№ 179
гр. Варна, 26.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско
дело № 20233001000196 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна
жалба вх. № 28727/05.12.2022г. на Г. Д. А. от гр. Варна, подадена чрез адв. С.
С. от ВАК, и насрещна въззивна жалба вх. № 3300/08.02.2023г. на „ДЗИ –
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД със седалище гр. София, представлявано по
пълномощие от адв. Д И. от ВАК, срещу решение № 544/01.12.2022г.,
постановено по т. д. № 366/2022г. по описа на Варненски окръжен съд.
Въззивна жалба вх. № 28727/05.12.2022г. е насочена срещу решението
в частта, с която е отхвърлен предявен от Г. Д. А. осъдителен иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ срещу ответника „ДЗИ– Общо застраховане “ ЕАД
- гр. София за сумата 175 000лв., представляваща разликата над присъдените
25 000 лв. до исковата сума от 200 000лв., претендирана като застрахователно
обезщетение за претърпени болки и страдания от смъртта на съпруга й Й И А,
настъпила вследствие на пътно-транспортно произшествие на 13.09.2020г.,
виновно причинено от И Ж П, дължимо по силата на договор за застраховка
„Гражданска отговорност” по застрахователна полица №
BG/06/120000895915 със срок на действие от 30.04.2020 г. до 29.04.2021г.,
ведно с акцесорна претенция за законна лихва, считано от датата на
1
предявяване на писмената претенция пред застрахователя – 21.10.2020г. до
окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 86 ЗЗД. В
жалбата са релевирани оплаквания за неправилно приложение на
материалния закон– чл. 52 ЗЗД, допуснато при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди за сумата 160 000 лв. (преди
редуциране на сумата, на основание чл. 51, ал. 3 ЗЗД). Твърди се, че този
размер е занижен, с оглед установените от събраните доказателства
преживени от ищцата силни болки, страдания и силен емоционален стрес от
внезапната загуба на съпруг. Излагат се съображения за необоснованост на
извода на първоинстанционния съд по възражението на застрахователя по чл.
51, ал. 2 ЗЗД, за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалото лице, и в евентуалност, се поддържа становище, че
определената от съда степен на съпричиняване от 50 % е завишена с оглед
установения механизъм на ПТП, с подробно изложени съображения за това.
Не са релевирани конкретни оплаквания срещу решението в частта, с която
искът е отхвърлен поради погасяване на процесното вземане до размер на
сумата 55 000 лв. чрез последващо завеждането на иска доброволно плащане
от страна на застрахователя, което не се оспорва от ищцата. Искането е за
отмяна на решението в отхвърлителната му част и уважаване на исковите
претенции изцяло, така както са предявени.
Процесуалният представител на „ДЗИ – Общо застраховане “ ЕАД - гр.
София е подал отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в който е изразено
становище за неоснователност на жалба на насрещната страна, както и
насрещна въззивна жалба вх. № 3300/08.02.2023г. С тази жалба се атакува
решението на ВОС в цялата му осъдителната му част, с която въззивникът-
ответник в първоинстанционното производство, е осъден да заплати на
увреденото лице Г. Д. А. сумата 25 000 лв., представляваща незаплатена от
застрахователя част от дължимо застрахователно обезщетение за болки и
страдания, претъпени от посоченото по- горе застрахователно събитие, ведно
със законна лихва, считано от датата на предявяване на писмената претенция
пред застрахователя– 21.10.2020г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 ЗЗД. Оплакванията
отново са за неправилно приложение на материалния закон– чл. 52 ЗЗД,
допуснато при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
за сумата 160 000 лв., който според ответника се явява завишен. Излагат се
2
съображения за съществен принос за съпричиняване на вредоносния резултат
от пострадалия моторист, еквивалентен на приноса на осъдения водач на
застрахованото МПС, т.е. в тази част съображенията по насрещната въззивна
жалба са за неоснователност на оплакванията във въззивната жалбата на
другата страна относно неправилно определената от съда степен на
съпричиняване от 50%, и съответно редуциране на обезщетението, на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД. В евентуалност се оспорва със самостоятелни
оплаквания акцесорният иск за присъждане на законна лихва върху
застрахователното обезщетение за периода от датата на предявяване на
писмената претенция пред застрахователя– 21.10.2020г. до 12.11.2020г.
Съображенията на въззивника за неправилност на решението в тази част са,
че приложима за началната дата, от която следва да се присъдени законна
лихва за забава, е нормата на чл. 497, ал. 1 КЗ, която се явява специална по
отношение на общата норма на чл. 429 КЗ. Искането към въззивния съд е
отмяна на решението в осъдителната му част и отхвърляне на исковете
изцяло.
Отговор на насрещната въззивна жалба не е подаден.
Жалбите са подадени в срок, от легитимирани лица, чрез надлежно
упълномощени процесуални представители, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването в съответните
части съобразно процесуалните качества на жалбоподателите, и са
процесуално допустими.
Страните не са направили искания за събиране на доказателства във
въззивното производство.
В проведеното от открито съдебно заседание в тази инстанция жалбите
и отговорът се поддържат.
За да се произнесе по съществото на спора съставът на ВнАпС
съобрази следното от фактическа страна:
Варненският окръжен е бил валидно сезиран с искова молба на Г. Д. А.
от гр. Варна, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 432,
ал. 1 КЗ срещу „ДЗИ – Общо застраховане “ ЕАД - гр. София, за присъждане
на обезщетение в размер по 200 000лв. за претърпени от ищцата
неимуществени вреди от смъртта на съпруга й Й И А, настъпила на
13.09.2020г. вследствие на ПТП, виновно причинено от И Ж П като водач на
3
товарен автомобил „Дачия Докер”, рег. № Х ХХХХ ХХ, застрахован при
ответника по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност” по
застрахователна полица № BG/06/120000895915 със срок на действие от
30.04.2020г. до 29.04.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на предявяване на писмената претенция пред
застрахователя– 21.10.2020г., до окончателното погасяване на задължението.
Предмет на инстанционен контрол е решението на ОС– гр. Варна в
цялост, с което главният осъдителен иск е частично уважен за сумата 25 000
лв., ведно с акцесорната претенция за законна лихва, и отхвърлен за разликата
до 200 000 лв. Атакуваното решение е валидно (по критериите, възприемани в
мотивите към ТР № 1/2011г. от 10.02.2012г. по тълк. д. № 1/2011 г. на ОСГТК
на ВКС), като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо
реквизитите по чл. 236 ГПК. Същото е допустимо- налице са всички
предвидени от закона предпоставки и липсват процесуални пречки за
възникване и надлежно упражняване на правото на иск, в това число и
специални такива, предвидени в приложимия за процесните отношения КЗ,
обн. ДВ бр. 102 от 29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г. Процесуалната
легитимация на страните съответства на твърденията в исковата молба,
съставляващи фактически състав за право на преки искове на пострадали лица
срещу застраховател по застраховка „ ГО на автомобилистите”, за
обезщетяване на вреди от деликт: противоправно поведение на лицето,
обхванато от застрахователната закрила по застраховката, вреда, причинна
връзка между тях и вина на делинквента.
На 21.10.2020г. ищцата в качеството си на увредено лице по смисъла
на чл. 487, ал. 1 и с оглед разпоредбата на чл. 390, ал. 1 КЗ, е предявила чрез
упълномощен адвокат писмена претенция пред застрахователя „ДЗИ – Общо
застраховане “ ЕАД за заплащане на застрахователно обезщетение. Не се
спори, че в срока по чл. 496, ал. 1 КЗ, както и след този срок до завеждане на
исковата молба- 08.06.2022г., по образуваната ликвидационна преписка по
щета № 43072952000196/21.10.2020г. застрахователят не е определил и не е
заплатил застрахователно обезщетение на ищцата. В хода на процеса, а
именно на 13.07.2022г., е изплатено по посочена в писмената претенция
клиентска банкова сметка по чл. 39 от ЗАдв, с титуляр адв. С. С.,
4
застрахователно обезщетение в полза на ищцата в размер на 55 000лв. Според
застрахователя платената сума репарира напълно причинените на ищцата
неимуществени вреди вследствие смъртта на съпруг й Й И А.
Въпросите относно извършване на деянието, неговата
противоправност и виновността на И Ж П като водач на застрахования при
ответника т. а. „Дачия Докер”, рег. № Х ХХХХ ХХ за причинена в резултат
на ПТП на 13.09.2020г., по непредпазливост, смърт на Й И А- участник в ПТП
като водач на мотоциклет „Сузуки ВЗ 800" с per. № Х ХХХХ ХХ, са
разрешени със задължителна за гражданския съд сила, съгл. чл. 300 ГПК във
вр. чл. 413, ал. 2 и ал. 3 НПК, с влязла в сила с присъда № 5/19.01.2022 г.,
постановена по НОХД № 486/2021г. по описа на Окръжен съд– гр. Варна.
Същевременно, застрахователят не оспорва правото на ищцата да получи
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди за процесното
застрахователно събитие и е заплатил в хода на процеса сумата 55 000 лв.,
което не се оспорва от ищцата.
Следователно, не е спорно между страните и се установява от
събраните в производството доказателства наличието на правопораждащия
фактическия състав за основателността на пряк иск на увреденото лице срещу
застрахователя, по чл. 432, ал. 1 КЗ, за обезщетяване на причинени от
застрахованото лице вреди от деликт, а именно: валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „ ГО на автомобилистите”, сключено с
ответника за увреждащия товарен автомобил; настъпване на застрахователно
събитие в срока на действие на договора – ПТП по вина на водача на
застрахования автомобил; причинени неимуществени вреди на лицето,
претендиращо обезщетение. Ищцата – съпруга на починалото лице в резултат
на ПТП (видно от удостоверение за наследници изх. № 30549/16.09.2020г.), е
от кръга на лицата, материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък по правилата на
чл. 45 ЗЗД, съгласно приетото от Пленума на ВС Постановление № 4/1961г., а
не от разширения кръг по ТР № 1/21.06.2018г. по тълк. дело № 1/2016г. на
ОСНГТК на ВКС.
Предвид указанията по приложение на процесуалния закон по т. 1 от
ТР № 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл. 269,
ал. 1 ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по валидността и
5
допустимостта на решението и проверката за правилност относно допуснати
нарушения на императивни материалноправни норми от първата инстанция,
въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от посоченото в жалбата.
Първият спорен въпрос по предявения главен иск, за разрешаване на
който е надлежно сезиран въззивният съд, с релевирането на конкретни
оплаквания и съображения, е за размера на застрахователното обезщетение,
подлежащо на определяне по правилото на чл. 52 ЗЗД.
Оплакванията в жалбата на ищцата за нарушение на материалния
закон– чл. 52 ЗЗД, са основани на твърденията, че определеното от
първоинстанционния съд застрахователно обезщетение в размер на
160 000лв. (преди редуцирането му на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД и
приспадане на платеното обезщетение в хода на процеса) не кореспондира с
критериите за справедливост с оглед установената силна емоционална връзка
между нея и съпруг й и претърпените от неговата смърт болки, страдания и
психически травми.
При извършване на проверка по тези оплаквания съставът на въззивния
съд констатира, че при определяне по обезщетение е в размер на 160 000 лв.,
от което е присъдена сумата 25 000 лв. след редуцирането му на основание чл.
51, ал. 2 ЗЗД и приспадане на платеното обезщетение в размер на 55 000лв. в
хода на процеса, първоинстанционният съд е допуснал нарушение на чл. 52
ЗЗД, тъй като тази сума действително е занижена с оглед установените
интензитет, характер и продължителност на търпените от ищцата страдания,
негативни преживявания и неблагоприятното въздействие върху личността й
в резултат на смъртта на нейния съпруг, като този размер на деликтно
обезщетение не отговарят в пълнота на обществения критерий за
справедливост и на обичайната съдебна практика.
С Постановление № 4/1968 г. на Пленума на Върховния съд са дадени
указания относно критериите, които следва да бъдат съблюдавани от
съдилищата при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от
причинена смърт в резултат на деликт. В т. II на постановлението е разяснено,
че понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценка на редица обективно проявили се обстоятелства, които имат
значение за размера на обезщетението. Релевантните за размера на
обезщетението обстоятелства са специфични за всяко дело, но във всички
6
случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД е обусловено от съобразяване на
указаните от Пленума на ВС общи критерии - момент на настъпване на
смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на
родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира
обезщетение, действително съдържание на съществувалите между
пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения. Посочените
критерии са възприети и в създадената при действието на чл. 290 ГПК
задължителна практика на ВКС, която се придържа към разбирането, че
задълбоченото изследване на общите и на специфичните за отделния спор
правнорелевантни факти, които формират съдържанието на понятието
"справедливост", е гаранция за постигане на целта на чл. 52 ЗЗД- справедливо
възмездяване на причинените от деликта неимуществени вреди. Също във
формираната по реда на чл. 290 ГПК задължителна практика по
приложението на чл. 52 ЗЗД е възприето и становището, че
удовлетворяването на изискването за справедливост налага при определяне на
размера на обезщетенията за неимуществени вреди да се отчита и обществено
- икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито
промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно
покритие по задължителната застраховка "ГО на автомобилистите".
За установяване вида, интензитета и характера на претърпените от
ищцата неимуществени вреди от смъртта на нейния съпруг са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелката Зл. П, без родствени връзки с
ищцата. Показанията са базирани на лични впечатления от отношенията,
семейната обстановка и социално обкръжение на пострадалия и неговата
съпруга, същите са убедителни и не се констатират вътрешни противоречия
или противоречие с останалите събрани доказателства, следователно няма
основание те да не се кредитират от съда. Обстоятелството, че първият
разговор в деня непосредствено след инцидента, проведен между
свидетелката, (която познава семейството от седемгодишна възраст), е по
телефона, не е основание да се приеме, че за състоянието на ищцата и
изпадането й в шок ангажираните гласни доказателства не са базирани на
непосредствени впечатления. Внезапната загубата на съпруг, когато между
съпрузите има пълноценна съпружеска връзка, е стресогенно събитие с такъв
интензитет, който води до прихотравмена симптоматика с множество прояви
в психологически и емоционален план, лесно установими от околните, вкл. и
7
само при разговор с лицето, без за това да са необходими специални знания
напр. по психология и психиатрия. В случая, според свидетелката, при
телефонния им разговор с ищцата, последната била неадекватна, почти не е
успяла да се изрази вербално, заеквала и плачела. Описаното от свидетелката
състояние е несъмнена психотравмена симптоматика, с ясни прояви за силен
шок и страдание от процесното събитието.
Въз основа на показанията съдът приема за установено, че ищцата и
нейния съпруг са имали щастлива и пълноценна семейна връзка, с отношения
на обич, уважение и взаимопомощ. Те били забавна и социална двойка,
обичали да се събират с приятели. При новината за внезапната смърт на
съпруга си ищцата изпаднала в шок, била силно разтърсена емоционално.
След инцидента с фатален край се затворила в себе си, тъгата личала по
лицето й, често, когато се заговаряло за съпруга си, започвала да плаче. На
моменти ищцата оставяла впечатление у околните, все още отказва да
възприеме, че съпруга й е починал, говорела за него като че ли той е излязъл
накъде и ще се върне при нея.
Надлежно и своевременно релевираните и установени обстоятелства,
явяващи се релевантни за определяне размера на обезщетението, съобразно
указанията дадени с ППВС № 4/1968г. по приложението на чл. 52 ЗЗД, в това
число начинът, по който смъртта на съпруга й се отразява върху живота на
ищцата в личен, психологически, социален и емоционален план, постоянният
характер на вредите поради внезапната загуба на съпруг, с когото са имали
силна и пълноценна емоционална връзка, както и възрастта на починалия и на
ищцата (59 г.) и тяхното обществено и социално положение, обосновават
извод за значителни негативни емоции и преживявания, които увреденото
лице е претърпяло и ще продължава да търпи като последица от смъртта на
съпруга си.
През 2020г., съгласно официалните данни на НСИ,
средностатистическите показатели за едно лице са за общ годишен доход от
7 002 лв. От 07.12.2018г. и към датата на застрахователното събитие лимитът
на отговорността на застрахователите за неимуществени и имуществени
вреди вследствие на телесно увреждане или смърт са в размер на 10 420 000
лв., независимо от броя на пострадалите лица– чл. 492 КЗ. Към датата на
деликта пострадалото и увреденото лице са били в трудоспособна възрастта, с
8
постоянен адрес в третия по голимина град в България. Посочените
обстоятелства са показателни за помощните критерий за справедливост на
дадения етап на социално – икономическото развитие в страната и социалния
статус на семейството, относими към спорния въпрос за размера на
обезщетението, тъй като справедливостта не допуска застрахователното
плащане да се превръща от средство, заместващо загуба, в средство за
извличане на неоправдано обогатяване и промяна в социалното положение и
стандарта на живот на получателя на обезщетението - ППВС № 4/68 г.
Като съобрази всички релевантни за определяне размера на
обезщетението факти и обстоятелства, съобразно указанията дадени с ППВС
№ 4/1968г. по приложението на чл. 52 ЗЗД и критериите, допълнени с
правкита на ВКС, в това число, общественият критерий за справедливост на
дадения етап на социално – икономическото развитие в страната, лимитите на
застрахователни обезщетения, както и предвид обичайната съдебна практика
при определяне на обезщетения при деликт с подобен характер и интензитет
на вредите, настоящият състав на въззивния съд определя по справедливост,
на основание чл. 52 ЗЗД, обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди в размер на 180 000 лв.
По оплакване в жалбата на увреденото лице за необоснованост на
правния извод на първоинстанционния съд във връзка с приложението на чл.
51, ал. 2 ЗЗД.
Застрахователят „ДЗИ – Общо застраховане “ ЕАД - гр. София е
релевирал своевременно, пред първата инстанция, с отговора на исковата
молба, защитно възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалото лице с твърдения за три състава на противоправно поведение:
1./ като водач на мотоциклет „Сузуки ВЗ 800“ Й А е навлязъл в кръстовището
на червен сигнал на светофара за движение в неговата посока, с което е
нарушил чл. 6, чл. 12 от ЗДвП и чл. 31, ал. 7, т. 2 от ППЗДвП; 2./
мотоциклетът се е движел със скорост 66.35 км./ч при разрешена скорост от
50 км./ч – нарушение на чл. 21 ЗДвП, и 3./ водачът на мотоциклета е бил без
защитна каска -нарушение на чл. 182 от ППЗДвП.
По правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК тежестта на доказване на
фактическите твърдения, на които е базирано възражението, е на
застрахователя, тъй като той цели благоприятни правни последици за себе си
9
с отричане на отговорността му за обезщетяване на част от вредите,
съразмерно с приноса на пострадалото лице.
Приетият за установен от първоинстанционния съд механизъм на ПТП
е резултат от правилна задълбочена съвкупната преценка на събраните
доказателства- заключение на съдебно – автотехническа експертиза, като част
от назначена от първоинстанционния съд комплексна съдебна автотехническа
и медицинска експертиза, разпит като свидетел на водача на увреждащия
автомобил, и относимите официални документи във връзка с влязлата в сила
присъда. Установено е, че на 13.09.2020г. в гр. Варна, на кръстовището между
бул. „Мария Луиза" и бул. „Вл.Варненчик" е настъпило ПТП между
застрахования автомобил и мотоциклет „Сузуки Вз 800", с рег. № Х ХХХХ
ХХ, управляван от Й И А. Двустранната видимост на водачите е била
категорична, като движението по път с предимство за мотоциклета е било
регулирано посредством светофарна уредба. Мотоциклетистът преминава на
жълт към червен сигнал през кръстовището, в посока от бул. „Мария Луиза"
към бул. „Христо Ботев". В същия момент от бул. „Христо Ботев" към бул.
„Вл. Варненчик" предприема маневра ляв завой, без спиране на стоп линията,
при червен към жълт сигнал товарен автомобил „Дачия Докер", с рег. № Х
ХХХХ ХХ, управляван от И Ж П. В резултат на създалата се ситуация
мотоциклетистът изпълнява аварийна маневра, придружена с аварийно
спиране, в резултат на което ляга на дясната си страна спрямо асфалтовото
покритие. В неуправляемо състояние, мотоциклетът и мотоциклетистът
достигат предната дясна част на товарния автомобил, намиращ се в
закъснително движение. След удара мотоциклетът се завърта обратно на
часовниковата стрелка, като задното му колело сочи ориентира, при което е
последвало съприкосновение на главата и лявата гръдна половина на водача с
детайли на товарния автомобил.
Скоростта на движение на автомобила преди настъпилата ситуация е
била около 27 км/ч. Във възражението на застрахователя се сочи, че
скоростта на мотоциклета е 66.35 км./ч, така както е установена с мотивите на
присъда № 5/19.01.2022 г., постановена по НОХД № 486/2021г. по описа на
Окръжен съд– гр. Варна, а според заключението на екпертизата е около 75
км/ч.
Вещото лице е дало становище, че при движение на мотоциклета в
10
рамките на разрешената скорост от 50 км/ч, водачът му е имал възможност да
спре аварийно преди точката на ПТП в случай, че реагира в момента на
преминаване на стоп линията, преди навлизане в кръстовището. В
противоречие с това становище на експерта, което съдебният състав не
намира основание да не се възприеме, в жалбата на увреденото лице се
излагат съображения, че според експертизата, водачът на мотоциклета не е
имал възможност да спре аварийно преди точката на ПТП и при управление
на МПС с разрешената скорост от 50 км/ч.
Според експерта процесното ПТП е било предотвратимо спрямо
няколко възможни действия от страна на водачите на двете МПС:: водачът на
автомобила е спрял при червен сигнал и е потеглил при зелен; водачът на
автомобила е предприел аварийно спиране при пресичане на стоп линията,
различно от заобикаляне на препятствието; водачът на мотоциклета е
започнал аварийно спиране при пресичане на стоп линията, при движение с
50 км/ч; водачът на мотоциклета е предприел спиране при светване на жълт
сигнал на светофарната уредба.
Въз основа на посоченото, съдебният състав споделя извода на
първоинстанционния съд, че поведението на пострадалия е в причинна връзка
с настъпването на ПТП и вредоносния резултат и е основание за приложение
на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Доказани са в процеса двата от
посочените три фактически състави за съпричиняващо поведение на
пострадалото лице, в причинна връзка с вредите- навлизане в кръстовището
на червен сигнал на светофара за движение в неговата посока- нарушения на
чл. 6, чл. 12 от ЗДвП и чл. 31, ал. 7, т. 2 от ППЗДвП, и шофиране със скорост
над разрешената - 66.35 км./ч при разрешена скорост от 50 км./ч – нарушение
на чл. 21 ЗДвП.
Недоказано е възражението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, основано твърденията,
че пострадалият е бил без защитна каска в нарушение на чл. 182 от ППЗДвП.
В заключението на съдебно-автотехническата експертиза е посочено, че с
оглед механизма на настъпване на ПТП - началната фаза, при която
мотоциклетистът предприема аварийно спиране и извиване на мотоциклета на
дясната страна, ако каската не е била поставена правилно /с поставен и
закопчан подбрадник/, то би следвало същата да изпадне и да има директно
съприкосновение на главата с детайли на товарния автомобил. В този смисъл
11
поставената предпазна каска е предотвратила получаването на значително по-
тежки травматични увреждания в областта на главата. Предвид това, че
предпазната каска е била установена със счупена/разкъсана каишка на
закопчаващия механизъм, може да се заключи, че тя е била правилно
използвана по предназначение и е влязла в съприкосновение с повърхността
на автомобила, т. е. поведението на водача е било в съответствие с чл. 182 от
ППЗДвП.
Предвид извода, че поведението на пострадалия е в причинна връзка с
настъпването на злополуката и се установява основание за приложение на
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на обезщетението, съдът
следва да съобрази степента на приноса за настъпването на вредите. Това
предполага съпоставяне на поведението на увредения с това на делинквента и
отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване
на вредоносния резултат. Паралелът и сравнението на поведението на
участниците в движението, с оглед задълженията, които всеки е длъжен да
съблюдава, обосновава конкретната за всеки случай преценка за реалния
принос и разпределянето на отговорността за причиняването на деликта – в
този смисъл Решение № 117 от 8.07.2014г. на ВКС по т.д. № 3540/23013г.,
Първо т.о., ТК.
Допуснатите нарушения на ЗДвП от застрахования водач са
установени с влязлата в сила присъда, както следва: при извършване на
маневра- ляв завой, водачът навлязъл в кръстовището с бул. "Вл. Варненчик"
на червен и жълт сигнал на светофарната уредба, с което нарушил правилата
за движение: - чл. 6, т. 1 от ЗДвП: "Участниците в движението съобразяват
своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да
регулират или контролират движението по пътищата, както и със светлинните
сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.", - чл. 12, ал. 1 от ЗДвП: „За
регулиране движението на пътните превозни средства на кръстовища,
пешеходни пътеки, стеснени и други участъци от пътя се използват пътни
светофари, които подават сигнали с немигащи и мигащи светлини с червен,
жълт и зелен цвят.", - чл. 31, ал. 7, т. 2 от ППЗДвП: Светлинните сигнали
имат следното значение: 2. „Едновременно светещи червена и жълта
светлина- означава "Преминаването е забранено". Този сигнал предупреждава
водачите, че предстои подаване на сигнал със зелена светлина.
12
При отчитане на всички конкретни обстоятелства, при които е
настъпил процесният пътен инцидент, и тежестта на допуснатите от водачите
на двете МПС, участници в ПТП нарушения, въззивният съд намира, че
следва да се определи квота за съпричиняване на вредите от пострадалото
лице- 30 %. Поведението на делинквента, което се субсумира от реализирани
нарушения на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, чл. 12, ал. 1 от ЗДвП и чл. 31, ал. 7, т. 2 от
ППЗДвП, е предизвикало в по- голяма степен настъпването на ПТП.
Същевременно, съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалото
лице е осъществено посредством две независими форми на съпричиняващо
поведение. Въпреки че формално приносът на пострадалият, реализиран с
допуснатите от него нарушения, в причинна връзка с настъпването на
вредоносния резултат, изглежда не толкова различен като квота от този на
водача, липсва основание за определяне на процент за съпричиняване повече
от 30%, тъй като вменената от ЗДвП отговорност на водачите на МПС за
осигуряване безопасност на движението е значително по- голяма от тази на
останалите, уязвими участници в движението, каквито са и водачите на
двуколесни превозни средства.
След редукция на определеното обезщетение за неимуществени вреди
по чл. 52 ЗЗД в размер на 180 000 лв. с приетия процент на съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалото лице, сумата, която се дължи от
застрахователя на ищцата за обезщетяване на претърпени от нея
неимуществени вреди е 126 000 лв. От тази сума 25 000лв. са присъдени от
окръжния съд, а 55 000 лв. са платени доброволно от застрахователя, в хода
на производството пред първата инстанция, следователно остава за
присъждане сумата 46 000 лв.
По оплакването в насрещната жалба на застрахователя по отношение
на възприетата от окръжния съд началната дата, от която е присъдено
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди.
Съгласно чл. 429, ал. З, изр. 2-ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал.
2, т. 2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на
застрахования по застраховка „ГО на автомобилистите“, считано от по-
ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото
13
лице, вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна претенция,
стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя,
определен от размера на застрахователната сума. В процесния случай,
доколкото не е спорно, че писмена претенция към застрахователя е подадена
от пълномощник на ищцата на 21.10.2020г., законна лихва за забава върху
определеното по справедливост обезщетение за неимуществени вреди се
дължи от същата дата- 21.10.2020г. Без значение за началния момент, от
който би се явила основателна акцесорна претенция за законна лихва кога са
изтекли сроковете по чл. 497, ал. 1 от КЗ и дали и кога увреденото лице е
представило на застрахователя всички изисканите от него документи, банкова
сметка и т.н., тъй като застрахователят дължи обезщетение за забавата на
делинквента от момента, от който е уведомен за процесното ПТП, а за
собствената си забава – след изтичане на съответния срок за произнасяне по
застрахователната претенция.
В тази връзка, решението на окръжния съд е неправилно и следва да се
отмени в частта, в която е отхвърлена акцесорната претенция с правно
основание чл. 86 ЗЗД за присъждане на законна лихва върху платената в хода
на производството сума от 55 000лв. за периода от 21.10.2020г. до
12.07.2022г. – деня при датата, на която е извършено от застрахователя
доброволно, извънсъдебно плащане на застрахователно обезщетение в полза
на ищцата по посочена в писмената претенция клиентска банкова сметка по
чл. 39 от ЗАдв, с титуляр адв. С. С..
Поради противоречивите правни изводи на двете съдебни инстанции
за част от предмета на спора, първоинстанционното решение подлежи на
отмяна в частта, в която искът за обезщетяване на неимуществени вреди е
отхвърлен за разликата над 25 000лв. до 71 000лв., като тази разлика в размер
на 46 000 лв. се присъди от въззивния съд, ведно със законната лихва, считано
от 21.10.2020г. до окончателно погасяване на задължението, както и в частта,
с която е отхвърлен акцесорният иск за присъждане на законна лихва върху
сумата 55 000 лв., платена доброволно в хода на процеса, за периода от
21.10.2020г. до 12.07.2022г., който подлежи на уважаване като основателен. В
останалата част решението на ВОС в частта по същество следва да се
потвърди.
По разноските за първа и въззивна инстанция.
14
С оглед резултата от въззивното обжалване, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, сумата, която ищцата дължи на ответника за репариране на разноски за
първа инстанция е в размер на 4 918.77 лв., а присъдената сума от ОС– гр.
Варна на това основание е в размер на 6 760.25 лв. Следователно
първоинстанционното решение следва да се отмени и в частта, с която
ищцата е осъдена да заплати на ответника съдебно – деловодни разноски за
горницата над 4 918.77 лв. до 6760.25 лв.
За въззивна инстанция сумата, която се дължи от ищцата на ответника,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съобразно неоснователната част от нейната
жалба, е 10 304.66лв., представляваща част от уговорено и заплатено от
застрахователя адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
по тази жалба. Ищцата не дължи репариране на разноски на застрахователя за
заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по насрещна въззивна жалба, тъй като същата е изцяло
неоснователна.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв, по силата на
който при осъществена безплатна правна помощ в някоя от хипотезите по чл.
38, ал. 1 ЗАдв, адвокатското възнаграждение се присъжда на процесуалния
представител, съгласил се да поеме безплатна защита, на адв. С. Б. С. от АК-
Варна следва да се присъдят за осъщественото представителство за първа
инстанция още 1 610.75 лв., а за въззивна инстанция се дължи сумата 5 388.90
лв. /от възнаграждение съобразно материалния интерес по двете жалби в
размер на 15 180 лв., с ДДС/. Дължимите суми са определени съобразно
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, на база материалния интерес във всяка от инстанциите и
съобразно уважената част от жалба на ищцата. В приложените по делото
договори за правна защита и съдействие за адв. Св. С. за всяка от
инстанциите изрично е отбелязано, че адвокатското възнаграждение за
процесуално представителство е дължимо при условията на чл. 38 от ЗАдв,
като е посочено и конкретно основание от кръга на визираните в чл. 38, ал. 1,
т. 1– т. 3 ЗАдв, при които законът допуска осъществяването на безплатна
адвокатска защита.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, застрахователят дължи държавна
такса върху присъдената от въззивния съд част от обезщетение за
15
неимуществени вреди, в размер на 1 840 лв. / 4 % върху 46 000лв./ за първа
инстанция и 920 лв. /2 % / за въззивна инстанция.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, ІII- ти състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 544/01.12.2022г., постановено по т. д. №
366/2022г. по описа на Варненски окръжен съд, в следните части:
1./ в частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявени от Г.
Д. А. от гр. Варна осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и
чл. 86 ЗЗД срещу „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД със седалище гр.
София, за присъждане на горницата над 25 000 лв. до 71 000лв., претендирана
като застрахователно обезщетение за претърпени болки и страдания от
смъртта на съпруга й Й И А, настъпила вследствие на пътно-транспортно
произшествие на 13.09.2020г., виновно причинено от И Ж П, дължимо по
силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност” по
застрахователна полица № BG/06/120000895915 със срок на действие от
30.04.2020 г. до 29.04.2021г., ведно със законна лихва, считано от датата на
предявяване на писмената претенция пред застрахователя– 21.10.2020г. до
окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 86 ЗЗД;
2./ в частта, с която е отхвърлен акцесорен иск по чл. 86 ЗЗД, предявен
от Г. Д. А. от гр. Варна срещу „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД със
седалище гр. София, за присъждане на законна лихва върху сумата 55 000 лв.
за периода от датата на предявяване на писмената претенция пред
застрахователя- 21.10.2020г. до деня преди датата на плащане- 12.07.2022г., и
3./ в частта, с която Г. Д. А., ЕГН **********, адрес гр. Варна, ул.
„Петър Райчев“ №1, вх.Д, ет.3, ап.103, е осъдена да заплати на „ДЗИ –
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ “ ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София,
район Средец, ул. „Георги Бенковски“ № 3, горницата над 4 918.77 лв. до
6760.25 лв., представляваща сторени съдебно- деловодни разноски и
адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.3 от ГПК, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД , ЕИК *********,
със седалище гр. София, район Средец, ул. „Георги Бенковски“ № 3, да
16
заплати на Г. Д. А., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „Петър Райчев“ №
1, вх. Д, ет. 3, ап. 103, сумата 46 000лв. (четиридесет и шест хиляди лева),
представляваща неприсъдена част от дължимо застрахователно обезщетение
за претърпени от ищцата болки и страдания от смъртта на съпруга й Й И А,
настъпила вследствие на виновно причинено от И Ж П ПТП на 13.09.2020г.,
дължимо по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност” по
застрахователна полица № BG/06/120000895915 със срок на действие от
30.04.2020г. до 29.04.2021г., на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, ведно със
законната лихва върху тази сума считано от датата на предявяване на
писмената претенция пред застрахователя – 21.10.2020г., до окончателното й
изплащане, както и законната лихва върху сумата 55 000лв., считано от датата
на предявяване на писмената претенция пред застрахователя – 21.10.2020г. до
12.07.2022г., на основание чл. 86 ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 544/01.12.2022г., постановено по т. д. №
366/2022г. по описа на Варненски окръжен съд, в останалата част.
ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД , ЕИК *********,
със седалище гр. София, район Средец, ул. „Георги Бенковски“ № 3, да
заплати на адвокат С. Б. С., вписан в Адвокатска колегия– гр. Варна, сумата
1 610.75лв. (хиляда шестстотин и десет лева и седемдесет и пет ст.),
представляваща допълнително адвокатско възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство на Г. Д. А. по т.д. № 366/2022г. по
описа на ВОС, като и сумата 5 388.90лв. - адвокатско възнаграждение за
безплатно процесуално представителство на същото лице пред въззивна
инстанция, на основание чл. 38, ал. 2, във вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА Г. Д. А. , ЕГН **********, адрес: гр. Варна, ул. „Петър
Райчев“ № 1, вх. Д, ет. 3, ап. 103, да заплати на „ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК ********* , със седалище гр. София, район
Средец, ул. „Георги Бенковски“ № 3, сумата 10 304.66лв. (десет хиляди
триста и четири лева и шестдесет и шест ст.), представляваща част от
разноски за адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция съразмерно с
неоснователната част от жалбата, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД , ЕИК *********,
със седалище гр. София, район Средец, ул. „Георги Бенковски“ № 3, да
заплати в приход на БОДЖЕТА на съдебната власт, по сметка на
17
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД сумата 1 840лв. (хиляда осемстотин и
четиридесет лева), и по сметка на ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД –
сумата 920 лв. (деветстотин и двадесет лева), на основание чл. 77 и чл. 78, ал.
6 ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18