301/2014 г. по описа на ВКС, Четвърто ГО, източник на силата
на пресъдено нещо е правораздавателната воля на съда, изразена в диспозитива на
съдебното решение като следва да се има предвид, че силата на пресъдено нещо се формира
по отношение на спорното право, индивидуализирано чрез основанието и петитума на
исковата молба. Предмет на силата на пресъдено нещо не е само субективното материално
право, откъснато от конкретния юридически факт, въз основа на който то се претендира. В
основанието на иска се включват всички факти, очертани в хипотезата на правната норма,
въз основа на която се поражда претендираното материално право с всички негови
характеризиращи белези /правопораждащ факт, съдържание, носители/. В този смисъл, със
сила на пресъдено нещо се ползват съдебно установените общи правопораждащи факти,
доколкото индивидуализират спорното право чрез основанието и петитума на иска.
Забраната за пререшаемост / чл. 299 ГПК/ е приложима за всяко отделно правоотношение,
обхванато от предмета на делото. Когато между едни и същи страни са възникнали няколко
спора, основани на едни и същи правопораждащи факти, и по някои от споровете има вече
влязло в сила решение, следва да се приеме, че относно общите правопораждащи факти
съдът се е произнесъл окончателно. В отношенията между страните е формирана сила на
пресъдено нещо по тези въпроси, която следва да бъде зачетена при всеки последващ спор.
Забраната по чл. 299, ал. 1 ГПК означава преклудиране на всеки факт и основаните на него
5
права, осъществен преди постановяване на решението, независимо дали те са били известни
на страната, в полза на която пораждат изгодни правни последици. Следва да се имат
предвид и разясненията в мотивите по т.5 от ТР № 7/2014 г. от 31.07.2017 г. по тълк. дело №
7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, според които идентичност в предмета на делата, е налице и не
само при пълно субективно и обективно тъждество, но и когато са разрешени по различен
начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на
пресъдено нещо. В този случай, предметът на обусловеното дело инкорпорира в себе си този
на обуславящото дело и въпреки различието в спорните предмети, между диспозитивите на
двете решения възниква съотношение по силата, на което предметът на единия диспозитив
имплицитно се включва в предмета на другия диспозитив.
В аспекта на изложеното се налага извод, че в случая следва да се зачете формираната сила
на пресъдено нещо относно положително установените факти в предходно развилите се
между страните производства, от които спорното право произтича – правото на собственост
на ищците Т. Т. М. и А. А. М. върху процесното съоръжение /при липса на въведени от
ответника възражения, основани на факти, настъпили след влизане в сила на
горепосочените решения/.
Ищците са активно материално легитимирани да претендират обезщетение, в качеството им
на собственици на съоръжението до съответния размер, тъй като съгласно препис от
протокол образец 16 на Държавна приемателна комисия за строеж „топлозахранване и
абонатна станция“, възложители на строежа, включително на уличен топлопровод,
топлопроводно отклонение и абонатна станция за топлозахранване на жилищна сграда в гр.
***, са и ищците Т. Т. М. и А. А. М.. Същите лица са посочени и конкретно относно
изграждането на външен топлопровод и абонатна станция /л. 158/.
С оглед изложеното се налага извод, че е възникнало основанието, в съответствие с чл. 138,
ал. 1 ЗЕ и съобразно чл. 4 от предварителния договор, вр. с чл. 17, ал. 3 от Наредбата, да
бъде сключен писмен договор за присъединяване към топлопреносната мрежа. Този договор,
съобразно чл. 17, ал. 4 от Наредбата, трябва да обективира и цената, по която ще бъдат
закупени от топлопреносното предприятие съоръженията. Няма спор между страните, че
такъв договор между ищците и топлопреносното предприятие, не е сключен.
Не е спорно между страните, че процесните енергийни съоръжения се използват от
ответното дружество за исковия период. При отчитане, че процесните съоръжения са
изградени след съгласуване с ответното дружество при спазване на техническите правила и
норми, не са прехвърлени в собственост на ответника, като в договора за присъединяване не
е предвидено право на безвъзмездно ползване на топлопреносното предприятие, то следва,
че правоотношенията между тях следва да се разрешат на основата на неоснователното
обогатяване. При ползване на топлопреносните обекти и съоръженията в тях за целите на
преноса на топлоенергия до потребители, когато не е сключен договор за предоставяне на
достъп и без наличие на друго основание, топлопреносното дружество следва да заплати
обезщетение за ползването на съоръженията на техния собственик на основание чл. 59 ЗЗД.
Ето защо, при липсата на договорна обвързаност между страните, отношенията между тях
6
следва да се уредят на плоскостта на неоснователното обогатяване, а предявеният иск да
бъде квалифициран като иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, вр. чл. 137 от ЗЕ с оглед
задължението на ответната страна за заплащане на обезщетение, предвид разместването на
имуществени блага без основание.
Обектите от чието ползване произтича фактът на обогатяването и обедняването на страните
са с особен статут, регулиран от нормативната уредба /Закона за енергетиката и Наредба №
16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.)/ и не могат да имат друго, различно в
гражданския оборот, предназначение. Дадените с § 1, т. 1, т. 65 и т. 23 от ДР на ЗЕ
дефиниции определят топлопроводите като енергийни обекти, част от топлопреносната
мрежа на страната. При тези съпътстващи вещта ограничения, обогатяването и обедняването
са съизмерими със сумата, с която топлопреносното предприятие се е обогатило в резултат
на неплащане на цената за достъп, ако беше сключен договор по чл. 138, ал. 1 ЗЕ, която е
идентична със сумата, с която собствениците на енергийните уредби и съоръжения са
обедняли поради неполучаване на цената за достъп, ако страните бяха сключили договор по
посочения законов текст. Размерът на обезщетението следва да се определи по Методиката,
приета от ДКЕВР, като цената за предоставен достъп до съоръженията на ищеца за исковия
период, изчислена по посочената Методика от заключението на съдебно-техническата
експертиза, е 12 664,32 лв. Ищците претендират за всеки от тях по 156,00 лева, предвид
общо притежаваните от тях 5.729 % ид. части /видно и от нотариалния акт, приложен по
делото/ и съобразно с диспозитивното начало, в този размер следва да бъде определено
дължимото от ответника обезщетение за ползването без основание през исковия период на
процесното съоръжение.
Следва да се допълни, че в представения договор за изкупуване на енергиен обект от
18.11.2013 г., сключен между *** /продавач/ и *** /купувач/ с предмет енергийни обекти,
находящи се в гр. ***, в чл. 3 е уговорено, че цената на обектите е 75 619,30 лв. без ДДС,
като същата ще бъде трансформирана в левовата равностойност на потребено количество
топлинна енергия, на която база ще се извършва прихващане на ползвана топлинна енергия
до достигане цената на обектите, като в чл. 4, ал. 2 от договора е посочено, че прихващането
ще се извършва за сметка на следните обекти – дентален център в партерния етаж и
апартамент № 14 – мезонет. От приложения списък на етажни собственици /макар и същият
да не представлява титул за собственост/ е видно, че титуляр на правото на собственост на
***, е именно ***. По делото липсват доказателства, останалите етажни собственици да са
прехвърлили права на посоченото дружество, предвид това, че са посочени като
възложители в приложения акт образец 16. Неясно е защо макар и като възложители да са
посочени - ***, З. И. Б. – ***, А. П. К., В. Т. П., Г. В. И., Г. С. С., К. П. Ж.., Л. М. Д., Р. Й.Г.С.,
Т. Т. М. и А. А. М., то единствено относно обектите, собственост на *** следва да се
извършва прихващане със сумите за ползване на топлинна енергия.
По изложените съображения въззивният съд приема, че предявените искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 137, ал. 2 от ЗЕ, са основателни.
Ответникът своевременно е релевирал възражение за погасителна давност.
7
Вземането за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД се погасява с изтичането на 5-
годишна давност по чл. 110 ЗЗД /съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 7 на
ППВС № 1/1979г. /, с оглед на което неоснователно е възражението на ответника, че
приложение следва да намери кратката 3-годишна давност по съображения за наличие на
периодични вземания, каквито в случая не са налице /във връзка с липсата на периодичен
характер на вземането по чл. 137, ал. 2 ЗЕ, вр. чл. 59 ЗЗД – определение № 326 от 06.06.2022
г. по т. д. № 1858/2021 г. на ВКС, I ТО /.
Погасителната давност започва да тече от деня на получаването на престацията /т. 7 на
ППВС № 1/1979 г. /. В случая исковата молба следва да се счита подадена на 21.12.2022 г., с
оглед на което, погасено по давност би се явило вземане за периода преди 21.12.2017 г.,
каквито вземания не се претендират. Поради изложеното, възражението за погасителна
давност е неоснователно.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат ищците. Ответникът e направил възражение
за прекомерност. Съдът намира възражението за основателно. С оглед това, че се касае за
дело с малък материален интерес, което не се различава от предходно водени дела между
страните, претендираното адвокатско възнаграждение от 2757 лв. общо за двамата ищци,
следва да бъде намалено до 800 лв. за исковото производство /по 400 лв. за всеки от ищците/
и до размер от 400 лв. общо за заповедното производство /по 200 лв. за всеки от ищците/. В
тежест на ответника следва да бъде възложена държавната такса за исковото производство в
размер на 100 лв., както и държавната такса в заповедното производство – в размер на 50 лв.
На ищците следва да се присъдят разноски и за депозит за вещо лице в размер на 400 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по чл. 422, ал. 1 от ГПК от А. А. М. с ЕГН
********** и Т. Т. М. с ЕГН **********, и двамата с адрес – гр. ***, ***, срещу *** с ЕИК
***, искове, че ответникът дължи на всеки от ищците сумата от по 156,00 /сто петдесет и
шест/ лева обезщетение за ползване на присъединителен топлопровод и абонатна станция в
жилищна сграда, находяща се в гр. ***, за периода 01.01.2019г. – 31.12.2019г., ведно със
законната лихва, считано от 21.12.2022г. до окончателното изплащане, за които е издадена
Заповед за изпълнение по ч.гр.д. 69364/2022г. на СРС, 70 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, *** с ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на А. А. М. с ЕГН
********** и Т. Т. М. с ЕГН **********, сумата от по 450 лева за всеки - разноски за
адвокатско възнаграждение и държавна такса, както и 400 лв. депозит за вещо лице –
разноски в настоящото производство и по 225 лв. на всеки от ищците – разноски в
заповедното производство.
8
Решението е постановено при участието на ***, ЕИК ***, като трето лице-помагач на
страната на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис
на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9