РЕШЕНИЕ
№ 227
гр. Велико Търново, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20224110101596 по описа за 2022 година
Производството се движи по реда на глава ХХVІ от ГПК. Образувано е по предявен
иск за прекратяване на сключен между страните граждански брак с развод, поради
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на същия и намира правното си основание
в чл.49, ал.1 от СК.
В исковата молба се излагат твърдения, че страните са съпрузи и са сключили
граждански брак на *****, от който брак нямат родени деца. Сочи се, че първоначално
отношения между съпрузите се развивали нормално, установили се да живеят в жилище под
наем в гр.***, но преди 15 години започнали проблеми между тях. Излагат се твърдения, че
преди една година ищецът се върнал в Б*** и от този момент с ответницата нямали никакви
контакти помежду си. Ищецът счита, че е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство
на брачните им отношения, поради което отправя искане съдът да прекрати брака на
страните с развод, без да се произнася по въпроса за вината. Не претендира издръжка между
съпрузи. Ищецът заявява в исковата молба желание да възстанови предбрачното си фамилно
име-Х.в. Не прави искане за предоставяне на ползване на семейно жилище, като заявява, че
нямат такова по смисъла на СК.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от адв. Н.
М., назначена за особен представител на ответницата по реда на чл.47 ал.6 от ГПК. В
отговора особеният представител е оспорила твърденията на ищеца и обстоятелствата, на
които се позовава, като е заявено, че в качеството на особен представител на ответника ще
вземе становище по иска след събиране на доказателствата по делото.
В проведеното открито съдебно заседание ищецът се явява лично и се представлява
и от пълномощник адв.П. Н.. Заявява, че поддържа молбата за развод.
В открито съдебно заседание ответницата не се явява. Представлява се от назначения
по реда на чл.47 ал.6 от ГПК особен представител- адв. Н. М..
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
1
Страните са съпрузи, като са сключили граждански брак на ****. След сключване на
брака ищецът е приел да носи фамилното име на съпругата си-П.. От брака си страните
нямат родени деца.
По делото бяха събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Ю З П.
Свидетелката заяви, че познава страните по делото. Ищецът и ответницата живеели в Г, но
ищецът предложил на ответницата да се върнат в Б, за да помага на родителите си, но тя
отказала. Свидетелката заяви, че от около година и половина ищецът се върнал в Б.
Свидетелката заяви, че по време на брака им ответницата се държала лошо с ищеца,
обиждала го, имали конфликти. От десет години отношенията им се влошили, а от година и
половина са разделени и не поддържат отношения. Според свидетелката бракът им не може
да бъде заздравен. От брака си нямат родени деца.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявеният иск за прекратяване на сключения между страните граждански брак,
поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, с правно основание чл.49, ал.1 от
СК е допустим.
Разгледан по същество искът е основателен и доказан и като такъв следва да бъде
уважен. Налице е дълбоко разстройство в отношенията между страните, което е довело до
разкъсване на семейната общност, до липса на взаимност, уважение и доверие между
съпрузите, при което брачната връзка е само формална и не съответства на закона и морала.
От разпита на свидетеля се установи, че страните не живеят заедно от около година и
половина, като не поддържат съпружески отношения помежду си. Всеки един от тях води
свой собствен живот. По този начин са преустановени всякакви духовни, емоционални и
физически връзки между тях. При това положение съдът намира, че техният брак,
съществуващ само юридически, не е нито в техен интерес, нито в интерес на обществото.
Видно от събраните по делото доказателства, същият не може да бъде заздравен.
Тъй като нито една от страните не е поискала изрично съдът да се произнесе по
въпроса за вината за разстройството на брака, то съдът не дължи произнасяне по този
въпрос /аргумент от чл.49, ал.3 от СК/.
Тъй като страните нямат родени от брака деца, съдът не следва да се произнася по
въпроси относно упражняване на родителските права, режима на лични отношения и
издръжка.
По въпроса за предоставяне ползването на семейното жилище, следва да се отбележи,
че ищецът не е направил такава претенция. Такава претенция няма заявена и от ответницата.
Поради това съдът не следва да се произнася по въпроса за ползването на семейното
жилище.
Относно въпроса за фамилното име на съпруга след развода: Разпоредбата на чл.53
от СК дава на този съпруг, който е променил името си, право на избор дали да запази
брачното си име или да възстанови предбрачното си такова, независимо от становището на
другия съпруг по този въпрос. Преценката и правото на избор е предоставено единствено на
съпруга променил името си при сключване на брака. В настоящото производство ищецът
при сключване на брака е приел да носи фамилното име на съпругата си, като брачното му
2
фамилно име е П.. С исковата молба е направил искане за възстановяване на предбрачното
му фамилно име, което поддържа в хода на производството и което искане, с оглед
разпоредбата на чл.53 от СК, следва да бъде уважено и след прекратяване на брака ищецът
да възстанови и носи предбрачното си фамилно име- Х.в.
Страните не са предявили претенция за лична издръжка един спрямо друг, поради
което съдът не следва да се произнася в тази насока.
Съгласно разпоредбата на чл. 6 т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса по допускане на
развода в размер на 40 лв., която следва да бъде заплатена от ответницата, доколкото
ищецът е освободен по реда на чл.83 ал.2 от ГПК от заплащане на такси и разноски за
производството, както и ответницата да заплати и сумата 5лв. за държавна такса, в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист.
Ответницата следва да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на ВТРС и направените от бюджета разноски за възнаграждение за особен
представител. Съгласно разпоредбата на чл.329 ал.1 изр.2 от ГПК, когато няма вина,
разноските остават в тежест на всяка от страните, както са направени. В случая е назначен
особен представител, който да представлява ответницата в настоящото производство, след
връчване на книжата по делото в хипотезата на чл.47 ал.5 от ГПК и тези разноски следва да
бъдат понесени от ответницата, която да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на ВТРС сумата 300лв., направени разноски за особен представител, назначен по
реда на чл.47 ал.6 от ГПК, както и сумата 5лв. за държавна такса в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с РАЗВОД сключения на ****. граждански брак между Х. М. П. с
ЕГН **********, с адрес **** и О. П., родена на ***., гражданка на *** със статут на
продължително пребиваващ гражданин на ** в ***., със заявен адрес в *****, поради
настъпило ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО на същия , на основание
чл.49, ал. 1 от СК.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака ищецът Х. М. П. с ЕГН ********** да
възстанови и носи предбрачното си фамилно име – Х.В.
ОСЪЖДА О. П., родена на ******* да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на ВТРС, окончателна държавна такса в размер на 40 лв./четиридесет лева/,
както и 5лв./пет лева/ за държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
3
ОСЪЖДА О. П., родена на *******да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на ВТРС, направените по делото разноски в размер на 300лв./триста лева/,
за възнаграждение за особен представител по чл.47 ал.6 от ГПК, както и 5лв./пет лева/ за
държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4